№ 22
гр. Ботевград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20211810101127 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Т. В. Г. от с.Радотина, община Ботевград, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв.В.
П. ЯК. от САК е предявила иск срещу ИР. К. ОРЛ. от ******, с ЕГН: **********, с който
моли да бъде развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения между тях с нотариален
акт № 152, том ІV, дело № 1490 от 23.12.1993г. на нотариус при РС-Ботевград, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Т. В. Г.
прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №
11, к.р., м.Лъга в землището на село Радотина, община Ботевград, Софийска област, с площ
от 600кв.м., при съседи: от две страни бара, улица, заедно с построената в него двуетажна
вилна сграда с обща площ от 59кв.м., състояща се от етаж-спалня, хол, кухня и коридор,
полуетаж-спалня на ответника ИР. К. ОРЛ. от гр.София срещу задължение за издръжка и
гледане, поради неизпълнение от страна на ИР. К. ОРЛ..
Ищцата моли да се присъдят направените по делото разноски, за които е представила
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.59/.
В с.з. ищцата лично и чрез пълномощник адв. Я. поддържа иска, моли да бъде уважен
като доказан.
ОТВЕТНИКЪТ-ИР. К. ОРЛ. от гр.София, чрез пълномощник адв.И.М. О. от
ГАК/пълномощно от 10.03.2017г.-л.51/ е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ 2411 от 14.10.2021г., изпратен по ел. поща на РС-Ботевград, в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като заявява, че отразените факти в
исковата молба са неверни. По време на сключване на договора на 23.12.1993г. страните са
живеели заедно в едно жилище в гр.София, след това при пенсионирането на ищцата,
същата се е преместила да живее в с.Реброво, община Своге, след което в къщата в
с.Радотина, община Ботевград, като ответникът продължава да живее и работи в гр.София.
1
Прави възражение, че в сключения между тях договор през 1993г. са записали, че тя дължи
на прехвърлителката грижи само при болест и немощ, т.е. изрично от задълженията по
договора за издръжка и гледане са изключени ежедневни грижи така, както са изброени в
исковата молба. През месец април на 2010г. ищцата се разболяла и ответницата е реагирала
веднага като е организирала идването й в гр.София и хоспитализирането й в болница.
Ответницата заявява, че има семейство и две пълнолетни деца, работи като ватман в
гр.София, разведена и постоянно се грижи за семейството си и до момента на подаване на
исковата молба се е чувала с майка си по 1-2 пъти на седмица, канила е ищцата да се
премести да живее при нея в гр.София, където ще може да се грижи за нея по-добре, но
ищцата е твърдяла, че е здрава и може да се грижи за себе си. Идеята ищцата да се откаже от
правото си на ползване върху процесния имот е по искане на сина й *****. Ответницата е
допуснала ищцата да живее в имота и след отказа от правото да ползва имота. Не е вярно
обстоятелството, че за ищцата се грижи сина й *****, който ползва машини в имота.
Същият не си е заплатил ползваната ел. енергия, която се изплаща от ответницата съгласно
споразумение с ЧЕЗ. Ако сина й помага на ищцата това е от морална гледна точка и затова,
че живее заедно с нея в имота на ответницата. Моли да се отхвърли иска като неоснователен
и се присъдят направените по делото разноски, за които е представила списък за разноските
по чл.80 от ГПК/л.60/.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник адв. И.О. оспорва иска, моли да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки с вх.№ 887 от
25.02.2022г., депозирани по ел. поща на съда.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцата Т. В. Г. и ответникът ИР. К. ОРЛ. са майка и дъщеря. Към момента на
предявяване на иска на 21.06.2021г. ищцата е на 80 години. Страните не спорят, че към този
момент ищцата живее в с.Радотина, а ответникът в гр.София.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че на 23.12.1993г. ищцата е прехвърлила
на ответника правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот
№ 11, к.р., м.Лъга в землището на село Радотина, община Ботевград, Софийска област, с
площ от 600кв.м., при съседи: от две страни бара, улица, заедно с построената в него
двуетажна вилна сграда с обща площ от 59кв.м., състояща се от етаж-спалня, хол, кухня и
коридор, полуетаж-спалня на дъщеря й ИР. К. ОРЛ. от гр.София срещу задължението на
ответника да поеме гледането и издръжката на майка си при болест и немощ, като ищцата
си е запазила правото да живее и ползва имота безвъзмездно, докато е жива съобразно
нуждите й.
Горното се установя от приложените по делото писмени доказателства- копие от
нотариален акт № 152, том ІV, дело № 1490 от 23.12.1993г. на нотариус при РС-Ботевград,
оригинал на удостоверения за данъчна оценка, оригинал на скица.
Към момента на сключване на описания по-горе договор ответникът е била неомъжена
съгласно дадения от нея отговор по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 15.12.2021г.
Страните не спорят и затова, че на 22.01.2007г. ищцата се е отказала от правото си на
ползване върху прехвърления на ответника недвижим имот в с.Радотина, както че освен
ответницата, ищцата има и още едно дете-син, което се установява от приложеното копие от
2
декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот и удостоверение за съпруг и
родствени връзки, издадено от община Ботевград.
Спорното между страните е дали ищцата се нуждае от гледане и издръжка, тъй като в
договора сключен между страните е уговорена такава при болест и немощ, поканила ли е тя
ответницата да изпълнява договора, същата престирала ли е грижи и издръжка на майка си.
От събраните гласни доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че първоначално страните по делото са живеели в едно домакинство в гр.София,
след което ищцата се е преместила да живее в с.Реброво, но там изгоряла къщата и тя
отишла да живее в гараж, след това от три години насам живее в имота в с.Радотина,
собственост на ответницата. От показанията на св. Николина Асенова Спасова, която е
съсед на ищцата в с.Радотина, се установява, че същата не може да се обслужва сама, с
дясната ръка не може да се храни, ходи бавно. Къщата в селото и двора са занемарени,
битовите условия, в които живее ищцата са лоши, тъй като няма баня, покривът тече, ползва
външна тоалетна. Ищцата не може сама да пазарува, съседите й помагат. През деня ищцата
посещава дома на св.Спасова и остава у тях и за да отиде у тях и помага друг човек при
придвижването. Дъщеря й я е посещавала много рядко, по веднъж в годината. По 2-3 пъти в
седмицата идва сина й, който живее в гр.София.
От показанията на св.*****, която е сестра на ищцата и леля на ответницата, се
установява, че са се виждали с ищцата от преди 3 години, а именно докато е живяла в
с.Реброво и след това се е покрила и двете са си говорили само по телефона, като същата й е
казвала, че е добре, но й е трудно ходенето, че децата са идвали и няма нужда от нищо.
Съгласно показанията на св.****, внучка на ищцата и дъщеря на ответницата, се
установява, че тя, майка й и сестра й са посещавали баба й в с.Радотина, не е имало
проблеми и конфликти. Според св.**** ищцата е в добро физическо и психическо
състояние. Същата не е имала искания към майка й, с която се чуват един или два пъти
седмично, майка й я е канила да посети гр.София.
Ответникът е приложила писмени доказателства- Споразумителен протокол от
02.04.2021г. за плащане разсрочено на сумата от общо 1825.89лв., три разписки за плащане
на сумата от по 300лв. на ЧЕЗ Електро България АД и три фактури за стойността на
ползвана ел. енергия в имота в с.Радотина, в който живее ищцата.
Съгласно твърденията на ответника направени чрез пълномощника адв. О., дадени в о.с.з.
на 15.12.2021г., се установява, че ответникът признава, че след месец април на 2021г.
отношенията й с ищцата се влошили и двете не са се чували по телефона.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е допустим,
тъй като е предявен между надлежни страни, които са такива по договора, обективиран в
нотариален акт № 152/1993г. на нотариус при РС-Ботевград.
Разгледан по същество горният иск е основателен и следва да се уважи изцяло като
доказан, по следните правни съображения:
3
Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за
гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото
правило на чл.9 от ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на
повелителните правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и
в правната теория се приема, че този договор е двустранен-страните правят насрещни
волеизявления, възмезден-дължат се насрещни престации, алеаторен. Обемът и
продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в
зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота
му, тъй като със смъртта договорът се прекратява. Процесният алеаторен договор е такъв,
при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,
получава като насрещна престация грижи и издръжка –приобретателят се задължава да
поеме цялостната издръжка на прехвърлителката и да ù осигури един нормален и спокоен
живот до смъртта ù, като ù бъде гарантирано жилище, отопление, осветление, храна,
облекло, медицинска помощ, почистване и грижи при болест и немощ, лично или чрез трето
лице.
Възражението на ответника, че процесният договор е сключен под отлагателно условие
за поемане на задълженията, тъй като задълженията по договора са поети “при болест и
немощ”, в каквото състояние не била ищцата, съдът намира за неоснователно. От
обективния факт – възраст, която е над 80-години за ищцата и показанията на разпитания по
делото св. Николина Асенова Спасова, които съдът кредитира като конкретни,
непосредствени и безпристрастни, които не са дискредитирани от останалите по делото
доказателства, се установява, че ищцата, която е в напреднала възсраст /над 80 години/ е в
немощ, тъй като е трудно подвижна и се нуждае ежедневно от помощ при хранене и
придвижване. Дори да се приеме, че поемането на задълженията са уговорени между
страните “при болест и немощ”, то физиологичното състояние на ищцата може да се
дефинира като такова в немощ с оглед на старческата й възраст и значителни проблеми в
движенията й, поради което за обикновеното ежедневно обслужване се нуждае от чужда
помощ. Установи се от събраните гласни доказателства, че докато ищцата е живяла в
с.Радотина ответницата я е посещавала твърде рядко или по веднъж в годината и
комуникацията им била по телефона. Освен, че е предоставила жилището в с.Радотина на
ищцата да живее в него и е започнала да заплаща сметките за ползвана електрическа енергия
на този адрес, дължима от месец март на 2021г. до месец юни на 2021г., други доказателства
за изпълнение на задълженията за гледане и издръжка от страна на ответника не са
ангажирани. Твърдението, че не е поканена от ищцата да изпълнява договора е ирелевантно,
тъй като тя е длъжна да изпълнява договора без да е поканена за това. За да е налице точно
изпълнение на този договор от страна на ответника, тя следва да предостави ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка на ответника, която е нейн кредитор, в такъв обем, че да
бъдат задоволени нуждите й от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. В доказателствена тежест на ответника
е да установи изпълнение на задължението за гледане и издръжка на ищцата, а по делото
4
няма такива доказателства. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги
в пълния ù обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени
средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка,
уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на
което може да доведе до разваляне на договора. (Решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. №
1534/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В процесния
договор е уговорена цялостна издръжка за прехвърлителката. Поетото задължение за
издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на
грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, до края на живота на ищцата. По
делото няма доказателстваи не е установено ответницата да е давала издръжка на ищцата, да
е полагала каквито и да било грижи, да е посрещала нейни разходи за храна, облекло,
медицинска помощ. Осигуряването на място за живеене, след като ищцата е направила отказ
от запазеното си право на ползване и заплащане на част от изразходвана ел. енергия за
периода от м. март до м.юни на 2021г. е незначителна част от поетите с договора
задължения. В случая нуждата на ищцата от грижи и издръжка е останала неудовлетворена.
Съдът приема, че неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответницата е
съществено и значително и в този смисъл счита за неприложима хипотезата на чл.87, ал.4
от ЗЗД.
Освен това ответницата не е давала парична издръжка от 300лв. месечно на майка си, а е
заплащала тази сума на трето лице /ЧЕЗ Електро България АД/ за доставена ел. енергия
съгласно приложения Споразумителен протокол и разписки. Не може да се приеме за
основателно и направеното от ответника възражение в приложените писмени бележки, че
вместо нея е изпълнявал задължението брат й или сина на ищцата, тъй като не е налице
съгласие между нея и ищцата за такова изпълнение на сключения между тях договор от
1993г.
Ответницата не доказа да е престирала грижи и издръжка в пълен обем на
прехвърлителката. В случая липсват данни за възпрепятстване от страна на
прехвърлителката на изпълнението на задължението на ответницата, поради
което приобретателят по договора се явява неизправна страна и следва да се постанови
цялостното му разваляне.
На основание горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради което сключеният на 23.12.1993г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане с нотариален акт №152, т.ІV, нот.д.№1490/1993г. на
нотариус при РС-Ботевград, следва да бъде развален изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, приложеният списък за разноски
по чл.80 от ГПК от ищеца, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ишеца
сумата от общо 450лв. за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция,
включващи внесена държавна такса от 50лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от
400лв. съгласно приложения договор за правна защита.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявен от Т. В. Г. от
с.Радотина, община Ботевград, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв.В. П. ЯК. от САК
срещу ИР. К. ОРЛ. от ******, с ЕГН: **********, поради неизпълнение на договор за
прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Т. В. Г. и ИР. К.
ОРЛ., отразен в нотариален акт № 152, том ІV, дело № 1490 от 23.12.1993г. на нотариус при
РС-Ботевград, с който на ИР. К. ОРЛ. е прехвърлено правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот № 11, к.р., м.Лъга в землището на село
Радотина, община Ботевград, Софийска област, с площ от 600кв.м., при съседи: от две
страни бара, улица, заедно с построената в него двуетажна вилна сграда с обща площ от
59кв.м., състояща се от етаж-спалня, хол, кухня и коридор, полуетаж-спалня.
ОСЪЖДА ИР. К. ОРЛ. от ******, с ЕГН: ********** да заплати на Т. В. Г. от
с.Радотина, община Ботевград, с ЕГН:********** сумата от 450лв./четиристотин и петдесет
лева/ за направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6