Решение по дело №795/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез главен експерт с юридическо образование Р. Ш., срещу Решение № 39/24.02.2025г., постановено по НАХД № 436/2024 г. по описа на Районен съд-Провадия, с което е отменено Наказателно постановление № КГ-2564/21.10.2024г., издадено от Председателя ДАМТН, с което на Земеделска кооперация „Тутраканци“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Тутраканци, общ. Провадия, представлявано от Р. Б. Б. – председател, за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. чл. 6, т. 6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева и е постановено заплащане на сумата от 410 лева – разноски в хода на административното производство. С оспореното решение ДАМТН е осъдена да заплати на Земеделска кооперация „Тутраканци“ разноски в размер на 1000 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Възразява, че изпитването на контролната проба е показало несъответствие на разпространеното течно гориво за извънпътна техника и трактори с изискванията на чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК, съгласно Фирмена спецификация ФС 08-01-17, издадена от „Лукойл България“ ЕООД, която е представена по време на проверката. Счита, че документите представени след извършената проверка не опровергават установените с констативния протокол и експертизата резултати, като в тях не се съдържат безспорна информация доказваща, че те могат да бъдат приобщени към партидата течно гориво, от която са взети контролните проби при извършената проверка на 04.06.2024 г. По тези съображения, допълнени с доводи за законосъобразност на НП, касаторът иска оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В открито съдебно заседание касатора, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Земеделска кооперация „Тутраканци“, редовно призован, представител не се явява. В писмен отговор с.д. 3078/07.04.2025 г. ответникът чрез процесуални представители Г. Н. и Г. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС-Провадия да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба с.д. № 8350/19.05.2025 г., оспорва касационната жалба, моли за отхвърлянето и като неоснователна и присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да се отмени решението на Районен съд – Провадия и да се потвърди наказателното постановление.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът я намира за неоснователна.

Възприетата от районния съд с оспореното решение фактическа обстановка по делото е следната: На 04.06.2024г. служители на ДАМТН извършили проверка на бензиностанция ЗК „Тутраканци“, управлявана от Земеделска кооперация „Тутраканци“. След преглед на предоставените от кооперацията документи, сред които и фирмена спецификация, издадена от „Лукойл България“ ЕООД 08-01-2017 г., са взети на 6 броя проби, разпределени като контролни и арбитражни. Пробите били запечатани, етикетирани и пломбирани, като една от тях останала в кооперацията, а останалите изпратени в гр. София, което било отразено в съставения във връзка с проверката Протокол № В0068/04.06.2024г. След изпитване на контролната проба в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. София, със сертификат за акредитация БСА peг. № 35 - ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.10.2024г, бил издаден Протокол от изпитване № С-0176/07.06.2024г., на основание на който е съставен Констативен протокол № КП-0290/07.06.2024г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Установено е, че изследваното течното гориво за извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получените резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности, тъй като не съответствало на изискванията за качество по показателя "пламна температура“. Полученият резултат от изпитването бил 53,5° С, при норма посочена във фирмена спецификация, издадена от „Лукойл България“ ЕООД 08-01-2017, минимум 58° С, като след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти, в КП било посочено, че при получен резултат от изпитването e под 55,85° С и продуктът не съответства на изискването за качество по този показател.

Въззивният съд установил, че протоколите от изпитване и КП били връчени на представител на Земеделска кооперация „Тутраканци“ и с писмо от 07.06.2024 г. и била отправена покана до ЗК за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, получена от председателя на ЗК на същата дата. На 10.06.2024 г. с писмо изх. №03/10.06.2024 г. до ГД Контрол на качеството на течните горива, председателят на кооперацията представил актуална фирмена спецификация, издадена от Лукойл България ЕООД - ФС 02-01-23г., влязла в сила на 14.07.2023г., в която било посочено, че нормата за „пламна температура" на Газьол за ИТТ от тази дата вече е 55° С, а не 58° С и при прилагане на актуалната норма не следва да се констатира отклонение по показател „пламна температура". Оставената на съхранение във ЗК проба била изпратена за изпитване в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора, като резултатът, обективирани в Протокол №256/14.06.2024 г., бил показател пламна температура от 55° С. В съответствие с процедурата по оспорване на резултата от ЗК, съгласно Приложение № 12 от НИКТГУРНТК се изготвила Експертиза № 84-01-512-2/14.06.2024г. за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 № ЕК-006/17.06.2024г., която след анализ на резултатите и представените документи дала заключение, че след прилагане на Етап 1 от процедура по оспорване на резултатите, съгласно чл. 22, ал. 9 от 2 от НИКТГУРНТК, при условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво – Гориво за извънпътна техника и трактори по показател „Пламна температура“, като за окончателно заключение относно съответствието или несъответствието на течното гориво следва да се пристъпи към Етап 2 - изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. Посочено било, че в случай, че не се премине към Етап 2 от Приложение №12, резултатът по оспорения показател от Констативен протокол №КП-0290/07.06.2024 г. на ГД ККТГ се счита за окончателен. Експертизата била изпратена на председателя на ЗК.

На 09.08.2024 г. бил съставен АУАН на ЗК „Тутраканци“, за това че на 04.06.2024 г. при проверка в обект: бензиностанция „ЗК Тутраканци“ находящ се в с. Тутраканци“. общ. Провадия, Земеделска кооперация „Тутраканци“ разпространява течно гориво - Гориво за извънпътна техника и трактори с Декларация за съответствие № 158 от 13.03.2024 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида № 158, в количество 1000 тона, доставено количество 7 977 L по нареждане за експедиция №0822711/27.03.2024г. и Фактура №**********/27.03.2024г., за което с изготвения Констативен протокол е установено, че не съответства на изискванията на чл. 6. т.6 от НИКТГУРНТК. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК. След връчването но АУАН били направени възражения от санкционираната ЗК „Тутраканци“ на осн.чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, АУАН и НП са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни органи. Счел е, че е спазена процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП, като същите съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, датата на осъществяването му и всички обстоятелства на установяването му, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Изложил е мотиви, че неправилно е игнорирана актуалната Фирмена техническа спецификация № ФС 02-01-23, по партида 158/13.03.2024 г. - дизелово гориво за извънпътна техника и трактори. В обобщение е посочено, че изводите на АНО за несъответствие на процесното гориво са направени въз основа на неактуална спецификация на производителя. По изложените съображения, съдът е приел за недоказан вторият съставомерен обективен елемент от вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а именно течното гориво да не отговаря на някое от изискванията на Наредбата и в частност на изискванията по показател "пламна температура“, поради което НП е отменено като незаконосъобразно.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС-Провадия за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Единствените възражения в касационната жалба преповтарят вече обсъдените от въззивния съд такива относно представената актуална фирмена техническа спецификация, издадена от Лукойл България ЕООД - ФС 02-01-23г., влязла в сила на 14.07.2023г. Тези възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни, а изложените в решението изводи на районния съд са правилно изградени, съобразени с нормативната уредба и доказателствата по делото. Нарушението е установено на 04.06.2024 г. и касае наличното в бензиностанцията към този момент гориво от партида 158, разпространявано с Декларация за съответствие № 158/13.03.2024г., за което разпространителя "Лукойл България" ЕООД, неучастващо в производството и незаинтересовано от изхода му лице, представя Фирмена техническа спецификация за гориво за извънпътна техника и трактори за горивото № ФС 02-01-23. Във въпросната фирмена спецификация е посочено, че минималната пламна температура на процесния тип гориво е 55° С. Правилно и логически обосновано РС-Провадия проследява съпътстващите документи при закупуване на горивото от Лукойл България ЕООД по партида № 158/13.03.2024 г., на Дизелор ЕООД, който от своя страна е продал 7977 литра от същата партида на 27.03.2024 г. на ЗК „Тутраканци“ по документ за експедиция № 0822711/27.03.2024г. Тази партида е с Протокол за изпитване № 01400/12.03.2024г. по актуалната към момента фирмена спецификация ФС 02-01-23 /14.07.2023 г. на Лукойл България ЕООД и е неразделна част от декларацията за съответствие № 158/13.03.2024г. Процесното гориво за извънпътна техника и трактори отговаря на изискванията на чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК, към която е налице препращане от чл. 8, ал. 2 на ЗЧАВ, доколкото е опровергано спорното обстоятелство за несъответствието му с относимите технически спецификации за пламна температура.

Поради тази причина настоящият състав намира за ирелевантен факта, че процедурата по оспорване на резултата от първоначалната експертиза не е доведена до край. При заложена от производителя пламна температура от 55° С, установената още с първото изследване минимална пламна температура от 53,5° С, след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти“ използван от АНО, следва да се направи извода, че горивото отговаря на изискванията на закона.

Не може да бъде прието възражението на касатора, че актуалната фирмена техническа спецификация ФС 02-01-23г. на Лукойл България ЕООД е изпратена след приключване на проверката. Управителят на ЗК „Тутраканци“ е изпратил две писма с изх. № 84-01-512-1/11.06.2024 г. и изх. № 84-01-512-2 от 14.06.2024г., в които е възразил и е приложил актуалната техническа спецификация, още преди извършването на Експертиза № Ек-006/17.06.2024 г. и издаването на АУАН № А-128/09.08.2024г. Възражение е направено и по реда на чл. 44 от ЗАНН, но административнонаказващия орган не е изложил мотиви защо не приема актуалната техническа спецификация. При тези фактически данни се налага извод, че касационния ответник е оспорил своевременно констатациите при извършената проверка и съвсем навреме е представил писмено доказателство, което обаче е било изцяло игнорирано, като този начин органът е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Нещо повече, от доказателствата по делото е доказано по безспорен начин, че горивото е доставено на кооперацията на 27.03.2024 г. От актуална фирмена техническа спецификация, издадена от Лукойл България ЕООД - ФС 02-01-23г., влязла в сила на 14.07.2023г., може да се направи заключението, че след тази дата производителя не би могъл да произвежда гориво по спецификацията от 2017 г. Съставянето на НП при неизяснена фактическа обстановка и недоказана съставомерност на деянието води до опорочаването му до степен незаконосъобразност. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 1000 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно на основание чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като съобразно материалния интерес по делото, адвокатското възнаграждение дори е опредено под минималния размер определен с наредбата.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/24.02.2025 година постановено по НАХД № 436/2024 година по описа на Районен съд - Провадия.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на Земеделска кооперация „Тутраканци“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Тутраканци, общ. Провадия, представлявано от Р. Б. Б. – председател, сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението е окончателно.