Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 49

гр. София, 18.04.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в съдебно заседание проведено при закрити врати, на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 241 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

Постъпила е молба от „Ц. АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.К.и прокуриста Т.А., чрез адв. Р. от САК, за откриване на производство по несъстоятелност на „М. ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

С молбата се твърди, че търговското дружество има изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, свързани с търговската му дейност, които не е в състояние да изпълни.

С молбата се сочи, че длъжникът – търговско дружество не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения към молителя в размер на 274 824.72 лева, представляващи остатък от предоставен кредит – главница, лихви  и съдебни разноски.

Кредиторът претендира неплатежоспособност /чл.608, ал.1 от ТЗ/ на длъжника – невъзможността му да изпълни изискуемо и ликвидно задължение към кредитора - молител, свързано с търговската му дейност, с начална дата на неплатежоспособността – 09.06.2014г.

При условията на евентуалност се претендира свръхзадълженост на ответника.

Длъжникът, редовно призован, по реда на чл.619, ал.1, изр.2-ро от ТЗ, не изпраща представител и не взема становище по молбата.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с молбата изпълнителен лист от 13.07.2015г., издаден от Районен съд-Самоков в заповедно производство по ч.гр.д. № 493/2015г. по описа на съда, въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата и по същото дело е, че същите установяват твърдените от молителя – кредитор задължения на длъжника по търговска сделка.

Съдът с разпореждането си от 29.12.2017г. за насрочване на делото за разглеждане в с.з. е назначил съдебно-икономическа експертиза с оглед установяване на твърдените от кредитора обстоятелства по чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване на липсата на тези по чл.631 от ТЗ. Експертизата, след запознаване с материалите по делото и счетоводните документи на длъжника е установила следното:

Вземанията на „Ц" АД към „М " ЕООД били формирани от Договор за предоставяне на банков кредит от 09.06.2006г., с реф. № 03400КР- АА- 0479, Анекс №1 от 30.03.2007г., Анекс №2 от 26.09.2009г., и Анекс № 3 от 13.09.2010г. Последно плащане от „М " ООД към „Ц" АД било направено на 09.05.2014г. Кредиторът - „Ц" АД на 22.04.2015г. обявил кредит с реф. №03400КР- АА-0479, Анекс №1 от 30.03.2007г., Анекс №2 от 26.09.2009Г. и Анекс №3 от 13.09.2010 г. за предсрочно изискуем.

Дружеството - „М " ЕООД към 31.12.2016г. по счетоводен баланс не разполагало с имущество. Дружеството не извършвало дейност през календа­рната 2017г. и към 28.11.2017г. датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност не разполагало с имущество.

Вещото лице сочи, че след системен анализ на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност на „М " ЕООД определя следните коефициенти:

Коефициент на обща ликвидност = 0 - извън референтни стойности;

Коефициент на бърза ликвидност = 0 - извън референтни стойности;

Коефициент на незабавна ликвидност = 0 -извън референтни стойности;

Коефициент на абсолютна ликвидност = 0 -извън референтни стойности;

Коефициент на платежоспособност = -1,0000-извън референтни стойности;

Коефициент на финансова автономност = 0 -извън референтни стойности;

Коефициент на дългосрочна задлъжнялост = - 3,3744) - извън референтни стойности;

Коефициент на финансова задлъжнялост = 0 -извън референтни стойности;

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби = 3,6923;

Коефициент на рентабилност на пасивите = 0 -извън референтни стойности;

Коефициент на рентабилност на собствения капитал = - 0,2507 - извън референтни стойности;

Коефициент на рентабилност на активите = 0 -извън референтни стойности.

„М " ЕООД от м.12.2016г. било дерегистрирано по ЗДДС и не извършваЛО търговска дейност. През 2017 г. нямало регистрирани приходи. Към 31.12.2016г. „М." ЕООД обявило в счетоводния си баланс, че не разполага с активи за продажба, както няма и записани вземания от други страни. Към 28.11.2017г. „М." ЕООД не разполагало с активи и пасиви, с който да удовлетвори исканията на кредиторите си. „М." ЕООД към 31.12.2016г. по счетоводен баланс и предоставени допълнителни счетоводни документи от НАП С. не разполагало с имущество за покриване на паричните си задължения. „М." ЕООД към 31.12.2016г. не разполагало и с краткотрайни активи. Към 28.11.2017г. „М." ЕООД към 31.12.2016 г. не разполагало с имущество за покриване на паричните му задължения.

Вещото лице сочи още, че имуществото на „М." ЕООД станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения към 07.06.2016г. - датата на разпродажба на цялото известно имущество на дружеството. Задълженията на „М." ЕООД не били временни и дружеството не разполагало с имущество, с което да покрие задълженията си към кредиторите към датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (28.11.2017 г.), както и към датата на извършване на експертизата (26.02.2018 г.). Установява се от заключението на вещото лице, че в случай на откриване на производство по несъстоятелност „М." ЕООД не разполага с парични средства и имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелност;

С определение в с.з. на 27.03.2018 год. съдът е определил сумата от 5000 лева, която трябва да бъде предплатена от кредитора – молител в едноседмичен срок /до 03.04.2018 год. включително/, за да бъде открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски – текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността за първоначален период от пет месеца. Съдът е указал на кредитора, чрез пълномощника му, че при неизпълнение на горното в срок ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ.

До изтичане на горния срок сумата не е внесена.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът „Ц.”АД следва да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, свързано с търговската му дейност, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на твърдените с молбата да откриване на производство по несъстоятелност изискуеми парични задължения на длъжника към кредитора - молител, свързани с търговската му дейност. Доказано бе, че горните задължения са установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.

С оглед на изложеното и тъй като длъжникът не установи, че е платил горните суми, е приложима презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ /длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични задължения/ и неплатежоспособността му се предполага. Тъй като горната презумпция не бе опровергана, съдът на осн. чл.607а от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на длъжника „М” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност на същия.

Съдът следва да определи 07.06.2016год. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като по делото бе установено, че това е датата, към която имуществото на длъжника е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения.

В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността – на основание чл.161 от ГПК съдът приема за доказани твърденията на молителя – кредитор, тъй като длъжникът не представи доказателства, за да се установи финансовото му състояние към момента на постановяване на съдебното решение  - не установи наличието на каквото и да е било имущество, а кредиторът не е предплатил същите в указания от съда размер и срок, поради което и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ съдът следва да допусне обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана на имуществото на „М” ЕООД, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

За пълнота на изложението и по искането за присъждане на разноски от пълномощника на молителя в производството съдът намира следното: разпоредбата на чл.78 от ГПК в случая е неприложима по силата на чл.621 от ТЗ. С решението си по чл.632, ал.1 от ТЗ съдът не слага край на производството пред окръжния съд, с което да дължи и произнасяне по искането за присъждане на разноски съгл. чл.81 от ГПК. Легалната дефиниция на „разноски по несъстоятелността” е дадена с разпоредбата на чл.723 от ТЗ /в случая – по т.1/ и поредността на това вземане при разпределението е по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ, т.е. разноските като вид вземане на общо основание могат да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете чл.685 и сл. от ТЗ, но не и да се присъждат с решението по откриване на производството по несъстоятелност.

            Воден от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА, на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, неплатежоспособността на „М” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***

 с начална дата 07.06.2016 год.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „М” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „М” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „М” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА „М.” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно – „М– в несъстоятелност” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

СПИРА производството по т.д.н. № 241/2017 год. на Софийски окръжен съд.

Решението, на основание чл.624 от ТЗ, незабавно да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

Решението, на основание чл.633, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Решението да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.

Препис от решението, на основание чл.634в, ал.2 от ТЗ, да се връчи на „Ц.” АД, а преписът за длъжника на основание чл.619, ал.1, изр.2-ро от ТЗ да се приложи в цялост по делото.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в Търговския регистър.

 

СЪДИЯ: