РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20215300900583 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. С., ЕГН
**********, с адрес- гр. **************, против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е била приятелка и е живяла с
П.З.П., починал на **.**.****г. при ПТП. На посочената дата П. пътувал с лек автомобил
„Фолксваген Голф”, рег. № ** **** **, управляван от Т. Я. И., който, движейки се с
превишена скорост, загубил контрол над управляваното МПС и реализирал ПТП,
вследствие на което настъпила смъртта на П.. По повод инцидента било образувано
досъдебно производство №430/2016г. по описа на РУ- Първомай, а след това и нохд
№2457/2017г. по описа на ОС- Пловдив. С присъда №6/11.01.2018г. подсъдимият И. бил
признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в с. ******* при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение- чл. 20,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.З.П., поради
което, на основание чл. 343, ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК
вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години, както и
му е наложено наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С
решение №82/22.03.2018г. по внохд №85/2018г. ПАС е изменил присъдата на
първоинстанционния съд по отношение наложеното на И. наказание- лишаване от право да
1
управлява МПС, като го е намалил от три на две години. Твърди се, че ищцата и П. П. се
запознали през 2012г., когато станали съученици, впоследствие между тях се зародило силно
привличане, което прераснало в любов. През 2014г. двамата заживели заедно както при
родителите на ищцата, така и в къщата, в която живеели роднини на П.. Имали планове да
създадат семейство, да живеят в етаж от къща, който бил обзаведен за тях от бабата и дядото
на пострадалия, но нелепият инцидент сложил край на мечтите им. Вследствие неочакваната
загуба ищцата претърпяла изключителни болки и страдания и понастоящем все още не може
да приеме, че човекът, когото толкова много е обичала, вече го няма. Изложено е, че за
увреждащия автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № ** **** **, към момента на настъпване
на застрахователното събитие е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ с
ответното дружество, обективирана в полица №************, валидна до 06.12.2016г. На
31.07.2018г. ищцата С. предявила претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди пред ЗК „Лев Инс“ АД, въз основа на която застрахователят
образувал преписка по щета №00001000-01-18-75775. С писмо изх. №12214/05.11.2018г.,
след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, ответното дружество я уведомило, че
следва да представи безспорни доказателства за наличие на отношения на общност,
привързаност и близост.
Предвид горното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, свързани със смъртта на П.З.П., настъпила при ПТП на **.**.****г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“
АД, чрез пълномощника адвокат В. Д., с който е изразено становище, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен. Изложено е, че ищцата не попада в кръга на лицата, които
могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, съгласно Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС. С ТР по тълк. дело №
1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС се въвежда по изключение право на обезщетение за друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като
ответникът твърди, че по делото тези кумулативно изискуеми предпоставки не са налице.
Счита, че дори и да има създадена връзка между ищцата и пострадалия, то тя не е от тази
категория, нито е с такава продължителност и интензитет, че да попада сред изключенията
от житейска гледна точка, за да може да се приложат разясненията в ТР №1/21.06.2018г.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като П. не е бил с
поставен предпазен колан. Освен това прави и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, като несъобразено с икономическата и социална
2
действителност, конкретните обстоятелства, критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
наложила се съдебна практика. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното н.о.х.д. №2457/2017г. на ОС- Пловдив, че с присъда
№6/11.01.2018 г., постановена по това дело, Т. Я. И. е признат за виновен в това, че на
**.**.**** г. в с. ******* област *********, при управление на МПС- лек автомобил марка
„Фолкваген“, модел „Голф“, с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно- чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на П.З.П. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.373, ал.2 от НПК вр. с чл.58 „а“, ал.1 от НК е осъден на две
години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. На основание чл.343 г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
на подсъдимия е наложено и наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години. С решение №82/22.03.2018 г. по в.н.о.х.д. №85/2018 г. на АС- Пловдив присъдата е
изменена в наказателно-осъдителната част, като е намален размерът на наложеното
наказание- лишаване от право да управлява МПС от три на две години, а в останалата част е
потвърдена.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р М. Б., от
чието заключение се установява, че смъртта на пострадалия П. се дължи на съчетана
черепно- мозъчна травма и гръдно- коремна травма, довели до пълното прекъсване на
гръбначния стълб на ниво атлантоокципиталната става с пълно прекъсване между
продълговатия и гръбначния мозък, което от своя страна е довело до парализа на важни за
живота мозъчни центрове, намиращи се там. Описаните в заключението травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп
предмет. Същите са получени в купето на лекия автомобил от удар на главата и тялото в
детайли от интериора на купето, най-вероятно предната дясна врата при удара на лекия
автомобил в крайпътното дърво.
В подкрепа на твърденията за наличие на връзка, основана на съпружеско
съжителство, между пострадалия и ищцата и претърпени от последната неимуществени
вреди вследствие смъртта на П. П. са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите М. И. С. и И. С.С..
Свидетелката С., която е майка на ищцата, депозира показания, че дъщеря й и П. П.
били съученици, любовта им пламнала бързо, след като навършили ** години решили да
заживеят заедно в къщата на бабата и дядото на П. в гр.*********. Направили ремонт на
жилището, което се намирало на третия етаж от къщата, и започнали съвместното си
съжителство. Имали намерение, след като станат пълнолетни, да сключат брак, искали да се
занимават със собствен бизнес. По тяхно настояване свидетелката регистрирала фирма за
3
продажба на плодове и зеленчуци, наела магазин, в който И. и П. идвали да помагат след
училище. Те помагали и на родителите на П., които живеели в с. ************ и се
занимавали с животновъдство. Свидетелката посочва още, че за домакинството на И. и П. се
грижили бабата и дядото на пострадалия. Ищцата преживяла много тежко смъртта на
любимия си човек, станала затворена, не искала да контактува с никого, отказвала да ходи
на училище близо два месеца, не отишла на абитуриентския бал.
Свидетелят С. заявява, че отношенията между И. и П. били много близки, живеели
съвместно със съгласието на родителите си. Бащата на П. направил ремонт на третия етаж
от бащината му къща, където се установили младите хора. И. приела много тежко
внезапната загуба на П., затворила се в себе си.
Във връзка с установяване естеството на поддържаните отношения между ищцата и
пострадалия са изслушани са и показанията на свидетеля на ответника- И. Г. Т., която е
майка на П. П..
Свидетелката твърди, че между сина й и ищцата съществували чувства на обич и
привързаност, в началото на връзката им И. живеела при родителите си, а след това двамата
живели за кратко време в етаж от къщата на бабата и дядото на П.. След инцидента И. била
много стресирана, опечалена, не искала да посещава училище, направила си татуировка
„********** * ************”.
Не се спори между страните по отношение наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника по застрахователна полица №************, със срок
на действие от 18.02.2016г. до 17.02.2017г., по силата на който застрахователят е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
„Фолкваген Голф“, рег.№ ** **** **, трети лица.
Видно е от представеното по делото писмо изх. №12214/05.11.2018г. на ответния
застраховател до ищцата, чрез пълномощника й адв. С., че по претенцията на С. с вх.
№10844/01.08.2018г. е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
За изясняване механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и по повод
възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на
пострадалия, в хода на производството е допусната САТЕ, с вещо лице инж. В. С.. Според
заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, най-
вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: Водачът Т. И. е
управлявал лекия автомобил „Фолсваген Голф“ по платно за движение на ул. „******
*******” в посока от север на юг. В резултат на скорост и траектория автомобилът се е
насочил към дясната граница на платното за движение и по направление по оставените
следи го е напуснал, след което с дясната си страна се е ударил в дърво. Посочва се от
експерта, че автомобилът е фабрично оборудван с предпазни обезопасителни колани, но не
и с въздушни предпазни възглавници. Правилно поставеният предпазен колан държи тялото
към седалката и помага за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона
и изпадане от автомобила. В изследваното ПТП ударът е бил кос- страничен, високо
4
енергиен и директно в зоната на пътника на предна дясна седалка, с навлизане на
деформираните детайли в салона на автомобила, при което е направен извод, че с или без
правилно поставен предпазен колан тялото на пътник на предна дясна седалка ще бъде
ударено директно от деформираните детайли от зоната на конфликтната точка и ще
приложат висока кинетична енергия.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Т. Я. И.. Същият заявява, че е
управлявал лекия автомобил „Фолсваген Голф”, в който П. П. пътувал като пътник на
предна дясна седалка. При произшествието и двамата били без предпазни колани.
С оглед на така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира
от правна страна следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи от
ищцовата страна, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички
кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането
гражданската отговорност на деликвента е застрахована по силата на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Наред с това, в тежест на ищцата е било да докаже и твърденията си, че е създадена трайна
и дълбока емоционална връзка между нея и пострадалия и че е претърпяла морални
страдания от смъртта му.
В конкретния случай се установи, че на **.**.****г. е реализирано пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от виновния водач Т. И., в резултат на което е настъпила
смъртта на П. П.. С влязла в сила присъда №6/11.01.2018г. по н.о.х.д. №2457/2017 г. на ОС-
Пловдив подсъдимият И. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание. С оглед на това и
съгласно чл.300 ГПК, доказани се явяват обстоятелствата за извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото не е формиран спор между страните относно обстоятелството, че
ответникът- застраховател е в застрахователно правоотношение, покрИ.що риска
„гражданска отговорност” с деликвента.
Безспорно е и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото от ищцата е
насочена писмена претенция до ответника, като не й е било изплатено исканото
обезщетение.
Спори се по делото, с оглед възраженията на ответника, по въпроса дали ищцата има
право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. П..
С Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на
5
ВС е признато право на обезщетение за неимуществени вреди на лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Според ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства от
ищцовата страна не се доказва по категоричен начин, че И. С. и П. П. са съжителствали на
съпружески начала преди деликта. От показанията на свидетелите М.С. и И. С. се установи,
че между пострадалия и ищцата е имало близки отношения, съществувала е интимна връзка,
двамата са се обичали, били са привързани един към друг, живели са съвместно, както и че
загубата на П. е понесена тежко от ищцата, тя била много разстроена, опечалена, затворила
се в себе си. Съдът няма основание да не кредитира тези показания, тъй като са обективни и
добросъвестно дадени, но същите не са достатъчни, за да се приеме, че между пострадалия и
претендиращата обезщетение са били налице отношения, които са сходни с брачните.
Свидетелите не сочат обстоятелства, които да установяват съществуването между ищцата и
П. П. на трайно съвместно съжителство в общо домакинство, полагане на общи усилия за
задоволяване на нужди от материален и нематериален характер, съвместни планове и
осъществяването им, обща грижа на лицата едно за друго. От показанията им стана ясно, че
И. и П. живели заедно около година /след навършването на ** годишна възраст до датата на
инцидента/, в каквато насока са и депозираните показания от свидетелката Т., пребИ.вали са
и при родителите си, не са имали общо домакинство, общи икономически отношения. При
тези данни, дори двамата да са живели заедно за известен период от време, това съжителство
не може да се определи като фактическо съпружеско такова, доколкото те са били
непълнолетни, издържани са били от своите родители, а грижи за домакинството им са
полагани от бабата и дядото на П..
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата не доказа активната си
материалноправна легитимация по спора, което води на извод за неоснователност на
предявения иск. При това положение е безпредметно да се обсъждат събраните по делото
доказателства по повод възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалия, както и доводите му, свързани с размера на обезщетението.
С оглед неоснователността на заявената претенция, неоснователно е и акцесорното
искане за присъждане на лихви за забава върху търсеното обезщетение.
При този изход на правния спор, на ответника се дължат направените по делото
6
разноски. Същият претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, и е
представил доказателства за направата на такИ. в общ размер на 780 лв.- заплатен депозит за
експертизи и за призоваване на свидетели, като от тях 30 лв. са останали неизползвани
/депозит за призоваване на свидетелката Й. П./. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 750 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. С., ЕГН **********, с адрес- гр. **************,
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул.”Симеоновско шосе” №67А, иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 80 000
/осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на П.З.П. с ЕГН **********, настъпила в резултат на
пътнотранспортното произшествие, станало на **.**.**** г., предизвикано от виновен
водач- Т. Я. И. при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолкваген“, модел „Голф“, с
рег.№ ** **** **, застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД с полица №************, както и
искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН **********, с адрес- гр. **************, да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул.”Симеоновско шосе” №67А, сума в размер на 750 /седемстотин и петдесет/лв.-
направени разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7