РЕШЕНИЕ
Номер 650/28.10. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На втори октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Петя Котева
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01277 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2009204 на ОД на МВР-Перник, с който на А.С.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 06.04.2018 г. в 13:47 часа в гр. Перник, на път І-6, в района на км 83, преди надлез Мир, като при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******със скорост от 97 км/ч, при което превишението е 37 км/ч и е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
По изложени в жалбата доводи адв. С.С. от САК - процесуален представител на жалбоподателят А.С.А., моли процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Твърди, че процесния участък, където е установено нарушението е път от републиканската пътна мрежа и не би могло да се тълкува като път в населено място, както и че същият не е бил обозначен със знак Е 24. Лансира тезата, че е настъпила погасителна давност, тъй като ЕФ е издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН. Счита, че липсват задължителни реквизити на ЕФ, като не е посочен неговия издател и дата на издаване. Жалбоподателят А.С.А. лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 06.04.2018 г. на път І-6,
в района на км. 83, намиращ се в рамките
на населено място гр. Перник, бил извършван контрол на скоростния режим на
движещите се моторни превозни средства в посока от гр. София към гр. Радомир с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски
автомобил, в стационарен режим. Мястото се намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50 км/ч релевантно за
населено място. В 13:47 часа през обсега на радарното устройство на
автоматизираното техническо средство TFR1-М
преминал лек автомобил „Ауди А
4” с рег. № ******, като същото фиксирало скорост на движение 100 км/ч.
След преустановяване на
извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата
и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, който бил регистриран с № 1158р-2905/14.05.2018 г.
При направена справка в
централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на А.С.А., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева). В
обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 97 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на
движение било с 37 км/ч. Жалбоподателят не реализирал правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба
пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни - КАТ, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство – кадри от клип № 1443/06.04.2018 г., установяващи, че на 06.04.2018 г. в 13:47 часа лек автомобил с рег. № ******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след приспаднатия толеранс на допустима грешка, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология, писмо изх. № 20-00-10/14.02.2013 г. на същия, протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, писмо изх. № 11-00-62/22.08.2019 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка от схемата за организация на движението в процесния участък, разписка за връчване на фиша на санкционираното лице.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Настоящият
състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система
от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол
от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология и такъв
с № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща такава на системата за видеоконтрол
„TFR1-М” с радар № 632.
Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 1443/06.04.2018 г. (снимка)
от автоматизираната система за контрол, изключва намесата на субективния
фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието
на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е
без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се
създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета
да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че
са налице визираните в тази разпоредба
условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително
стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за
нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателно постановление. Присъствието
или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Той няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
автоматизираното техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като е посочено, че същото се намира в гр. Перник, визирано е наименованието на пътя, като е конкретизиран и пътния участък, в който е установено деянието. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на автоматизираното техническо средство след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както в оспорения фиш, така и в изготвения съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол рег. № 1158р-2905. Последният е официален документ и е приложен по административнонаказателната преписка. Същият се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. От неговото съдържание безспорно се доказва и че мястото на контрол е в границите на населеното място (гр. Перник), което кореспондира и с допълнително изисканите от съда данни, обективирани в писмо изх. № 11-00-62 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление Перник, установяващи, че мястото на контрол попада в рамките на населеното място гр. Перник и в обхвата на пътен знак В 26, променящ общото ограничение на скоростта валидно за населено място от 50 км/ч на 60 км/ч.
При ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.А. наказващият орган правилно е посочил нарушената норма - чл. 21, ал.2 от ЗДвП, тъй като се касае за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В26 по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Следва да се отбележи и че в ЕФ изрично е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, като е отчетен толеранс на допустимата грешка.
Настоящият състав отбелязва, че в процесния случай разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, на длъжностното лице, което е попълнило данните във фиша и полагането на подпис от негова страна, то тяхната липса не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, което да води до неговата незаконосъобразност, каквото възражение е направено в жалбата.
Към датата на извършване на нарушението – 06.04.2018 г., а и към настоящия момент е отпаднало задължението по чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП (ДВ. бр. 54/2017 г.) на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол, поради което и не е съществувало задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя. Същевременно е отменена и разпоредбата по прилагане на тази норма, а именно –чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (ДВ. бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), поради което и е неоснователно направеното възражение, че не е било спазено изискването за поставяне на знак Е24.
Несподеляеми са аргументите, изложени в жалбата за изтекла погасителна давност, която препятства възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на А.С.А., тъй като регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН са относими за съставянето на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, но не касаят ЕФ, предвид нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, която не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на фиша. Същевременно съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН е приложима уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс, но в настоящия случай не са минали три години от датата на съставянето на клипа – 06.04.2018 г., за да се коментира институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, а и извършеното връчване на ЕФ е прекъснало този срок от който момент е започнал да тече нов тригодишен срок съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
По вида и размера на наказанието:
Предвид мястото на което е бил позициониран полицейският автомобил, в който е било монтирано автоматизирано техническо средство – км 83 на път І-6, който попада в рамките на населеното място гр. Перник, санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 400 лева, каквато е била и наложена на А.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което обжалваният ЕФ се явява законосъобразен и в санкционната му част.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 2009204 на ОД на МВР-Перник, с който на А.С.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 06.04.2018 г. в 13:47 часа в гр. Перник, на път І-6, в района на км 83, преди надлез Мир, като при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******със скорост от 97 км/ч, при което превишението е 37 км/ч и е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ