РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав,
в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АТАНАС ДОДОВ
при секретаря Десислава Костадинова,
разгледа докладваното от съдия Додов в.гр. дело № 1014 по описа на СГС за 2015 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 11.08.2015 г.,
постановено по гр. дело № 62271/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.П.К. и С.Б.К. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени при
условията на разделност положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.10.2012 г. по гр. дело № 20135/2012
г. на СРС, 83 състав в размер на ½ за всеки един от тях от сумата от 3583,46 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
месец 05.2010 г. до месец 04.2012 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********с аб. № 124059, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението (02.10.2012 г.) до окончателното плащане и за ½ от сумата от
319,65 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 3583,46 лева,
начислена за периода от 01.07.2010 г. до 11.09.2012 г. Със същото решение ответниците
са осъдени да заплатят разделно на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 652,07 лв., представляващи общо присъдените
разноски по делото, включваща и присъдените такива по реда на чл. 248 ГПК с Определението
от 14.10.2014 г.
Срещу така постановеното
решение, с която предявените
от ищеца кумулативно обективно и пасивно субективно съединени при условията на
разделност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД са били
уважени е постъпила въззивна жалба от ответниците В.П.К. и С.Б.К. с оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочат, че конкретния случай
ищецът не е установил наличието на валидна облигационна връзка между страните, а
при условията на евентуалност на възраженията, че не е установена по делото стойността
на доставената топлинна енергия, поддържайки, че ищецът не е доставил
твърдяното количество топлоенергия до процесния имот през релевантния период.
Изтъкват, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, поради което и същите
нямали никаква доказателствена стойност, тъй като били частни документи. Сочи,
че счетоводните записвания на ищеца били в разрез с разпоредбата на 24 ЗБНБ, а клаузата
за рекламация в ОУ е неравноправна. Не били ангажирани и доказателства, че
абонатната станция била въведена в експлоатация, което опорочавало измерванията
в същата. Твърдят, че вземанията са погасени по давност, но този институт бил
непознат на съда и не бил приложен. Изтъкват още, че претендираната и присъдена
мораторна лихва няма установено нормативно основание. Молят съда да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявените искове.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и
„Т.с.” ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната
жалба, не се явява техен процесуален представител и не изразяват становище по
релевираните доводи във въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена
дължимата по тях държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната инстанция не констатира при
постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма
/установена в публичен интерес/, съобразно задължителните за органите на
съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ, но действаща през релевантния период, „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай настоящият
състав на съда намира за необоснован извода на пълвоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото се установява правнорелевантното обстоятелство, че
именно ответниците са собственици или
вещни ползватели на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил
топлинна енергия, т.е. че те са пасивно материално легитимирани да отговарят по
иска. В тази връзка следва да се отбележи, че ответниците, своевременно - с
отговора на исковата молба, са оспорили твърдението на ищеца, че са страни по
договор за доставка на топлинна енергия, т.е. че са пасивно материално легитимиран
да отговаря по иска. Първоинстанционният съд макар и правилно да е разпределил
доказателствената тежест с доклада по делото обективиран в Определение от
28.10.2013 г., като е дал на ищеца указания, че е в негова тежест да установи,
че ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот,
до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия, необосновано и в
нарушение на процесуалния закон е приел, че ответниците не са оспорили това
твърдение на ищеца, както и че от списъка към Протокола от ОС се установява
този факт. С оглед оплакването и във въззивната жалба настоящият състав на съда
приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в
съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на
собственост на ответниците върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл.
215, вх. 1, ап. 98, поради което и при
прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази
връзка следва да се отбележи, че нито списъка към Протокола от ОС, нито Служебна
бележка от 12.04.2011 г., издадена от кмета на район Младост удостоверяват
правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Тъй като
по делото е недоказано твърдението на ищеца, че ответниците са пасивно
материално легитимирани да отговарят по предевяния главен иск същият следва да
бъден отхвърлен, а с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен е и
акцесорния иск за мораторна лихва.
Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК разноски
за производството пред СРС и за заповедното
производство, а исковете следва да бъдат отхвърлени
При
този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на въззивниците на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят реално направените от
тях разноски за производството пред СГС в размер на 57,64 лв. , представляваща
заплатена ДТ за въззивното производство.
С оглед на цената на исковете въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение от 11.08.2015 г., постановено по гр. дело № 62271/2012
г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, изменено в частта за разноските с Определение
от 14.10.2014 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
кумулативно обективно и пасивно
субективно съединени при условията на разделност положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В.П.К.,
ЕГН ********** и С.Б.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, за установяване съществуването на паричните задължения,
удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.10.2012 г.
по гр. дело № 20135/2012 г. на СРС, 83 състав, в размер на ½ за всеки
един от тях от сумата от 3583,46 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода месец 05.2010 г. до месец 04.2012 г. за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********с аб. № 124059, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението (02.10.2012 г.) до окончателното плащане и
за ½ за всеки един от тях от сумата от 319,65 лева, представляваща лихва
за забава върху главница от 3583,46 лева, начислена за периода от 01.07.2010 г.
до 11.09.2012 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да
заплати на В.П.К.,
ЕГН ********** и С.Б.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 57,64 лв., представляваща разноски за
държавна такса във въвззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: