Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..../………………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шести февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5903 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.Б.“ ООД ЕИК *** със седалище ***,
подадена чрез адв. Н.С. от ВАК против НП
295725-F282583/30.10.2017год. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Варна, с което на основание чл. 179 от ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за
нарушаване нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като било постановено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила (нарушена била нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП било издадено след изтичане на предвидения в нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок) и в нарушение на материалния закон (налице била
хипотезата на чл.28 от ЗАНН)и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият заявява, че
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като изрично
акцентира на допуснати в хода на адм. наказателното
производство съществени нарушения на процес. правила – адм.наказателното
производство било спряно при липса на законови предпоставки за това, съответно
НП било издадено след изтичане на предвидения в ЗАНН срок за неговото издаване.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като изразява становище, че
нормата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН е спазена.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
На 18.10.2016год. била извършена
проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна, при която било установено,
че въззивното дружество като регистрирано по ЗДДС лице не било подало в ТД на
НАП Варна справка декларация по ЗДДС за месец септември 2016год. в установения
в чл. 125, ал.2 от ЗДДС срок до 14.10.2016год.
С оглед констатираното нарушение
на 18.10.2016год. до въззивното дружество била изпратена покана за явяване в
7-дневен срок с оглед съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Същата била
върната в ТД на НАП Варна с отметна „непознат на адреса“.
На 23.11.2016г., в отсъствие на
представител на въззивното дружество, срещу същото бил съставен АУАН № F282583,
в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като като регистрирано по ЗДДС лице не е
подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.09.2016г. - 30.09.2016г.
в определения в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок - до 14.10.2016г..
На два пъти (03.02.2017г. и
13.02.2017г.) адреса на управление на
въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП Варна с оглед
връчване на акта, но никой не бил установен на адреса и с резолюция от
12.02.2017г. АНП било спряно на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. На 28.08.
2017г. актът бил връчен лично на управителя на въззивното дружество, на адреса
на управление на последното, който в срока по чл.44 от ЗАНН подал и писмени
възражения срещу него с основен аргумент нарушена процедура по чл.43, ал.6 от ЗАНН.
На 30.10.2017 г., въз основа на
акта, Директорът на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП Варна издал
атакуваното НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл. 179 от същия закон му наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът след преценка на
становището на страните и в изпълнение на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна.
АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице, в предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок и съдържа формалните
реквизити предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57,
ал.1 от ЗАНН и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обст. Част
на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението за което се налага санкция, както и обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и
нарушената законова норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение.
В същото време обаче съдът
констатира, че в хода адм.наказателното производство
са били допуснати нарушения на процес. правила, а именно:
І. АУАН е бил съставен в
отсъствие на представител на въззивното дружество без да е била налице
хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
В случая липсват доказателства за
това нарушителят да не е бил намерен и на следващо място липсват такива
удостоверяващи получаване на покана за явяване с оглед съставяне на акт и
съответно неявяване в указания в поканата срок.
Действително в материалите към
АНП се съдържа покана от 18.10.2016год., но видно от приложената към нея
обратна разписка поканата изобщо не е достигнала до адресата, а е върнати с
отметна „непознат на адреса”. Кой е направил тази отметка, откъде е получена
информацията не е ясно. А че въззивното дружество се помещава на адреса е
повече от очевидно доколкото НП е било връчено на същия адрес и е получено
лично от представляващата. На същия адрес въззивника е призован и за съдебното
заседание като съобщението отново е било получена лично от представляващата
дружеството. Отделен е въпроса, че съобразно НПК, приложим по силата на чл. 84
от ЗАНН и в адм. наказателното производство, такъв
способ за връчване на книжа не е предвиден. Няма как да не бъде посочено и
това, че служители на един и същ пощенски оператор който данъчната
администрация е ползвала за връчване на поканата за явяване с оглед съставяне
на акта и връчване на НП в първия случай са върнали поканата с отметка, че
адресата е непознат на адреса, а във втория случай НП е връчено на същия адрес
лично на представляващата. Горното безспорно поставя под съмнение отразеното в
обратните разписки към поканите.
Доколкото обаче в последствие
акта е бил връчен на представляващата дружеството и същата е имала възможност
да се запознае с него съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес.
правила не е съществено такова, тъй като не води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
ІІ. НП е било издадено след
изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само
тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат
два протокола съответно от дата 03.02.2017год. и от 13.02.2017год. с които е
удостоверено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него (на
адреса) не било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия
съд двукратно посещение на адреса където се помещава седалището на ЮЛ в никакъв
случая не покрива изискването за щателно издирване в случая доколкото на първо
място от протоколите изобщо не става ясно кога (по кое време е посещаван адреса
макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено
значение доколкото се касае за посещение на офис на ЮЛ (предполага се работно
време и т.н.). В тази връзка ако офиса е посетен в извън работно време е повече
от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На следващо място за каквото и да
било щателно издирване в случая и дума не може да става при положение, че на
данъчната администрация е бил известен телефон
на въззивното дружество (горното явства от
приложената към преписката справка за задължено лице, разпечатана от съответния
данъчен служител още на 23.11.2016год. а и от публично достъпния търговски
регистър в който също е обявен телефон за връзка) като липсват каквито и да
било данни за правен опит за осъществяване на контакт с въззивното дружество на
този телефон.
АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е
следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е
сторено. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване
на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения
в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните
производства, а не и адм. наказателните такива. При
последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и
ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3,
т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че
"щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В случая АУАН е следвало да
бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл.
43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към
спиране на АНП по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В горната насока е налице и
достатъчно константна съдебна практика на АС Варна - Решение по КНАХД №
2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015год.;
КНАХД № 3315/2015год. и ред други. Няма как да не бъде посочено в случая и
това, че видно от цитираните по-горе протоколи адреса е посещаван два пъти в
рамките на около 10 дни, а НП е било получено от въззивника именно на този
адрес. Отделен е въпроса, че както бе посочено по-горе контролните органи са
разполагали и с телефон за връзка с въззивника (посочен е в справката за задължено
лице приложена към АНП), а и обявен в публичния ТР на който няма данни
въззивникът да е бил търсен. Горното още в по-голяма степен затвърждава
извода за липса щателно издирване. И след като основния за спиране на АНП не са
били налице издаването на НП след изтичане на 6-месечния срок от издаване на
АУАН (в случая 11 месеца след съставяне на акта) е в нарушение на чл. 34, ал.3
от ЗАНН. Горното представлява съществено нарушение на процес. правила довело до
грубо нарушаване на правото на защита на въззивника и е достатъчно основание за
отмяна на НП на процес. основание.
От друга страна след преценка на
събраните по делото доказателства съдът счете, че нарушението за което е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество е било извършено.
С НП въззивното дружество е било
наказано за нарушение по чл. 179 от ЗДДС вр. чл. 125,
ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на
нарушението изисква деецът да е бил длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС
и да не е подал същата в определения в закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подава
справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член
декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС
данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за
този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество е било регистрирано по ЗДДС през 2016год., както и че не е
подало в съответния законов срок справка
декларация по ЗДДС за месец септември 2016год. В тази насока е и приложената
към АНП справка от информационния масив на ТД на НАП Варна, поради което и от
обективна страна нарушение е било извършено.
Що се касае до изложеното в
жалбата алтернативно становище, че в случая следвало да намери приложение
нормата на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото данни още по-малко
пък доказателства които да отличават процесното
нарушение от останалите случаи на нарушения от същия вид не са налице. Напротив
нарушението е типично като по делото липсват доказателства, че декларация
изобщо е била подадена и след изтичане на срока.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото
страда от пороци, които го правят процес. Недопустимо и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
295725-F282583/30.10.2017год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП
Варна, с което на „В.Б.“ ООД ЕИК *** е било наложено две административни
наказания имуществена санкция в размер на по 500лв. на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: