№ 233
гр. Айтос, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100531 по описа за 2022 година
М. А. Х., EГH: ********** с постоянен адрес ***, съдебен адрес: ***,
чрез адвокат С.К. против ЗАД "***", ЕИК: ***, със седалище *** и адрес на
управление ***.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на лек автомобил
марка „***", модел „***"., с рег. № ***, с който автомобил на 06.05.2018 г.
претърпял произшествие, като бил ударен от движещия се зад него
л.автомобил марка „***" модел „***" с рег. № ***, застрахован при ответното
дружество no застраховка „Гражданска отговорност".
Поради отказ на застрахователя да плати доброволно дължимото
застрахователно обезщетение ищецът предявил иск срещу ответника , по
който било образувано гр. д. № 380 / 2021 г. на PC-Айтос, решението пo което
влязло в законна сила /след изменението му от състав на БОС/ за сумата от 2
500 лева и разноски. Сумата била заплатена от ответника по сметка на ищеца
в началото на м. юни 2022 г.
След приключването на това производство ищецът отправил искане до
застрахователя „Булстрад" с писмо от 08.06.2022г, да изплати дължимата
мораторна лихва върху определеното от съда обезщетение в размер на 472
лева, за периода от 10.06.2019 г. до 20.04.2021 г., когато е заведена исковата
1
претенция пo гр. д. № 380 / 2021 г. на PC-Айтос.
Предвид изложеното ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес
съдът да постанови решение , с което да осъди ответника ЗАД "***" да му
заплати сумата от 472 лева- мораторна лихва за периода от 10.06.2019 r. до
20.04.2021г.. върху сумата от 2 500 лева определено от съда обезщетение.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника ЗАД "***" чрез адв.М. С.. В отговора на ИМ ответникът твърди,
че искане за заплащане на лихва не е отправяно от ответника в
законоустановения срок по КЗ нито пред застрахователя, нито пред съда и в
този смисъл е погасено по давност. На това основание моли иска да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства със сила на присъдено нещо е
установено , че л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от ищеца М. Х., с
посока на движение от юг към север – от гр. *** към гр. ***. По същото
време в същата посока се е движил л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от
К.Р..
Пътното платно в участъка е двупосочно с по едно платно за движение за
всяка
посока и всяко едно платно е с две пътни ленти за движение в една посока.
Двете платна за движение са разделени с разделителна ивица и метална
предпазна ограда, като на километър 225+600 предпазната ограда е
прекъсната и разделителната ивица е асфалтирана. На около 55 метра преди
това място платното за движение прави ляв завой спрямо посоката на
движение на двата автомобила. Левият завой ограничава видимостта на
мястото, където е прекъсната мантинелата. Платната за движение са били
мокри от паднА.я по-рано дъждовалеж. Водачът на л.а. *** се е движил в
2
дясната пътна лента за посока север. Когато е достигнал мястото, където
предпазната ограда липсва е решил да предприеме маневра „Завой в обратна
посока“. Когато предната част на автомобила е достигнала до разделителната
асфалтирана ивица водачът на л.а. *** е намалил скоростта си значително или
е спрял, за да може да се огледа и пропусне движещите се по платното за
движение пътни превозни средства за посока гр. ***. В този момент задната
част на автомобила е била в лявата пътна лента за посока гр. ***, а дясната
пътна лента е била свободна. Л.а. *** се е движил с около 99 км/ч в лявата
пътна лента за посока гр. ***, когато е излязъл от левия за него завой и е
забелязал лек автомобил разположен почти перпендикулярно на платното за
движение. Водачът на л.а. *** е реагирал първосигнално с предприемане на
екстремно спиране. Въпреки предприетото спиране е настъпил удар между
предната част на л.а. *** и задната странична лява част на л.а. ***. След удара
л.а. *** е получил ударен импулс, при което се е придвижил към платното за
насрещно движение и завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка. Л.а. *** е останал в лявата пътна лента. Вещото лице в заключението
по съдебно автотехническата експертиза е констатирало, че поведението на
всеки от водачите е допринесло за настъпване на процесното ПТП, както
следва: водач на л.а. *** е предприел маневра „завой в обратна посока“ на
място, където тази маневра не е разрешено да се извършва. При извършването
на маневрата е създал опасност на платното за движение за пътните превозни
средства, които се движат в лявата пътна лента за посока гр. ***.
Произшествието не би настъпило, ако водачът не е бил предприел тази
маневра. Водачът на л.а. ***, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“, се е движил в лява пътна лента, а
технически правилно е при движение в извън населени места на път с две
пътни ленти за движение в една посока, водачите да се движат в дясна пътна
лента. Лявата лента се използва за изпреварване или заобикаляне. Технически
правилно е при избора на скорост водачите да се съобразяват с пътните
условия, за да могат да преустановят движението си пред всяко предвидимо и
непредвидимо препятствие. Водачът на л.а. *** се е движил технически
неправилно в лявата пътна лента със скорост несъобразена с пътните условия
– мокра настилка. Ако водачът на л.а. *** се е движил в дясната пътна лента,
дори с непроменена скорост на движение, произшествието не би настъпило.
Не се спори между страните, че след ПТП и заведената щета е
3
образувано гр.д.№ 380/2021г по описа на РС-Айтос, по което съдът се е
произнесъл с решение, частично отменено от ОС-Бургас по гр.д.№ 280/2022г
и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева
представляващи претърпени имуществени вреди от ПТП на 06.05.2018 г. по
л.авт. марка *** *** с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 20.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
изплащане на лихва върху сумата от 2500лева за периода 10.06.2019-
20.04.2021г. ответника оспорва предявения иск, като навежда доводи, че
искането за лихва за периода 10.06.2019-20.04.2021г никога не е било
предявявано пред него и в този смисъл е преклудирано.
Съдът като се запозна със събраните доказателства и наведените от
страните правни доводи, установи че иска е неоснователен по следните
съображения: Съгласно КЗ (чл.380) лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. При настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за
настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в
договора е предвиден друг подходящ срок. Според чл.409 КЗ „
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в
случаите на чл. 380, ал. 3“. Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Следователно лихва за забава се
дължи след изтичане на определения за плащане от Застрахователя срок и
видно от съдебното решение по гр.д.№380/2021г на АРС потвърдено в тази
част със съдебно решение по В.гр.д. №280/2022г на БОС дължимата лихва (в
определения от КЗ срок) е присъдена. Съгласно правилата на КЗ, който се
явява специален спрямо ЗЗД ,лихва за забава не се дължи за
периода10.06.2019-20.04.2021г, т.к. не е била претендирана пред
застрахователя в нито един момент.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
4
ответника ЗАД "***" сумата от 300лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. Х., EГH: ********** с постоянен адрес ***,
съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.К. против ЗАД "***", ЕИК: ***, със
седалище *** и адрес на управление *** за заплащане на сумата 472 лева-
мораторна лихва за периода от 10.06.2019г. до 20.04.2021г. върху сумата от 2
500 лева определено от съда застрахователно обезщетение по гр.д.
№380/2021г на АРС ,потвърдено частично с решение по В.гр.д.№280/2022г на
БОС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М. А. Х., EГH: ********** с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "***", ЕИК: ***, със седалище
*** и адрес на управление ***, разноски в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5