№ 1602
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 553065-F559625 от
30.12.2020 г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.Д. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.
168, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 184, ал. 1 от ЗДДС.
Недоволна от НП е останала И., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че при издаването на НП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е
спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. В условията на
алтернативност се сочи, че процесното нарушение е маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. М.. В пледоарията по същество той заявява, че поддържа жалбата и
иска отмяната на оспореното НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Раева. В
пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като изтъква, че процесният случай не бил маловажен.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
При осъществена проверка, възложена с резолюция от 06.03.2020 г.,
органите на НАП установили, че лицето Д.И. е придобило чисто нов
1
автомобил „Daimler – Смарт” на 15.04.2019 г., в качеството й на лице,
нерегистрирано по ЗДДС и това придобиване представлявало
вътрешнообщностно придобиване на ново превозно средство. При проверката
било установено още, че лицето не е подало дължимата по закон декларация
за това придобиване (чл. 168, ал. 1 ЗДДС), в законовия срок за това – 14 дни
от изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиването е
станал изискуем по смисъла на чл. 63 от ЗДДС.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът при ВОП става
изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие. В конкретния случай, крайният срок за
декларирането по чл. 168 от ЗДДС е бил 14.05.2019 г.
Декларация била подадена едва на 24.06.2020 г.
При установяване на горните факти, свидетелката Г. съставила АУАН на
жалбоподателя Д.И. за извършено нарушение на чл. 168, ал. 2 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление с № 553065-F559625 от 30.12.2020 г., издадено от зам.-
директора на ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на
Д.Д. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 168, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 184, ал. 1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел А.Г., както и въз основа
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел досежно
обстоятелствата по извършване на проверката, тъй като са логични и
последователни и намират опора в писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед
гарантиране на неговите права.
На следващо място, съдът намира, че е спазен и срокът за съставяне на
АУАН, който е три месеца от установяване на нарушителя или две години
2
(защото нарушението е данъчно) от извършването му.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено закъснението на
жалбоподателя по изпълнението на законовото й задължение за деклариране
на придобиването на автомобила. Безспорно е установено, че крайният срок, в
който е следвало да бъде подадена декларацията е 14.05.2019 г., а тя е
подадена с повече от година закъснение.
Ето защо, съдът намира, че от обективна страна безспорно е доказано
извършването на процесното нарушение.
Нарушението е извършено виновно, защото жалбоподателят е следвало
да познава разпоредбите на закона (по силата на презумпцията, че незнанието
на правото не извинява нарушителя, както и че след обнародването на
законовите разпоредби те са известни на всички) и да изпълни задължението,
което й е вменено от чл. 168, ал. 2 от ЗДДС, а тя не е сторила това.
Съдът намира, че наказанието за извършеното нарушение е правилно
определено от въззиваемата страна, тъй като е наложено минималното
предвидено в закона наказание.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от
процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с
нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът
намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав
намира, че най-ниското предвидено в закона наказание в случая ще окаже
превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да
не се допуска в бъдеще подобни нарушения на ЗДДС. Освен това, съдът
намира, че период от повече от една година закъснение не може да се
обяснява с каквито и да било причини и това е още една причина процесното
нарушение не може да бъде окачествено като маловажно.
При горните мотиви, съдът намира, че оспореното НП не страда от
пороци и не съществуват основания за неговата отмяна или изменение,
поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
В заключение, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна,
тъй като издаденото НП е правилно и законосъобразно. Ето защо, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението
следва да бъде 100, съобразно правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 553065-F559625 от 30.12.2020 г.,
издадено от зам.-директора на ТД на НАП София, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, на Д.Д. И., с ЕГН **********, е наложено административно
3
наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 168, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС, на основание чл. 184, ал. 1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.Д. И., с ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП
София, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4