№ 12166
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110125325 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу М.
М. С., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата от 371,34 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот находящ се в
ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г., ведно
със законната лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 84,40 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 8.1.2021 г., сумата от
29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 15.1.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата от 29 лв. в
размер на 5,26 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 8.1.2021 г. По така подаденото
заявление било образувано гр.дело № 2291/2021 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007, е потребявал топлинна енергия в
1
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като не е заплатил начислената сума,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същия дължи заплащане на исковите суми. Ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ ЕАД, гр.
София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот
са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
разделно заплащане на сумата от 371,34 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот находящ се в
ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г., ведно
2
със законната лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 84,40 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 8.1.2021 г., сумата от
29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 15.1.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата от 29 лв. в
размер на 5,26 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 8.1.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. М. С., не е депозирала
отговор. В открито съдебно заседание твърди, че не ползва топлинна енергия
в жилището, включително и топла вода, като водомера е с поставена тапа от
2010 г.
Третото лице помагач – „Нелбо“ ЕАД, гр. София, намира, че е водил
надлежно топлинно счетоводство. Начислените суми са единствено за БГВ,
която е изчислена на база един човек, поради неосигурен достъп до имота.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 2291/2021 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 15.1.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007. По
отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен
договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 14 от делото/, видно от
който ответницата М. М. С. е придобила собствеността на процесния
недвижим имот, като купувач по договор за покупко - продажба. В тази
насока следва да се има предвид и че ответника не прави възражение за липса
на договорно правоотношение между страните.
От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи
един брой документ за изравнителна сметка и констативен протокол за
неосигурен достъп, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, както и от неоспорената СТЕ се установява, че
справката на фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД съдържа данни
за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
3
енергия единствено за БГВ, тъй като сградата е без отопление, както и
съответните изравнявания за периоди по ФДР.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 371.36
лв. главница и лихви в размер на 81.18 лв. Според експерта представените от
ответника доказателства за платени суми не касаят процесния период.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
4
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Нелбо“ ЕАД.
Видно от представения по делото договор между СЕС и „Нелбо“ ЕАД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от
09.07.2002 г., както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР
заедно с приложен списък на ЕС, както и предвид заключението по приетата
по делото СТЕ, по отношение на сградата, в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният имот, е бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с конституираното по делото на страната на
ищеца трето лице – помагач. В тази връзка съдът намира, че съгласно чл.
139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответниците, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен
счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със
същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, видно от СТЕ, а и от представените от
третото лице помагач отчетни документи, че в рамките на предявения с
исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на
доставената и потребена топлинна енергия и то именно от „Нелбо“ ЕАД в
5
размер на 29 лв. за процесния период. Затова и искът се явява основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва в размер на 5.26 лв.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера
на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а
именно 371.36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за процесния период. За преценка основателността на иска
съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за недължимост на
сумите, поради липса на консумация на топла вода, поради поставена тапа на
водомера. Съдът намира същото възражение за неоснователно, доколкото
представените от ответницата документи за свидетелство за проверка и талон
за пломбиране на водомер и метрологична проверка от 2010 г. касаят
водомера за студена вода, а не за топла вода. Талонът за отчет на дяловото
разпределение от третото лице помагач е издаден на 08.05.2021 г., т.е. след
процесния период, а протоколът за поставена тапа на водомера от 01.06.2010
г. е съставен от живущи в блока лица и макар да е входиран на 18.06.2010 г.,
като частен документ не представлява доказателство за посочените
обстоятелства, т.е. няма последващи документи, издадени от топлинния
счетоводител установяващи липсата на доставка на БГВ.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 81.18
лв. за процесния период, т.е. в по – нисък размер от претендирания. Затова
съдът намира искът до пълния предявен размер от 84.40 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
6
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 900 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 2291/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б,
против М. М. С. ЕГН **********, със съд. адрес с. ... № 11, че М. М. С.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва - сумата от
371,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до имот находящ се в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007 за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 15.1.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 81.18 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 8.1.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 84,40 лв., дължи сумата от 29 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата от 29 лв. в размер на 5,26 лв. за периода от
31.1.2018 г. до 8.1.2021 г., за недвижим имот в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ 237007,
за които суми е издадена заповед от 26.02.2021 г. постановена по ч.гр.д. №
2291/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА М. С. ЕГН **********, със съд. адрес с. ... № 11, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, направените по делото разноски в размер на
900 лв., с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
2291/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Нелбо“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хайдушка
7
гора № 58.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8