ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
гр. С.З. , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл.248 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по частна жалба, подадена от
М. СТ. П., като майка и законен представител на малолетното дете А.. М. АП.
срещу Определение № 582/14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 2760/2021г. по
описа на Районен съд – С.З., с което съдът е осъдил жалбоподателката да
заплати на М. АП. АП.- ответник в първоинстанционното производство
(въззиваем в настоящото) сумата от 500,00 лв., представляваща направени
разноски по делото пред районния съд за адвокатско възнаграждение. В
частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт и се претендира отмяната му, респ. измяната му. В подкрепа на
това становище жалбоподателят излага обстойни аргументи като приема, че
Определението е постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. От друга страна прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Сочи, че следва да се отчете активността на
процесуалния представител на ответната страна, а именно изразяваща се в
изготвяне и депозиране на отговор и молба. Приема, че от фактическа и
правна сложност на делото, същото се явява несъразмерно с уговореното
адвокатско възнаграждение и съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения присъденото възнаграждение се явява
несъобразено с размера, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от
Наредбата, а именно 300 лева. Претендира се присъждане на направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл. 276, ал.1 от ГПК не е
1
постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.
Настоящият окръжен съд, като взе предвид изложените доводи в
частната жалба и провери данните по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано пред Районен съд –
С.З. въз основа на постъпила от М. СТ. П. от гр. С.З. искова молба против М.
АП. АП. като е предявен иск по чл.150 от СК с искане съдът да постанови акт,
с който да измени постановената по гр.д.№ 1783/2019г. на Районен съд – С.З.,
издръжка, като същата бъде увеличена от 160 лв. до размера на 260 лв. и респ.
ответникът М. АП. АП. да бъде осъден да я заплаща ежемесечно в полза на
малолетното си дете- А.. М. АП.. В исковата молба, ищцата аргументира
своето искане приемайки, че размерът на издръжката следва да бъде увеличен
поради изменение на обстоятелствата и поради нарастване нуждите на
детето. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.
Писмен отговор на исковата молба е депозиран от страна на М. АП.
АП.- ответник по делото, който приема, че са налице основания за
прекратяване на производството пред районния съд, тъй като предметът на
иска е напълно идентичен с преди това заведено дело от ищцата пред
Старозагорския районен съд, като единствената разлика е, че по
гр.д.№2246/2021 г. е предявена и искова претенция по чл.127 от СК, а в това
не е налице такава, а предметът на делото се касае само за изменение на
издръжка по реда на чл.150 от СК. Относно направените искания в молбата
ги приема за неоснователни, като сочи, че ищцата се ръководи от
собствените си интереси, а не от тези на детето. Излага обстойни доводи в
подкрепа на това твърдение и не счита за основателна и доказана исковата
молба. С оглед на това моли първоинстанционния съд да я отхвърли и да му
присъди направените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Като доказателство към делото е приложен договор за правна защита и
съдействие № 55/2021г., който има за предмет оказване на правна защита и
съдействие по конкретното дело чрез процесуален представител- адв. С.Ч..
Между страните е договорено възнаграждение в размер на 500 лв. и същата е
платена в брой при подписване на самия договор. С Определение №
445/25.06.2021г., постановено по гр.д.№ 2760/2021г. на Районен съд – С.З.,
съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, а именно
делото- заведено пред него е между същите страни, на същото правно
основание и със същия предмет /иск за изменение размера на присъдената
издръжка/, поради което следва да се прекрати по- късно заведеното дело,
което в случая се явява производството по гр.д. № 2760/2021г. по описа на
РС- С.З.. Предвид наличието на неприключило към момента с влязъл в сила
съдебен акт, второто съдебно исково производство между същите страни, на
същото основание е прекратено служебно от съда като недопустимо.
Постъпила е молба вх.№ 4686/02.07.2021г. от М. АП. АП., с която е
2
направено искане за присъждане на направените от него разноски по
първоинстанционното производство, тъй като съдът е пропуснал да се
произнесе по този въпрос. С обжалваното Определение пред настоящата
въззивна инстанция № 582/04.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2760/2021г.,
районният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Въз основа
на представения договор за правна защита и съдействие е установено, че
същият е заплатил сумата от 500 лв. в брой за процесуално представителство
по делото, поради което М. СТ. П. е осъдена да заплати на М. АП. АП.
въпросната сума от 500 лв.
При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – С.З.
приема от правна страна следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения 1- седмичен срок за
обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, тъй като
отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел
втори “Държавни такси и разноски”, като конкретните норми са обективирани
в чл.78 от ГПК, и при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е
видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно),
съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
направените от ответника разходи. В настоящия случай заведеното пред
районния съд дело е прекратено поради недопустимост и като последица от
това в полза на ответника е да му се присъдят направените от него разноски
съгласно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК. Тъй като искът на ищеца е отхвърлен,
то разноските на ответника остават безспорно в негова тежест.
Относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение,
настоящият въззивен състав, счита че размерът му следва да бъде редуциран,
тъй като същият се явява прекомерен и завишен съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.6 от
нея предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по
дело за издръжка, възнаграждението да бъде в размер на 300 лв. Не се
оспорва фактът, че Наредбата установява минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като не поставя максимален предел.
Предоставена е възможност на страните свободно да договорят адвокатското
възнаграждение, но размерът му следва да бъде справедлив и отговарящ на
фактическата и правна сложност на делото, и изрично в чл.78, ал.8 от ГПК е
предоставено като правомощие на съда да намали дължимото възнаграждение
при прекомерност – когато не е съобразено с фактическата и правна сложност
на делото.
За степента на сложността на делото следва да се съди от предмета на
3
спора, материалния интерес, фактическите и правните възражения на
страните, обема на събраните доказателства. В процесния казус се касае до
дело за издръжка, при което производството е прекратено и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител – адвокат на
ответната страна се касаят до изготвяне и депозиране на отговор на искова
молба и молба, с която се претендират разноски. Съответно не са извършени
процесуални действия, които да са относими към размера на търсеното и
присъденото адвокатско възнаграждение. Липсва някакъв голям обем на
извършена от процесуалния представител работа. Относно степента на
сложността на делото- тя не се определя с фактическа и правна сложност за
да бъде присъден търсеният от ответника размер на адвокатското
възнаграждение на стойност 500 лв. Поради тези съображения следва да се
съобрази разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която минималното
адвокатско възнаграждение по дела за издръжка е в размер на 300 лв. и тази
сума се явява справедлива, обоснована и доказана в настоящия случай.
Именно поради тази причина, следва адвокатското възнаграждение да бъде
редуцирано до тази сума, като бъде намалено вече присъденото
възнаграждение от заплатените 500 лв. на минималните 300 лв.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че Определението , с което
жалбоподателката М. СТ. П. е осъдена да заплати на М. АП. АП. сумата от
500 лв., представляваща направени разноски по първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение следва да бъде отменено и в тази
му част да се измени като присъдените в полза на ответника разноски се
намалят до 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора основателно е искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноските в настоящото частно
производство, поради което ответникът по частната жалба следва да бъде
осъден да заплати на ч.жалбоподател сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., направата на които се
удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие от
21.07.2021г.
Ето защо предвид гореизложеното, въззивният Старозагорски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 582/14.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№
2760/2021г. на Районен съд- С.З., с което М. СТ. П.- ЕГН **********, като
майка и законна представителка на малолетното дете А.. М. АП.- ЕГН
********** от гр.С.З., кв.„***************** е осъдена на заплати на М. АП.
АП.- ЕГН ********** от гр.С.З., ул.„********************** разноските по
делото за адвокатско възнаграждение в частта над 300 лв./триста лева/ до
сумата 500 лв./петстотин лева/.
4
ОСЪЖДА М. АП. АП.- ЕГН ********** от гр.С.З., ул.
„*************************** да заплати на М. СТ. П.- ЕГН **********,
като майка и законна представителка на малолетното дете А.. М. АП.- ЕГН
**********, от гр. С.З., кв.„*************************** сумата от 200
лв./двеста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
въззивно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5