Решение по дело №214/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 214
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Цветанка Атанасова Гребенарова
Дело: 20191810200214
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

        

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  №214

                                            гр.Ботевград, 18.12.2019г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и
деветнадесета година,  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия Г. АНД №214 по описа за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

                  Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                       П.С.К., ЕГН **********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от И.П.Г.,на длъжност Началник група към ОДМВР София,сектор „Пътна полиция” към ОДМВР София, упълномощена със заповед №***г. на министъра на МВР  , с което за допуснато виновно нарушение на  чл.58,т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, на основание чл.178ж,ал.1, предл.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.

                       В съдебно заседание жалбоподателя П.С.К.,лично поддържа жалбата си и моли да бъде уважена,като бъде отменено обжалваното наказателно постановление по изложените доводи в същата и в съдебно заседание.

                       Въззивната организация – Областна дирекция на МВР – София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                       Ботевградска районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                       Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :

                         Съдът приема,че от приложените по делото писменни доказателства – АУАН № ***.; картон на НП №***.; обяснения от П.С.К.; снимков материал; заповед № ***г.на министъра на МВР; справка за нарушител/водач П.С.К. /заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.И.В. – актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор”, К.Й.Й. на длъжност “полицейски инспектор” и И.М.К., на длъжност “мл.автоконтрольор”, и тримата служители при СПП при ОДМВР София и Г.Ц.М. се установява следната фактическа обстановка, отразена и в наказателното постановление, а именно : на 05.05.2018г. свидетелите  К.Й.Й., на длъжност “полицейски инспектор” и И.М.К., на длъжност “мл.автоконтрольор”, и двамата служители при СПП при ОДМВР София били на работа на Автомагистрала А2”Хемус” и изпълнявали задълженията си по контрол на движението по същата по ЗДвП.На същата дата на АМ „Хемус“ в района на около 35 км. имало ремонтни дейности на пътното платно, което  налагало движението на пътните превозни средства да се пренасочи от две ленти в една лента,при което имало множество водачи на МПС, които за да избегнат задръстването изпреварвали другите МПС-та от дясната страна през аварийната лента.За така допуснатото нарушение на много водачи били съставени актове на място, а другите били заснети с таблет и също им били съставени актове след като собствениците на тези автомобили били призовани в ОДМВР за вземане на административно отношение.На 05.05.2018г. около 13,00ч. полицейските служители констатирали,че в района на 35.400 км. на АМ „Хемус“ , водача на лек автомобил „Пежо 307 с per. № ***, собственост на Г.Ц.М. - П.С.К. е управлявал лекия автомобил с посока на движение от гр.София към гр.Варна, като на км.35+400 се  е движил в обособената на магистралата лента за принудително спиране, без да има необходимите условия за нейното използване. Същият е установен при движение в лентата за принудително спиране,като е заснет с таблет от полицейските служители и след това е извикан в ОДМВР с призовка и е взето административно отношение спрямо водача. За допуснатото нарушение на П.С.К. бил съставен АУАН № ***.от св.Г.И.В. в присъствието на колегите му св.К.Й. и св.И.К.,като нарушителят П.С.К. възразил,че не е съгласен с констатираното нарушение на ЗДвП и ще обжалва.     

                 Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по  чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на  наложените административни наказания „глоба” в размер на 1000.00 лева  и “лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца”,наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.

                 Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения :

                          Съдът намира,че не са доказани безспорни нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя П.С.К.чл.58,т.3 от ЗДвП, който забранява на водача при движението си по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране,освен при повреда на пътното превозно средство,както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство,тъй като на 05.05.2018 г. около 13:00 часа в Община Ботевград на Автомагистрала №А-2 “Хемус” макар и като водач на лек автомобил „Пежо 307 с per. № ***, собственост на Г.Ц.М., да е управлявал автомобила по автомагистралата с посока на движение от гр.София към гр.Варна, като на км.35+400 се е движил в обособената на магистралата лента за принудително спиране, същия не е спрян на място за констатиране на нарушението,а само по снимковия материал и снетите обяснения на водача на автомобила и собственика му,не би могло да се докаже несъмнено извършеното нарушение.От показанията на свидетелите К.Й.Й. и И.М.К. също не може безспорно да се приеме,че именно П.С.К. е допуснал визираното в АУАН и наказателно постановление нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП,като на 05.05.2018г. около 13:00 часа в Община Ботевград на Автомагистрала № А-2 “Хемус” е управлявал лек автомобил „Пежо 307 с per. № ***, собственост на Г.Ц.М., с посока на движение от гр.София към гр.Варна, като на км.35+400 се е движил в обособената на магистралата лента за принудително спиране. В показанията си св.К.Й. заявява: „Актът е съставен за нарушение на забраната да се движи в лентата за принудително спиране на АМ „Хемус“ между 35 и 36 км. Заснетият автомобил заедно с  нарушителя, който обжалва акта мисля, че малко на 200м. преди базата на  км. 35+600 е заснет за нарушаване тази забрана. Тъй като имаше доста нарушители и не всички можеха да бъдат санкционирани на място, беше направена справка чрез информационните масиви и беше установен собственика на автомобила, момиче което декларира, че на въпросния ден автомобила е управляван от жалбоподателя.“,от които не може да се изведе безспорно заключение,че нарушител е П.С.К.,тъй като собственика на автомобила е следвало да посочи кой е управлявал автомобила,а също не е уточнено и мястото на нарушението,а се посочва като относителна величина - „между 35 и 36 км. „ В същата насока са и показанията на св.К., който също не потвърждава факта,че водач на автомобила на процесната дата е именно вписаното за нарушител лице.В този смисъл нарушението се явява недоказано спрямо вписаното за нарушител лице П.С.К. в АУАН и наказателното постановление.В показанията си св.Г.Ц.М. – снаха на жалбоподателя установява,че на 05.05.2018г.  пътували с лекия и автомобил в посока Варна, за гр. Плевен, като го управлявал свекър и П.К.,като в автомобила с тях било и детето и, което било на столчето на задната седалка и се наложило автомобила да отбие в аварийната лента, тъй като в тунел „Витиня“ детето се оплакало, че му е лошо и му се повръща и те веднага отбили и отворили вратата за да влезе въздух и детето да пие вода „.Видно от тези показания

П.С.К. е имал основателна причина за движение и спиране на лекия автомобил в обособената на магистралата лента за принудително спиране,поради здравословни проблеми на детето,пътуващо в автомобила.

                 Съдът приема въз основа на доказателствата,че не се потвърждава тезата изложена в наказателното постановление,че водача виновно е нарушил чл.58,т.З от ЗДвП,тъй като на автомагистралата се е движил в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

                 При тези обстоятелства наложените административни наказания на П.С.К. “глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца” на основание чл.178ж,ал.1, предл.1 от ЗДвП се явяват несъответни за приетото нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП,което не се доказа да е извършено,при което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

                  По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен съд

                                                          Р   Е   Ш   И   :

                  ОТМЕНЯ наказателно постановление №***г., издадено от И.П.Г.,на длъжност Началник група към ОДМВР София,сектор „Пътна полиция” към ОДМВР София, упълномощена със заповед №***г. на министъра на МВР  против П.С.К., ЕГН **********,***, с което за допуснато виновно нарушение на  чл.58,т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, на основание чл.178ж,ал.1, предл.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

                       РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

                                              

                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :