Р Е
Ш Е Н
И Е № 758
гр. С., 29.07. 2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 291/2020 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени искове
с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд, 40
часа положен в периода 01.10.2016 г.- 31.03.2017 г. с цена на иска 400 лв. и
иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД и цена 40
лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът П.Н.П.
работи като държавен служител в ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на
служебните задължения на територията, обслужвана от РУ С. и РУ Котел.
Сочи се, че в исковия период - 01.10.2016 г -
30.06.2019 г., същият е изпълнявал служебните си задължения при работа на
смени, като работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен
тримесечен период съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З от ЗМВР.
Твърди се, че статутът на държавните служители
от МВР през исковия период е регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, в които се съдържат
специални трудово-правни норми. При празноти в специалната правна уредба, на
общо основание за държавните служители от МВР е приложимо общото трудово
законодателство - КТ, ЗДСл, като общи трудовоправни нормативни актове,
приложими за всички работници и служители.
Сочи се, че работното време на държавните
служители от ЗМВР е регламентирано в чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно който
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5, т.2 от
същата норма предвижда, че извънредния труд за служителите работещи на смени
при сумирано работното време се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което в ал.6 е определено да се изчислява с 50% увеличение
върху основното възнаграждение на държавния служител.
Твърди се, че през исковия период ответникът не
е изчислявал правилно работното време на ищеца, като не е включвал към
работните му часове при сумирането им за отчетния период онези от тях, които се
получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с
коефициента изразяващ съотношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или 8/7/. Това е довело до
ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват
извънреден труд. който не бил отчетен и заплатен от работодателя му, тъй като
часовете труд, които полагал по график ежемесечно са били направени по данни на
ищеца така, че да покриват нормата му работно време за съответния период, а
нейното надхвърляне води до натрупване на труд над установеното работно време,
т.е. до извънреден труд.
Предвид изложеното се твърди, че в процесния
исков период, състоящ се от месеци и тримесечия, има незаплатен извънреден
труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни
за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени,
който се определя общо на 40 часа за исковия период, за които се счита, че
ищецът има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер
на 400 лева за исковия период, изчислени с 50% увеличение върху основното му
месечно възнаграждение.
Също така, ищецът претендира и обезщетение за
забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период,
като според него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните
възнаграждения за извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени
всяко ведно със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на
извънредния труд. Ответникът изплаща месечната заплата в края на месеца, до 27
число на същия, като респ. след крайната дата за изплащане на месечната заплата, настъпва и забавата на ответника за
всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд. което не е било отчетено,
начислено и изплатено. Общият размер на всички мораторни лихви върху всички
неизплатени възнаграждения за извънреден труд. ищецът определя на 40 лева за
целил исковия период.
Предвид
изложеното се моли съда да осъди ОД на МВР С. да заплати на ищеца сумата от 400
лева /четиристотин лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения
за общо 40 часа извънреден труд положен от ищеца в периода 01.10.2016 г. -
31.03.2017 г. ведно със сумата от 40 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от
възникването му /от 1-во число на последващия месец, следващ всеки отчетен
период в исковия такъв/ до 01.01.2020 г., както и законната лихва върху цялата
главница от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират
се направените по делото разноски за адвокатска защита.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника ОД на МВР С., в който се оспорват предявените
осъдителни искове по основание и размер и се считат същите за неоснователни и
недоказани. Счита се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на
положеният нощен труд в дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този
смисъл за извънреден труд. Сочи се, че правилото за превръщане на нощните
часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа, в каквато насока е и становище на МТСП, обективирано
в писмо с изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. Следователно в тези случаи работникът
или служителят не работи извънредно. Сочи се, че преизчисленията на нощните
часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и
представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба,
която е неприложима в конкретния случай.
Сочи
се, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
съгласно ал.2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.
Съгласно
чл. 187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, а съгласно ал.З от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или
24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за
тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и
06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите работещи на
смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение - ал.5 и ал.6 от цитираната по - горе разпоредба. В ал. 7 на чл.
187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на чл. 187 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Материята
касаеща полагането и отчитането на нощен и извънреден труд от държавните
служители в МВР е уредена в специалния закон и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. При наличието на такава специална уредба на
правоотношенията, приложим е специалният ЗМВР. Той прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден
труд е посочен в закона, а условията и редът за изплащане на нощен труд с
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. с негова заповед.
Неприложима
е НСОРЗ и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата
на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който
се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Никога не е
съществувал спор в правната теория за съотношението на специална към обща
правна норма и че специалната такава дерогира приложението на общата норма.
Специалният
закон ЗМВР не предвиждал за исковия период възможност за преизчисляване на
часовете полаган нощен труд в дневен с даден коефициент за установяване размера
на полагания от служителите извънреден труд. Следователно не се следва
заплащане на допълнително възнаграждение за положен в същия период нощен труд.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Конкретно
положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с
допълнително възнаграждение, съгласно заповедите на министъра на вътрешните
работи, относими към същия период. Наред с това е предвидено, че държавните
служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз
основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена
от ръководителя на съответната структура, която се издава не по-рано от 5
работни дни преди полагане на труда, а в случаите, когато поради неотложност
полагането на труд извън редовното работно време е разпоредено устно, заповедта
се издава в първия работен ден, следващ деня, в който е положен трудът. Така
положеният по заповед труд се отчита като труд извън редовното работно време с
протокол приложение № 3 от съответната наредба.
Оспорва
се и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношение на неговия размер,
така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата -
26-то число на месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение на ищеца за
съответния отчетен период. Датата 25-ти на съответния месец не е крайна такава
за изплащане на трудовите възнаграждение на служителите, защото не е фиксирана
в законовите, подзаконови или вътрешноведомствени актове на МВР и в този смисъл
ответникът не изпада в забава на следващия ден.
С
оглед на гореизложеното предявените осъдителни искове се считат за неоснователни, поради което се моли съда да
ги отхвърли като такива.
В
с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е
писмено становище от процесуалния му представител, в което поддържа исковата
молба и не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. На
основание чл. 214 от ГПК изменя размера на търсеното от ищеца допълнително
възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице. Представя договор за
правна защита и съдействие и молба за изменение на исковете. Претендира разноските
по делото.
В
с.з. ответната ОД на МВР не изпраща представител. Депозирано е становище от
процесуалния й представител, с което моли съда да отхвърли предявените искове,
като излага съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юриск. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът работи като държавен служител в
ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните задължения на територията,
обслужвана от РУ С..
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че след ограничаване на положения извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г. е
35,87 лева за 6 часа положен извънреден труд. Дължимата мораторна лихва е 10,32
лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
главница чрез намаляването му от сумата 400 лева на сумата 35,87 лева за
извънреден труд равняващ се на 6 часа и изменение на предявения иск за
мораторна чрез намаляването му от сумата 40 лева на сумата 10,32 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Справка
за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-2737/26.02.2020 г.; Копие на МЗ
рег. № 8121з-791/28.10.2014 г.; Копие на МЗ рег. № 8121 з-1429/23.11.2017 г.;
Копие на писмо на МТСП с изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г., Справка за изплатено
допълнително възнаграждение за нощен труд; Копие на писмо на ДПУБ-МВР с рег. №
4576р-7030/05.09.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищецът работи
като държавен служител в ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните
задължения на територията, обслужвана от РУ С. и РУ Котел.
С определение, постановено в с.з., проведено на 20.07.2020
г. е допуснато изменение на предявения иск за главница чрез намаляването му от
сумата 400 лева на сумата 35,87 лева за извънреден труд равняващ се на 6 часа и
изменение на предявения иск за мораторна чрез намаляването му от сумата 40 лева
на сумата 10,32 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след ограничаване на положения
извънреден труд до 70 часа на тримесечие, дължимото допълнително възнаграждение
на ищеца за периода от 01.10.2016 г. до
31.03.2017 г. е 35,87 лева за 6 часа положен извънреден труд. Дължимата
мораторна лихва е 10,32 лева.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус не се
установиха подобни изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно се доказа,
че положеният от него труд е над установеното работно време и надхвърля 70 часа
за отчетен период.
От заключението на вещото лице се
установи, че след ограничаване на положения извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г.
е 35,87 лева за 6 часа положен извънреден труд. Дължимата мораторна лихва е
10,32 лева.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 28.01.2020.
до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността
на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, повелява, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ този, в който е положен трудът. Същото е
предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед
№ 343з-690/03.04.2018г. на директора на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3,
ал.3 от същата заповед е предвидено протоколите за положен извънреден труд да
се изготвят от определените за това служители до пето число на месеца, следващ
отчетния период и се утвърждават от зам.директор ОД МВР С. до десето число на
месеца, следващ отчетния период.
В
случая отчетния период е първо
тримесечие на
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 6
ч. положен извънреден труд е основателна за периода 01.10.2016 г. – 31.03.2017
г.. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 10,32 лв., до която
сума е допуснато изменение.
Ищецът е претендирал разноски, но
липсват доказателства за сторени такива в производството поради което не следва
да бъдат присъждани.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 150
лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лв. или
общо за сумата от 250 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СлР
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
С., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.П.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***,
както следва:
-
сумата 35,87 лева /тридесет и
пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен от ищеца общо 6 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016
г. до 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 10,32 лева /десет лева и
тридесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” №
5, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: