ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 262950 Година 07.06.2021 Град ПЛОВДИВ
Пловдивски Районен
съд ХІІІ гр.състав
На седми юни Година 2021
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело
номер №15256 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Р.Н.З. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
чрез
адв. В.П.К.,***, *, против М.Б.Б. ЕГН **********,***,
като се иска от съда да постанови решение, с което да развали:
•
сключения на 25.09.2015
г. с Нот. акт ******* на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен
съд - гр. Пловдив в частта до 5/6 идеални части, ведно с последиците от това
и
•
сключения на 21.04.2016
г. с Нот. акт №***** на Нотариалната камара на Република
България, е район на действие Районен съд - гр. Пловдив в частта до 5/6
идеални части, ведно с последиците от това.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал.
1 ГПК възражението за родова неподсъдност на спора може да се повдига служебно
от съда до приключване на делото пред втората инстанция /в този смисъл
определение № 535/30.09.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4239/2015 г., III г.о.,
определение № 752/28.11.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3457/2014 г., II т.о. и
сочената в последното практика на ВКС/.
С искът по чл. 87 ал.
3 ЗЗД, изправната страна по договора упражнява едно свое потестативно право. С
него се дава възможност на същата едностранно да прекрати съществуващата между
страните договорна връзка. Затова по своето естество това право има
облигационен, а не вещен характер. Поради това искът, с който то се упражнява
не е иск за собственост или вещно право върху имот. Последният иск ще е налице,
когато се търси защита на самото право на собственост, но не и когато се
упражняват облигационни права, макар и чрез тях косвено да се влияе на
отношенията на собственост, върху предмета на договора. С оглед на изложените
съображения настоящият съд приема, че когато сделките имат за предмет вещни
права, исковете за разваляне на договор не са вещни, а облигационни и
следователно родовата подсъдност се определя по общите правила /с оглед цената
на иска/. Затова родовата подсъдност на иска по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, а не по правилото на т. 3
от същата разпоредба. Цената на иска по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във
връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска има за предмет
право на собственост върху посочения в него имот. Разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 2 ГПК постановява, че цената на иска се определя въз основа на данъчната
оценка, на конкретното вещно право, чиято защита се иска или което е предмет на
договора по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
От
постъпилите по делото удостоверения за данъчни оценки изх. № *****/02.12.2020
г. и изх. № ***/30.11.2020 г. се установява, че данъчната оценка на имота обект на сключения на 25.09.2015 г. с
Нотариален акт № ****, чието разваляне се иска, е в размер на 44 160,60 лв., съответно за 5/6 ид. части от същия, което е
размерът на предявените права, е в размер на 36 800,50 лв., което е
и цената на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Съгласно чл. 104, т. 3 ГПК, на окръжния съд са подсъдни исковете за собственост
и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., а съгласно т. 4
от същата разпоредба, на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК,
размерът на цената на иска по искове за разваляне на договор, който има за
предмет вещни права върху недвижим имот, се определя съгласно т. 2, а именно –
от данъчната оценка на имота /в случая 5/6 от нея/ и е в размер на 36 800,50 лв. Следователно по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД родовата подсъдност е на окръжен, а не на районен съд съобразно посочените
правила.
Следва
да се отбележи, че въпреки че изложеното по-горе е важи за процесния имот с
данъчна оценка 44 160,60 лв., съдът намира, че производството не следва да
бъде разделяно, тъй като не е в интерес на страните да се разглеждат два
идентични процеса в различни дела.
Ето защо и на основание чл. 118 ал.2 от ГПК настоящата
инстанция счита, че Пловдивския районен съд не е компетентен да се произнесе по
предявения иск и следва да изпрати по компетентност настоящото производство на Окръжен
съд – гр. Пловдив.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
гр. дело № 15256 по описа за 2020 г. на Пловдивския районен съд.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118 ал.2, вр.
с чл.104 т.4 от ГПК по подсъдност на Окръжен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ