№ 886
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500548 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на П. С. И., ЕГН ********** срещу
решение №261449/27.11.2020г., постановено по гр. дело №10612/2019г., с
което е осъдена да заплати на ищците обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на осн. чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателката моли решението
да бъде отменено като постановено при нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и липса на обоснованост,
като на негово място бъде постановен акт, с който предявените кумулативно
субективно съединени искове бъдат отхвърлени като недопустими и
неоснователни. Счита, че искът по т. 1 от исковата молба е вероятно
допустим, а тези по т.2 и т.З са недопустими. Твърди, че под никаква форма
не се установява, че претендираните неимуществените вреди и пропуснатите
полза са в резултат именно на нейните действия. Нещо повече- относно иска
по т.1 дори самият ищец представил протокол от ОС на етажната
собственост, приобщен към доказателствения материал, от който е видно, че
1
именно ОС е взело решение за затапване на канализацията и пак то е
констатирало наличния теч и вреди, нанесени от ищците на ответницата.
Твърди се и общо НАРУШЕНИЕ на закона, допуснато от ВРС, което води до
неправилност и необоснованост на решението. Излага, че съдът изобщо не е
изследвал наведените от нейна страна аргументи за несъответствие на
въведените с ИМ фактическа обстановка и правна аргументация и
фактическото и правното положение, заявени с отговора на исковата молба.
Изобщо не е съобразено, че всички извършени в последствие действия от
ищците с цел снабдяване с разрешение за ползване е можело и СЛЕДВАЛО
да се извършат още с покупката на процесното преустроено в апартамент
таванско помещение. Счита, че съдът неправилно и извън контекста е
преценил част от събраните гласни доказателства, а други изобщо не е
съобразил. На следващо място твърди, че при допускане на своевременно
заявеното прихващане ВРС не е указал, че ответницата не сочи доказателства,
че партида №1140507 е нейна, а е било своевременно заявено, че жилището
на П.И. е продадено на В.Н.Ст. - титуляр на партида с №1140507 по справката
от ВиК, изкарана към 2019г. /към отговора са приложение 5 бр.НА - вж.
раздел I, т.1 от доказателствата към отговора по чл.131 от ГПК, в т.ч. и
горецитирания/. Доколкото това се възприема от ВРС като недоказаност на
възражението за прихващане, заявено в отговора и конкретизирано в
уточняващата молба към него, както и предвид обстоятелството, че ВРС не
им е указал, че не сочат доказателства за идентичност на партидата, представя
квитанциите за плащане към ВиК - Варна и фактурите към тях, от които е
видно, че същите съвпадат по периоди и суми с предоставената и приета като
доказателство по делото Справка на ВиК /раздел I, т.2 от доказателствата към
отговора по чл.131 от ГПК/. Твърди се също, че първ. съд не обсъдил
представените по делото официални документи от Район „Приморски", от
които се установява, че собственият на ищците жилищен обект се ползва без
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и, че не е
установено къде е прекъснато захранването на вода за апартамента на
ищците. Според жалбоподателката ВРС изобщо не е съобразил, че ищците не
са извършили дейности по изграждане на водопровод и канализация
своевременно с откриване на самостоятелна партида, тъй като така са
ползвали безплатно водата на ответницата, като за тяхното потребление
последната е имуществено отговорна пред ВиК - Варна ката титуляр на
2
партидата. ВРС не е разтълкувал и обстоятелството защо едва през 2018г.
ищците извършват следващите се по закон действия и въвеждат в
експлоатация канализационната си система, при условие, че е липсвала
пречка да го направят своевременно - още при закупуване на апартамента или
непосредствено след това. Първ. съд не е съобразил и обстоятелството, че
ищците претендират пропуснати ползи от невъзможността да отдават под
наем жилище, което законодателят с императивни норми е забранил да се
ползва докато няма разрешение за ползване/въвеждане в експлоатация.
Въззивницата твърди, че от ползването на незаконна и компрометирана ВиК
канализация в периода 2017-2018г., ищците причиняват съществени щети от
появил се теч в нейния апартамент, което налага извършването на ремонт, но
вместо П.С. да претендира дължимите й се суми за вреди, същата се оказва
осъдена в процес, който представлява злоупотреба с право и тази злоупотреба
се възприема от ВРС като основателна и доказана претенция. Твърди, че не е
извършвала противо-правни действие, като всички предприети от нея такива
са се явявали необходими и неотложни такива, с оглед предотвратяване на
имуществени щети, възникващи пряко за собственика на апартамента под
таванския етаж и застрашаващи останалите имоти в сградата - вкл. общи
части на сградата. Във връзка с размера на претендираните имуществени
вреди твърди, че своевременно са оспорени всички представени разходни
документи за платени суми по фактури и договори, които суми по размер и
основание не са били установени безспорно. Счита, че предвид характера на
извършените разходи, безспорно се установява, че те са били необходимо-
присъщи за ищците с цел изграждане на тяхната ВиК система и привеждане
на същата в съответствие с изискванията на строителните норми и с цел
въвеждането на техния обекта в експлоатация. По изложените съображения
счита, че решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, а искът
за имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлен, тъй като претенцията
почива на едно изначално противоправно поведение на ищците, а именно, че
те ползват обект, който не е въведен в експлоатация. Поради тази причина, не
може противоправното поведение на сем.К.и да води до не следващи им се
права - още повече, когато е видно, че всички предприети от ответницата
действия са законосъобразни и с оглед опазване на собственото здраве и
имущество, както и имуществото в режим на етажна собственост. Моли като
неоснователен да бъде отхвърлен и искът за заплащане на неимуществени
3
вреди в размер на 10000лв. Твърди, че ВРС цитира части от заключението на
СППЕ, но не излага никакви мотиви защо уж установените психологически
травми са резултат от противоправното поведение на ответницата.
Действително от изслушаната и приета по делото съдебно психологическа и
психиатрична експертиза се установяват определени обстоятелства, довели до
тревога у всеки от ищците /на различни основания/, но никое от тях не се
дължи на поведението на ответницата - още по-малко на виновно такова. На
отделно основание не става ясно как ВРС определя размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Действително в закона няма обективен
критерий, от който да се изходи, но от съдебната практика е видно, че такъв
размер -3000 лв. се присъжда за много по-тежки и трайни /при това по-скоро
физически, отколкото психически/ увреждания и претърпени болки и
страдания. В условията на евентуалност- в случай, че решението на ВРС бъде
потвърдено в тази му част, моли да се извърши допуснатото прихващане така,
както е заявено с отговора на ИМ и пояснено в уточняващата молба. Оспорва
основателността и на третия иск- за пропуснати ползи в размер на 6300лв
/заявени в ИМ/ - респ.6650 лв. посочени в обстоятелствената част /стр.5 от
ИМ/, уважен от ВРС в размер на 5950лв. Жалбоподателката счита, че от
събраните по делото доказателства /вкл.множество такива от компетентните
органи/, процесното жилище не е било въведено в експлоатация до
м.октомври 2018г, поради което и не е можело да се ползва. Самото му
отдаване под наем от страна на ищците на трети лица е противоправно
поведение - както от административноправна страна, така и от
гражданскоправна защото са отдавали за ползване имот, който не отговаря на
жилищните нужди и с това са застрашавали живота и здравето на трети лица.
ВРС не е обследвал обстоятелството, че дори поради вина на ответницата
ищците да не са можели да ползват процесното жилище, то най-ранния
период, в който то е можело да се отдава под наем е бил този след въвеждане
на обекта в експлоатация -м.10.2018г./, поради което претенциите заявени
преди този период са недопустими и неоснователни. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в цялост като
бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове като недопустими, неоснователни
и недоказани. В условията на евентуалност- ако решението на ВРС бъде
потвърдено изцяло или частично по някой от предявените искове, моли да
бъде извършено заявеното от прихващане. Предвид неправилността на
4
решението на ВРС по главните искове, моли същото да бъде отменено и в
частта за присъдените лихви предвид акцесорния им характер - от една
страна, а от друга - поради непосочването на размер, начална дата и период на
всяка от тях. Моли за присъждане на направените но делото разноски
съгласно списъка по чл.80 ГПК, представен в последното по делото
заседание. В о.с.з. жалбоподателката уточнява, че изложените в жалбата
твърденията за недопустимост са относно конкретни искова, а изложените
твърдения за неправилност касаят само решението в частта, с която
предявените искове са уважени.
Въззиваемите Ж.Ж. К. и В.К., чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. чрез пълномощника си излагат становище за неоснователност на
въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е допустимо,
правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника
пороци. Твърдят, че първоинстанционният съд, след като е анализирал
събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за
допустимост и основателност на предявените искове. Излагат, че с оглед
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
причината апартаментът да не бъде своевременно въведен в експлоатация е
невъзможността да открият собствена партида във ВиК, което се дължи на
наличието на неизплатени задължения от брата на ответницата. Във връзка с
претенциите на ответницата, твърдят, че единствената причина за наложилия
се ремонт в нейния/на брат апартамент/ е течът, причинен от умишлено
запушения от самата нея канал. Считат за правилен извода на ВРС относно
основателността на предявените искове, както и размерът на уважените
претенции. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част.
Претендират и присъждане на направените разноски.
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
5
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по обективно и субективно кумулативно
съединени искове, предявени от Ж. Ж. К., ЕГН: ********** и В. Й. К., ЕГН:
********** срещу П. С. И. за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди на осн. чл. 45 ЗЗД както следва:
1/ за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 2242.05 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
нейни действия, а именно спиране на водата до ап. 2, в сграда находяща се на
ул. „Железни врата“ № 33, в гр. Варна, на 08.02.2018 год. и прекъсване на
водопроводната тръба на ищците на 16.11.2017 год., затапване на
канализационния клон, включващ се в главния канализационен клон на
сградата, формирано както следва: 1. 55.00 лв. – заплатена цена за закупуване
на едноструен водомер с импулсен датчик за студена вода, 3/ 3“, дебит 4 м3/
ч; 2. 333.02 лв. – заплатена цена по договор за изработка от 28.07.2017 год.,
включваща 200.00 лв.- цена за къртене и пробиване на улей, полагане на ПВЦ
тръба и свързването и към общата водопроводна тръба на сградата от
жилището на ап. 1 към ап. 2, полагане и лепене на ПВЦ тръби, изолация на
6
тръбите, възстановяване на стената, шпакловка, монтиране на водомер в
банята, изхвърляне на строителни отпадъци и материали; 49.50 лв.,
представляват цена за 18 м. ПВЦ тръба, немуфирана, ф 35х1.9, при единична
стойност от 2.75 лв. с ДДС за метър; 36.72 лв., представляват цена за 6 броя
колена с канал 45* (1 ¼-42.4); 46.80 лв., представляват цена за изолация на
ПВЦ тръби ф32/ 9, 15 бр. по 2 м.; 3. 1500.00 лева, представляваща цена по
договор за изработка от 03.11.2017 год., включваща 143.00 лева,
представляват цена за закупуване на 52 м. ПВЦ тръба, немуфирана, ф 35х1.9,
при единична стойност от 2.75 лв. с ДДС за метър; 135.08 лева,
представляват цена за 22 броя колена с канал 45* (1 ¼-42.4); 109.20 лева,
представляват цена за изолация на ПВЦ тръби ф32/ 9, 15 бр. по 2 м.; 25.98
лева, представляват цена за 2 бр. торби цимент за бързосъхнещи замазки, при
единична стойност от 12.99 лв. с ДДС; 1086.74 лв. – заплатена цена за труд; 4.
354.03 лева, представляваща цена по договор за изработка от 06.08.2018 год.,
от която: 250.00 лева – цена за прокарване на общ канализационен клон за
отвеждане на отпадните води от ап. 2 към общата канализационна тръба на
сградата, полагане на ПВЦ тръба Ф 110 и изолация на същата, замазка и
възстановяване на настилката и стената на банята на съседния апартамент,
възстановяване на изкъртени плочки, изхвърляне на строителни
отпадъци;12.00 лева, представляват цена за 4 м. ПВЦ тръба, ф 110 мм./ 2.2
мм.; 6.00 лева, представляват цена за 3 броя колена ф 110 мм., при единична
стойност от 2.00 лева с ДДС; 18.00 лева, представляват цена за 6 м. изолация
на ПВЦ тръби ф 110 мм.; 5.00 лева, представляват цена за ревизия на с винт
капак ф 110; 4.05 лева, представляват цена за 3 броя муфи ф 110, при
единична стойност от 1.35 лв. с ДДС; 25.98 лева, представляват цена за 2 бр.
торби цимент за бързосъхнещи замазки, при единична стойност от 12.99 лв. с
ДДС; 33.00 лева, представляват цена за 3 кв. м. плочки за баня, при единична
стойност о т11 лева за кв. м. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 08.02.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 6300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за получаване на наемна цена за
жилището, собственост на ищците, която последните биха получили за
периода от м. април 2017 г. – м. септември 2018 г., включително, обусловени
7
от действията на ответницата – спиране на водата до ап. 2, в сграда находяща
се на ул. „Железни врата“ № 33, в гр. Варна, на 08.02.2018 год. и прекъсване
на водопроводната тръба на ищците на 16.11.2017 год., затапване на
канализационния клон, включващ се в главния канализационен клон на
сградата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2017
год. до окончателното изплащане на задължението;
3./ ответницата да заплати на Ж.Ж. К. сумата от 7000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на действията на ответницата – спиране на водата до ап. 2, в сграда находяща
се на ул. „Железни врата“ № 33, в гр. Варна, на 08.02.2018 год. и прекъсване
на водопроводната тръба на ищците на 16.11.2017 год., затапване на
канализационния клон, включващ се в главния канализационен клон на
сградата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2017
год. до окончателното изплащане на задължението.
4./ ответницита да заплати на В. Й. К. сумата от 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на действията на ответницата – спиране на водата до ап. 2, в сграда находяща
се на ул. „Железни врата“ № 33, в гр. Варна, на 08.02.2018 год. и прекъсване
на водопроводната тръба на ищците на 16.11.2017 год., затапване на
канализационния клон, включващ се в главния канализационен клон на
сградата,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2017
год. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците излагат, че считано от 30.06.2008 год. са собственици на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – ап. 32,
находящ се в гр. Варна, ул. „Железни врата“ №33, във вида, обособен от
предходните собственици, въз основа на предприети преустройства. Преди
това той е бил част от обекта на ответницата, с открита партида при ВиК
оператора. Самата ответница придобива другата част въз основа на
наследствено правоприемство от Т.Ст.Т.. При закупуване на имота от ищците
нова партида не е открита, поради натрупани неизплатени задължения на Т.
към ВиК. Твърдят, че на 08.02.2017 год. ответницата спира водоподаването
към жилището на ищците, в разрез с инвестиционния проект, вследствие на
което ищците не могат ползват жилището, поради което се налага
8
извършването на строително – монтажни дейности – къртене, пробиване,
полагане и изолация на ПВЦ тръби, замазка, шпакловка, изхвърляне на
отпадъците. В последствия, на 16.11.2017 год., ответницата прекъсва на
водопроводната тръба на ищците и затапване на канализационния клон,
включващ се в главния канализационен клон на сградата, като по този начин,
освен без водоснабдяване, имотът остава и без канализация. Последното
налага предприемане на нови строителни дейности за прокарване на нов
канализационен клон – полагане и изолация на ПВЦ тръба, замазка,
шпакловка, възстановяване на изкъртени плочки, изхвърляне на строителни
отпадъци. Водопроводната инсталация е изградена съобразно първоначалния
проект, като обектът е въведен в експлоатация през м. октомври 2018 год.
Излага се, че в резултат на описаните действия на ответницата и причинения
стрес, г- жа К., макар и в напреднала бременност, абортира. Поради всичко
това, ищците освен имуществените вреди, са претърпели и морални такива –
болка от загубата на детето си, гняв, тревожност, дискомфорт, страх и др. С
оглед изложеното, считат, че предявените от тях искове са основателни и
доказани, поради което молят да бъдат уважени в предявените размери.
Чрез представения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор,
ответницата П. С. И. изразява становище за недопустимост на искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи,
съответно за неоснователност на иска досежно обезщетението за
имуществени вреди. Твърди, че ищците не са предприели своевременно
действия за снабдяване със самостоятелен водомер, в резултат на което
ответницата е следвало да заплати натрупано задължение за ВиК - услуги в
размер на 2501.59 лв. Оспорва твърденията, че е спряла водоподаването към
имота на К.и, както и, че е затапила канализационната тръба. Излага, че
предприетите действия касаят неотложен ремонт, обусловен от теч, появил се
поради компрометираност на водопроводната инсталация в жилището на
ищците. Оспорва извършването на описаните разходи да са във връзка с
нейното поведение. Възразява и срещу твърденията за претърпени в
следствие на нейни действия морални вреди. Твърди, че в нейния имот се е
появил теч, а след това и мухъл, обусловили разходи за ремонт. Счита, че
поради неразрешени СМР от 09.11.2017 год., нейното жилище е било
наводнено, което е наложило извършването на ремонт, разходите за който
9
възлизат на 4300.00 лева. Оспорва и искането на ищците за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи, като твърди, че невъзможността за
отдаване под наем на имота е обусловена от въвеждането му в експлоатация.
Същевременно, през процесния период жилището е било обитавано от
ищците. Релевира възражение за прихващане по отношение на иска за
имуществени вреди със сумите от 2501.59 лв. и 4300.89 лв. С молба вх. №
32011/ 29.05.2020 г. ответницата уточнява, че сумата от 2501,59 лв.
представлява сбора на заплатените през 2017г. от ответницата суми към „В и
К“, за ползвани изключително от ищците вода и канал, за периода от
закупуването на имота от ищците до въвеждане в експлоатация на таванския
етаж, съгласно приложена справка на „В и К“ към отговора по чл. 131 ГПК,
които суми П.И. е платила, съгласно сключено с „В и К – Варна“
споразумение, съответно на 27.02.2017 г., на 22.12.2017 г., на 24.04.2017 г. и
на 09.11.2017 г., дължими за периода 2008 г. – 2017 г. Сумата от 4300.89 лв.,
представлява разходи за материали, СМР и допълнителни дейности за
възстановяване на нанесените щети в жилището.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Между страните липсва спор, че ищците, считано от 30.06.2008г., са
собственици на апартамент № 2, находящ се на третия етаж, в жилищна
сграда на ул. „Железни врата“ № 33, а считано от 16.12.2016г., собственик на
жилището на втория етаж, по силата на наследствено правоприемство от
починалия ѝ /на тази дата/ брат- Т.Ст.Т., е П. С. И..
Безспорно е също, че апартамент 2 /на ищците/ представлява
преустроен тавански етаж, изграден над втори жилищен етаж. Преустройство
е осъществено от предходните собственици, след снабдяване с Разрешение за
строеж от 04.07.2007 год., издадено от Район „Приморски“ при Варна, след
становище по част „ВиК“ от м. април 2007 г., касаещо устройството на
водопроводната и канализационната мрежа.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на 08.02.2017 г. е било прекъснато
водоснабдяването до имота на ищците, на 16.11.2017 год. в била прекъсната и
водопроводната тръба на ищците, като е бил затапен канализационния клон,
включващ се в главния канализационен клон на сградата.
10
С оглед показанията на св. Т. В. Д. и св. Ж. К. Я., изслушани в о.с.з,
проведено на 11.08.2020г. съдът приема за установено, че спирането на
водоподаването се дължи на отрязването на тръбата, извършено от майстора,
нает от ответницата във връзка поставянето на нова водопороводна тръба за
нейния апартамент. Двамата свидетели знаят, че запечатването на мръсния
канал /с цимент и пяна/ също е извършено по възлагане от ответницата П.И..
Предвид така установеното, настоящият състав намира, че горните
действия –по спиране на водоподаването и затапване на мръсния канал са
извършени от ответницата П.И..
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл.
45 ЗЗД, са: виновно поведение от страна на ответника; настъпило увреждане-
съответно наличие на вреди и техния размер; причинно- следствена връзка
между виновното поведение и настъпилите вреди.
Отговорността за непозволено увреждане по принцип предполага
наличието на причинени вреди от деяние, което е неправомерно.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД предпоставя виновно противоправно поведение,
т.е. за да бъде ангажирана отговорността на собственика следва да се
установи по несъмнен начин, че негово действие или бездействие е довело до
настъпване на вредоносните резултати.
От показанията на св. А.Л.А.в, разпитан в о.с.з, проведено на
27.10.2020г., се установява, че когато свидетеля е извършил оглед в
апартамента на ответницата – на 02.02.2017г. и на 09.02.2017г., в него са били
установени влага и мухъл в коридора и други части, които според свидетеля
се дължат на обстоятелството, че мокрото помещение на горния етаж е
разположено над това помещение в апартамента на ответницата.
С оглед на което вероятно ответницата е предприела горните действия
във връзка с предотвратяване и отстраняване на така констатираните вреди,
но с това свое поведен тя е накърнила правата и законните интереси на
собствениците на третия етаж, тъй като без предупреждение и без разрешение
от съответните органи, самоволно и само-управно ги е лишил от
водоподаване и ползване на канал.
11
От констативно-съобразителната част на СТЕ, изслушана в о.с.з.,
проведено на 11.08.2020г., се установява, че за преустроството на таванския
етаж в два апартамента, е издадено разрешение за строеж от 04.07.2007г. от
Главния архитекта на Район Приморски към Община Варна. Според
инвестиционния проект част ВиК, банята в едното жилище е следвало да
ползва съществуващия водопроводен и канализационен клон, а за банята в
другото жилище се предвиждало изграждането на нов вертикален
канализационен клон който преминава в коридора на жилището на долния
етаж. Според в.л техническите проблеми довели до невъзможност на ищците
да въведат в експлоатация на процесния обект за времето от издаване на
разрешението за строеж пред 2007г. до въвеждането в експлоатация на
03.10.2018г., са възникнали при смяната в собствеността на 2-рия етаж, и
придобиването по наследство от П.И.. Първоначалният проблем са били
незаплатените задължения по партидата вътв ВиК на Т. Т., поради което е
нямало възможност на ищците да бъде открита нова партида след изграждане
на водомера. След придобиване на собствеността, П.И. спира водата на
горния апартамент, което принуждава ищците да изградят водопровод от
водомерната шахта при улицата до ет. 4, което разрешение е изключително
скъпо и технически неоправдано. След като решават проблема с водата,
ищците установяват, че са лишени от мръсен канал, който е затапен на долния
етаж, като за затапването е било прието решение на ОС на ЕТ, но същото в
последствие било отменено с решение на съда.
С оглед така приетото, съдът намира, че поради осъществените от
ответницата неправомерни действия и за да обезпечат нормалното ползване
на собствения си апартамент, ищците е следвало да предприемат строително –
монтажни дейности за изграждане на водопроводна и канализационна
инсталация в жилището им, за които са извършили разходи. Последното се
установява от представените писмени доказателства (договори за СМР от
03.11.2017 г. и 06.08.2018 год. и съставените въз основа на същите КП и
разписки), заключението по съдебно – техническата експертиза и показанията
на свидетеля Д.. Съобразно експертното заключение на вещото лице Ц.А.,
кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено, на първо
място е изграден нов водопровод, от водомерна шахта при улицата до
четвърти етаж. Според експерта, същото е технически и икономически
12
неоправдано, при наличие на водопроводен клон.
Съдът кредитира заключението по приетата СТЕ, като счита, че се
установява, че размерът на разходите за възстановяване на претъпените от
ищците вреди е 2443.00 лв., включващи заплащането на труд и материали
/свързани с къртене, пробиване, полагане и изолация на ПВЦ тръби, замазка,
шпакловка, с оглед на което счита, че ответницата следва да бъде осъдена да
им ги заплати.
Претенцията за заплащане на сумата 6300.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за
получаване на наемна цена за жилището, собственост на ищците, която
последните биха получили за периода от м. април 2017 г. – м. септември 2018
г., също се явява частично основателна, тъй като видно от представеното
копие, апартаментът се е ползвал от наематели /което се установява и от
свидетелските показания/. Но след прекъсване на водопроводната тръба на
08.02.2018 год. и затапване на канализационния клон на 16.11.2017 год.,
ползването е станало невъзможно, с оглед на което и договорът за наем е бил
прекратен.В резултат на неправомерните действия на ответницата, ищците са
пропуснали ползи в размер на месечните наеми за периода от април 2017 г. до
септември 2018 г., предвид което ответницата следва да бъде осъдена да им
заплати сумата от 5950.00 лв. /дължима общо 17 месеца по 350 лв. –съобразно
заключението на в.л.,
Досежно претендираните неимуществени вреди от всеки от двамата
ищци, съдът съобрази следното:
Логически и житейски оправдано е да се направи извод, че в резултат
на така развилите се отношения между страните, и наличието на многобройни
и продължителни проблеми във връзка с ползването и ремонтирането на
апартамента, ицщите да са претърпели негативни психически и емоционални
страдания и изживявания. От заключението по приобщената комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, кредитирано от съда,
като обективно и компетентно изготвено, се установява значително засягане
на емоционалната сфера ищците, като същите са преживели дискомфорт и
стрес, тревожност и напрежение, психоматични проблеми, в резултат от
конфликта с ответницата, които не са отшумели и към настоящия момент.
13
Тъй като претърпените от ищците неимуществени вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не
биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством
заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критериите, предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени характера и
степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката
му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.
От приетото заключение по комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, се установява, че в резултат от деянията на
ответницата в психиката и на двамата ищци са настъпили увреждания,
изразяващи се в психомоторно и емоционално напрежение и тревожност. При
Ж.К. се констатирана висока ситуитивна и личностна тревожност,
напрежение, нервност и раздразнителност, в резултат от преживяното, а при
В.К. се наблюдава чувство на безсилие, безпокойство, недоволство и
раздразнение, като и при двамата, психотравмата понастоящем поставя
предизвикателство пред личното им чувство за безопасност, води до чувство
за ранимост и безпокойство, стеснява когнитивната им сфера, провокира
свръх - ценни мисли и натрапливи изживявания за опасност, несигурност към
други хора, психосоматични проблеми – затруднено дишане, плач,
двигателно безпокойство. Описаните поражения в психиката и при двамата,
обуславя дискомфорт и отрицателни емоции, затруднения при общуване,
негативна промяна в начина на живот на семейството. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и изхождайки от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 год., че обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост, съдът счита, че сумата в размер на по 3000 лв. за всеки от
ищците, съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от
14
ЗЗД и ще ги възмезди в достатъчна степен за претърпените тревожност,
нервност и емоционална потиснатост.
По възражението за прихващане на ответницата, съдът съобрази
следното:
По отношение на сумата от 2501.59лв., представляваща сбора на
заплатените през 2017г. от ответницата суми към „В и К“, за ползвани
изключително от ищците вода и канал, за периода от закупуването на имота
от ищците до въвеждане в експлотация на таванския етаж, съгласно
приложена справка на „В и К“ към отговора по чл. 131 ГПК, които суми П.И.
е платила, съгласно сключено с „В и К – Варна“ споразумение, съответно на
27.02.2017 г., на 22.12.2017 г., на 24.04.2017 г. и на 09.11.2017 г., дължими за
периода 2008 г. – 2017г., съдът установи:
Действително, по делото са представени писмени доказателства, от
които се установява, че П.И. е заплатила задължения към ВиК, дължими за
абонат на адрес: гр. Вана, ул. Железни врата №33 за минал период. Дори да се
приеме, че това е задължения към ВиК по водомера, поставен да отчита в
апартамента на починалия брат Т. Т., по никакъв начин не се установява
какво точно количество вода била потребена от ищците, съответно каква част
от нея следва да бъдат осъдени да заплатят. Както се установи от събраните
по делото доказателства, именно поради неизплатени задължения към ВиК от
Т. Т. ищците не са могли да открият собствен партида във ВиК своевременно
след поставяне на техния водомер. Съдът е склонен да приеме, че въз основа
на поставения контролен водомер, ищците са заплащали дължимата част за
консумираната от тях вода лично на Т. Т., но очевидно последният не я
заплащал към доставчика. Според св. Я. „Братът на П. не заплащаше вода
защото не беше платежоспособен“И “нямаше пари да плаща защото не
работеше, скиташе…‘
Във връзка с претенцията за заплащане на сумата от 4300.89 лв.,
представлява разходи за материали, СМР и допълнителни дейности за
възстановяване на нанесените щети в жилището, съдът установи следното:
Установи се по делото, че ответницата е направила основен ремонт на
жилището, след като е придобила собствеността по наследство от починалия
15
си брат. т.е. не се установява влошеното му състояния да се дължало само и
единствено някакви проблеми от горния етаж.
Следва да се отбележи, че не се установи нито какви точно вреди са
настъпили, нито от какво точно неправомерно действие на ищците са
причинени. От СТЕ се установява, че ремонтът не е извършен по
първоначално одобрения проект от 2007г. поради предприетите от страна на
ответницата действия, а закъснението в неговото извършване се дължи на
неплатените към ВиК задължения от страна на Т. Т..
По изложените съображения, съдът намира, че ответницата не
установява дължмостта на претендираните суми от ищците, поради което и
възражението ѝ за прихващане следва да се остави без уважение.
Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения, настоящият
състав съобрази следното:
Съдът счита, че и трите предявени иска са допустими. Същите са
предявени на осн. чл. 45 ЗЗД и са осъдителни, като за тяхната допустимост не
се изисква наличието на правен интерес. Последният е задължителна
процесуална предпоставка от категорията на положителните само за
установителните искове, но не и за осъдителните. На следващо място съдъ
счита, че от събраните в хода на производството доказателства, се
установява, че именно ответницата е извършила противоправни действия като
по своя инициатива е възложила срязването на водопроводната тръба,
съответно затапването на канализационния клон.
Във връзка с основателността на исковете, настоящият състав е
изложил съображения по всички елементи, имащи отношения към
ангажиране отговорността на ответницата на осн. чл. 45 ЗЗД.
Както беше посочено по-горе, ищците са разполагали с разрешението
за преустройство, издадено през 2007г., но самото преустройство не е могло
да бъде извършено своевременно поради невъзможността да бъде открита
партида във ВиК /в следствие на неизплатени задължения за вода на Т. Т./. От
друга страна, забавянето на въвеждането на обекта се дължи на действията на
ответницата в следствие на които ищците е трябвало да търсят алтернативен
начин за получаване на вода, чрез външен за сградата водопровод, а не както
16
е било предвидено по издаденото разрешение №391/04.07.2007г..
Във връзка със стойността на претендираните СМР, включващи
къртене, пробиване, полагане и изолация на ПВЦ- тръби, замазка, шпакловка,
следва да се отбележи, че ищците са претендирали само тези материали,
които са пряко свързани с изграждането на ВиК инсталацията, а както вещото
лице посочва, именно заради предприетите от ответницата действия се е
наложило изграждането на такъв технически и икономически неоправдано
скъп външен водопровод въпреки и при наличието на водопроводен клон.
Действително, удостоверението за въвеждане в експлоатация
гарантира съответствието на строежа с одобрените проекти за неговото
извършване, но няма пречка същото същият реално се използва и без такова
удостоверение, което е административен акт, а не предпоставка за ползване.
От доказателства по делото се установява, че апартаментът е бил
ползван, и реално отдаден под наем на лица, който са го ползвали до момента,
в който е било прекъснато водоподаването и канализацията. Дали ползването
на невъведен в експлоатация имот е административно нарушение е извън
предмета на стоящия спор, по който се установи, че имотът фактически е бил
даван под наем, но това е станало невъзможно след като ответницата е
предприела описаните по-горе действия.
По изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Поради съвпадащи крайни изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемите направените по делото разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1000.00 лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие, обективиращ заплащането в брой на адв.
хонорар в този размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261449/27.11.2020г., постановено по гр.
дело №10612/2019 г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „Морска
сирена“ № 15, ет. 6, ап. 21 да заплати общо на Ж. Ж. К., ЕГН: **********, с
адрес гр. Варна, ул. Ж.в. и В. Й. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул.
Ж.в. сумата от 1000.00 лв. /хиляда/ лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18