Решение по дело №88/2020 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260008

 

гр. Свищов, 02.10.2020г.

 

         Свищовският районен съд в публично заседание на 03.09.2020г. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 88 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.П.“ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Л.И.Д. - Управител, със седалище и адрес на управление *** срещу НП № 389371-F424881/13.12.2018г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Навеждат доводи, че в конкретния случай обектът стопанисван от жалбоподателя не е работел, била извършвана текуща поддръжка на заведението. Не се отрича обстоятелството, че служителите на НАП са консумирали кафе и сок, но се твърди, че същите били поканени на терасата на семейната къща на управителя на дружеството жалбоподател и консумираните напитки били почерпка от негова стана. Твърди, че служителите на НАП са настоявали на няколко да си платят, поради което, за да не настояват повече, взел парите им. На следващо място, счита че АНО неправилно не  приложил чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка изразява становище, че случая е маловажен и не води до неотразяване на приходи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят  се представлява от неговия управител и упълномощен процесуален представител – адв. Б.. Двамата поддържат жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на процесното НП.

Ответникът по жалбата –ТД на НАП Велико Търново, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б.К., взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за това. Сочи, че процесния обект представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, според която разпоредба търговски обект е всяко място, помещение или съоръжени, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и задруги цели, включително за жилище. Счита, че дори и да се приеме, че управителят временно живее в имота, то това не го освобождава от задъженията, произтичащи от закона и наредбите. Счита, че не са налице процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН, тъй като нарушението е индивидуализирано по време и място. Още повече, че издадените АУАН и НП почиват на основа на протокола, изготвен по реда на чл.50 от ДОПК. Не е налице и маловажност на случая, тъй като при извършената проверка са допуснати и други нарушения. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 13.10.2018 г., в 14,55ч. от служители на НАП – Х.Д. и Я.Б.  извършили проверка в търговски обект по см. На §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – Комплекс „*******“, който включва къщи и стаи за гости, летен ресторант, детски кът и зимен ресторант, находящ се в гр. Свищов, местност „*******“, стопанисван от дружеството жалбоподател „К.П.“ ЕООД ЕИК ********.  

Първоначално двете свидетелки консумирали напитки, които заплатили на управителя Л.И.Д.. Същият приел парите им, но не издал касова бележка от ФУ на търговския обект. След това двете свидетелски се легитимирали и извършили проверката, при която се  установило, че в търговския обект не се съхранява Паспорт на наличното монтирано фискално устройство. Тази констатация, заедно с други била отразена в Протокол за извършена проверка №0194516 от 13.10.2018г., съставен в същия ден от св. Д. в присъствието на св. Б. и Управителя на дружеството жалбоподател – Л.Д.. Констативни протокол бил подписан от всички лица. С него на управителя на дружеството било указано да се яви на 16.10.2018 г. в НАП и да представи  документи. С оглед констатираните обстоятелства св. Д. съставила на жалбоподателя АУАН № F 424881 от 16.10.2018 г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който бил връчен на управителя. Последният го подписал без възражения. Такива не били направени и в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Видно от представената по делото справка КЛЕН за периода от 01.01.2018г. (14,46ч.) до 13.10.2018г.(16,00ч.) има регистрирани отразявания в касовия апарат за месец септември и месец октомври 2018г., като последната преди датата на проверката – 13.10.2018г. е  от дата 02.10.2018г.

Въз основа на АУАН, на 13.12.2018г. Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв. Описаната в НП нарушение възпроизвежда описанието в АУАН. Посочено било, че  установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Наказателното постановление било връчено на 11.03.2020г. Жалбата до районния съд била подадена чрез наказващия орган на 13.03.2020г.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената от съда проверка се констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.

Според чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект са длъжни да съхраняват в търговския обект с паспорта на ФУ с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, каквито изключения в настоящия случай не са налични, тъй като ФУ нито е на обект на експертиза, нито е било на ремонт. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява търговска дейност и в който е монтирано фискално устройство, не се съхранява посочения документ. Ето защо с поведението си търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В тази връзка възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на нарушението, поради обстоятелството, че свидетелките – служители на НАП са консумирали на терасата на семейната му къща  са неоснователни. Съгласно даденото определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС,  "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Независимо, че съдът счита за доказано обстоятелството, че при проверката служителите на НАП са консумирали в остъклен навес, представляващ летен бар, то дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че всъщност това място представлява тераса на семейната му къща, то същото е ирелеванто с оглед даденото от закона определение за търговки обект. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че заведението по време на проверката не е работело. От свидетелските показания на двамата разпитани по делото служители на НАП се установява, че същите са били поканени от управителя на дружеството в търговския обект, като освен тях в обекта се намирали и други лица- клиенти.

Съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което и звън случаите по, ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Тази хипотеза би могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи. Самият характер на процесното нарушение, като такова по несъхраняване на документи в търговски обект, води до извод, че чрез осъществяването му не се укриват приходи. За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател санкция в минималния размер от 500 лв. Съдът достигна до извод, че наказанието е определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не може да бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона минимум.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Самите нарушения, свързани с фискалните устройства се характеризират с висока степен на обществена опасност с оглед значимите обществени отношения, които се защитават. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Видно е от приложения по делото Протокол за извършена проверка, че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС. Ето защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е заканосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 27е от НЗПП във връзка с чл. 37 от ЗПП - 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 389371-F424881/13.12.2018г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на „К.П.“ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Л.И.Д. - Управител на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „К.П.“ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Л.И.Д. - Управител да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение..

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.