№ 349
гр. Монтана, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630201306 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 26-0000380/01.08.2022г. на Директор
РД „АА” гр.Враца, ул.”Васил Кънчов” № 78 е наложено на Г. В. П., с посочен
адрес в гр.С. и съдебен адрес в гр.С., чрез адв.К. К. от МАК, административно
наказание - глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.93в, ал.11
от ЗАвПр, за административно нарушение по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Недоволен от наказателното постановление П., чрез пълномощник
адв.К. Д. К. от МАК, моли да бъде отменено. Адв.К. от МАК прави искане се
присъдят разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО)
Директор РД „АА“ гр.Враца, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите данни по настоящето АНД № 1306/23г. по
описа на МРС.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
1
На 21.07.2022г. около 11:45 часа на главен път Е – 79 при разклона за
с.Трифоново, бил спрян за проверка водача на т.а. ДАФ ХХХХХ оборудван с
дигитален тахограф Continental Automotive **********, видно от ПКП от
28.11.2020г. с рег. № ХХХХХ. В хода на проверката, извършена от св.А. Г. А.
и св.С. В. Г., и двамата инспектори отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Враца било
установено, че водача на процесния т.а. бил жалбоподателя Г. В. П., а също и
че извършвал обществен превоз на товар (хранителни стоки), което било
видно от товарителница № 6977771/21.07.2022г., заверено копие №
********* към лиценз на ЕО от 16.01.2017г. по маршрут София – Монтана, и
пътен лист № 656514/18.07.2022г., като се констатирало нарушение
изразяващо се в това, че не са въведени ръчно, автоматично или по друг
начин необходимите данни когато водачът е бил извън превозното средство и
не е бил в състояние да използва тахографа за периода от 11:59 часа на
13.07.2022г. до 09:19 часа на 14.07.2022г.
За установеното административно нарушение по чл.34, § 3, т.“б“ от
Регламент (ЕО) № 165/2014 св.А. Г. А. в присъствието на колегата си св.С. В.
Г. съставил АУАН № 315389/21.07.2022г. в който П. посочил следните
писмени възражения „не съм съгласен с написаните санкции“. Към така
съставения АУАН е посочено, че е иззета 1 бр. разпечатка от TDCS-3.
Нарушението било уставовено чрез проверка на дигиталната карта, извадена
от тахографа на ППС и поставянето й в компютър на проверяващите, в
отсъствието на П.. Последният се опитал да се защити като представи на
проверяващите липсващата информация на хартиен носител, но
проверяващите казали, че ще се видят в съда.
АНО – Директор РД „АА” гр.Враца издал процесното НП въз основа на
съставения АУАН, на практика оставяйки без уважение възраженията на П..
Настоящият съд изиска от АНО посочената като приложение към
процесния АУАН, 1 бр. разпечатка от TDCS-3 в отговор на което чрез писмо
рег. № 52-00-52-5831/11/01.12.2023г. по описа на РД „АА“ гр.Враца, се
уведомява съда, че разпечатката от TDCS-3 (наречена справка от програма
TDCS-3) НЕ Е НАЛИЧНА към административно-наказателната преписка
поради технически проблем, довел до загуба на информация непосредствено
след съставяне на АУАН № 315389/21.07.2022г. спрямо жалбоподателя Г. В.
П..
С горе цитираното писмо АНО уведомява съда, че спрямо П. на същата
дата 21.07.2022г. е бил съставен друг АУАН № 315579/21.07.2022г. и е
издадено друго НП № 26 – 0000381/01.08.2022г., което било потвърдено от
МРС и съответно от АС – Монтана. Към писмото са приложени заверени
копия на АУАН № 315579/21.07.2022г. и НП № 26-0000381/01.08.2022г. на
Директор РД „АА“ гр.Враца за административни нарушения по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 165/2014г. ,
санкционирани на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.93в, ал.11 от
ЗАвПр. Невъвеждането на необходимите данни касаело периода от 03:00
2
часа на 16.07.2022г. до 03:00 часа на 18.07.2022г., като нарушението било
установено чрез програмата TDCS-3.
Г. В. П. е подал жалба против процесното НП в следния смисъл:
На 21.07.2022г. около 09:05 ч. сутринта, заедно със съпругата ми В.С.
П.А, тръгнахме от гр.София към гр.Монтана. Пътувахме с товарен автомобил
„ДАФ“ с ДК № ХХХХХ. Малко преди да стигнем до гр.Монтана, на разклона
за с.Трифоново, около обяд ни спря патрул на РД „АА“ гр.Враца. В
автомобила имаше двама души, които след като се представиха, извършиха
пълна проверка на автомобила и съпътстващите го документи. По време на
проверката не бяха установени никакви нарушения, което очевидно подразни
проверяващите и те изискаха да им представя и личната ми дигитална карта
за сканиране на паметта от тахографското устройство. Предоставих
дигиталната си карта за проверка, след което служителите на РД „АА“
гр.Враца отидоха до автомобила им, който беше паркиран непосредствено зад
камиона, който управлявах аз, за да „сканират“ информацията. През това
време аз останах в кабината на камиона, където потърсих папката, в която
съхранявам различни документи на хартиен носител, тъй като често се случва
да съм извън превозното средство и нямам възможност да въвеждам
дигитално информацията, като правя това ръчно на хартиен носител. Тъкмо
бях взел папката и отивах към проверяващите, когато последните ме
пресрещнаха и ми заявиха, че имам пропуски (бели петна) в
паметта на дигиталната карта, за което ще ми бъдат съставени два броя
АУАН. Попитах ги какви са пропуските и за кои периоди се отнасят, за да
проверя дали имам информация за тях на хартиен носител, но те ми
отговориха, че ще си видя периодите в актовете, както и че нямало никакво
значение дали имам хартиен носител за тези периоди. Според проверяващите
единствено значение в случая имала информацията записана на дигиталната
карта. Въпреки това аз им представих извадка от тахографската лента, в която
бях попълнил на ръка периодите, в които не съм бил в превозното средство,
като съм въвел информацията ръчно, но проверяващите отказаха да ги
приемат. Бяха ми съставени два броя АУАН, а по късно връчено и
обжалваното НП.
На първо място не съм допуснал, респективно извършил нарушение на
правилата визирани в текста на чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент на ЕС
165/2014г.
На следващо място, за да предизвика ефекта на правораздавателен акт
за налагане на административно наказание, НП следва да отговаря на
установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал. 1 от ЗАНН. Тези
минимално необходими реквизити на съдържанието на НП, са предвидени от
законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на
производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и
същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във
всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на
3
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл.34, § 3, б."б.“ от Регламент (ЕС) №
165/2014г. на Европейския парламент и на съвета считам, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото ми на защита, довели до
ограничаване правото ми да разбера фактическите параметри на предявената
ми отговорност.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което съм санкциониран да бъде
описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Освен
това следва да е налице съответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата цифрова правна квалификация.
Съставеният в конкретния случай АУАН, както и издаденото въз основа
на него наказателно постановление не съдържат всички изискуеми елементи
от обективната страна на административното нарушение, за извършване на
което е ангажирана отговорността ми. Приложената санкционна разпоредба
на чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози предвижда ангажиране
на административно-наказателна отговорност на водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва
монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че е извън
превозното средство. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, от така описаното нарушение не става ясно каква е тази
информация, която в случая липсва за посочения период, което прави
непълен фактическия състав на вмененото ми във вина административно
нарушение. Описанието на всички съставомерни факти от състава на
нарушението е абсолютно задължително, тъй като в приложената
административно наказателна разпоредба видовете данни са описани по един
начин, а в Регламент (ЕС) № 165/2014 по друг начин, т.е. налице е
терминологична разлика. Посочената като нарушена разпоредба на чл.34, § 3.
б "б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. гласи, че когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва
тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в
параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) се вписват в тахографския лист
ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без
зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с
аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Процесните данни
по своята същност представляват периоди от време, съответно според трите
горепосочени подточки: -"друга работа", - "период на разположение",
почивки по време на работа или почивки". Терминологичната разлика според
4
горепосочения Регламент и административнонаказателния състав, който е
приложен прави още по-необходима конкретизацията на информацията, която
не е въвел водачът, извън изискването, определено в разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН - пълно, точно и коректно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в който смисъл обжалваното НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се
обсъжда спора по същество, тъй като въпросите има ли извършено
нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекло административно
производство.
В хода на съдебното следствие, съдът предяви на св.С. В. Г. (свидетел
при съставяне на АУАН и установяване на нарушението), представената от
жалбоподателя към жалбата, извадка от дигитална (тахографска) лента
относно процесния период – л.9 от АНД № 1211/22г. (предходен номер на
настоящето АНД № 1306/23г.), по описа на МРС, при което същия заяви, че
не си спомня дали към момента на проверката жалбоподателя му е показвал
това, което е налично по делото на хартиен носител, представената
информация на хартиен носител замества липсващата информация на
дигиталната карта, т. нар. „бели петна“, но св.Г. не си спомня П. да е показвал
тази информация при съставяне на АУАН.
Св.В.С. П.А, съпруга на жалбоподателя П., ръководител движение във
фирмата, в която работил и П., свидетелства в подкрепа на изложените
доводи в жалбата, а именно, че информацията на хартиен носител е била
налице и към 21.07.2022г., но проверяващите не са поискали да я вземат
предвид.
Св.А. Г. А. (показанията му са приобщени съгласно чл.84 от ЗАНН вр. с
чл.281, ал.1, т.3 НПК) е изложил показания в подкрепа на установеното
нарушение, твърдейки, че нямало налична информация и на хартиен носител.
Съгласно чл.34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 - Когато в резултат
на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва
тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в
параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): б.„б“ - се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф.
Съгласно параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕО)
№ 165/2014 - Водачите: задействат превключвателните механизми, които
позволяват да се регистрират отделно и различимо следните периоди от
време: обозначен със символа „друга работа", което означава всяка дейност,
различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а)
от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него; iii) обозначен със
символа „период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от
5
Директива 2002/15/ЕО;▼Изм. с M1; iv) обозначен със символа: прекъсвания,
почивка, годишен отпуск или отпуск по болест;
Съгласно чл.93в, ал.11 от ЗАвПр (Изм. – ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от
7.07.2020г.) Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга
работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф,
поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.
Като се имат предвид горе цитираните разпоредби и след като се
анализираха гласните доказателства и предявената на страните и св.Г. извадка
от тахографска лента на л.9 от АНД № 1211/22г. по описа на МРС, ПРИ
ЛИПСАТА НА СПРАВКА ОТ ПРОГРАМАТА TDCS-3 посочено от АНО, че
не е налична поради технически проблем, довел до загуба на информация, се
установява, че нарушението по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014, не е доказано по несъмнен начин, като съдът споделя наведените
доводи в тази насока от жалбоподателя чрез пълномощника му адв.К. от
МАК. Нарушението на практика не е извършено, защото това което не е било
въведено на дигиталния тахограф за периода от 11:59 часа на 13.07.2022г. до
09:19 часа на 14.07.2022г. е отразено на извадката от тахографската карта на
л.9 от АНД № 1211/22г. по описа на МРС, ръчно от водача П.. Съдът споделя
изцяло доводите на адв.К. за отмяна на НП и това, че нарушението не само,
че не е доказано по несъмнен начин, но и не е конкретизирано така както
изискват разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АНО не е изпълнил
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разпоредил разследване на
възраженията на П.. Показанията на св.Г. не са убедителни, а показанията на
св.П.А, макар и съпруга на жалбоподателя, настоящия съд не вижда причина
да не бъдат кредитирани, защото са в контекста на писмените доказателства
по делото за недоказаност на нарушението. Показанията на св.А.
противоречат на писмените доказателства по делото и най – вече на извадката
на хартиен носител от дигиталната карта на л.9 от АНД № 1211/22г. по описа
на МРС, поради което настоящия съд не ги кредитира.
Приложените от АНО - АУАН № 315579/21.07.2022г. и НП № 26-
0000381/01.08.2022г., което е влязло в сила на 02.05.2023г., са отделно
основание за отмяна на процесното НП. Като се има предвид редакцията на
чл.93в, ал.11 от ЗАвПр е било налице установено едно административно
нарушение по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 165/2014 както за
периода от 11:59 часа на 13.07.2022г. до 09:19 часа на 14.07.2022г., така и за
периода от 03:00 часа на 16.07.2022г. до 03:00 часа на 18.07.2022г., като е
следвало с едно на брой НП да бъде санкциониран П., а не с две на брой
отделни НП-я, едно от които е влязло в сила на 02.05.2023г. При тези данни
на практика П. е администртивно наказан два пъти за едно и също нарушение,
което е правно недопустимо и има за последица отмяна на процесното НП,
което все още не е влязло в сила.
Поради това че процесното нарушение не е доказано да е извършено, от
6
обективна и субективна страна, според настоящия съд е безпредметно да се
навеждат доводи за налични данни относно приложението на чл.28 от ЗАНН,
защото такива доводи следва да се изложат, ако нарушението е осъществено,
както от обективна, така и субективна страна. В случая нарушението не е
доказано по несъмнен начин да е извършено от П..
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 165/2014, е допуснато съществено
процесуално нарушение. Формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от
АНО, е довело до недоказаност на административното нарушение и
ограничаване правото на защита на нарушителя. Възраженията на П. на
практика са игнорирани от АНО, в разрез със задълженията му по чл.52, ал.4
от ЗАНН.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поисканото адвокатско
възнаграждение във въззивното производство и това направено пред
касационната инстанция по КАНД № 516/23г. по описа на АС – Монтана,
следвайки в тази насока указанията дадени с Решение № 588/03.10.2023г. по
КАНД № 516/2023г. по описа на АС – Монтана, по аргумент чл.226, ал.3
АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА. АНО с придружителното писмо е направил
възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв.К. от МАК следва
да бъдат присъдени при съобразяване на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното,
настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане на
сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция и сумата 400 (четиристотин) лева за осъществената
защита пред касационната инстанция по КАНД № 516/23г. по описа на АС –
Монтана, като искането за присъждане на сумите от по 500 лева следва да
бъде оставено без уважение, защото настоящия съд не открива да е налице
хипотезата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.,
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 - 0000380/01.08.2022г. на
Директор РД „АА” Враца, ул.Васил Кънчов № 78, с което на Г. В. П., с
посочен адрес в гр.С. и съдебен такъв в гр.С., чрез адв.К. Д. К. от МАК, е
7
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 (петстотин)
лева на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА ИА ”АА” гр.С., към което ЮЛ се числи РД „АА” гр.Враца,
да заплати на жалбоподателя Г. В. П. сумата 400 (четиристотин) лева,
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ИА ”АА” гр.С., към което ЮЛ се числи РД „АА” гр.Враца,
да заплати на жалбоподателя Г. В. П. сумата 400 (четиристотин) лева,
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция по КАНД № 516/23г. по описа на АС - Монтана.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Г. В. П. за
присъждане на сумите от по 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата въззивна и касационната инстанция, по
КАНД № 516/23г. по описа на АС – Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8