Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 07.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 56 по описа на съда
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БНП П. П. Ф.“ С.А., Париж рег. № *********,
чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. 1766, ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С., сграда **, представлявано от Д. Д. -
Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., срещу В.К.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която е предявен установителен иск по чл. 415, ал. 2 ГПК, чл. 9 и
чл. 11, т. 7 и т. 11 ЗПК, във вр. с чл. 240
ЗЗД, чл. 33 ЗПК, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Цена на иска - 535.96
лева.
С
исковата молба се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е налице вземане от страна на ищеца срещу ответника В.К.Г. за
сумите – 447.40 лева представляваща главница по кредита, 44.14 лева
представляваща възнаградителна лихва по договора, 44.42 лева представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. до 11.10.2018 г., на
основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират
се разноските по делото.
Отправено
е доказателствено искане за изискване и прилагане по настоящото дело на ч. гр.
д. № 682/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит.
В
подкрепа на твърденията си ищецът представя писмени доказателства, заверени
копия от: Договор за кредит, който да послужи като доказателство за валидно
сключен договор за потребителски кредит и като доказателство, че сумата,
предмет на договора е усвоена от кредитополучателя (поле Удостоверение на
изпълнението на последна страница от Договора), с което кредиторът е изпълнил
задълженията си по него; Извлечение от погасителен план, като доказателство за
размера на дължимите суми, датата на изискуемост и началото на забавата; Екземпляр
от покана за доброволно изпълнение; Удостоверение от куриерска фирма - да
послужи като доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника да погаси
дълга, преди да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че кредитът е
изискуем; Акт за оповестяване и копие на последната покана за доброволно
изпълнение.
Исковата молба, ведно с
приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез
залепване.
С Разпореждане № 670 от
06.06.2019 г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 25, ал. 1 ЗПП
съдът е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство в
полза на ответника по делото В.К.Г., като с Определение № 199/ 20.09.2019 г. за
неин особен представител е назначен адв. С.А. АК - Ловеч.
Съдът е изпълнил процедурата по чл. 131 от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор вх. № 4540/ 18.10.2019 г. от ответницата, чрез
назначения от съда особен представител, в
който са наведени твърдения, че исковата претенция не е доказана, нито по
основание, нито по размер.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се представлява. Депозирана е молба вх. № 1277/ 04.03.2020 г.
чрез юрисконсулт П. П..
Ответникът, редовно призован, чрез
назначения от съда особен представител адв. С.А., се явява лично. В хода по
същество излага становище, че при така сключения договор за заем между страните,
от страна на ответника са били изплатени 5 пълни месечни вноски и са останали
да се изплащат още седем. Разликата, която се получава между исковата претенция
и установената сума с експертизата е 2.18 лева. В интерес на ответника и
съгласно разпоредбите на ГПК, следва да бъде уважена по-малката цифра, а именно
да се уважи иска до размера на исковата претенция 535.96 лв. Моли в същата
насока да бъде взето решението от съда.
На основание чл. 195 от ГПК по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице става
ясно, че отпуснатият потребителски кредит с номер CREX-******** е в
размер на 721,44 лв. Цената на закупените стоки е в размер на 668,00 лв.
Месечната погасителна вноска в е размер на 70,22 лв., кредитът следва да бъде
изплатен на 12 месечни погасителни вноски /без вноски, платени в търговския
обект/, като общата стойност на плащанията /с първоначална вноска/ е 842,64 лв.
В параметрите по договора са посочени годишния размер на разходите /ГПР/ -
33,06%, както и лихвения процент - 28,90 %. Застрахователната премия по групова
полица „Сигурност на плащанията“ № 5/2008 е в размер на 53,44 лв. В договора е
включен погасителен план, в който са изброени падежните дати на всяка една от
предвидените погасителни вноски, с размера на вноската. По погасителния план по
договора е предвидено първата вноска да е с падеж - 20.04.2017 г., а последната
- 20.03.2018 г. Усвояването на сумата в размер на 668,00 лв. по Договор за
потребителски кредит от В.К.Г. е удостоверено с положен от нея подпис в поле
„Удостоверение на изпълнение“. На 15.03.2017 г., сумата от 668,00 лв. е
преведена от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД по сметката на Търговския партньор по договор
CREX-******** - „Технополис България“ ЕАД. По делото е приложено и
заверени копие на касов бон от
15.03.2017 г., издаден от „Технополис България“ ЕАД, за закупени стоки на обща стойност
668,00 лв., с посочен начин на плащане: с платежно и подпис на получател. Към
29.10.2018 г. В.Г. е погасила 5 месечни вноски по кредит номер CREX-********.
Общата сума на извършените плащания е 351,10 лв., като последната внесена погасителна
вноска е на дата 17.08.2017 г. Размерът на всяко от претендираните вземания и
общият размер на задължението на ответника към дата на завеждане на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.10.2018 г. /главница, договорна /възнаградителна/ лихва/,
включително с обезщетенията за забава е: главница – 447,40 лв.; договорна
/възнаградителна/ лихва 44,14 лв.; лихва за забава /законна лихва върху
непогасената главница/ 44,60 лв. – за периода от 20.10.2017г. – датата, към
която е станал изискуем кредитът в целия му размер до 29.10.2018 г. – датата на
подаване на заявлението. При тези изчисления, вещото лице е определило общият
размер на задължението към 29.10.2018 г. - 538,14 лв.
Съдът като взе предвид заключенията на
вещите лица и съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства: Договор за кредит, който да послужи като доказателство за
валидно сключен договор за потребителски кредит и като доказателство, че
сумата, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя (стоката е закупена
от ответника, за което е приложена стокова разписка /л.27/ издадена от
Технополис), с което кредиторът е изпълнил задълженията си по него; Извлечение
от погасителен план, като доказателство за размера на дължимите суми, както и
за датата на изискуемост и началото на забавата; Покана за доброволно
изпълнение, удостоверение от куриерска фирма, което да послужи като
доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника да погаси дълга, преди
да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че кредитът е изискуем; Квитанция
за заплатена държавна такса; Пълномощно; Акт за оповестяване и копие на
последната покана за доброволно изпълнение; Товарителница № *************; ч. гр. д. №
682/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит, и от доклада по делото,
приема за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, чл. 240 ЗЗД, чл. 33 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
- положителен установителен иск за установяване със сила на присъдено нещо, че
в полза на ищеца „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ ЕАД, съществува вземане
срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 456 от 30.10.2018
г., издадена по ч. гр. д. № 682/ 2018 г. по описа на РС - Луковит.
Нормата на чл. 422 от ГПК е процесуална
норма, относима към заповедното производство, установяваща специфичен
фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, надлежно осъществено
възражение на длъжника в преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, Разпореждане
на съда с указание по чл. 415, ал. 1 ГПК, предявяване на иск по чл. 422 в
законоустановения преклузивен срок. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 45, ал. 5 ГПК, поради което е предявен настоящия иск без да е
налице възражение.
Разпределената доказателствена тежест изисква
при така предявения положителен установителен иск, ищеца да докаже възникването
и съществуването на спорното право, а ответника следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Не се оспорва процесния договор, заетата
сума, дължимите суми /главници и лихви/, поради което съдът приема, че сумата е
усвоена от длъжника закупил мобилен телефон марка SAMSUNG, модел Galaxy J3 на
стойност 279 лева и мобилен телефон марка SAMSUNG, модел Galaxy J5 на стойност
389 лева /общата стойност на закупените стоки е 668 лв./, който от своя страна
не е изпълнил задължението си да погасява всички дължими месечни вноски в съответния
им размер – 70.22 лева, като в периода след дата 17.08.2017 г. когато е внесена
последната погасителна вноска /при забава на повече от една и повече месечни
вноски/ е в забава. Договорът е с действие от първата дължима погасителна
вноска – 20.04.2017 г. до 20.03.2018 г. /последната вноска/. Безспорно е, че
длъжникът е изпаднал в забава за претендираната от ищеца сума като главница по
договора и съответно дължи и лихвите върху просрочените суми.
В хода на процеса ответната страна,
предвид разпределената тежест на доказване, не оспорва наличието на валидно
уведомление от страна на кредитора до длъжника за настъпилата изискуемост на
вземането, при което съдът приема, че процесното вземане е породила своето
действие по отношение на ответника. Налице е покана /стр.31/ за уведомяване на
длъжника, като са представени доказателства тя да е връчена на длъжника, от
което следва изводът, че волеизявлението - упражненото от кредитора субективно
право да се обяви договора за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника на
адреса в гр.Луковит, ул. „Л.“ № *, независимо от клаузите, че съобщенията ще се
считат връчени на обявения по договора адрес – гр.Луковит, ул. „К.“ № **, тъй
като при сключване на договора /в Сертификат № CREX-********/ е посочен и
адрес на длъжника - гр.Луковит, ул. „Л.“ № *.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено, че кредиторът е изпълнил поетите с договора задължения,
като е предоставил на ответницата заемна сума в заявения от нея размер от 721.44
лева. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за
връщане на заема съгласно условията на Договора за кредит – на 12 месечни
вноски, всяка в размер на 70.22 лв., с първа падежна дата – 20.04.2017 г. и
дата на последна вноска – 20.03.2018 г.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, по договора е извършено погасяване от
заемателя към „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ ЕАД в размер на 351.10 лева, като
остатъкът на задължението което ответницата Г. дължи към дата 29.10.2018 г. е 538.14
лв. и включва: главница – 447.40 лв., договорна /възнаградителна/ лихва – 44.14
лв. Вещото лице е установило, че размерът на лихвата за забавено плащане до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 46.60
лв., но от страна на ищеца се претендира лихва за забава в размер на 44.42 лв.
за периода от 20.10.2017 г. до 11.10.2018 г.
От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията по договора, за което носи доказателствената тежест в процеса с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт.
По отношение на претендираната
възнаградителна /договорна/ лихва съдът съобрази т. 3 от Договора както и
обстоятелството, че процесният договор сключен при действие на ЗПК - /изм. и
доп. ДВ. бр. 59 от 29 Юли 2016 г./ В такъв случай, съгласно практиката /Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 315/ 2005 г., ГО/, максималният размер
до който съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително е,
ако тя не надвишава три пъти законната лихва, а в случая е уговорен лихвен
процент 28,90 %, което дава възможност на съда да приема, че в тази част е
основателна претенцията.
При тези съображения претенцията на ищеца в
общ размер от 535.96 лв. за заплащане на задължението на ответника, включващ сумата
от 448.64 лв. – главница, сумата от 44.14 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2018
г. до 20.06.2018 г. и сумата от 44.42 лева представляваща законна лихва за
забава за периода от 20.10.2017 г. – датата, към която кредитът е станал
изискуем по Договор за потребителски заем с номер CREX-******** от 21.11.2016
г. до 11.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, се
явява основателна и доказана и следва да се уважи.
Ищецът е заявил искане за разноски. В
рамките на заповедното производството той е сторил разноски: 25.00 лв. –
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 75.00
лева. В исковото са посочени и 125.00 лв. – държавна такса, 100.00 лв. – минимално
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. внесен депозит за СЧЕ /списък по чл.
80 ГПК, стр.93/. Заплатени са и 300.00 лв. за особен представител на ответника,
като ищеца е депозирал и молба вх. № 803/ 10.02.2020 г., в която
е претендирано и последното.
В такъв случай следва да се осъди
ответната страна да заплати на ищцовата общо сумата от 900,00 лева –
разноски по двете производства.
Ответникът не е заявил искане за разноски,
на което съдът да отговори с решението по делото.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на „БНП П. П. Ф. С.А.,Париж“,
чрез „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1766, ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сграда **,
представлявано от Д. Д. - заместник управител, вземания в общ размер от 535.96 лв., включваща сумата от 448.64
лв. – главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-******** от
15.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 44.14 лв. –
договорна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. и сумата от 44.42
лева представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. –
датата, към която кредитът е станал изискуем по Договор за потребителски заем с
номер CREX-********/ 15.03.2017 г. до 11.10.2018 г., за които е
издадена Заповед № 456 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 682/ 2018 г. на Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК В.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „БНП П. П. Ф. С.А.,Париж“, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.,
клон България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. 1766, ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сграда 14, сумата от 900 лева -
сторени разноски в настоящото и в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата 300.00 лева от Районен съд – Луковит
на назначения от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК –
адв. С.А..
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, препис
от същото да се приложи по ч. гр. д. № 682/ 2018 г. на РС - Луковит, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: