РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
14336 по описа за 2016 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г.В.К. от гр.София твърди, че
в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2016г. са му причинени телесни
увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а.
Шевролет, Е.И.Г.. Ищецът е бил пешеходец и е пресичал на пешеходна пътека
бул.“Княз Дондуков“ в гр.София. В резултат на описаното ПТП той е получил навяхване
на коленете с увреждания на кръстните връзки и открита рана в лявата теменна
част, която е лекувана оперативно. Ищецът е търпял болки и страдания, преживял
е душевни страдания, търпял е ограничения в личния и професионалния си живот. Преживял
е дълъг възстановителен период, не е имал възможност да работи за дълго време.
И в момента не е възстановен. Ищецът сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с
период на покритие от 15.10.2015г. до 14.10.2016г., валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Ищецът е предявил извънсъдебно претенция към застрахователя, но до
завеждане на исковата молба в съда ответникът не се е произнесъл по
претенцията. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на
26 000лв. Претендира за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно
следствената връзка между вредите и ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като твърди,
че водачът на л.а. Шевролет няма вина за настъпване на произшествието. Намира
размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в
страната. Оспорва иска за лихва за
забава. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че
той е допринесъл за настъпване на вредоностния резултат като е извършил
пресичането на пътното платно внезапно. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С констативен протокол № К 828 на
СДВР ПП е установено настъпването на ПТП на 20.09.2016г. около 23,10ч.в
гр.София, на бул.“Княз Дондуков“ в района на кръстовището с ул.“В.“ между л.а. и
пешеходец – л.а. Шевролет, управляван от Е.И.Г. и пешеходеца Г.В.К.. Гражданската
отговорност на л.а. Шевролет е застрахована при ЗД „Л.И.“ АД. Пострадалият К. е
бил освободен от Пирогов с работна диагноза-контузия на двата крака и главата.
На водачът на л.а. е съставен АУАН № 540425/21-09.2016г. на МВР, ОПП СДВР София
и с НП № 16-4332-018478/12.10.2016г. на СДВР ОПП административно наказание
глоба в размер на 150лв., за това, че не е пропуснал преминаващите пешеходци, с
което виновно е нарушил чл.119 ал.1 от ЗДвП. НП е влязло в сила на 09.11.2016г.
По искане на ответника във връзка с
установяване на механизма на ПТП е разпитан като свидетел водача Е.Г.. Същият
установява, че се движел по бул. „Дондуков“. В близост до ул.“Бачо Киро“
автомобилът, зад който се движел, преминал в лявата лента. В този момент пред него
изскочил ищеца. Свидетелят набил спирачки. Ищецът се подпрял на автомобила и
паднал на дясната страна. Според свидетеля, той се движел с около 20км/ч. ,
бавно, като ударът е станал точно след пешеходната пътека. Свидетелят не видял
ищеца, защото точно пред него имало друг автомобил и той се пристроила в лявото
платно. Валяло силен дъжд, а времето било много лошо.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: На 20.09.2016г.,
около 23.00 часа в гр. София по бул.“Дондуков“ в тъмната част на денонощието на
добре осветен булевард, на кръстовището с ул.“В.“ на пешеходната пътека имало
спрял автомобил пропускащ движещият се по пешеходната пътека ищец. Водачът на
л.а.Шевролет заобиколил спрелия автомобил и стъпвайки на пешеходната пътека
ударил пешеходеца. Последният е ударен от предната част на автомобила и е
паднал върху предния капак. След това е отхвърлен върху паважа, при което е
получил увреждането на главата. Според вещото лице процесното ПТП е най-често
срещаното ПТП на пешеходна пътека – преден автомобил спира да пропусне
пешеходец, а движещият се зад него втори автомобил в този момент предприема
изпреварване и така настъпва удар на пешеходеца. Основната причина за ПТП е
недооценяване на ситуацията от страна на водача на л.а. Шевролет. Съгласно
схемата на ПТП към АУАН, ударът е настъпил върху втората лента, считано за
посоката на движение на лекия автомобил. От стъпването на платното на
булеварда, до достигане на мястото на удара, пешеходецът е изминал разстояние
от около 10 - 12м. Това разстояние пешеходецът изминава за около 20сек. при
движение със спокоен ход. Разстоянието на което е бил лекия автомобил, когато
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно, е голямо - може би около
входа на сградата, ползвана от Народното събрание /бившия Партиен дом/. Според
вещото лице, ако се приеме, че лекият автомобил Шевролет се е движил с
разрешената скорост от 50 км/ч, дължината на опасната зона за спиране е около
32- 35м. При движението си водачът на лекия автомобил е имал възможност да
забележи пресичащият пешеходец, когато е пресичал платното на булеварда,
предназначено за движение в посока „Ларгото” /обратната на движение на лекия автомобил/
и да предприеме мерки за спиране и пропускане на пешеходеца. Процесното
ПТП е настъпило на пешеходната пътека, находяща се на бул. „Дондуков” преди
кръстовището с ул. „В.”. По ширина на пътното платно ударът на пешеходеца най -
вероятно е върху втората лента, считано от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на лекия автомобил. Двамата участници в процесното ПТП са имали
взаимна видимост един към друг, и ако пешеходецът виждайки насрещно движещият
се автомобил е преустановил движението си и е пропуснал автомобила, ПТП не би
настъпило.
В с.з., след разпита на св.Г., вещото лице поддържа заключението си, като
уточнява, че независимо в коя посока л.а. Шевролет е изпреварил неизвестния
движещ се пред него автомобил, резултатът от заключението не се променя.
Назначената по делото съдебно
медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог установява, че в резултат
на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: Дисторзио (навяхване)
на дясна колянна става и рана на главата в лявата теменна област.При лечението
на получените травми на дясна колянна става е поставена гипсова лонгета, а раната
в областта на главата е залепена (адхезио) и е направен противотетаничен серум
(ТАП 0,5сс). Болките и страданията на
ищеца през първите 10-15дни са били с по-голям интензитет, като постепенно във
времето са намалявали. Гипсовата имобилизация най-вероятно е била поставена в
продължение на 15-20 дни, през което време ищецът е използвал помощни средства
(патерици) за придвижване. Възстановителният период на това увреждане е около
20-30 дни. Раната на главата е зараснала за около 7 - 10дни. Вещото лице е категоричен, че механизмът на
претърпяните травматични увреждания отговарят да са получени от процесното ПТП
- пешеходец блъснат от лек автомобил в областта на долните крайници с
последващо падане върху земната повърхност и съприкосновението на главата върху
твърд тъп предмет.
Св.М.Б.установява, че ищецът е бил
млад и активен човек, работел е като салонен управител на заведение, а това било
свързано с много движене и стоене прав. След ПТП кракът му бил обездвижен за
около месец. Стоял си вкъщи, бил потиснат, изнервен, обичайният му начин на
живот се променил. Не ходел на работа, бил в болнични, а след като се върнал на
работа , работодателят му прекратил договора. След като шината била махната от
крака, ищецът бил близо 2 месеца на физиотерапия и рехабилитация, защото не
можел да се движи нормално, не можел да кляка. Според свидетелката и сега
ищецът продължава да търпи болки. Едва в началото на 2018г. ищецът започнал
отново да работи.
Увреждащият
автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.
В хода на съдебното производство ответникът е разгледал претенцията на
ищеца и му е предложил обезщетение в размер на 600лв. Ищецът не се е съгласил
на този размер обезщетение.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.226 ал.1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване
в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Въз основа на констативния протокол за ПТП, автотехническата и медицинската
експертизи, съдът приема, че на 20.09.2016г. е настъпило ПТП между л.а.
Шевролет, управляван от водача Е.Г. и ищеца като пешеходец. Ударът между двамата
участника е станал на пешеходна пътека, на осветено място. Съдът приема, че
водачът на л.а Шевролет е имал противоправно поведение, в резултат на което е
настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“. Вместо да намали скоростта, така че
да може да спре, в случай че на пешеходната пътека се намира пешеходец, водачът
Г. е предприел маневра изпреварване на спрелия пред него автомобил точно преди
пешеходната пътека и е ударил намиращия се на пешеходната пътека ищец. Както и
вещото лице отбелязва, реализираното ПТП е типично такова за пешеходна пътека. Съгласно
ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки –
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето
право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието,
че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място“. „…При заобикаляне на спряло
пред пешеходна пътека пътно превозно средство– чл.119,ал.2 от ЗДвП, водачите на
заобикалящите нерелсови превозни средства са задължени да се движат с такава
скорост, която да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци“ . „ Правото на пешеходеца при пресичане
на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това
право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. Ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице
съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл.
114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за
движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3. да
извършват търговия и услуги на платното за движение. От своя страна ищецът като
пешеходец не е имал противоправно поведение, с което да е нарушил правилата на
чл.113 и чл.114 от ГПК. Същият е предприел пресичане на пътното платно на
регламентирана пешеходна пътека, на осветено място, от ляво на дясно на
автомобила, като първо е пресякъл платното за насрещно на водача на л.а. „Шевролет“
движение и едва след това е предприел пресичане на платното за движение, по
което св.Г.се е движел. До мястото на удара ищецът е бил изминал 10- 12м. Той е
стъпил на пешеходната пътека, когато водачът се е намирал на голямо разстояние
от същата –според вещото лице вероятно пред входа на т.н. „бивш партиен дом“. Изминал
повече от половината от дължината на пешеходната пътека пешеходецът следва да
очаква, че водачите на МПС ще уважат правото му на предимство на пешеходната
пътека. Поради това възражението на ответника, че ищецът е следвало да спре и
пропусне автомобила не може да се възприеме, такова задължение за него в ЗДвП
не съществува. Така и твърденето на ответника за внезапно навлизане на пътното
платно, не намира подкрепа в доказателствата по делото. Водачът на л.а.
Шевролет не е имал ограничена към пешеходеца видимост. Пешеходецът се е движел
отляво на дясно, изминал е разстояние 10-12м. до мястото на удара и няма обект,
който да е възпрепятствал видимостта му към ищеца. Спрелият пред л.а. „Шевролет“
автомобил не е възпрепятствал видимостта на водача му към пешеходеца. Това е и
категоричното становище на вещото лице автоексперт. Както и бе посочено по-горе ВКС изрично приема, че при
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство, водачите
на заобикалящите нерелсови превозни средства са задължени да се движат с такава
скорост, която да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. С оглед на изложеното съдът приема, че водачът Г.
е имал противоправно поведение, в резултат на което е причинено ПТП. Вината му,
под формата на непредпазливост, се предполага до доказване на противното.
Ответникът не опроверга тази презумпция. Съдът приема, че липсват доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
Въз основа на медицинската експертиза съдът приема и наличието на пряката
причинно следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и телесните
увреждания на пострадалия ищец. Тези телесни увреди са причинили вреда на ищеца.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия
автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по
делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Г..
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС
причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност на автомобила за процесния ден 20.09.2016г. Последният е основание
за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО
на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера
на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска
експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищеца болки и страдания от
получените травми, последвалото лечение, продължителността на възстановителния
период, последствията от тях и прогнозата за състоянието на ищеца, във вр. с критериите
в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната
практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът
намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 6000лв. Претенцията до предявения размер от
26 000лв. следва да се отхвърли като завишена. Съдът приема, че ищецът, млад мъж на 26
години, за сравнително кратък период от около 10-15 дни е изпитвал интензивни
болки и страдания от навехнатата колянна става и от раната на главата, които в
последствие са отшумели. Уврежданията на ищеца не са тежки, тъй като не са
изисквали оперативно или болнично лечение. Лечението на навехната става е било
носене на гипсова лонгета за около 20дни, а увреждането на главата е преминало
за около 10 дни. Към настоящия момент ищецът няма остатъчни увреждания. Съдът
приема, че ищецът е търпял ограниченията, които лечението и възстановителния
период от травмите са му наложили и е преустановил социалните си контакти
докато се възстанови. Преживял е негативни психични изживявания характерни за
пострадалите от ПТП, още повече че е пострадал на пешеходна пътека и е
съобразил всички правила за движение на пешеходци. Житейски приемливо е
споделеното от свидетеля Б., че ищецът е загубил работата си на салонен
управител след полученото телесно увреждане. Загубата на работа е свързано с
негативни емоционални изживявания, които съдът също отчита.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Съдът отново ще напомни, че отговорността
на застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането,
без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към
застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищеца обезщетение се дължи от деня на увреждането - 20.09.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
Ищецът е
направил разходи за такса и разноски в размер на 1265лв.
Неговият процесуален
представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
представя списък с разноски за 240лв., претендира адвокатско възнаграждение.
При този
изход на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 291лв. /23% от 1265лв./
На основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищеца се следва възнаграждение
в размер на 630лв. Ответникът не прави възражение на основанието на
претендирания размер възнаграждение, а по размера на същото. Съдът присъжда
такова в минималния размер предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски /направени
240лв./ и юрисконсултско възнаграждение /300лв./ съобразно отхвърлената част от
иска /77%/ в размер на 416 лв.
След
компенсация на насрещно дължимите разноски , ищецът остава да дължи на
ответника разноски в размер на 125лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Г.В.К.,
ЕГН ********** сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., ведно с лихвата за
забава от 20.09.2016г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от ПТП на 20.09.2016г. неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, които вреди са причинени виновно от застрахован при З.К.„Л.И.”
АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 115002550547, период на покритие от 15.10.2015г. до 14.10.2016г.,
водач Е.И.Г., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за
разликата до първоначално предявения размер от 26 000 лв. ведно с лихвата за забава от 20.09.2016г.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД да заплати на адв.А.С. И., САК, ЕГН **********
на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 630 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН
********** да заплати на З.К.„Л.И.” АД
разноски по делото в размер на 125 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на третото лице.
Съдия: