МОТИВИ към присъда по ВНОХД
№ 22/21г. на Апелативен съд Варна, НО, I състав
С присъда № 260011/
28.09.2020г.., постановена по НОХД №814/2019г. по описа на
Окръжен съд – Варна, подсъдимият Д.А.Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.115
вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 02.10.2018г. в гр.Варна, направил опит умишлено да умъртви В. С. С.,
чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърдите, като деянието е довършено,
но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици.
При условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК
първоинстанционният съд наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
По реда на чл.59 ал.1 от НК ОС - Варна приспаднал
времето, през което подсъдимия Х. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и „Домашен арест“.
С присъдата била
ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия Д.Х., който бил осъден да заплати на В. С. С., обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/, ведно със законната лихва, считано от
02.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Деликтната претенция била отхвърлена за разликата до първоначално
предявената сума от 80 000 лева.
ОС – Варна се
произнесъл относно веществените доказателства, както и възложил заплащането на
деловодните разноски и дължимата държавна такса върху размера на уважения
граждански иск на подсъдимия.
Три от страните в процеса са сезирали въззивния съд с оплаквания за
незаконосъобразност на присъдата и искане за
нейната ревизия.
Настоящото производство е инициирано по протест на прокурор при ОП - Варна, в който
се сочи като въззивно основание несправедливост на наложеното наказание, в
аспект на неоправдана заниженост, въвззивна жалба на частния обвинител и
граждански ищец В.С., с която се иска увеличаване на наложеното наказание и
увеличаване размера на присъденето обезщетение за причинените неимуществени
вреди; и въззивна жалба на
защитата, в която пък се оспорва изцяло извода на първата инстанция за
осъществено противоправно поведение от подсъдимия Д.Х.. Според адв.Ж. – защитник
на подсъдимия Х., неговият
доверител е действал в условията на неизбежна отбрана, а съдът
бил отхвърлил
наличието на хипотезата на чл.12 ал.1 от НК, тъй като приел за установена фактическата
обстановка след превратно тълкуване на някои доказателства, в частност
обясненията на подсъдимия и заключението на видео техническата експертиза. Според
защитата първата инстанция не е отчела факта, че инцидента е имал две фази, и
ако първата (развила се вътре в игралната зала) е била предизвикана от
подсъдимия, то във втората, развила се вече извън залата, пострадалият е бил
този, който е употребил непровикарана физическа агресия както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на свид.Али. В подробно изложените съображения на адв.Ж. е отразена позицията му за неправилност на
доказателствения и
правен извод за неприложимост на института на неизбежната
отбрана. Защитникът намира, че тази теза се
извлича не само от обясненията на подсъдимия, но се извлича и от други гласни доказателства – показанията на свидетелите С. Д. И., р. Е.,
Пламена Славова, разкриващи, че ударът с нож
е бил нанесен от подсъдимия, когато по отношение на него все още е било
осъществявано от пострадалия реално нападение и този удар е имал
една единствена цел – да отблъсне нападателя. Претенцията към въззивната инстанция е за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, оправдателна такава.
В речта си в съдебните прения
прокурорът
от ВАпП заявява, че не поддържа протеста и съдържащо се в него
искане за увеличаване на наложеното наказание. Пледира за потвърждаване на присъдата с аргумент, че тя е правилна, а
въззивните жалби са неоснователни. Прокурорът намира, че окръжният съд, след
задълбочен и прецизен доказателствен анализ, е достигнал до единствения
възможен извод, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от
НК и не е действал в условията на неизбежна отбрана.
Упълномощеният повереник на
частния обвинител и граждански ищец В.С. – адв.Св.И., счита за правилна осъдителната присъда, но застъпва
позиция за несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение. Като
аргумент за първото изтъква високата степен на обществена опасност на деянието
по чл.115
вр.чл.18 ал.1 от НК, осъществено с хладно оръжие, както и практиката на ВКС по аналогични
дела, по които били определяни значително по-високи наказания. По отношение на гражданския иск повереникът
отбелязва, че искът
бил изцяло доказан по основание и размер.
Частният обвинител и
граждански ищец В.С.,
редовно призован за съдебното заседание на 09.07.2021г., не се яви и съответно
няма изразена лична позиция в хода на съдебните прения.
Защитникът на подсъдимия, адв.Р.Ж., поддържа
въззивната жалба и отправените с нея искания. Отново подчертава, че прокуратурата
неправилно акцентира единствено върху поведението на подсъдимия в първата фаза
на инцидента, разиграла се вътре в игралната зала. Според защитата събитията, които
са се случили след намесата на охраната и извеждането на спорещите навън,
следва да се разглеждат самостоятелно, тъй като, ако е имало някакво агресивно
поведение на подсъдимия, то е било насочено към трето лице – св.р. Е., а не към
пострадалия и е било преустановено. Пред залата подсъдимият е бил нападнат от
гражданския ищец и частен обвинител, с когото той не е имал никакви пререкания
преди това. Пострадалият му е нанесъл удар в главата, подсъдимият е паднал на
земята и е бил в неадекватно състояние известно време. Докато бил на земята
получил удари по тялото. Преди това пострадалият бил нанесъл удар и на св.А.
отново в областта на главата, в резултат на което му счупил челюстта. След като
се е освестил, подсъдимият е опитал да напусне мястото на инцидента, изплашен
от нанесения му побой, той извадил джобния нож. Тогава бил подгонен от
пострадалия, който отново се опитал да му нанесе удари. В този момент и
подсъдимият нанесъл един удар с ножа. Защитата акцентира, че инцидентът се развил единствено в присъствието
на подсъдимия и пострадалия. В обобщение се настоява за приложението на чл.12 ал.1 от НК и
пледира за оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият заявява, че се
придържа към казаното от защитника си.
В предоставената му последна
дума подсъдимият Д.Х. моли да бъде оправдан.
След като прецени доводите,
наведени във въззивните жалби, допълнението към тях и устно изразените
становища на страните, и в съответствие с чл.314 от НПК извърши пълна служебна проверка на обжалваната присъда, ВАпС намери за
основателна жалбата на подсъдимия и за неоснователни - протеста и
жалбата на частния обвинител и граждански ищец. По
отношение на протеста, все пак следва да отбележи, че съдебната практика, на
която се е позовал изготвилия го прокурор, касае различни решения на ВКС по
дела с наложени по-високи наказания (при коренно различна фактическа обстановка
и данни за личността на подсъдимите лица). Което навежда на извод, че очевидно
представителят на обвинението не държи сметка за задълженията на съда по чл.36
от НК във връзка с индивидуализация на наказанието.
Проверката на правилността на
присъдата логично следва да има за своя отправна точка изследването на въпроса
дали са допуснати съществени процесуални нарушения и какво е тяхното естество.
Това е така, тъй като при положителен отговор въззивният съд следва да прецени
отстраними ли са нарушенията от него. В случай че не са, делото би следвало да
бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд, което пък би определило
като безпредметно разглеждането на обвинението по същество.
Във въззивните жалби не се
поддържа допускането на съществени процесуални нарушения, а и въззивният съд,
извършвайки служебна проверка, не констатира такива. Нарушения, свързани със
събирането на доказателствата и оценката им по правило са отстраними от
въззивния съд, който, действайки като втора първа инстанция и съд по фактите,
разполага с възможност както да събира доказателства, така и да ги оценява,
извършвайки собствен доказателствен анализ, а също и да изключи от
доказателствената съвкупност онези, които оценява като процесуално негодни.
Допускането на нарушения, касаещи доказателствата поначало не представлява
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, освен
ако не разкрива данни за предубеденост и пристрастност у съдебния състав, решил
делото, което обаче представлява и друго отменително основание, каквото в
случая не се констатира.
Предвид липсата на съществени
процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на присъдата на това основание,
въззивният съд дължи проверка по съществото на обвинението и отговор на
наведените от страните доводи в техните жалби.
Въззивният съд, извършвайки
на свой ред оценка на събрания от първата инстанция доказателствен материал,
както и на приобщените във въззивното съдебно следствие доказателства, има
различно виждане по приетите
фактически обстоятелства, а от там и по правните изводи,
в сравнение с тези на първата инстанция. В този смисъл ще бъде изложена фактологията, приета от въззивния съд, с наблягане в различията с фактическите констатациите
на първата инстанция. Най-важните различия
по фактите са тези, които касаят
случилото се в
района пред игралната зала „Лас Вегас“ и действията на подсъдим
и пострадал.
ВАпС приема за установено от фактическа страна следното:
Св.р.
Е. (Ремзи) и семейството на подсъдимия от години живеели в съседство в
кв.“Владислав Варненчик“, ул.“Гургулят“, гр.Варна.
Няколко
дена преди инцидента, подс.Х. взел назаем от св.р. Е. 15 лева.
Вечерта
на 02.10.2018г. св.Е. и гр.ищец и частен обвинител В.С. играели на ротативките в
игрална зала „Лас Вегас“, находяща се в гр.Варна, кв.“Владислав Варненчик“,
ул.„Ниш“ №33. Към 20-20.30 часа св.Е. изхарчил парите си и решил да поиска връщане
на заема от подсъдимия. Обадил му се по телефона и му заявил, че парите му
трябват в момента. Двамата се скарали по телефона, разменили си псувни. След
това св.Е. отишъл до дома на подсъдимия и се срещнал с бащата му, който му
върнал 15 лева в банкноти от 5 лева и 5 евро. После св.Е. отново се върнал в
игралната зала и продължил да играе на ротативките в компанията на В.С.. Последният
бил употребил алкохол, а обичайно приемал и наркотични вещества с алкохола.
Бивш спортист.
По
време на телефонното обаждане подсъдимият бил в дома на свой приятел - св.Д. А., находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Възраждане" бл.12, вх.1, ет.2, ап.6, където била и св.П.С.. Тримата
се черпели. Подс.Х. консумирал алкохол. Известно време след първия
телефонен разговор със св.Е., подс.Х. му звъннал отново обратно и тогава св.Е.
му съобщил, че вече си е взел парите от баща му. Казал му да спре да го
притеснява. Тогава подсъдимият решил да отиде до игралната зала и да търси
обяснение от св.Е. защо е притеснявал баща му. Заедно с него тръгнали и свидетелите
Д. А. и П.С..
Тримата
пристигнали пред игралната зала около 23.20ч. Вътре влезли подсъдимия и св.А.,
а св.С. останала отвън. В този момент св.Е.
играел на ротативка, а до него играел пострадалият В.С.. Освен тях в залата
били и свидетелите С.И., П. А., охранителят на залата А.Ш. и крупието Г. Г..
Подсъдимият се насочил към св.Е. и му поискал обяснение защо е ходил да
притеснява баща му. Започнал да го дърпа за дрехата и настоявал да излязат
отвън. Между тях застанал св.П. А., тъй като познавал и двамата и се опитал да
ги раздели. Те обаче продължавали да си викат и да посягат един към друг.
Тогава се намесил и св.Ш. - охраната на игралната зала, който избутал навън
подсъдимия и св.Е.. Заедно с тях навън излезли и пострадалия В.С., св.П. А.,
св.С.И. и св.Д. А.. Навън подсъдимият и св.Е. продължили да се карат и да
ръкомахат един срещу друг. Докато двамата спорели, пострадалият заобиколил
групата хора и застанал в страни от подсъдимия, изчаквайки удобен момент да го
удари. В подходящото за целта време се засилил и му нанесъл удар с юмрук в
областта на главата. В резултат на този удар подс.Х. паднал на земята и
известно време бил неадекватен, през което време получил и ритник в областта на
торса от св.Е. (бил задържан от друг свидетел, който предотвратил още насилие).
Поведението на св.Е. също било белязано с интензивен елемент на агресия в
инцидента.
След
това В.С. се насочил към св.Д. А., комуто първо нанесъл силен удар с юмрук в
областта на челюстта, след което го ритнал в задните части, след което отново
му нанесъл юмручен удар в главата. В резултат счупил челюстта му. Св.Али загубил
равновесие за кратко, но не паднал и успял да избяга, като известно време бил
гонен от св.С., както и от св.И.. Мястото напуснала и св.П.С..
Междувременно
подс.Х. се съвзел и се изправил. Бил изплашен и се опасявал, че отново ще бъде
нападнат от пострадалия В.С., както и от групата негови приятели, чиято агресия
вече била открито демонстрирана. Вървейки извадил от джоба си сгъваем нож в затворено положение и държейки го в ръка,
подтичвайки тръгнал да напуска мястото в посока към магазин СВА. В това време В.С.,
който вече приключил с нападението над св.Али, тръгнал отново засилен след
подс.Х., който се отдалечавал. Застигайки го отново го ударил с ръка, а подс.Х.
побягнал, гонен от него (вече в тъмната част на терена). В момента когато бил
застигнат от С. подс.Х. бил още веднъж съборен на земята, след което станал и
пак побягнал, а при последващото му застигане от С. нанесъл удар с ножа, който
междувременно бил в отворено положение, в
областта на тялото му. Ударът попаднал в областта на сърцето и накарал С. да
спре и да се върне обратно пред игралната зала, където установил, че е ранен. Малко
след него там се върнал и подсъдимият, който търсел шапката си, паднала по
време на боя.
Междувременно
св.Ш. сигнализирал на телелефон 112 и повикал и екип на Спешна помощ. На
местопроизшествието първи пристигнали служителите на „СОД - Спартак" Варна
- свидетелите С.А. и А. И., отзовали се на натиснатия от св.Ш. паник бутон.
Когато подс.Х. се върнал обратно пред залата, свидетелите го посочили на
охранителите като лицето, наранило св.С.. Св.А. попитал подс.Х. дали е така, и
последният потвърдил, че той е намушкал с ножа си св.С., извадил ножа от джоба
си и го оставил на земята до себе си. Пристигналият полицейски екип на Трето РУ
на ОД МВР - Варна задържал и отвел подс.Х., а екипът на Спешна помощ откарал
пострадалия С. *** АД, където бил опериран по спешност.
С
протокола за оглед на местопроизшествието бил иззет 1 черен сгъваем нож и 1
черна бейзболна шапка, принадлежащи на подс.Х..
По
делото били назначени следните експертизи:
1. съдебно-медицинска експертиза сочи, че пострадалият В.С. е получил
прободно-порезно нараняване на лявата гръдна половина, на ниво трето междуребрие
до гръдната кост, ангажиращо кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния
плеврален лист, с раневи канал преминаващ през околосърцевата торбичка,
достигащ до дясната камера, с наличие на прободно-порезно нараняване на
предната стена на същата в цялата й дебелина, излив на 1 литър кръв в лявата
плеврална кухина. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или
върху предмет с остър връх и режещ ръб, реализиран в посока отпред назад и леко
отляво надясно. Според вещото лице тези травматични увреждания могат да бъдат
получени при нанасяне на удар с представеното към делото веществено
доказателство - сгъваем нож с обща дължина 16 см. Установеното прободно-
порезно нараняване на предната стена на дясната камера е създало реална
опасност за живота на С. от самото му получаване. Същата е била постоянна и без
адекватна хирургична помощ това увреждане би довело до смъртен изход. В този
смисъл същото е обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Установеното прободно-порезно нараняване на сърцето е било съпроводено
с излив на значително количество кръв в лявата плеврална кухина- левостранен
хемоторакс, който сам по себе си обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота. Прободно- порезното нараняване е създало реална комуникация
между външната среда и гръдната кухина и в този смисъл обуславя проникващо
нараняване в гръдната кухина. Направлението на раневия канал е в посока отпред
назад и леко отляво надясно, като най-вероятно към момента на получаване на травматичното
увреждане пострадалият и извършителят са били лице в лице. Необходимата сила за
получаване на травматични увреждания от гореописания вид е била достатъчна да
се преодолее дебелината на гръдната стена и в дълбочина околосърцевата торбичка
и дясната камера на сърцето. Налице са оскъдни кафеникави зацапвания в областта
на представеното веществено доказателство.
В
хода на проведеното въззивно следствие пред настоящия състав на ВАпС вещото
лице д-р Д. Д. обяснява, че прободно-порезното нараняване е възможно
да бъде нанесено и при динамично положение на телата, като в самия момент на
удара пострадалият и извършителят са били лице в лице. Вещото лице заяви, че
никога не е поддържал становище, че в момента на удара пострадалият е бил
статичен. Подобна теза експертът намира и за неподкрепена, както от медицинска,
така и от доказателствена гледна точка.
2. съдебно-медицинска
експертиза
на подс.Х., която установила
следните травматични увреждания: кръвонасядане и травматичен оток в лявата лицева половина, ожулвания по
лицето, травматичен оток в тилна област
на главата, ожулвания по предната
повърхност на лявото рамо, задната
повърхност на гръдния кош и кръстеца, задната повърхност на десния лакът, контузия на пояса.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на
лицето, гръдния кош и пояса, падане и удар на десния лакът в подлежащата
настилка. В този смисъл описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени по време и начин, посочени от подс.Х.. Същите не са резултат на
самонараняване. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, отзвучават за период от около 10-15 дни.
3. В хода на
разследването с протоколи за доброволно предаване били приобщени оптични
дискове с видеозаписи от камери, монтирани в игрална зала „ Лас Вегас" и
заложна къща „ Слин", находящи се на адрес в гр.Варна, ж.к.„
Вл.Варненчик", ул.„Ниш" №33. Видно от заключението на изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, записаните видеофайлове върху оптичния носител са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видео- охранителна система. Не се установяват следи от манипулация (намеса
върху записаната информация). Тайм кодът, вкопиран в изображението, не се
прекъсва. В обхвата на камерите е външното пространство пред входа на игрална
зала „Лас Вегас", както и
вътрешната част на залата. При прегледа на видеофайловете се установява, че в
23,31ч. на 02.10.2018г. в обхвата на камерите влиза лице № 1 (подс.Х.), което
се придвижва към входната врата на игралната зала „Лас Вегас“. Облечен е със
сива на цвят блуза с по- светли и тъмни елементи с дълъг ръкав, обут е със сиво
на цвят долнище на анцуг и черни спортни обувки. Лицето е с поставена черна на
цвят шапка с козирка. След това в обхвата на камерите се появява лице №2 (св.А.),
което на бърз ход се придвижва към входната врата на игралната зала. В 23,31ч.
в обхвата на камерата се появява лице от женски пол (св.С.). В същото време в
обхвата на камерата от вътрешността на игралната зала е лице №3 (св.В.С.), лице
№4 (св.С.И.) и лице №5 (св.р. Е.), което играе седнало пред игрален автомат.
Лице №1, подс.Х., влиза в игралната зала, отправя се към лице №5 (св.Е.), хваща
го с лявата си ръка за рамото и започва да го дърпа. Част от играещите стават
от местата си и се опитват да предотвратят инцидент, след което всички напускат
игралната зала. Първо излизат лицата с номера 1 и 2, след тях излизат две лица
от охраната на игралната зала, а след тях - лицата под номера 3, 4 и 5. В
23.31ч. лице № 3 (В.С.) се засилва и нанася удар с дясната си ръка в областта
на главата на лице №1 (подс.Х.), което залита назад и пада на земята по гръб,
при което шапката пада от главата му. Лице №2 (св.Али) провежда разговор с лице
№5 (св.Е.) и лице №3 (С.), след което последното се засилва и нанася удар с
лявата си ръка в областта на главата на лице №2 (св.А.), което залита назад, но
успява да се задържи изправено. Лице №3 (В.С.) се засилва и нанася удар с
десния крак в областта на задните части на лице №2. Лице №1 (подсъдимия) се
изправя и се отправя към дясната част на кадъра, като с дясната си ръка видимо
бърка в десния джоб на панталона и изкарва предмет, наподобяващ на джобен нож в
затворено положение. В 23,40ч. лицата излизат от обхвата на камерите. В 23,42ч.
в обхвата на камерата се появява лице №3 (С.), придружавано от друго лице, и се
отправят към входа на игралната зала. Лице №3 започва да притиска с ръце
гърдите си, съблича се и остава гол до кръста, след което продължава да
притиска гърдите си с част от съблечените дрехи, сяда на земята и опира гърба
си в стената отстрани на входа на игралната зала. В кадър се появява и лице №1
(подс.Х.), като лице №5 (св.Е.) го вижда и го посочва с ръка на охранителите.
Появяват се и лица с униформи на служители от националната полиция, които
принуждават лице №1 да легне по корем и го арестуват. След това се появява лице
с облекло на медик, което оказва първа помощ на лице №3. Лицата качват на
носилка лице №3 и го вкарват в автомобил на бърз помощ, а служителите на
полицията отвеждат лице №1.
4. В хода на първоинстанционното
съдебно следствие е назначена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза по отношение личността на
пострадалия С. (л.160-168). От заключението се установява, че пострадалият В.С.
не страда от психично разстройство. Не са налице амнестични и клинични белези
за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Вредна употреба на канабиноиди и кокаин. Към момента на извършване на
деянието спрямо него на 02.10.2018г. С. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване. Поради токсичното въздействие на алкохола върху мозъка, към
момента на инкриминираното деяние фрустрационният толеранс при освидетелствания
е бил значително понижен. Физическото и психичното състояние на
освидетелствания С. му позволява към момента на инкриминираното деяние спрямо
него да възприема правилно и адекватно заобикалящата го действителност и да
присъздава факти и обстоятелства от нея.
5. В хода на
съдебното следствие първата инстанция е назначила и комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза по отношение личността на подс.Х. (л. 194-201). От заключението е видно, че подсъдимият Х.
към момента на инкриминираното деяние - 02.10.2018г., е бил в състояние на
Обикновено алкохолно опиване. Същият не страда от психични заболявания,
употреба на алкохол, която да води да проблеми (вредна алкохолна употреба или
зависимост към алкохол), няма данни за зависимост или проблеми с употребата на
ПАВ. При подс.Х. няма данни за медицинска причина, която да нарушава способността
му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си. Наличната употреба на алкохол е улеснила подсъдимия, но не го е
лишила от годностите му да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си. Клиника за изпадане на подсъдимия в
безсъзнателно състояние не са отчетени и диагностицирани. От събраните
свидетелски показания поведението на подс.Х. е било съответно на обкръжаващата
среда и действията на околните.
6. В рамките на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие била назначена и изслушана допълнителна
комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза (л.279-280), чието заключение е, че при подс.Х. към момента на инкриминираното
деяние 02.10.2018г. не се установяват типичните за физиологичен афект фази на
протичане, емоционалните реакции и отслабването на контрола върху гневно-агресивните
импулси могат в най-голяма степен да се причислят към състояние на обикновено
алкохолно опиване.
7. Въззивната
инстанция назначи допълнителна СППЕ
за доизясняване на психичното състояние на
подс.Х. към момента на деянието, в частност дали е бил под въздействието на
уплаха или смущение. Експертите са посочили в заключението си, че подсъдимият не е търсил до настоящото поредно КППО психиатрична и
психологична помощ и към настоящото освидетелстване няма данни за психични
разстройства. Към момента на деянието на 02.10.2018г. е изпил около 300 мл. концентрат,
като по негови данни не се е чувствал „пиян“, бил е в състояние на алкохолно
повлияване; възприемал е фактическата обстановка, разположението си спрямо
пострадалия, неговите реакции, жестове и реплики. Това дава основание на вещите
лица да заключат, че не се откриват промени във възприятията на подсъдимия,
нито се установява стеснение на съзнанието. По повод поставения въпрос - би ли могло
състоянието на подс.Х. да се характеризира като съдържащо белезите на уплаха ти
смущение, вещите лица са уточнили, че „Уплахата“ е реакцията на бързо отдръпване,
рефлекс на самозащита или бягство. Уплахата настъпва при рязка и бързо
променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение
и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално
травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до
седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то
остава за него като спомен. Вещите лица установяват, че в конкретната ситуация
при подс.Х. може да се обсъжда състояние на уплаха, провокирано от случилото се
преди момента на намушкването, т.е. още при понесения от подсъдимия юмручен
удар и падане на земята. Елементи на уплаха се наблюдават при поведението му още
при напускане на мястото след понесения юмручен удар и преди намушкването. Подсъдимият
е бил възбуден, объркан и стресиран от присъствието и нападението на
пострадалия, а от друга страна присъствието на другите момчета срещу него е
предизвикало объркване, известна паника и тревожност, т.е. състояние на страх (уплаха),
не и на смущение, като страхът се е превърнал в основен стимул за бягство (като
вид реакция). Изваждането на нож е реакция от страна на подсъдимия, т.нар. „стенична
форма на страха“, при която се извършват активни отбранителни действия (за
разлика от смущението, което се характеризира с липсата на действия/движения,
както и с вегетативни реакции от типа изчервяване, сърцебиене и други). Вещите
лица отново подчертават, че
ударът с нож от подс.Х., се предхожда от агресия от страна на пострадалия към
него (с физическо насилие - удар с юмрук в лицето му), т.е. стимул, който е
отключил съответна реакция на бягство от агресора.
От изложеното е видно, че въззивният съд приема за установена донякъде сходна с фактическата
обстановка, утвърдена от ОС – Варна, но с няколко изключително важни разлики. ВАпС приема за установени няколко различни факта, които са твърде
съществени и които водят до промяна в правните
изводи на съда по отношение квалификацията на деянието.
Първо: съдът
приема, че подсъдимият безпричинно бил ударен с
юмрук в главата от В.С., докато спорел със св.Е. (вербално
и с жестове и присягания/посягания и дърпания) и че в резултат на
този удар подс.Х. паднал на земята, където лежал дезориентиран известно време. Съдът
приема, че от поведението на подс.Х. не би могъл да се направи извод, че той е
агресирал срещу св.Е. по видимо опасен начин, който да е налагал намесата на В.С.,
за да бъде предотвратена някаква опасност за живота или здравето на св.Е.. Да,
безспорно подс.Х. е викал и размахвал ръце, опитвал да достигне до св.Е., дърпал
го, но нищо повече от това, което да дава основание да се счете, че по някакъв
начин живота или здравето на св.Е. са били застрашени.
Второ: съдът
приема, че ударът с нож бил нанесен от бягащия подсъдим по
гонещия го пострадал, който демонстрирал явните си агресивни намерения.
Трето: съдът приема, че нанасянето на удара е
станало в позиция „лице в лице“, но в динамична ситуация между двамата (не
статична – както е приел ОС – Варна), на базата на допълнителното пояснение на
вещото лице по СМЕ на постр.С..
Четвърто: съдът приема, че нападението, предприето
от В.С. спрямо подс.Х. не е било преустановено до момента, в който последвала ответната
реакция на подсъдимия – удара с нож.
Разликата във фактическите
изводи на
двете съдебни инстанции се дължи на
различния прочит на доказателствата. Въззивният съд предвид горното извърши
дължимия анализ на фактите по делото, като въз основа на приетата от него
фактическа обстановка прие и различни правни изводи.
По
обясненията на подсъдимия:
Апелативният съд намира нужно да подчертае, че в принципен план обясненията на подсъдим по дело не могат да бъдат
отхвърлени и определени като израз на защитната му позиция само въз основа на
това, че той има интерес от благоприятен за него изход на процеса. Те не могат
да бъдат отхвърлени и на основание, че няма други доказателства, които да ги
подкрепят. Съдът е длъжен да се произнесе въз основа на тях и
мотивирано да реши дали да (или не) кредитира
обясненията на подсъдимия. Вярно е, че никой от свидетелите не е присъствал на
случилото се от началото до край, както и че никой не е видял момента на
нанасянето на удара с нож. От това обаче
не следва автоматично, че версията на подсъдимия е изолирана. Такава би била,
ако се опровергава от останалите доказателства или ако е нелогична и житейски
недостоверна сама по себе си. В случая разказът на подсъдимия не бележи
логически дефицити, нито пък е житейски недостоверен. И не само че не се оборва
от другите доказателства, напротив,
внимателно съпоставен с тях, се установява, че се подкрепя от тях. Затова обясненията му необосновано са определени като израз
единствено на защитна позиция, а не и на годен доказателствен източник. Следва да се отбележи, че подсъдимият в нито един момент не е отричал
съпричастността си към нараняването на пострадалия. Напротив, сам е признал пред св.С.А., че е нанесъл удар с нож на В.С.,
предал е ножа доброволно и е съдействал на разследващите органи, излагайки последователно и неизменно фактите. И това се отнася както за събитията, случили се в игралната зала,
извън нея, както и за тези, по разпрата, свързана със заема от 15 лева. Подсъдимият поддържа, че му е бил нанесен удар от В.С. докато е
говорел със св.Е., че е паднал на земята, че за около 1 минута е бил неадекватен,
както и че е бил ритан. Всъщност този негов разказ е в унисон и със заявеното
от самия В.С., от св.Е. и други свидетели, както и потвърдено от заключението
по лицево-идентификационната експертиза. Поради което съдът приема обясненията
на подсъдимия и като надежден доказателствен източник, за разлика от ОС –
Варна, който ги е третирал само като защитна версия.
По
показанията на гражданския ищец и частен обвинител В.С.:*** той признал,
че пръв е ударил подсъдимия (“ударих
подсъдимия с юмрук в лицето“; „той тогава не ме е удрял“; „пръв аз го ударих“),
защото искал да ги разтърве, след това е
„бутнал“ и св.Али, защото си мислел, че той ще се притече на помощ на приятеля
си. С. признава и друг факт – че след това е гонил подсъдимия, като обаче
твърди, че намеренията му били не да го бие, а да го разпитва („започнах да го гоня, за да го хвана и да
го разпитам“). Въззивната инстанция намира, че показанията на С. относно
нанасяне на ударите на подс.Х. и св.А. са коректни (с изключение на отречения
удар с юмрук и на св.А.). Но в останалата им „обяснителна“ част (относно
мотивите за това поведение) следва да бъдат подложени на внимателна преценка,
предвид неговата изключително активна роля в събитията. В.С. бил под
въздействието на алкохол и наркотични вещества. Той по никакъв начин не е бил
притесняван от подсъдимия, който е имал конфликт единствено и само със св.Е. по
повод причинените на баща му неудобства (пререканията се състояли в размяна на
реплики на висок тон, псувни, размахване и посягане с ръце, дърпане). С. се
намесил в техните отношения (Х.-Е.) без да е имало индикации за някаква
сериозна заплаха или ескалация в поведението на подс.Х., без да е молен от
някого за това. Действал е изненадващо и с директна физическа агресия – издебвайки
подсъдимия от ляво и нанасяйки му юмручен удар в главата. В резултат на този
удар подсъдимият паднал на земята и лежи там безпомощен и неадекватен известно
време, през което получил и допълнителен ритник в тялото от св.Е.. В тази
насока са изводите на СМЕ и разясненията на вещото лице Г., дадени пред първата
инстанция. Подсъдимият в резултат на целия инцидент е получил множество
травматични увреждания в различни анатомични части на тялото си – глава, гръден
кош, пояс, ляво рамо. С. не се задоволил
с „неутрализирането“ на подсъдимия, а веднага след това насочил агресията си и
към св.Али, на когото нанесъл първо един юмручен удар, след това ритник и още
един юмручен удар, с което счупил челюстта му. С оглед активните действия на В.С.,
които по обективен начин се потвърждават и от видео-техническа и
идентификационна експертиза, както и от самите записи (СД) – ВД, приложени по
делото, трудно би било да се даде вяра на показанията му в тази им част, в
която твърди, че е тръгнал да гони подс.Х., след като последния станал от
земята след нанесения му удар, защото искал да го „разпита“ („започнах да го гоня, за да го хвана и да
го разпитам“, „да го разпитам какво е станало да го питам“). По същият
начин следва да се третират и показанията му относно мотивите му за нанесените
удари по св.Али („отидох към Д., …,
мислех, че Д. ще защити Д.“, „той (Д.) мен не ме е удрял, просто идваше към мен
и аз просто го бутнах“, „после го изритах с крак“). Изказаното е
нелогично, тъй като агресията на В.С. е била видима за всички свидетели, а също
установена и от видео-техническата експертизата. Собствените му показания също
биха могли да се изтъкнат в полза на тази теза на съда, тъй като самият той
заявява, че нито подс.Х., нито св.А. са му посягали, признава, че той ги е
удрял като си бил мислил, че „св.Али ще
защити Д.“, а по отношение на подс.Х. казва, че искал да ги разтървава със
св.Е., но всъщност нанесъл удара, защото Д. като започнал да ги „обижда всички“
и „не можах да се сдържа и аз му нанесох
удар на Д. с юмрук в лицето“, след което пък го гонил, за да го „разпитва“.
Очевидно е, че С. не отрича агресивното си поведение и нанесените удари по
двете лица (частично), но търси някакво оправдание за действията си, което
изтъкнато по този повърхностен начин и предвид другите доказателства, няма
достатъчна (дори никаква) убедителност. Обяснение за агресивното му поведение
се съдържа в изготвената му СППЕ, според която „поради токсичното въздействие
на алкохола върху мозъка, към момента на инкриминираното деяние фрустрационният
толеранс при освидетелствания е бил значително понижен“. Което обаче не се
отчита от съда като оправдаващо действията му. Бил е в състояние на обикновено
алкохолно опиване, в каквото състояние е бил и подс.Х..
По
показанията на останалите свидетели:
Твърденията на подсъдимия за
разправата и нанесения удар се потвърждават и от други преки доказателства – показанията на свидетелите П.
А., р. Е., С.И., А.Ш., Д. А., П.С., включително и коментираните показания на
самия пострадал, както и от изготвената видео-техническа и идентификационна
експертиза.
Следва
да се отбележи, че между групите свидетели, които са отграничени от ОС - Варна
не съществуват особени различия по фактите, съобщени от тях. Съдържанието и
анализа им е твърде повърхностен и незадълбочен. ВАпС намира, че прочетените им
от ДП показания се допълват от казаното от тях в съдебно заседание, а тези
показания на практика са били потвърдени като истинни и от самите свидетели. Там,
където се разминават с казаното по време на ДП, съдът кредитира показанията от
досъдебното производство като отчита факта, чеса депозирани в по-близко до
инцидента време, което им придава качествата правдивост и детайлност.
От
обясненията на подс.Х., от показанията на неговия баща – Асен Х. и от тези на свидетелите
св.С.И. и св.Г. Г. (цитирани по-долу), по безспорен начин се установяват
причините за възникването на конфликта – въпросните 15 лв., чието взимане от
бащата на подсъдимия по неприемлив начин, дали основание на подс.Х. да
предприеме действия с цел лична среща със св.Е. за търсене на сметка относно
поведението му.
По
отношение на развилия се инцидент вътре в казиното също няма спорни моменти –
според свидетелите подс.Х. е пристигнал в игралната зала със св.Али и е искал
да разговаря със св.Е. като според последния „го викал и дърпал да излязат навън да се разправят“ (л.102, том 1
от ДП, потвърдени в с.з. от 31.01.2020г.). Св.С.И. цитирал думи на подс.Х. към
св.Е. от рода на „защо си ходил при баща
ми да искаш пари, кой си ти, че да искаш пари от баща ми“ и „започна да псува“.
Св.Г. Г. чула реплика от страна на подс.Х. към св.Е. „да оставиш баща ми на мира“. Св.Ш. ги подканил да излязат, за да не
стават скандали в казиното. И всички излезли.
Навън
разправията между подс.Х. и св.Е. продължила в същия дух – с псувни и разпри на
висок тон, с ръкомахания, бутане и дърпане, като св.П. А. и св.С.И. били
застанали между каращите се, а В.С. нанесъл изненадващия си удар с юмрук в
лицето на подс.Х., с което го повалил на земята, където последния останал
известно време. Внезапната агресия срещу подс.Х. не била нито поискана, нито
очаквана от свидетелите. Св.Е. заявява в показанията си, че дори не разбрал
първоначално кой е ударил Х.. Свидетелите определят свадата между Х. и Е. с
думи като „разправия“, „караница“, „нареждане“
и подобни, без да я описват като опасна. Св.Ш. заявява, че караницата се
изразявала основно в псуване. От обективните действия на подс.Х. не би могъл да
се направи обратен извод, а и никой (дори и св.Е. и св.С.) не го твърди. Всички
признават, че подс.Х. бил придружен само от св.А. (св.С. чакала отвън и не
взела никакво участие в инцидента, а и предвид факта, че е дама, от нея не би
могла да се очаква физическа помощ в така създалата се ситуация), а от другата
страна – заедно със св.Е. били В.С., П. А. и С.И. (група със значително числено
превъзходство). Единственият мотив за отиването на подс.Х. в игралната зала бил
свързано с начина, по който действал св.Е. за да си върне заема не от
подсъдимия, а от баща му. Семействата им били близки от годни, те самите били
приятели и нямали враждебни отношения.
След
внезапното поваляне на земята на подс.Х., последвала физическа агресия от
страна на В.С. и спрямо св.А., на когото счупил челюстта. След като се изправил
подс.Х. извадил от джоба си сгънат нож и с него в ръката тръгнал да се
отдалечава, но бил отново подгонен от В.С.,
който бил „приключил“ с действията си спрямо св.Али. Това се потвърждава от показанията
на всички свидетели, включително и на С..
Свидетелите
Е., П. А. и С.И. сочат, че след повалянето на подс.Х. на земята и ставането му,
той тръгнал да се отдалечава, като след него тръгнал да го гони В.С., а и
останалите го последвали. Още в светлата част видели как В.С. отново нападнал
подс.Х.. Св.Е.: „В. настигна Д. на около
4-5 метра надолу по шосето. Те започнаха да си разменят удари, видях че
ръкомахат помежду си“; св.П. А.: „Р.,
С. и В. тръгнаха след Д., като най-напред беше В.. В. настигна Д. на границата
на осветеното и започна да го удря. Д. успя да отблъсне В., скочи от височината
пред СБА и хукна да бяга“. Св.С.И.: „Д.
тръгна към СБА. В. тръгна да бяга след него“, „когато В. настигна Д. искаше да го удари и посегна към него“. Т.е.
всеки един от тези свидетели също потвърждава факта, че подс.Х. след удара и
падането е станал и е тръгнал да се отдалечава от казиното, след което бил
подгонен отново от В.С.. Т.е. безспорно е установено, че нападението спрямо подс.Х. не било приключено
със събарянето му на земята с юмручния удар в лицето, а продължило и след това
- с преследване от страна на С. след ставането на подсъдимия от земята. В
абсолютно идентична посока са заключението на видео-техническата и
идентификационна експертиза, както информацията в приобщените по делото
веществени доказателства – дискове с видеозаписи на охранителните камери,
отразили ясно поведението на всички участници в инцидента в заключението на
интерпретиращата ги експертиза. Видно от записите, подс.Х. става от земята,
тръгва да напуска мястото, вади сгънат нож от джоба си и продължава да
върви/подтичва, след което бива подгонен от В.С. и на границата на осветеното
място се вижда как В.С. го напада отново откъм гърба с юмруци.
Показанията
на св.С. по отношение на развитието на инцидента не се различават от тези на
другите свидетели (относно причината за конфликта между подс.Х. и св.Е.,
пристигането в казиното и разигралата се ситуация пред него). Тя обаче се явява
пряк очевидец на част от продължението на инцидента, за който дава информация. Тя
си тръгнала още след като видяла първият удар в главата, нанесен на подс.Х. и
началото на атаката на В.С., насочена към св.А.. Докато вървяла и се
отдалечавала, се обърнала назад и видяла, че зад нея бяга подс.Х., преследван
от В.С., който отново успял да го повали на земята, след което чула радостните
възгласи на останалите, които изтълкувала в смисъл, че подс.Х. бил повален на
земята и че ще го убият от бой. След това видяла как подс.Х. успял да стане и отново
да побегне. Малко след това го чула да говори с някой, на когото казал, че „Р. го бие“, след което го видяла да се
връща обратно в посока казиното. Липсват основания да не се кредитират
показанията й. Съдът ги намира за непредубедени – тя се запознала с подс.Х.
същата вечер и по нейни твърдения не е имала последващ контакт с него. В
допълнение - показанията й се подкрепят и от останалия доказателствен материал.
Особено що се отнася и до констатацията на видео-техническа и идентификационна
експертиза, според която „в 23:40:59 часа лицата излизат от обхвата на камерите.
В 23:42:04 часа в обхвата на камерата се появява лице №3 (С.), придружавано от
друго лице, и се отправят към входа на игралната зала.“. За разлика от
коментара на ОС – Варна, че става въпрос за отсъствие от две секунди (мотиви, л.300), то този съд счита, че става въпрос за една минута и 5 секунди, в рамките на които развитие на преследване и
размяна на удари е напълно осъществима. Такова развитие освен от показанията на
св.С. се подкрепя и от заключението на СМЕ, извършено на подс.Х., според което
по него са констатирани „кръвонасядане и травматичен оток в лявата лицева
половина, ожулвания по лицето, травматичен оток в тилна област на главата,
ожулвания по предната повърхност на лявото рамо, задната повърхност на гръдния
кош и кръстеца, задната повърхност на десния лакът, контузия на пояса.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на
лицето, гръдния кош и пояса, падане и удар на десния лакът в подлежащата
настилка. Биха могли да бъдат получени по
време и начин, посочени от подс.Х.. Същите не са резултат на
самонараняване.“ Според заявеното от вещото лице Г. в съдебно заседание (л.115,
гърба от съдебното следствие) тези увреждания са получени от „не по-малко от 7-8 удара, от които – 3 в
главата, 2 – в гръдния кош, 1 в пояса и 1 в костта на лявото рамо“. Ударът
от страна на В.С. пред казиното, в резултат на който подс.Х. бил повален и се
ударил във фронта на аптеката, както и ритникът, който получил от св.Е.
(фиксиран от камерите и показанията на св.Ш.), обясняват само част от описаните
увреждания по подс.Х., т.е. тези, които са се случили пред казиното в
осветената част и заснети от камерите. Относно останалите увреждания, очевидно
нанесени в рамките на онази минута и пет секунди, в които подсъдим и пострадал
се намирали в тъмната част на терена (извън обсега на камерите), съдът почерпи
информация от показанията на св.С.. Показанията й, съпоставени със заключението
на цитираната СМЕ допълват по достоверен начин незаписаната на камерите част от
събитията на инкриминираната дата. Те кореспондират и с обясненията на подс.Х.,
който казва, че след ударът пред аптеката предприел бягство, за да не го
нападнат отново, защото те били четирима. Сочи, че е бягал и отново бил
застигнат от В.С. и пак бил удрян от него н(„имаше
удари от негова страна“). Това се потвърждава и от обективната находка при
преглед на ВД по делото - видеозаписа на CD с надпис „ЛВ 2 CBA“ (запис първи от
съдържащите се в този диск три записа, който е с най-добър изглед към
местоположението на двамата, преди навлизането им в тъмната част), на който се вижда,
че в 23,42,35-тата до 23,42,38-мата секунди подс.Х. бива догонен от В.С., който
отново замахва към него с юмрук и продължава да го гони. В същата насока са и
показанията на св.Е., според който, след като подс.Х. бил ударен и паднал на
земята, станал и започнал да се отдалечава. Показанията си от ДП (л.101-103,
том 1 от ДП), прочетени в с.з. той потвърдил безусловно. Те се кредитират от
съда. Според тях подс.Х. отново бил подгонен от В.С. и св.Е. тръгнал след тях,
повтаряйки постоянно на подсъдимия да бяга, защото ще яде много бой (а той не
искал това, понеже бил син на негов приятел). Според св.Е., подс.Х. подминал
магазин СБА тръгнал в посока на шосето, което се спуска към Пощата, където бил
застигнат от В.С., след което свидетеля видял двамата да си разменят удари. Св.Е.
продължавал да крещи към подс.Х. да бяга и го видял да заминава „надолу по улицата“; „В. тръгна към казиното и ние тръгнахме с
него“; „пред залата В. се хвана за гърдите и каза, че го боли нещо“. Показанията
на тези двама свидетели С. и Е.), обясненията на подс.Х., заключението на СМЕ
на подс.Х. относно броя и вида на нараняванията, както и заключението на видеотехническа
и идентификационна експертиза, че подс.Х. и В.С. са излезли от светлия кадър в
23,40 часа, а в 23,42 часа пред игралната зала отново се е появил В.С.,
установяват, че в изминалата 1 минута и 5 секунди минути, в които двамата не са
били в обсега на камерите, подс.Х. е бягал, а В.С. го е гонил и му е нанесъл
още удари. В цитираният горе видеозапис от CD с надпис „ЛВ 2 CBA“ (запис 1 от
съдържанието), ясно се вижда, че в 23,42,35 до 23,42,38-мата секунди подс.Х.
бива догонен от В.С., който отново замахва към него и продължава да го гони. В
поредното стълкновение между двамата подс.Х. му нанесъл удар с нож.
Заради
изложеното и няма как да бъде възприета фактическата констатция на
първостепенния съд, според която “В един момент подс.Х. се изправил и побягнал,
като се отправил към входа на близкия магазин CBA, разгъвайки ножа, който носил
със себе си. Там го пресрещнал св.С. и двамата застанали лице в лице. За миг
подс.Х. нанесъл удар напред с ножа в областта на сърцето на пострадалия…“ Това
изложение е изцяло копирано от обвинителния акт и не кореспондира с анализа на
събраните доказателства, обсъдени по-горе. Това не е единственият пасаж,
копиран от обвинителния акт. И това нямаше да укоримо, ако отговаряше на
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка.
Съдът
счита нужно да вземе нарочно отношение по показанията на се.Е., който с
поведението си е първопричина за възникването на инцидента. Неговите показания (четените
от ДП, които поддържа пред ОС – Варна) се третират от съда като достоверни по
причина, че се подкрепят и от други доказателствени източници. Не се кредитират
единствено в частите, в които той описва собственото си поведение по нелогичен
и наивен начин. Иде реч: 1. за причината за скандала, между него и подс.Х.,
където той споделя своя версия; 2. за нананесения от него ритник на подс.Х. и
за неосъщественото му намерение да агресира срещу св.А.. В показанията си той
твърди, че се оплакал на бащата на подс.Х., който сам му върнал дължимите от
сина му пари. Това се опровергава от показанията на подс.Х. и неговия баща,
както и от репликите, които чули св.С.И. („защо си ходил при баща ми да искаш пари, кой си ти, че да искаш пари
от баща ми“) и св.Г. Г. („да оставиш
баща ми на мира“.). А нанесеният от него ритник по тялото на падналия Х. е
обективно фиксиран в заключението на видео-техническата и
лицево-идентификационна експертиза. Съдът отчита „отклонението“ в тази част на
показанията му като израз на защита по отношение на собствените му действия. Но
няма причина да не ги кредитира в останалата част, тъй като те кореспондират и
с други доказателствени източници – показанията на св.С., техническата
експертиза, съдебно-медицинската експертиза за уврежданията на подс.Х..
По отношение на подс.Х. следва да се отбележи
и заключението на СППЕ, в частта му, назначена от ВАпС, което дава отговор на
неговото „активно“ поведение. В заключението се сочи, че в конкретната ситуация
при подс.Х. може да се обсъжда състояние на „уплаха“, провокирано от случилото
се преди момента на намушкването, т.е. още при понесения от подсъдимия юмручен
удар и падане на земята. Елементи на уплаха се наблюдават при поведението му
още при напускане на мястото след понесения юмручен удар и преди намушкването.
Подсъдимият е бил възбуден, объркан и стресиран от присъствието и нападението
на пострадалия, а от друга страна присъствието на другите момчета срещу него е
предизвикало объркване, известна паника и тревожност, т.е. състояние на страх
(уплаха). Според вещите лица страхът е бил основен стимул за бягството на подс.Х.
(като вид реакция). Изваждането на ножа се определя от тях като реакция, наречена
„стенична форма на страха“, при която се извършват активни отбранителни
действия (за разлика от смущението, което се характеризира с пълна липса на
действия/движения, както и с вегетативни реакции от типа изчервяване,
сърцебиене и други). Вещите лица подчертават, че ударът с нож от подс.Х., се
предхожда от агресия от страна на пострадалия към него (с физическо насилие -
удар с юмрук в лицето му), т.е. стимул, който е отключил съответна реакция за
бягство от агресора. С оглед на това и съдът приема твърденията на подс.Х., че
е носел този нож в себе си постоянно. Той обаче не го е извадил преди срещата
си със св.Е., с който искал да разговаря. Извадил го чак след като изненадващо
бил повален на земята със силен удар в главата. Тогава, обзет от страх, извадил
ножа и с него в ръка предприел отдалечаване, бягство от местопроизшествието
(т.е. от агресора).
Единствено
с цел пълнота следва да се фиксира, че според СППЕ няма констатирано състояние
на афект. Установено е състояние на страх. Важно е да се каже, че съда не
коментира това състояние в контекста на нормата на чл.12 ал.4 от НК, тъй като
не приема да е налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана, а приема
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Т.е. приема, че има
непосредствено нападение от страна на В.С., изразено с активни физически
действия – нанасяне на удари на подс.Х. и неговия приятел св.А., както и
продължило преследване след извършването на тази саморазправа, което сочи, че
нападението продължавало и не било преустановено. А според съдебната практика
„нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК е всяко действие, което поставя в
опасност живота или здравето на нападнатия“ – решение № 105/1990г. по н.д.
91/1990г., ВС, I н.о.
В
контекста на правните изводи на ВАпС следва да се коментират още и последиците
на нанесения при самоотбрана удар с нож от страна на подс.Х.. Според СМЕ пострадалия
С. е получил „прободно-порезно нараняване на лявата гръдна половина, с раневи
канал преминаващ през околосърцевата торбичка, достигащ до дясната камера, с
наличие на прободно-порезно нараняване на предната стена на същата в цялата й
дебелина, излив на 1 литър кръв в лявата плеврална кухина. Описаните
травматични увреждания са резултат на удар с или върху предмет с остър връх и
режещ ръб, реализиран в посока отпред назад и леко отляво надясно. Според
вещото лице тези травматични увреждания могат да бъдат получени при нанасяне на
удар с представеното към делото веществено доказателство - сгъваем нож с обща
дължина 16 см. Направлението на раневия
канал е в посока отпред назад и леко отляво надясно, като най-вероятно към
момента на получаване на травматичното увреждане пострадалият и извършителят са
били лице в лице. Необходимата сила за получаване на травматични увреждания
от гореописания вид е била достатъчна да се преодолее дебелината на гръдната
стена и в дълбочина околосърцевата торбичка и дясната камера на сърцето.“. В
хода на проведеното въззивно следствие пред настоящия състав на ВАпС вещото
лице д-р Д. Д. поясни, че прободно-порезното
нараняване е възможно да бъде нанесено и при динамично положение на телата,
като в самия момент на удара пострадалият и извършителят да са били лице в лице.
Д-р Д. заяви, че никога не е поддържал становище, че в момента на удара
пострадалият е бил статичен. Това негово твърдение/уточниение кореспондира и с
приетото от съда от фактическа страна ударът да е бил нанесен „лице в лице“ в
динамика при гоненето на подс.Х. от страна на пострадалия и разменените през
това време удари между тях. Съдът не би могъл да сподели изводите на ОС – Варна
относно това, че „подсъдимия му е
нанесъл удара с нож, със сила премерена и в достатъчна степен да проникне в
гръдната кухина и дясната камера на сърцето“, тъй като не е ясно откъде ОС е
установил, че ударът е точно „премерен“ от подс.Х. при липсата на такива данни
в СМЕ. Не се споделя на същото основание и съждението на първоинстанционния
съд, че „правилно прокурорът бил отбелязал, че при сбиване между двамата трудно
би било с едно движение да се пробие гръдната кухина“. За превенция срещу подобни
констатации, НПК е предвидил назначаване на експертизи от компетентни в
различни сфери експерти, за да не се достига до именно такива „догадки“ и
„допускания“ от страните, които нямат компетенции в тези научни сфери. Няма
никакви доказателства, които да сочат, че подс.Х. е искал да нанесе удар точно в
сърцето на пострадалия С. и че се е прицелвал за удар именно в този жизнено
важен орган. Според приетата от този съд фактическа обстановка, подс.Х. е
нанесъл удара с нож на пострадалия в динамична ситуация, в която С. е
преследвал подс.Х., в което време очевидци са видели размяна на удари между
тях.
За
да приеме, че няма явно несъответствие между нападение и защита, съдът съобрази
утвърдената в тази посока съдебна практика, според която „подсъдимия не е длъжен да се отбранява само по начина и със
средствата, идентични с тези на нападението. Той има право да използва и
по-интензивни средства на защита“ – решение № 328 от 19.07.1993г. по н.д.
139/1993г., II н.о. на ВС. Решение № 158 от 07.04.1994г. по
н.д.66/1994г., I н.о. на ВС: „ползването на отбраняващия се на
по-ефикасни средства на защита не всякога може да обоснове извод за превишаване
пределите на неизбежна отбрана“. Т.7 на Постановление № 12 от 29.XI.1973г.
по н.д. №11/73г. на Пленума на ВС, от където може да се направи извод, че интензивността на защитата не всякога може
да бъде съобразена със средствата, с които се напада и не всякога е съществено
с какво оръдие е отвърнато на нападателя, а дали предприетата отбрана не
надвишава нужните мерки за съхраняване на благото, предмет на нападението.
В синхрон с фактическата обстановка по първото посочено решение на ВС се явява
и настоящата такава – очевидно физическите качества и умения на В.С., както и
присъствието на останалите мъже от групата на пострадалия (също агресивно настроени),
са от естество, което не може да бъде преодоляно с аналогични средства на
агресия, заради което и подс.Х. извадил нож, но едва след първоначално
нанесения му удар, който буквално го нокаутирал и след по-нататъшната ескалация
на агресията, насочена и срещу св.А. Този нож в конкретната ситуация, според
съда, не надхвърля възможностите му за отблъскване на нарастващата агресия от
страна на пострадалия С., която не била преустановена дори и след бягството на
подс.Х. от мястото на инцидента.
Заради
изложеното горе въззивната инстанция намира за
произволен извода на първоинстанционния
съд за приключило нападение от страна на В.С.
спрямо подс.Х.. За да достигне до
този извод първата инстанция е приела, че инициатор на всички събития е
подсъдимия и затова той не може да се позовава на неизбежна отбрана. Прието е
още и че по време на удара В.С. е бил в статично положение, което не се
потвърди от допълнителния разпит на вещото лице Д. в рамките на въззивното
следствие. Не може да се сподели твърдяното иницииране на събитията от страна
на подс.Х.. Да, фактически той е отишъл да потърси св.Е., но не е извършил
неправомерни действия. Бил му е ядосан основателно и решил да му потърси сметка, като действията му
се изразявали основно в викове и псувни, както и с посягане и дърпане на св.Е..
Тази ситуация, както горе бе подробно описано, не е създавала по никакъв начин
опасност за никой от участващите в нея. Такава опасност е била създадена
единствено и само от действията на пострадалия. Така че, изводите на ОС – Варна
за невъзможност за позоваване на института на чл.12 ал.1 от НК от страна на
подс.Х. на основание негово противоправно поведение не се споделят и не намират
никаква доказателствена опора в кориците на делото.
Изводът
на ОС – Варна относно прекратяване на нападението не държи сметка на
задължителните указания дадени с Постановление
№ 12 от 29.XI.1973г. по н.д. №11/73г.
на Пленума на ВС. В т.5 на същото е посочено, че „нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши, завършил го е и др.“. Дори да се приеме,
че разпрата е започнала с влизането на подсъдимия в игралната зала, то съдът я
счита за приключила с намесата на охраната и извеждането на Е. и подс.Х. навън.
Там окончателно всякакви евентуални агресивни намерения на подсъдимия (за
каквито съдът приема, че няма данни да е имал) са били елиминирани с неговото
нокаутиране. Нещо повече, след това подсъдимият вече е бягал от нападащия го С..
На ВД (СД с надпис ЛВ 2 СВА) – на първият от трите файла (в диапазона между 35-тата
до 38-мата секунди в 23,42 часа на инкриминираната дата) ясно се вижда как
бягащия пострадал непосредствено преди да излезе извън кадър замахва с дясната
си ръка по посока преминалия преди това подсъдим. В тази насока са и
показанията на св.С., която видяла настигането на отдалечаващият се бързо
подсъдим от пострадалия, който отново нанесъл удари на подс.Х., както и
показанията на св.Е. за продължилото преследване и размяна на удари в тъмната
част.
Като съобрази всичко изложено
дотук, въззивният съд не
намери основания да сподели правните изводи на ВОС относно обвинението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. Съставът на ВАпС прие, че за подсъдимия следва да бъдат приложени
последиците, визирани в чл.304 НПК, тъй като деянието му не изпълва състав на
престъпно поведение, защото е осъществено в условията на неизбежна отбрана.
Несъмнено е установено, че по
отношение на подсъдимия е осъществено непосредствено и неприключило противоправно нападение от страна на пострадалия В.С., което е
представлявало опасност за здравето и живота му. Пострадалият
първо е съборил с юмручен удар в главата подсъдимия, след ставането му от
земята и опита му за бягство е продължил да го гони, в
което време е замахвал да го удря и го е
удрял. Поведението на пострадалия, представляващо израз на
физическа агресия, е по същината си създаващо реална и непосредствена опасност
за увреждане личността на подсъдимия и затова се явява непосредствено
противоправно поведение по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК. За приложение на института на неизбежната
отбрана е необходимо нападението да не е приключило, тоест да не е отблъснато
или нападателят сам да се е отказал от него, или да го е завършил. Установено
е, че подсъдимият е предприел действията по употреба на носения от него нож в рамките на извършеното от пострадалия противоправно нападение –
преди същото да е било приключено и с единствена цел
- отблъскването му, за да охрани здравето и живота си.
На следващо място, за да се
приеме, че деянието не е общественоопасно поради това, че е осъществено при
условията на неизбежна отбрана, е нужно от обективна страна на нападателя да са
били причинени вреди в рамките на необходимите предели. Последните са
дефинирани в алинея втора на чл.12 ал.1 от НК – защитата трябва да съответства на характера и опасността на
нападението. Дали това е така винаги следва да се преценява конкретно. В случая
подс.Х. е употребил хладно оръжие, за да отблъсне нападение, реализирано от лице, което
вече е успяло веднъж да го приведе в неадекватно състояние за близо минута с
един юмручен удар и да счупи челюстта на друг свидетел. Затова
не може да не се отчете, че заради този предходен удар, осъществен непосредствено
преди бягството на подсъдимия, последният е имал обективни основания да се опасява от
ескалиране на агресията спрямо него, която да рефлектира върху здравето или
живота му. Подсъдимият затова е и тръгнал да бяга (и според
експертите- от страх), но е бил последван от пострадалия. В тази ситуация подс.Х.
е нанесъл механично един единствен удар с нож в тялото на преследвача си, за да се отдалечи безпрепятствено и да прекъсне
неговото нападение. Това поведение не сочи на превишаване на пределите на неизбежната
отбрана. Същото се отнася и до вида на оръжието, употребено от отбраняващия се
подсъдим. Съдебната практика е последователна по въпроса, че
нападнатият има право на активна защита, разгледан още в Постановление №12 от
29.11.1973г. по н.д. № 11/1973г., Пленум на ВС, в което изрично е посочено: "Не е
необходимо отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може,
но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да
търси помощ от държавни и обществени органи или трети лица".
Разгледани в своята комплексност, действията на подсъдимия, който не еднократно е бил нападнат от В.С.
в кратък период от време, очертават
интензитет и характер, съответен на необходимостта от отблъскване на силно агресивното нападение. Затова и ВАпС прие, че конкретните фактически обстоятелства сочат, че
предприетата по повод извършеното нападение защита не е превишила нужните
предели за отбрана. Подс.Х.
действал в границите на необходимото, съобразно
собствените си сили
и наличния нож, като нанесения удар с нож не надхвърля явно неговите реални възможностите за адекватна защита в конкретната
ситуация. Т.е. съдът приема, че подсъдимият се е
отбранявал по позволен от закона начин, без да е излязъл извън рамките на
нужните предели.
В този смисъл и Решение
№ 60126 от 1.07.2021г. на ВКС по н.д. №481/2021г., I н.о., НК. В синхрон с посоченото решение съдът при анализа на
фактите отбеляза, че не е имало паритет на физическата сила между участниците в
конфликта и пострадалия се е ползвал категорично с преимущество по отношение както
на физическа форма, сила и тегло, така и с добитите му умения като бивш
спортист, а в допълнение и от факта, че в агресивната си дейност не е действал
сам (бил е подкрепен и от някои от другите мъже в компанията му).
Поради това съдът прие
наличието на хипотезата на чл.12 ал.1 от НК и отмени присъдата в тази й част, постановявайки нова, с която
призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от
НК.
С
присъдата си в гражданската част съда напълно
отхвърли предявения граждански иск. Това
следва от липсата на обществена опасност на стореното, което изключва и деликтния му характер по смисъла на чл.46 от ЗЗД. За да има непозволено увреждане, извършеното
трябва да е виновно и противоправно. Липсата на обществена опасност сочи на
липса на противоправност,
т.е. деянието е правомерно, т.е. не съставлява престъпление и съгласно
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК. Ето защо подсъдимият не дължи обезщетение за причинени вреди, което
определя неоснователността на предявената гражданска претенция и отхвърлянето й. Съдебната практика по този въпрос е еднопосочна – решение
№ 328 от 19.07.1993г. по н.д. 139/1993г., II н.о. на ВС, решение № 257 от
17.01.2020г. на ВКС по н.д. 1066/2019г., II
н.о.
Разноските
по делото остават за сметка на държавата при оправдателния изход на делото по повдигнатото обвинение по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК.
Веществените доказателства по делото,
собственост на оправдания подсъдим, бе определено да бъдат върнати нему.
Водим
от горното и съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.