ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.08.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-20 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
като разгледа гр.д. № 11851 по описа на СРС за 2016г., намери следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от П.В.С., с която е предявен
срещу ответника П.на Р. България иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба
се твърди, че на 09.02.2016г.
сигнализирал наблюдаващия прокурор по дело № 303/ 32011г. на ВАпС за извършено престъпление от лицето Б.Д., който го
набедил в извършване на престъпление чрез даване на показания по досъдебно
производство № 154/ 209г. по описа на ОДМВР гр. Шумен, по което наказателно
дело ищецът бил оправдан. Твърди, че с постановление от 25.04.2016г.
досъдебното производство, образувано по неговия сигнал било неправилно
прекратено, постановилият го прокурор прикривал лъжесвидетели, от което
претърпял неимуществени вреди- болки и страдания от отказа да бъде образувано
досъдебно производство по подадения от него сигнал и претендира обезщетение в
размер на 50 000лева.
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер.
В настоящия случай се претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на прокурор, за извършени действия/ бездействия в кръга на неговите функции. Функционалният имунитет на магистратите е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на граждански иск срещу тях за техни действия/бездействия в това им качество. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, сами при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/ бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Единствените случаи, в които Държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите са случаите по чл. 2 и чл. 2б ог ЗОДОВ, по който отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Тези хипотези обхващат такива случаи на накърняване на личната сфера на увреденото лице, чиято драстичност оправдава носенето на имуществена отговорност, независимо от липсата на вина на правораздавателните органи. Във всички останали случаи извън тези по ЗОДОВ самото постановяване на неправилни и ревизирани по реда на инстанционния контрол съдебни актове /какъвто е настоящия случай, предвид приложените писмени доказателства към молба на ищеца от 25.05.2017г./ не е деликтно поведение, поради което и самите органи на съдебната власт- съд и прокуратура, не носят отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД. Доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, 4 ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО.
В исковата молба не са налице твърдения да е налице
влязла в сила присъда, с която посоченият магистрат да е осъден за умишлено
престъпление от общ характер, като даването на указания на ищеца за въвеждане
на уточнения в тази връзка е ненужно предвид датите, на които са твърди да е
извършено поведението и датата на подаване на исковата молба.
По изложените по-
горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и
на основание чл. 130, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 11851/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-20 състав, като
недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.
Да се връчи на ищеца чрез адв.
Н..
СЪДИЯ: