Р Е Ш Е Н И Е
№2729/11.6.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря О. Ж., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19364 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
вх. № 75679/ 22.12.2017 год. от К.А.А., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Г. Д. „П. б. и з. на н.“ в М. на
в. р., с адрес *, с искане до съда да постанови решение, с което до осъди
ответника да заплати на ищеца сумите от 1263.21 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 179 часа за периода от 01.04.2015
год. до 30.11.2017 год., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението и 4770.91
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през
официалните празници за за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., а именно
на следните официални празници: 24.12.2014 год., 10.04.2015 г., 13.04.2015 г.,
25.12.2015 г., 26.12.2015 г., 30.04.2016 г., 01.05.2016 г., 06.05.2016 г.,
06.09.2016 г., 22.09.2016 г., 24.12.2016 г., 01.01.2017 г., 14.04.2017 г.,
15.04.2017 г., 01.05.2017 г., 24.05.2017 г. и 22.09.2017 год., ведно със законната лихва от исковата
молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода 23.12.2014
г. до 30.11.2017г.. ищецът е полагал труд на длъжност „с. п.“ в Регионална дирекция
Регионална дирекция „П. б.и з. на н.“, поради което е и със статут на държавен
служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1249 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1428 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 179 часа, който твърди,
че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 1074 лева. Твърди също, че за периода 23.12.2014
г. - 30.11.2017 г., ищецът е положил общо 192 часа труд на официални празници, за които му
било заплатено по 8 лева на час, в нарушение на Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014
г. При средномесечен брой от 21 работни дни, часовата ставка за допълнително
възнаграждение следвало да бъде 30 лева, поради което претендира заплащане на 4224.00лева, като дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници, а именно: 24.12.2014
год., 10.04.2015 г., 13.04.2015 г., 25.12.2015 г., 26.12.2015 г., 30.04.2016
г., 01.05.2016 г., 06.05.2016 г., 06.09.2016 г., 22.09.2016 г., 24.12.2016 г.,
01.01.2017 г., 14.04.2017 г., 15.04.2017 г., 01.05.2017 г., 24.05.2017 г. и
22.09.2017 год.
Ответникът – Г. Д. „П. б. и з. на н.“ в М.на в. р. –
гр. София, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение
в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявените искове
с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също,
че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време,
на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални
норми. Относно положения от ищеца труд по време на официалните празници сочи, че
той също е заплатен цялостно, при спазване на приложимата законова формула по
заповед № 8121з-40/ 15.01.2015г. Сочи се, че в т. 4 на Заповед № 8121з-791/
28.10.2014г. е налице пропуск, който е коригиран със Заповед № 8121з-40/
15.01.2015г., като на ищеца е изплатено полагаемото му се възнаграждение за
труд на официални празници в удвоен размер.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна страна:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017г. ищецът е полагал труд на длъжност „старши пожарникар“ в Регионална дирекция „П. б. и
з. на н. – В., която е
структурно подчинена на Г. д. „П. б. и з. на н. в МВР, поради което е бил със статут на държавен
служител.
Не
се спори още, че ищецът че за процесния
период е положил твърдяните от него
часове нощен труд.
Не
се спори и че ищецът е полагал труд на посочените официални празници общо 179 часа.
Приложени по делото са преписи на заповеди на
министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и 8121з-40/15.01.2015г..
Приложени са още преписи на протоколи за отчитане на
видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са
оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са взети
предвид при заключенията по ССчЕ.
Приложени са преписи на преводни документи за плащане
на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в
процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните и данните
от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, допълнително пояснено в съдебно заседание,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ищецът е отработил нощен труд в размер на 1481 часа общо, въз
основа на представените по делото и неоспорени ведомости. Установява се още, че
тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в
извънреден с преизчисляване с коефициента
– 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1693 часа, с разлика от общо 212 часа, останали неплатени, като стойност в
размер на 1263.21 лева. Установява се още, че положеният труд по време на
официални празници е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв на единичната
часова ставка, тоест ако тази ставка е приложима, е платено на ищеца пълното
дължимо възнаграждение за работа на официални празници, а ако възнаграждението
за положен
труд по време на официални празници се
изчисли по претендирания от ищеца начин – като формула по т.4 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г. – се получава
сума за доплащане в размер на 4770.91 лева.
Така
установенате фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно
правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд в сочените времеви и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже сочения от него
механизъм за заплащане труда на ищеца, който води до отпадане на последващите
задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите възнаграждения.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“.
В процесния период от 23.12.2014 г. до
30.11.2017 г. са действали последователно Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/ 2016г. Едва на 02.08.2016 г.
е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г.
Отделно от това, в Наредба № 8121з-592/
25.05.201 г. и Наредба №8121з -
776/ 29.07.2016г. липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на в.р. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По
тези съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з - 407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване
на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 от същата.
От заключението на съдебно счетоводната
експертиза се установи, че размерът на
дължимото след преизчислението с коефициент 1.143
е 1263.21 лева.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.179, ал.1 ЗМВР
Както и по първия иск, съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно
правоотношение между него и ответника, полагане на труд по време на официални празници в
посочените времеви и стойностни параметри,
както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже сочения от него
механизъм за заплащане труда на ищеца, който механизъм води до отпадане на
последващите задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите възнаграждения.
Относно този иск ищецът се позовава на Заповед
№8121з-791/ 28.10.2014 г. за определяне на
размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане
на държавните служители. Тази заповед е изменена със
Заповед №8121з-40/ 15.01.2015г.,
съгласно която е изменен алгоритъма на по т.4 на Заповед №
8121з - 791/ 28.10.2014 г. и е посочено, че редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официални празници по същата заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г. Издадена е и Заповед № 8121з
- 437/ 28.04.2016г., с която отново е
изменен алгоритъма на изчисления, инкорпориран в т.4 на Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014г.
С
решение №10515/ 12.10.2015г. на
ВАС по адм. д. № 8888/ 2015г., което е
потвърдено от петчелен състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед № 8121з-40/ 15.01.2015г. на М. на в. р. в частта, с която е предвидено, че редът за заплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г. Не е налице съдебно
решение за обявяване на нищожна Заповед № 8121з-40/ 15.01.2015г. на М. на в. р. в останалата част, а именно в частта, с която е
изменен алгоритъма по т.4.
В решение №1694/ 17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №13709/ 2015г., 5-членен състав,
е потвърдено и възприето концептуалното разбиране, че както заповедта, предмет
на разглеждане по това дело (Заповед №8121з-40/ 15.01.2015 г.), така издадената преди нея
заповед, на която се позовава ищеца (№8121з-791/ 28.10.2014 г.) имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 1а ЗНА и чл. 75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Поради това всяка от тези заповеди, в
качеството им на подзаконови актове с нормативно значение спрямо персонално
неопределен кръг субекти, влизат в сила само след обнародването им в Държавен
вестник, на осн. чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ. Следователно
необнародването на всеки такъв акт води до неговата неприложимост. В случай, че
в последващ момент преди отмяната му този акт бъде обнародван, порокът ще бъде
саниран, фактическият състав – завършен и актът ще действа занапред. Ако обаче
това не се случи до отмяната му или извършен нарочен съдебен контрол, актът ще
бъде нищожен. И в двата случая необнародването има за резултат неприлагане на
подзаконовия акт с нормативен характер. В настоящия случай няма данни Заповед №
8121з-791/ 28.10.2014г. да е била обнародвана по сочения законов ред, поради
което възниква съмнение за нейната приложимост изобщо.
Независимо от горното е налице вътрешно противоречие в
самата
Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014г., защото установеното в т. 2 от нея противоречи на
формулата, залегнала в т.4 от същата. В т. 2 от заповедта е
посочено, че за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение, а в т.4 от заповедта е
посочен реда, по който следва да се изчислява удвоения размер на
възнаграждението, като е записано, че основното месечно възнаграждение към
датата на полагане на труда се разделя на средномесечния брой работни дни и
полученото число се умножава по броя отработени часове на официален празник. Следвайки формулата по т. 4
се получава обаче резултат,
несъответсващ на удвоения размер на основното месечно възнаграждение /т. 2/, доколкото формулата води до определяне
на същото в осемкратно по-висок размер.
Неяснотата
на разпоредбите и тяхното явно противоречие по между им налага тълкуване на
заповедта съгласно чл.46 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл.46 ЗНА,
разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако
са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби,
на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република
България.
Целта
на Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014г. е да се определи, че при работа през дните на
официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това следва от
ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т.2 се налага извод, че същата следва да води до
резултат, съвпадащ с определеното в т.2. В този смисъл е и Решение № 80 от
19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о., което ясно посочва, че следва да бъде извършено
тълкуване на разпоредбата на т.
4 във
вр. с т.
2 на
заповедта, като целта на нормативния акт е да бъде получено възнаграждение в
двоен размер.
Следва
да бъде отбелязано още и че съгласно чл. 262 ал.1
т.3 от КТ, дължимият размер на възнаграждението по време на официални празници
е също удвоения размер на възнаграждението – 100 %. Ето защо, дори ако се приеме, че
целта на нормативния акт /Заповед № 8121з-791/28.10.2014г./ е
неясна, то следва да бъде приложена друга разпоредба, а именно общата норма на
чл. 262 ал. 1
т. 3 от КТ, водеща до същия правен извод, а именно за дължимост на двойния
размер на възнаграждението за работа по време на официални празници.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че възнаграждението
за работа по време на официални празници
следва да се определи по правилото на т. 2 от Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014г., аналогично
с това на чл. 262
ал. 1 т. 3 от КТ, а именно двукратно увеличение на подневното
възнаграждение, тоест 200% от него, а не до твърдяното от ищеца негово
завишение от няколко пъти повече.
При това положение и след като от ССчЕ се установи, че
положеният
труд от ищеца на официални празници, е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв на единичната
часова ставка, следва да се приеме, че на ищеца е платено пълното дължимо
възнаграждение за работа на официални празници за процесния период.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 996 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС (830
лева без ДДС). Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид че сумата от 830
лева не надвишава значително минималния размер от 631.71 лева по чл. 7, ал. 1,
т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като
се съобрази, че делото не е с минимална фактическа и правна сложност. От извършените
разноски, съобразно уважения размер, ответникът следва да заплати 199.58 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева, от
които ищецът следва да заплати 151.33 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съобразно с уважената част от исковете
държавна такса в размер на 50.00 лева, като и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 30.07 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Д. „П. б. и з. на н.“ при МВР, адрес * да заплати на К.А.А., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 1263.21
лв. (хиляда двеста шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки), представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 179 часа за периода
от 01.04.2015 год. до 30.11.2017 год., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.А.А., ЕГН: **********, с адрес *** срещу
Г. Д. „П. б. и з. на н.“ при МВР, адрес * за
заплащане на сумата 4770.91
лв. (четири хиляди седемстоитин и седемдесет лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за
положен труд през официалните празници за за периода от 23.12.2014 г. до
30.11.2017 г., а именно на следните официални празници: 24.12.2014 год.,
10.04.2015 г., 13.04.2015 г., 25.12.2015 г., 26.12.2015 г., 30.04.2016 г.,
01.05.2016 г., 06.05.2016 г., 06.09.2016 г., 22.09.2016 г., 24.12.2016 г.,
01.01.2017 г., 14.04.2017 г., 15.04.2017 г., 01.05.2017 г., 24.05.2017 г. и 22.09.2017
год., ведно със законната лихва от
исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.179,
ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Г. Д. „П. б. и з. на н.“ при МВР, адрес * да заплати
на К.А.А., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 199.58 лв. (сто деветдесет и девет лева
и петдесет и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на Г. Д. „П. б. и з. на н.“ при МВР, адрес * сумата от 151.33 лв. (сто петдесет и един лева и тридесет и три
стотинки) представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. „П. б. и з.
на н.“ при МВР, адрес * да заплати в полза на бюджена на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50.00
(петдесет) лева и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 30.07
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: