РЕШЕНИЕ
№ 3364
Пловдив, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СТОИЛ БОТЕВ |
| Членове: | ТАТЯНА ПЕТРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ |
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора КАЛОЯН МИНЧЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА кнахд № 20247180700359 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от М. И. Д. с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат М. Д., против Решение № 180 от 15.12.2023 г. на Районен съд – Асеновград, ІІ н.с., постановено по административнонаказателно дело № 508 по описа за 2023 г., потвърждаващо Наказателно постановление № 36-0001434 от 17.07.2023 г., издадено от Г. В. В. и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ – [населено място], с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1. На основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП; 2. На основание чл. 105, ал. 3 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
3. Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи и за необоснованост на съдебното решение на Районен съд Асеновград. Иска се решението на АРС и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
4. Ответникът по касационната жалба - Директор на РД “Автомобилна администрация” Пловдив, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
7. Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от М. И. Д., [ЕГН] против НП № 36-0001434, издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], с което са му наложени следните административни наказания: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и на основание чл. 105, ал. 3 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 250 от 29.06.2023 год., съставен от К. С. К. – инспектор към РД “АА” [населено място]. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена проверка на 29.06.2023 г. на главен път Е – 80, [населено място], на 100 м. от бензиностанция ОМV, в посока [населено място], е установено, че Д. като водач на моторно превозно средство “МАН ТГС 26.320 ББ” с рег. № [рег. номер] от категория N3 (над 12 т), собственост на “Техносън” ЕООД, с [ЕИК], извършва превоз на товари (строителна техника) за собствена сметка между две точки на територията на Република България, по маршрут [населено място] – [населено място], с фактура за товара № ВЕ 0686.968747, без да има издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари на територията на РБ или заверено копие на лиценз на Общността, съгласно изискванията на чл. 12б, ал. 10 от ЗАП. Направена е справка в единната информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – [населено място], като водачът е уведомен, че МПС се спира от движени чрез сваляне на предна регистрационна табела и задържане на свидетелството за регистрация част ІІ, до отстраняване на нарушението.
Изложеното до тук е квалифицирано като нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП.
При извършената проверка е установено още, че водачът не представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице, с което е нарушил разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.
Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в процесното НП.
8. За да потвърди спорното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вменените му административни нарушения по чл. 93, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 12б, ал. 10 от ЗАП и чл. 105, ал. 3 ЗАП във връзка с чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ІV. За правото:
9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
10. Във връзка с наведените в касационната жалба възражения е необходимо да се съобрази още следното:
10.1. Относно нарушението по т. 1 от процесното НП.
Съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП, превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Съответно, според разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, в състав на административно нарушение са въздигнати случаите, в които водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Съотнасянето на цитираните разпоредби налага извода, че административно нарушение е не всяко извършване на обществен превоз на товари, без лицето за чиято сметка се извършва да притежава лиценз, разрешение или друг изискващ се документ. За да е съставомерно деянието, превозът на товари за собствена сметка следва да се извършва с МПС или състав от такива, с допустима маса над 12 тона като наред с това лицето, за чиято сметка се извършва общественият превоз, да не притежава лиценз за обществен превоз на товари.
Тоест за съставомерността на деянието следва да се установят две предпоставки - една положителна и една отрицателна. Положителната предпоставка е извършването на обществен превоз на товари с МПС или състав от такива с максимална допустима маса над 12 тона, отрицателната - лицето за чиято сметка се извършва превоза да не притежава лиценз за обществен превоз на товари. При наличието на положителната и на отрицателната предпоставки по арг. от чл. 93, ал. 1 от ЗАвП водачът извършващ превоза би осъществил състав на административното нарушение по чл. 93, ал. 1 вр. чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП.
Неправилно е схващането на касационния жалбоподател, че адресат на задължението по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП е единствено лицето за чиято сметка се извършва обществения превоз на товари. Подобно ограничение на кръга на задължените лица в законовата норма липсва.
С разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, законодателят е определил водачът на МПС, с което се извършва превозът, за административнонаказателно отговорно лице, когато превозът за собствена сметка се извършва без редовно издадени лиценз, когато такъв се изисква по силата на правна норма - в случая тази на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. Следователно именно водачът на МПС е субект на административното нарушение по чл. 93, ал. 1 вр. чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП.
Въз основа на изложеното следва, че водачите на транспортни средства могат да бъдат субекти на вмененото в НП административно нарушение, а от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в НП административно нарушение с правна квалификация чл. 93, ал. 1 вр. чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП.
10.2. Относно нарушението по т. 2 от процесното НП.
В чл. 18, ал. 4 на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ е уредено задължението на водачите на моторни превозни средства да разполагат с заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощеното от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
Административно наказание за неизпълнение на това задължение на водача на пътно превозно средство е възведено в нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗАП, според която водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.
В рамките на тази материална и административнонаказателна правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви, които както вече бе казано, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
В настоящия случай не се спори, че при извършване на проверката водачът не е предоставил заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, с което е нарушил нормите на чл. чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Доколкото последно цитираната норма не изключва задължението за издаване на заповед, когато водачът на моторното превозно средство е и управляващ юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът (какъвто е настоящия случай), то за така извършеното нарушение касаторът законосъобразно е санкциониран на основание чл. 105, ал. 3 от ЗАвП.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 15.12.2023 год. на Асеновградски районен съд, ІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 508 по описа на същия съд за 2023 год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |