№ 224
гр. София, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600215 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. двадесет и втора НПК.
Образувано е по повод постъпили частен протест от прокурор при Софийска градска
прокуратура против определение от 16.02.2023 г., постановено от СГС, НО,12 състав по
НОХД № 567/2023 г.,с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на
СГП за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения,
съобразно мотивната част на постановения акт и частна жалба от подс.К. Г. в частта,с която
е оставено без уважение искането му за изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека.
В протеста прокурорът поддържа,че не са налице посочените от съда съществени
процесуални нарушения,поради което и определението му се явява неправилно и
незаконосъобразно.В тази насока излага,че в обвинителния акт са намерили място всички
факти,които касаят повдигнатото обвинение на подсъдимия и те са достатъчни за
упражняване на правото му на защита,тъй като всички съставомерни признаци на
престъпния състав,за осъществяването на който е повдигнато обвинение,са описани в
обвинителния акт и той е максимално ясен и годен да даде начало на съдебен процес,в който
всички факти подлежат на доказване.С оглед на това прави искане за отмяна на
определението и връщане на делото на първата инстанция за разглеждането му по същество.
В частната жалба подсъдимият,чрез защитникът му,излага доводи, че към настоящия момент
определената мярка за неотклонение е с по-скоро репресивен характер,отколкото
превантивен.Счита,че от фактите по делото може да се изведе,че опасността подсъдимият да
извърши престъпление може да бъде неутрализирана и с по-лека мярка-„Домашен арест“,по
който начин и би се осигурило участието му в съдебната фаза на наказателното
производство и неговото приключване в кратък срок.Излага,че Г. е задържан вече повече от
1
4 месеца,който период на ограничаване на правата му е недопустим съгласно ЕКПЧ и е с
прекомерна продължителност,а самият срок на задържане е достатъчен да приведе
обществената опасност на дееца в по-нисък интензитет,като освен това този срок е оказал и
своя дисциплиниращ ефект.
Относно обоснованото предположение счита,че не може да се направи възражение от страна
на защитата,а с оглед обремененото му съдебно минало не може и да се отрече,че той е
личност със завишена степен на обществена опасност,но предвид факта,че самият той има
здравословен проблем от една страна,а от друга –баща му се нуждае от неговите грижи,са
обстоятелства,които обуславят извод,че опасността от извършване на ново престъпление би
могла да бъде преодоляна и чрез определяне на мярка „Домашен арест“.
На следващо място намира,че не е налице опасност от укриване и в този смисъл
поддържа,че е възприета неправилна интерпретация на фактите около първоначалното му
задържане.Сочи,че на датата,когато са предприети действия по задържането му,той е открит
и задържан в дома си,а предходните неуспешни действия на полицейските органи по
задържането му могат да се дължат на всичко друго,но не и на обстоятелството,че той се е
укривал.Изтъква,че той има постоянен адрес,на който и е задържан,както и трайни връзки
със свои роднини,а и е трудово ангажиран,като не е бил търсен по местоработата му.
Релевира и сериозен здравословен проблем при подсъдимия,датиращ още от 2018 год. и към
момента е налице поредното влошаване на здравословното му състояние.Като се позовава на
чл.3 от ЕКЗПЧОС счита,че задържането му към този момент е в нарушение на цитираната
разпоредба.
На последно място акцентира и на влошеното здравословно състояние на баща му,за когото
той единствен полага грижи и въз основа на така изложеното прави искане за отмяна на
определението в тази част и определяне на по-лека мярка за неотклонение.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста и жалбата,
с материалите по делото, както и с атакуваното определение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът и жалбата, с които е сезиран, са процесуално допустими, депозирани са в
законоустановения седмодневен срок и от надлежно легитимирани лица, поради което
следва да бъдат разгледани от настоящия въззивен състав по същество.
СГП е внесла обвинителен акт срещу К. П. Г. за извършено престъпление по
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4,алт.1,в обстоятелствената част на който е отразено,че той се е
занимавал с разпространение на наркотични вещества-коноп и кокаин,които продавал на
наркотично зависими лица и по този противозаконен начин набавял за себе си парични
средства.Същият съхранявал наркотичните вещества,които разпространявал,в ползваната от
него гаражна клетка № 34,находяща се в гр.***,ул.“***“ № ***,която била наета от брат му
П. Г.,а ключовете и дистанционното управление за достъп били предадени на К. Г. и само
той ползвал помещението и упражнявал фактическа власт върху съхраняваните в него вещи.
Посочено е след това,че на 29.04.2022 год. той е държал в тази гаражна клетка наркотичните
2
вещества,които са подробно описани и с които се е снабдил по неустановен по делото начин
и имал намерение да ги продаде на неустановени лица и тези обстоятелства били лично
възприети от полицейските служители.С оглед на така изложеното и прокурора е приел,че
той е осъществил от обективна и субективна страна престъплението,за което е предаден на
съд.
С определението,което е предмет на проверка от САС по настоящото дело, съдът е приел,че
в така внесения обвинителен акт липсва почти всякакво описание на факти,като
единствените такива се изразяват в посочване на мястото на съхранение на наркотичните
вещества,лицето,което е наело гаражната клетка и кой е имал достъп до нея,след което са
изложени твърденията на прокурора за това,че само подсъдимият е имал фактическата власт
върху наркотичните вещества,с които се е снабдил по неустановен начин и лично
разположил в гаража,както и че е имал намерение да ги продава.С оглед на това е
намерил,че посочените твърдения не кореспондират с факти,които да са описани в
обвинителния акт и на практика липсва описание на каквато и да било фактическа
обстановка,от която да следват изводите на прокурора,че на конкретната дата и място
именно подсъдимият е държал с цел разпространение наркотичните вещества.
Прочитът на внесения обвинителен акт и на материалите по делото дава основание на
настоящият съдебен състав да приеме,че правилно и законосъобразно СГС е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на СГП със съображения за допуснати
на досъдебното производство съществени,отстраними нарушения на процесуалните
правила,предвид констатираната липса на описание на фактическа обстановка,обусловила
изводите на прокурора,което затруднява осъществяването на функцията на защитата.
Това е така,защото е налице непълнота относно фактите,които обосновават обвинителната
теза и в този смисъл първостепенния съд е прав,че са налице само твърдения на прокурора
за извършването на конкретното деяние и неговият автор,без тези твърдения да са
обосновани с конкретни факти за начина на извършване на
престъплението,обстоятелствата,при които е било извършено и как е било разкрито,както и
такива за субективната страна на деянието и наличието на специалната цел.С оглед на това
и САС приема,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,тъй като
не поставя рамката на доказване в наказателното производство и по този начин съществено
засяга правото на защита на предаденото на съд лице.
САС намира и частната жалба против определението в частта за мярката за неотклонение за
неоснователна по следните съображения:
Продължава да е налице обосновано подозрение за вероятната съпричастност на
подсъдимия към инкриминираната престъпна дейност и събраните до този момент
доказателства не го разколебават или оборват,като едновременно с това продължават да са
налице и опасностите от укриване и извършване на престъпление,независимо от
четиримесечния срок на задържане.
По отношение на обоснованото предположение са налице протоколи за извършени
3
процесуално-следствени действия-претърсване и изземване в нает от брата на подсъдимия
гараж,в хода на което действие са намерени и иззети инкриминираните вещества,
проведените разпознавания от свидетели,които са станали очевидци на посещенията на
подсъдимия в този гараж,показанията на свидетелите,установяващи присъствието на същия
в мястото,където са били намерени наркотичните вещества,експертните заключения,между
които и дактилоскопна експертиза,която е изследвала следи от подс.Г. върху опаковките на
наркотичните вещества и пряко го свързват с тях.
Подс.Г. е задържан на 12.10.2022 год. и обвинен за държане на високорискови наркотични
вещества с цел разпространение,които са значително количество и на значителна стойност -
43 818.54 лв.,като на този етап от производството опасността от извършване на
престъпление продължава да е налице не само от тежестта на деянието,което несъмнено е с
висока степен на обществена опасност,но и от завишената степен на обществена опасност на
самия подсъдим,изводима от справката за съдимост,според която той е осъждан и преди
това,а настоящото престъпление е в изпитателния срок на наказание от една година и
единадесет месеца лишаване от свобода,определено му по НОХД №17/22 год. на СГС,
отново за престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 от НК.
Опасността от укриване също не е с намалял интензитет,разгледана на плоскостта, че след
разкриване на престъплението подсъдимият е предприел активни действия за напускане
пределите на страната,след което е бил обявен за общодържавно издирване,в рамките на
което е бил установен два пъти,но първият път е избягал с автомобил,а вторият-
пеша.Фактът,че впоследствие е бил задържан на адреса,на който е регистриран,не е от
естество да обоснове извод в противната насока и в този смисъл позоваването на защитата
на практиката на съда,че след като обвиняемият има трайна установеност и постоянна
адресна регистрация,на която пребивава,а също така и трайни връзки със свои
роднини,опасността от укриване не може да бъде обоснована,САС намира за
неоснователно,тъй като не държи сметка за установените по делото обстоятелства относно
неговото укриване,вследствие на което е бил обявен за общодържавно издирване.
Здравословното състояние на подсъдимия и на неговия баща също не са
обстоятелства,които да предпоставят смекчаване на мярката за процесуална принуда и това
е така,защото горното е било поставено на обсъждане и в производството по чл.65 от НПК,в
което с определение на САС от 05.01.2023 год. по ВНЧД № 10/23 год.е прието,че
неврологичното заболяване на Г. е със значителна давност и не го е препятствало в
разследваната дейност,а актуални данни за обострянето му до степен да препятства престоя
му в следствения арест,към жалбата не са представени.Що се отнася до твърденията,че и
баща му има здравословен проблем и се нуждае от грижите му,правилно първият съд е дал
приоритет на интересите на обществото пред здравословният статус на баща му.
Предвид връщането на делото в предходната процесуална фаза,САС отбелязва,че изтеклият
до този момент срок на задържане е в рамките на законоустановения и не се явява
непропорционален на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,предходните
осъждания на който мотивират съда да приеме,че последната не е с намалял интензитет,така
4
че определянето на по-лека мярка за неотклонение да изпълни целите,поставени в чл.57 от
НПК.
Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Така мотивиран Софийски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.02.2023 г., постановено от СГС, НО,12 състав, по
НОХД № 567/2023 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5