№ 854
гр. Сливен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230100454 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК и цена на иска 7 231,99 лева.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” и С. П. С. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит с № ****, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя
кредит за потребителски цели в размер на 8 000 лева, която сума е получена от
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Страните са уговорили и такса
ангажимент в размер на 160 лева, срещу която кредитодателят се задължава да сключи
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния
случай се твърди, че е 12,49 %. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за
потребителски цели.
От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план по договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска съдържа
главница по кредита, ведно с надбавка, която представлява печалбата на Кредитора
(договорна възнаградителна лихва).
Твърди се, че кредитополучателят - ответник, не изпълнявал всички свои задължения
по Договор за кредит и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска е настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден, длъжникът изпаднал в забава.
В този случай се дължало на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава),
1
чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.08.2021 г., с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е
дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Дължимо било и
уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в
качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера на всеки три месеца за срока на
договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На същата дата е
подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, става „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" е упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД да уведоми длъжника С. П. С., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството на пълномощник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", изпратил чрез препоръчана пратка на „Български
пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият бил
посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно
лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е оставил уведомление с
указан срок за получаването и от техен офис. След като срокът е изтекъл, пратката била
върната в цялост на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, оформена като „непотърсена".
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът С. П. С., дължи на ищцовото дружество следните суми,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 4715/2021 г. по описа на
Районен съд Сливен, а именно:
- 5 619,81 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението;
- 706,76 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2019
г. до 20.08.2021 г.;
- 905,42 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019 г. до 11.10.2021 г.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен
особен представител, който счита иска за допустим и вероятно основателен, но го оспорва
по основание и размер. Не оспорва представените писмени доказателства. Не възразява да
2
бъде назначена съдено-счетоводна експертиза, като моли вещото лице да отговори и на
въпроса: Правилно ли са изчислени претендираните суми от ищеца, вземайки предвид и
съдебната практика на ОСГТК на ВКС.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител. Депозирана
е молба от процесуален представител, с която уведомява съда, че не могат да осигурят
представител в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа иска така както е предявен.
Моли да бъде прието заключението на вещото лице. Няма други доказателствени искания.
По същество моли съда да уважи предявените искове като доказани по основание и размер.
Претендира разноските по делото съгласно представен с предходна молба списък на
разноските.
В с.з. ответникът С. П. С., редовно призован, се представлява от назначения му
особен представител, който счита, че съдът следва да се произнесе съобразно заключението
на вещото лице и предвид съображенията подробно изложени в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 20.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и С.
П. С. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № ****, по силата на който
кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер
на 8 000 лева, която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова
сметка. Страните са уговорили и такса ангажимент в размер на 160 лева, срещу която
кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент, който в
процесния случай се твърди, че е 12,49 %. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за
потребителски цели.
От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план по договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска съдържа
главница по кредита, ведно с надбавка, която представлява печалбата на Кредитора
(договорна възнаградителна лихва).
Ответникът не изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
20.10.2019 г. Считано от следващия ден, длъжникът изпаднал в забава. В този случай
същият дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава).
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.08.2021 г., с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение.
На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в
качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера на всеки три месеца за срока на
3
договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На същата дата е
подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, става „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството на пълномощник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", изпратил чрез препоръчана пратка на
„Български пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит.
Същият бил посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е оставил
уведомление с указан срок за получаването и от техен офис. След като срокът е изтекъл,
пратката била върната в цялост на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, оформена като
„непотърсена".
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, е образувано ч.гр.д. № 4715/2021 г.
по описа на PC – Сливен и е издадена заповед за изпълнение за изплащане на
претендираната от ищцовото дружество сума, ведно със законната лихва считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и направените разноски в
производството, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че размерът на кредит с номер **** е 8000 лева. Усвоени са 7840 лева и платена
такса ангажимент в размер на 160 лева.
Размерът на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по
Договора за кредит са в размер на 2380,19 лева.
Падежът на първата изцяло или частично не платена месечна вноска е 20.10.2019 г.
Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя е главница 5619,81 лева и
договорена лихва 706,76 лева. Размерът на лихвата за забава е общо 936,57 лева, като за
периода от 21.10.2019 г. до 13.03.2020 г. е 226,36 лева, а за периода от 14.07.2020 г. до
11.10.2021 г. е 710,21 лева.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение, като заявява, че правилно са
изчислени сумите на база договора за кредит и всички претенции по заключението са
направени съгласно задълженията на длъжника към цесионера.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
4
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Предмет на иска пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството, че процесното вземане произтича от одобрен и
подписан Договор за потребителски кредит от 20.08.2018 г. сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и С. П. С., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 8 000 лева,
която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Страните
са уговорили и такса ангажимент в размер на 160 лева, срещу която кредитодателят се
задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от
предоставения размер на кредита за потребителски цели.
От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит),
ведно с дължимите лихви на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план по договора за кредит.
Установи се, че на 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство става второто
дружество.
Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения,
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД предявява претенцията си по съдебен ред като
подава Заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 4715/2021 г. по описа на СлРС.
По подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установи,
че размерът на кредит с номер **** е 8000 лева. Усвоени са 7840 лева и платена такса
ангажимент в размер на 160 лева.
Размерът на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по
Договора за кредит са в размер на 2380,19 лева.
Падежът на първата изцяло или частично не платена месечна вноска е 20.10.2019 г.
Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя е главница 5619,81 лева и
договорена лихва 706,76 лева. Размерът на лихвата за забава е общо 936,57 лева, като за
периода от 21.10.2019 г. до 13.03.2020 г. е 226,36 лева, а за периода от 14.07.2020 г. до
11.10.2021 г. е 710,21 лева.
5
Не се установи в производството ответникът да е заплатила дължимите суми по
договора за кредит, поради което съдът следва да признае за установено , че дължи сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 180,15 лева д.т., 450 лева – депозит за
особен представител, 250 лева – депозит за вещо лице и 300 лева юриск. възнаграждение,
както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 144,64
лева д.т. и 50 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. С. с ЕГН ********** от *****,
че ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, както следва:
-сумата 5619,81 лева /пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща главница по Договор за кредит № **** от 20.08.2018 г.;
- сумата 706,76 лева /седемстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.12.2017 г. до
05.01.2020 г.;
- 514,03 лева /петстотин и четиринадесет лева и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 20.08.2021 г.;
- сумата 905,42 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019 г. до 11.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 13.10.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2159 от
14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 4715/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, разноски в производството в общ размер на сумата 1180.15 лева
6
и разноски по ч.гр.д. № 4715/2021 г. в размер на 194,64 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7