РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пазарджик, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900060 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Е. К. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община С., област П., ул. „**“ №
** и В. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община С., област
П., ул. „**“ **, двамата чрез адв. Д. Т. от С., срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Студентски, бул.
„Симоновско шосе“ № 67А, за заплащане на първия ищец на: сумата от
70000 лева, представляващи част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер общо на 80 000 лева (след допуснато
изменение на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), сумата от 1 845.76
лева, представляващи част от обезщетение за претърпени имуществени вреди
- разходи за лечение, операции и медицински консумативи в размер общо на
3 000 лева, а на втория ищец на: сумата от 15000 лева, представляващи част
от обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 25 000
лева, всички настъпили от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от *** г.
по вина на Г. К. Д. (преди М.), управлявала л. а. „**“, рег. № **, по твърдение
за застрахована гражданска отговорност на виновния водач при ответното
дружество, ведно със законната лихва за забава върху главниците от
04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.
1
1 от КЗ. Посочва се банкова сметка на адвокат Т. в ****, на основание чл.
127, ал. 4 от ГПК.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения,
изложени в исковата молба и уточнителната молба вх. № 681/20.05.2021 г.:
На *** г., около *** ч., на главен път *** км. ***, на пътен участък
между минерален плаж „Т.“ гр. Б. и ресторант „О.“ гр. С., обл. П. е настъпило
ПТП с участието на л. а. „**“, рег. № **, управлявано от Г. К. М., ЕГН
**********, и л. а. „***“, рег. № ***, управлявано от първия ищец Е. К. В. и
собственост на В. А. А., при което пострадали ищците по делото - водача В. и
спътника му С.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от *** г. по описа на РУП - гр. С. към ОД на МВР -
П.. Образувано било ДП № 509/2019 г. на РУП - С., пр. преписка № 5/2020 г.
на РП - П.. Излага се, че ищецът Е. В. е постъпил по спешност в много тежко
състояние с множество фрактури в МБАЛ - П. АД и е бил хоспитализиран за
периода от **** г. Подробно се посочват уврежданията му и предприетото
лечение. Излагат се доводи, че уврежданията са причинили по-голяма травма
спрямо душевността на пострадалия В.. Подробно се посочват направените от
същия разходи за лечение в общ размер от 1 845.76 лева. Твърди се, че
ищецът В. С. също е постъпил по спешност в много тежко състояние в МБАЛ
- П. АД, но не е бил хоспитализиран, като му е поставена окончателна
диагноза: ***. Поддържа и други увреждания, съгласно съдебно
удостоверение от 03.01.2020 г., като ***. Излага се, че ищецът С. е претърпял
и психически травми от инцидента. Твърди се, че на ответника са изпратени
претенции за заплащане на обезщетение на 04.03.2020 г., като и до момента
няма определен размер по същите. Моли за уважаване на исковете, ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л. а. „**“, рег. № **. Оспорва се механизмът на
настъпване на ПТП. Твърди се, че вина има водачът В.; че няма претърпени
неимуществени вреди, обосноваващи претендираните суми, и по-конкретно
ищецът В. е страдал от твърдяните болки, но поради предходно лечение от
2
други заболявания, установени преди процесния инцидент. Описаната в
исковата молба невъзможност за самообслужване от ищеца С. е силно
преувеличена, след като той не е получил тежки травми и изобщо не е бил
хоспитализиран, възстановил се е за около 15-25 дни. Оспорва се, че
процесният автомобил, за който се претендира пълно обезщетение за
цялостното му увреждане, не е бракуван, респ. не е доказано, че не може да
бъде ползван. Прави се възражение за съпричиняване у ищеца В., тъй като е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, не е контролирал
непрекъснато същия, движел се е с несъобразена скорост. Прави се
възражение за съпричиняване и спрямо ищеца С. поради непоставен
предпазен колан. Моли се за отхвърляне на исковете изцяло или частично.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК,
се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.
Подържа се изложеното в отговора.
В хода по същество, процесуалният представител на ответника
поддържа степен на съпричиняване в размер на 30 %.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по
чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената
лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 04.03.2020 г. са го
сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент,
респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за определяне на размера,
респ. плащане от негова страна. Искът е предявен на 10.05.2021 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между ответното
дружество и делинквента Г. М., управлявала л. а. „**“, рег. № **, е сключена
застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
към датата на процесния инцидент от *** г.; че ищците са отправили
претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане на 04.03.2020 г.
за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент, но същият не е
определил размер и до настоящия момент.
По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег. № *** от *** г. на РУ - гр. С. към ОД на МВР - П., съставен при
посетеното на място на *** г. ПТП от служител на РУ - С..
Приложено е и образуваното НОХД № 41/2022 г. на РС - П., като на
основание чл. 382, ал. 6 от ПНК съдът е одобрил споразумение на 17.01.2022
г., с което Г. К. Д., родена на ***** г. се признава за виновна в това, че на ***
г., на главен път *** С. - П., на около 200 метра източно от разклона за с. С.,
при управление на л. а. „**“, рег. № **, е нарушила правилата за движение по
пътищата: чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинила средни телесни повреди на повече от едно лице:
= на Е. К. В.: **********
= на В. Д. С.: **********
като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на
алкохол в кръвта 1.63 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
пр. 1 и 3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП й е наложено
наказание.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят В.П. М., живее на семейни начала с ищеца Е. В., дава
показания, че знае за инцидента на *** г. Живее заедно с ищеца В. от С. ***г.
Видяла за първи път след инцидента Е. в болницата. Твърди, че бил с ******.
Поддържа, че той бил**** в болницата. ********. ****** започнал работа в
******, където по цял ден е в седнало положение. Преди това не е работил,
лекувал се вкъщи.
Свидетелят Р. Л. А., трети братовчед на В. С., дава показания, че знае
4
за инцидента от *** г. Живеят в съседство един до друг. Твърди, че ищецът
имал *** от катастрофата и на **** имал травми. В. му споделил, че има
травми и от предпазния колан. Знае, че ищецът е ходил на стоматолози, но не
знае дали към момента са му направили зъбите. Доколкото си спомня излага,
че ищецът имал избит зъб на долната челюст, но същият не е видим. Мисли,
че възстановяването е продължило около година и половина. Около 5 - 6
месеца след инцидента започнал работа. В момента В. *** и с това си изкарва
прехраната.
Свидетелят Ю.И. В. дава показания, че с ищеца Е. са приятели.
Твърди, че сестрата на Е. се грижела за него след инцидента.
Свидетелят Г. К. Д., водач на процесния л. а. ** излага, че не си спомня
дали В. е бил с или без поставен предпазен колан, тъй като той е излязъл от
автомобила веднага след катастрофата, но счита, че Е. е бил без поставен
такъв, тъй като го видяла докато е в автомобила, не си спомня добре.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна
САвТМЕ, изготвено от вещи лица автоексперт инж. Ф. и ортопед д-р П.,
неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и
обосновано, се установява следното:
Автотехническа част:
Пътното произшествие е настъпило на *** г., около *** ч., на главен
път *** км. **, на пътен участък между минерален плаж „Т.“ гр. Б. и
ресторант „О.“ гр. С. с участието на л. а. „**“, рег. № **, управлявано от Г. К.
М. (сега Д.) и л. а. „***“, рег. № ***, управлявано от ищеца Е. К. В. и с
пътник В. С., като при удара л. а. O. се обръща и влачи по асфалта. Сблъсъкът
е настъпил в лентата за движение на O.а. От техническа гледна точка,
механизмът е следният: л. а. ** с водач Г. Д. се движел в посока от гр. Б. към
гр. П. на светлините на фаровете със скорост около 91 км/ч. По същото време,
л. а. О. с водач Е. В. се движи в посока от гр. П. към гр. Б. със скорост около
80 км/ч. Близо до кръстовището за с. С. л. а. ** се отклонява от
праволинейното си движение и безпричинно навлиза в лентата за насрещно
движение, където се намирал О.. Водачът В. отклонява автомобила вдясно,
навлиза в банкета с цел избягване на удара и предприема аварийно спиране
като успява да намали скоростта до 68 км/ч. Въпреки маневрата настъпва
удар с висока кинетична енергия, като двата автомобила се удрят с предните
5
си леви части. След завъртване на автомобилите обратно на часовниковата
стрелка, л. а. О. навлиза в канавката и поради нейната денивилация се
„откъсва“ от другия автомобил и се установява по таван в нея. Л. а. ** също
се озовава в канавката.
Причина за произшествието е навлизането на л. а. ** в лентата за
насрещно движение. Направен е извод, че няма обективна техническа
причина за отклоняването на л. а. **, а маневрата е резултат на субективно
взето решение на водача Г. Д..
Медицинска част:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът Е. К. В. e получил
фрактура на *****. Постъпил в Спешно отделение при МБАЛ П. АД на датата
на инцидента *** г., а на ****г. приет в неврохирургично отделение (НХО),
където му е извършена *******. На ***** г. е изписан от НХО и преведен в
ортопедично отделение (ОТО) за оперативно лечение на фрактурата на
*****************. На *****г. е изписан от ОТО. Вещото лице - ортопед
поддържа, че контузията на прешлените сочи, че ищецът В. е бил без
поставен предпазен колан при настъпване на инцидента, тъй като именно по
този механизъм се получава счупване на прешленни тела - форсирано
инерционно свиване напред на гръбначния стълб.
Относно счупването на радиуса на типично място на дясната
предмишница вещото лице сочи, че се касае до техническа грешка при
описване в епикризата от НХО, тъй като няма такива данни по документите, а
и самият ищец отрича подобно счупване.
Относно възстановяването на ищеца се поддържа, че по отношение на
фрактурата на прешлена още на следващия ден след операцията пациентът се
вертикализира и започва да се приучава да ходи самостоятелно. Препоръката
е да не се залежава, както и да се проведе балнеолечение за заякване на
гръбната мускулатура.
След оперативната интервенция на ****, „заключеният“ пирон се
„отключва“ оперативно след 45 дни и се започва натоварване на крайника, т.
е. препоръчва се на пациента да стъпва на крака, за да се стимулира костното
срастване, а самият метал се отстранява след една година при наличие на
добро костно срастване. Възможно е пострадалият да носи гипс до сваляне на
конците от оперативната рана, т. е. след две седмици. В случая не е
6
установено защо ищецът е продължил да носи гипсова имобилизация след 45
дни. Наличие на костно срастване се установява принципно след 4 - 5 месеца,
а пълно костно срастване след 12 месеца. В случая, въпреки установеното към
момента на прегледа от вещото лице и направената контролна рентгенова
снимка добро костно срастване, металите от долния ляв крайник на ищеца В.
все още не са отстранени, без установима причина.
При ищеца В., освен оперативните цикатриси на ****, няма други
белези по тялото от инцидента. Наличните в момента са с размери 1 бр. х 5 см
и 3 бр. х 1.5 см по лявото коляно и 2 бр. х 1.5 см около глезенната става. По
гръбнака няма оперативен цикатрис, тъй като не се прави разрез.
Поддържа се, че В. ще има за в бъдеще преходни, но търпими болки в
областта на зарастналите счупвания при промяна на времето.
Описано е, че всички представени по делото разходни документи в
общ размер от 1 845.76 лева, направени от Е. В., са във връзка с получените
травми и тяхното лечение, респ. няма надписани материали, консумативи и
лекарства.
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът В. Д. С. e получил
множество ************ главата и тялото (дясната странична поясна област),
***, на лявата колянна става, където е установена вродена аномалия /патела
бипартита/, която при поява на болка, обикновено след травма, подлежи на
оперативно лечение.
Раничките по лявата предмишница зарастват според експерта за около
12 дни. Получените кръвонасядания на лакътната става търпят обратна
резорбция за около 2-3 седмици, а кръвонасяданията по лицето за не повече
от 2.
Лечението на избития зъб следва да се проведе при стоматолог, като е
отбелязано, че ищецът С. е със сериозно увреден зъбен статус още отпреди
инцидента.
Не се наблюдават видими белези при ищеца С..
Двете вещи лица съвместно дават заключение, че с оглед на
получените травми и механизма на настъпване на сблъсъка между двете
МПС, ищците са били без поставени предпазни колани (така и при
изслушването в откритото съдебно заседание). Добавено е, че в случая са се
7
задействали въздушните възглавници (л. 84 от делото), но това не означава,
че пострадалите са били с поставени предпазни колани, тъй като при този
модел л. а. *** предпазният колан и еърбег-ът не са съгласувани, т. е. те се
задействат индивидуално от удара, а така наречените интегрирани колани са
при по-новите автомобили, произведени след 2004 г., като при тях
въздушната възглавница се отваря при правилно поставен предпазен колан.
Приети са по делото доказателства (касови бонове и фактури) за
направени от ищеца В. разходи за закупени лекарства, консумативи,
импланти и заключващи винтове в общ размер от 1 845.76 лева.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Доколкото сключеното в наказателното производство споразумение по
чл. 382 от НПК има последиците на влязла в сила присъда на основание чл.
383, ал. 1 от НПК, то фактическият състав на престъплението е установен по
съдебен ред и одобреното от наказателния съд има обвързващата сила по чл.
300 от ГПК за гражданския съд.
В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300
8
от ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на л. а. ** Г. К. Д., която поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 16, ал. 1, т. 1 („На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“) и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“) е причинила
средни телесни повреди на ищеца Е. К. В. и В. Д. С..
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени
(претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и
страдания, изобщо негативни психически преживявания, които търпи или ще
търпи увреденият), стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно трайната практика на ВКС (вж. цитирана практика в Решение
№ 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.) за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на увредения и противоправното поведение на водача на
увреждащото МПС, като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос.
В случая, видно от изслушаното заключение на вещите лица по
9
приетата КСАвТМЕ и двамата ищци са пътували без поставени
обезопасителни колани, тъй като, ако бяха с такива, то нямаше да получат
увреждания от този интензитет и на тези части от тялото и главата.
Нарушението от тяхна страна на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП обосновава
настоящият състав да приеме, че изискуемата се от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
причинна връзка между поведението на пострадалите и настъпилия
вредоносен резултат е доказана, поради което е налице твърдяното от
ответника съпричиняване, водещо до редуциране на обезщетението за
обезвреда, което включително с оглед на поддържаното от представителя на
ответника, се определя на 30 % (съдебната практика сочи сходна степен на
съпричиняване, а именно 1/3 – вж. Решение № 141 от 31.08.2017 г. на ВКС по
т. д. № 2272/2016 г., II т. о.).
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички
предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество
са налице: установен деликт при съответно авторство (Г. Д.),
противоправност, вина, настъпили неимуществени вреди от получените
увреждания, причинна връзка между деянието и неимуществените, респ.
имуществените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Конкретно имуществените вреди могат да бъдат както претърпяна
загуба (вече настъпила вреда, в резултат на което е намалено имуществото на
пострадалия), така и пропусната полза (бъдеща реална такива, която ще
настъпи с висока степен на сигурност, изразяващи се в пропускане да се
увеличи имуществото му). В случая претенцията на ищеца Е. В. е за
претърпяна имуществена вреда под формата на претърпяна загуба –
направени разходи за закупуването на лекарства във връзка с лечението от
увреждането. Безспорно се установи, че всички представени по делото
доказателства, обосноваващи извършените разходи в общ размер от 1 845.76
лева са във връзка с получените от ищеца В. травми и тяхното лечение,
поради което искът следва да се уважи след редуциране на размера с приетата
степен на съпричиняване. Или, искът е основателен за сумата от 1 292.03
лева. За разликата до претендираните 1 845.76 лева, частично от 3 000 лева
следва да се отхвърли.
10
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на
дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Е.
К. В. е получил основно *** ** (**) и фрактура на ****, респ. с множество
кръвонасядания, напълно обичайни за претърпени телесни увреждания.
Неясна остава причината, поради която не са отстранени металите от
контузения долен ляв крак, въпреки установеното добро костно срастване, но
това не следва да води до омаловажаване продължителността около 1 година
и интензитета на търпените болки, страдания и неудобства, наложени по
повод на травмите, ограниченията в придвижването и общуването, особено
неприятни за човек на възраст от ** към датата на инцидента. Останалите от
инцидента белези водят до определяне на по-голямо обезщетение. Съдът
кредитира частично показанията на св. В. М. при условията на чл. 172 от ГПК
с оглед възможната й заинтересованост, същата живее на семейни начала с
ищеца В., доколкото сочи увреждания, които не се установяват от останалите
доказателства по делото - напр. увреден слух. При определяне на
обезщетението следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически
условия на живот към момента на увреждането – декември 2019 г. и
създаденият от съдебната практика ориентир (вж. Решение от 08.07.2021 г. по
т. д. № 1072/2020 г. на 2 ТО - ПТП 2016 г. множество разкъсно-контузни
рани, контузия на белия дроб, фрактури на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени,
причинили трайно затруднение в движенията на снагата за около 6 месеца -
11
40 хил. лева; Решение № 50109 от 11.10.2022 г. по т. д. № 1235/2021 г. на 2 ТО
- ПТП 2019 г. - пострадал 56 г., 5 счупени ребра, вертеропластика на прешлен
с поставяне на костен цимент, невъзможност за самостоятелно обслужване в
период от 4 месеца - 80 000 лв.). Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Настоящият
съдебен състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца Е.
В. доказани неимуществени вреди, търпени в установения по делото период
във връзка с получените телесни повреди, възлиза на сумата от 60 000 лева,
като предвид 30 % съпричиняване от пострадалия, искът за неимуществени
вреди се явява основателен за сумата от 42 000 лева. За разликата до
претендираните 70 000 лева, частично от 80 000 лева се отхвърля.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият В.
Д. С. (на 41 г. към датата на инцидента) е получил множество ************
главата и тялото (дясната странична поясна област), ***, на лявата колянна
става, където установената вродена аномалия /патела бипартита/ е създала
необходимостта от оперативно лечение вследствие на травмата от инцидента.
Свидетелските показания на св. A. следва да бъдат частично кредитирани, тъй
като очевидно същият преувеличава състоянието на ищеца, като дори не знае
кой е избитият от инцидента зъб (сочи такъв от долната челюст), както и че
възстановяването му било около година и половина, а според експертът -
ортопед възстановяването на ищеца С. е около 2 - 3 седмици. Избитият зъб
все още не е възстановен, което наред с установения според експертизата
лошоподдържан зъбен статус на ищеца, води до извод, че същият не
съставлява неудобство, по - голямо от обичайното. С оглед обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането –
декември 2019 г., настоящият съдебен състав приема, че паричният
еквивалент на понесените от ищеца В. С. доказани неимуществени вреди,
търпени в установения по делото период във връзка с получените телесни
повреди, възлиза на сумата от 20 000 лева, като предвид 30 % съпричиняване
от пострадалия, искът за неимуществени вреди се явява основателен за
сумата от 14 000 лева. За разликата до претендираните 15 000 лева, частично
12
от 25 000 лева се отхвърля.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна .
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето
от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищците са отправили претенция пред
застрахователя на 04.03.2020 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи датата, на която самият застрахован е
уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият установен
момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е 04.03.2020 г., която дата следва да се приеме и за
датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения. Доколкото обаче ищците претендират лихва от по-късен
момент - 04.06.2020 г., съдът следва да уважи поисканото с оглед принципа на
диспозитивното начало, залегнал в чл. 6 от ГПК
По разноските:
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса
по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК,
13
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати такса в полза на съда в размер на 2 291.68 лева.
Ищците са ползвали безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв – материално затруднено лице. Претендира се адв.
възнаграждение в полза на адв. Т. и разноски за експертизите в размер на 450
лева.
Съдът съобразява, че Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения е изменена и допълнена с изменение, обнародвано в ДВ, бр.
88/04.11.2022 г., с влизането в сила на което е установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер,
поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие - така и
Определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на І т. о.
Ищците представят договори за правна помощ от 13.10.2022 г., поради
което приложение намира редакцията отпреди изменението с ДВ, бр. 88/2022
г., или минималното адвокатско възнаграждение за ползваната от ищеца В.
правна помощ е в размер на 2 685.37 лева, а за ползваната от С. - 980 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата за адвокатско възнаграждение за ползваната от ищеца
В. правна помощ в размер на 1 618.12 лева – чл. 78, ал. 1 ГПК, а за тази от С.
- 914.67 лева, респ. 271.16 лева - депозити.
Ответникът претендира разноски в размер на 470 лв. за депозити.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължимите от ищците
разделно разноски възлизат на общо 159.94 лева.
14
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати на Е. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община С.,
област П., ул. „**“ № **, обезщетение в размер на 42 000 (четиресет и две
хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, както и обезщетение в размер на 1 292.03 лева (хиляда двеста
деветдесет и два лева и три стотинки) обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди - разходи за лечение, операции и медицински
консумативи, всички настъпили от ПТП от *** г. по вина на Г. К. Д.,
управлявала л. а. „**“, рег. № **, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банкова сметка на адвокат Т. в ****, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 42 000 лева до претендираните 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
предявени частично от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, както и иска за
имуществени вреди за разликата над присъдените 1 292.03 лева до
претендираните 1 845.76 лева (хиляда осемстотин четиресет и пет лева и 76
стотинки), предявени частично от 3 000 (три хиляди) лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати на В. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община С.,
област П., ул. „**“ **, обезщетение в размер на 14 000 (четиринайсет хиляди)
лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили от ПТП от *** г. по вина на Г. К. Д., управлявала л. а. „**“, рег. №
**, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.06.2020 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банкова сметка
на адвокат Т. в ****, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 14 000 лева до претендираните 15 000 (петнайсет хиляди) лева,
предявен частично от 25 000 (двайсет и пет хиляди) лева, като неоснователен.
15
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати на адвокат Д. С. Т., ЕГН **********, от С., със служебен адрес: гр.
С., ул. „А. Р.“ ***, сумата от 1 618.12 лева (хиляда шестстотин и осемнайсет
лева и 12 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ в полза на ищеца Е. В., респ. сумата от 914.67 лева
(деветстотин и четиринайсет лева и 67 стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на ищеца В. С.,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати на Е. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община С.,
област П., ул. „**“ № ** и В. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
В., община С., област П., ул. „**“ **, сумата от 271.16 лева (двеста
седемдесет и един лева и 16 стотинки), представляващи съдебно-деловодни
разноски за първа инстанция - депозити за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по
горепосочената банкова сметка.
ОСЪЖДА Е. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община
С., област П., ул. „**“ № ** и В. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В., община С., област П., ул. „**“ **, да заплатят на „ЗК Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Студентски,
бул. „Симоновско шосе“ № 67А, сумата от 159.94 лева (сто петдесет и девет
лева и 94 стотинки) - депозити за вещи лица, представляващи разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 2 291.68 лева (две
хиляди двеста деветдесет и един лева и 68 стотинки), представляващи
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен
лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
16
Решението може да бъде обжалвано пред П.ския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17