РЕШЕНИЕ

 

№ 260037

 

гр. Троян, 22.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 262 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Ю.Ц.Ч., Т.Ц.Ч. и Е.Ц.Р.,*** са предявили против Д.В.Д., В.Д.Д. и Р.Д. *** два обективно съединени иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, както подробно е описано в молбата. Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на Т.Ц.Г., починал през 1989 г. С решение № 5788 от 01.11.1993 г. на ОСЗ – Троян на наследниците на Т.Г.е възстановено правото на собственост върху Нива с площ 2.000 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Б. в местността „Кнежанска лъка”, при граници /съседи/:М.Г., река, път, Г.И.и Нива с площ 1.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б. в местността „Кнежанска лъка”, при граници /съседи/: насл.П.И., път, гора. В последствие ищците установили, че наследодателката на ищците М.Д.е призната за собственик по давностно владение на процесните имоти и ги е дарила на дъщеря си – отв. Р.П.. Ищците твърдят, че по наследство притежава ½ ид. част от процесните ниви, преобразувани в ПИ с идентификатор 02448.1.57 по КККР на с. Б., което определя техния правен интерес да предявят настоящата искова претенция. За установяване обстоятелствата по същата са ангажирани писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание ищците са представлявани от адв. Г.Г. от САК, която молят съда да уважи изцяло исковата претенция заедно със законните последици.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците са връчени ИМ и доказателствата. Р.П. е представила писмен отговор, с който излага, че изцяло оспорва исковата претенция. В с. з. П. се явява лично и е представлявана от адв. С. Л. от ЛАК. Останалите ответници не се явяват.

От приложените писмени доказателства: делото Решение № 5788 от 01.11.1993 г. на ОСЗ – Троян, Нотариален акт № 65, том 2, рег. № 2809, дело № 227 от 11.07.2011 г.на Нотариус Борис Кожухаров, нотариален акт № 066, том 2, рег. № 2819, дело № 228 от 11.07.2011г. на Нотариус Борис Кожухаров, удостоверение за наследници на Т.Ц.Г.изх. № БО-ГС-05-20 от 03.02.2020 г., изд. от Кметство с.Бели Осъм, удостоверение за наследници на Ц.Т.Ч. изх. № 1 от 12.01.2020 г., изд. от гр. София, район Триадица, скица на поземлен имот № 15-404571 от 19.05.2020 г., изд. от СГКК – Ловеч, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО000875 от 19.05.2020 г., изд. от отдел „Местни приходи“ при Община гр. Троян и преписка № 117Б от 23.12.1991 г. на ОСЗ Троян за възстановяване собствеността върху земеделски земи на наследниците на Т.Ц.Г., както и преписка  на ОСЗ гр. Троян с  изх. № РД-12-02-1002 от 19.10.2020 г. и решение № 5778 от 1998 г. на Общинска служба  по земеделие гр. Троян по заявление с вх. № 117б от 23.12.1991 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Н.Н.,Г.Г.Н., Г.Д.П., С.Л.В.и Д.И.Г. и от заключението на изслушана СТЕ с вещо лице инж. Ж.Й., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищците Ю.Ц.Ч., Т.Ц.Ч. и Е.Ц.Р. и ответниците Д.В.Д., В. Д.Д. и Р.Д.П. са наследници на Т.Ц.Г., починал на 21.10.1989 г. След смъртта си Г. е оставил за законни наследници двете си деца Ц.Т.Ч., който е баща на тримата ищци и е починал на 08.05.2020 г. и М.Т.Д., която е съпруга на първия ответник и майка на другите две ответници. Д. е починала на 17.06.2016 г.

С решение № 5788 от 01.11.1993 г. на ОСЗ – Троян, което е приложено като доказателство, на наследниците на Т.Г.е възстановено правото на собственост върху Нива с площ 2.000 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Б. в местността „Кнежанска лъка”, при граници /съседи/:М.Г., река, път, Г.И.и Нива с площ 1.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б. в местността „Кнежанска лъка”, при граници /съседи/: насл.П.И., път, гора.

С Нотариален акт № 65, том II, peг. № 2809, н. дело № 227 от 11.07.2011 г. на Борис Кожухаров, Нотариус с рег. № 237, район на действие - района на PC – Троян, М.Д. е призната за собственик на Поземлен имот с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на с. Б., с площ от 2 924 кв. м, находящ се в с. Б., с адрес: местност „Кнежанска лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот № 02488.1.55, имот № 02488.1.116, имот № 02488.4.144, имот № 02448.1.58.

Докова е дарила описания имот на дъщеря си Р.П., видно от представения нот. акт № 66, том II, рег. № 2810, н. дело № 228 от 11.07.2011 г. на Нотариус Кожухаров.

Във връзка с установяване идентичността на възстановените две ниви и така описания имот, съда е възприел СТЕ. Вещото лице инж. Й. е констатирала частична идентичност на процесните две ниви по решението на ОСЗ – Троян и имот с идентификатор 02448.1.57. За нивата с площ 1,000 декар е открито съвпадение само на една от границите, а за нива с площ 2,000 дка е идентична по граници и частично идентична по площ с имот с иднетификатор 02448.1.57. За посочения имот има последващо изменение относно площта му със Заповед № 18-2136 от 18.03.2015 г. на АГКК, а именно 2 130 кв. м, тъй като е изменена границата му с имот идент. 02448.1.55.

Относно владението и ползването на процесните имоти съда е допуснал гласни доказателства. Свидетелите Д.Н.и Г.Н.излагат, че познават Ю. Ч. от много години. Известно им е, че същия притежава наследствени имоти от своя баща, находящи се в с. Б.. Процесния имот представлява нива, която е съсобствена между ответниците и техни братовчеди от Троян. Недялков твърди, че няколко пъти е брал от сливите, които са засадени в процесния имот. Бащата на Ю.е починал пред 18-20 години. Докато е бил жив е идвал и е засаждал картоф в имота. Сливите са посадени след неговата смърт. След това Ю. се е разбирал с братовчедите си какво да засаждат в имота. Ответника често е гостувал при тях. Свидетелите излагат, че първоначално са се разбирали да засаждат малини, но после се появили сливите.

Свидетелят Н. излага, че Ю. си е вадил документи през 2019 г. и тогава установил, че едната нива е прехвърлена на други роднини. Свидетелят Н. е братовчед на ищците - техния дядо и баба му са брат и сестра. Пояснява, че преди да се засадят сливите, в имота имало друга селскостопанска продукция - боб и картоф. Свидетелят обаче не конкретизира за коя нива става въпрос, или и за двете. Първоначално имота е обработван от дядото на страните Тодор, след неговата смърт, имота са обработвали бащата на ищците Ц. и неговата сестра, майката на Р.. Н. излага, „че мисля, че даже си я бяха поделили.“ Н. си спомня за случай, когато бащата на Ю.го е помолил да му закара картофи, които е извадил от мястото, това е било около 2000 година. Ю.и сестра му са отсядали при свидетеля в с. Бели Осъм и в Троян при Р.. Ю.се е съветвал с Н. какво да посее в имота, тъй като той е агроном. Свидетеля му е казал, че мястото е подходящо за малини, но после Н. видял, че в имота са посадени сливи. 

Другите трима свидетели Г.П., С.В.и Д.Г.излагат, че не познават ищците, никога не са ги виждали в процесния имот. Свидетелят П. притежава място в съседство с процесния имот. И тримата свидетели индивидуализират спорния имот по граници. Имота на ответниците представлява овощна градина от около 2 дка, която е насадена със сливи, поне от около 20 години. От доста време за дръвчетата се грижат Р. и нейния съпруг Я.. Преди това имота се е обработвал от родителите на Р. – М. и Д.. Тогава една част е била овощна градина, а другата се е обработвала като нива. От тогава до сега ответниците стопанисват имота. Като изсъхнат стари дървета, засаждат нови, поддържат дърветата, косят. Свидетелите не са чували някой да им спори за собствеността и никога не са виждали в имота други хора. Свидетелят С.В.излага, че също има овощна градина, говорили с Р. и съпруга й, и той купил дръвчета за неговата градина и за тях. Ходил е с тях в имота й в с. Б., помагал им е да го изчистят и през пролетта на 2001- 2002 г. отново им помогнал и засадили около 30 сливови дръвчета. Свидетелят излага, че там имало няколко стари овощни дървета. В. е помагал на Р. и Я. през години много пъти, косил е мястото, тъй като е имал косачка, помагал е за подрязавнето на сливите. При събирането на плодовете е идвал и бащата на Р. – Д.. На свидетелите не е известно сливи или ракия да са изпращани в София при роднините на ответниците. В. излага, че един път само е видял Ю.на гости при Р. ***.

Свид.Д.Г.е закупил през 1996 г. имот в съседство на процесния. Излага, че там винаги е виждал майката и бащата на Р.. Карал им е тор. След това около 2000 година имота е засаден със сливови дръвчета от Р. и съпруга й Я.. Свидетелят им е помагал при косенето, при рязането на дръвчетата. Почти изцяло целият имот е засаден със сливи, има и ябълки.

При тези данни от изложената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска. Главния иск е положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и акцесорния иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК – за отмяна на констативния нот. акт. По повод възраженията на ответната страна, че иска, предявен срещу Д.В.Д. и В.Д.Д. е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ответницата Р.П. се легетимира като собственик на имота с нот. акт за дарение. Доколкото ищците прететндират право на собственост върху процесния имот по наследство, то пасивно легитимирани в процеса са наследниците на М.Д. - нейния съпруг Д.Д. и двете й дъщери В.Д. и Р.П., така както и активната легитимация принадлежи на наследниците на Ц. Г. – неговите деца Ю.Ч., Т.Ч. и Е.Р..

По същество – с установителния иск се цели да бъде установено съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи правто на собственост на ищците върху ½ ид. част от процесния наследствен имот, тъй като ответниците оспорват това тяхно право. 

Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК - презумпцията на чл. 69 от ЗС

 се прилага и за наследствени имоти, но наследникът който твърди, че е придобил по давност частите на останалите наследници следва да докаже, че е извършил такива действия, които сочат на промяна на намерението и упражняване на владение за себе си.

С цитираното тълкувателно решение се дава разяснение, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага и за съсобствени имоти независимо от основанието, на което е възникнала собствеността. Тази презумпция се отнася обаче за намерението на владелеца за своене като субективно преживяване и ползва само него. Ако той докаже че е владелец, тогава се предполага, че упражнява владение за себе си. Законовото предположение е, че владелецът държи вещта като своя, т. е. позоваващият се на придобивно основание давностно владение следва да установи, че е владелец като докаже и двата елемента на владението - действията, обективиращи фактическата му власт върху имота и това, че ги извършва като собственик на вещта. По принцип една съсобствена вещ може да се ползва от всеки съсобственик, съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС. Съсобственикът, който твърди, че е придобил частите на останалите съсобственици по давност следва да докаже, че не ползва вещта в изпълнение на това правомощие, а е променил намерението си и от държател на техните части се е превърнал в техен владелец.

В случая съда приема за безспорно доказано, че наследодателката на ответниците – М.Д. е владяла и ползвала имота като свой до момента на смъртта си, заедно със съпруга си Д.Д., като и по времето когато Докова е била жива и след нейната смърт, дъщеря й Р.П. е обработвала имота, със знанието, че същия й е дарен от нейната майка. Настоящата инстанция приема, че считано от 11.07.2011 г., П. е стопанисвала имота си като овощна градина, ежегодно лично и с организирана от нея помощ, от свидетелските показания се установи, че никой не е оспорвал собствеността й. Установи се също така, че владението й е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и е упражнявано въз основа на валидно правно основание, годно да я направи собственик - договор за дарение, обективиран в нотариален акт. На основание чл. 70, ал. 1 от ЗС имотът е придобит от нея не само на основание дарение, но и чрез упражнявано от нея добросъвестно владение в целия период от 11.07.2011 г. до настоящия момент, което е осъществявано въз основа на годно валидно правно основание -  дарение, в случая при хипотезата на чл. 79 ал. 2 от ЗС в полза на П. е изтекла кратката петгодишна придобивна давност поради осъществявано добросъвестно владение.

От събраните по делото доказателства не се установи ищците някога да са обработвали точно процесния имот с иднетификатор 02448.1.57. Изцяло недоказани останаха твърденията на ищците, че заедно са решавали с ответниците какво да се засажда в имота. От изслушаните по делото свидетели се установи, че овощните дръвчета са посадени от наследодателката М.Т.Д. в една част, а впоследствие - от ответницата Р.П.. Част от овощната градина е била засадена преди дарението на имота от 2011 г. Останалата част е засадена, обработвана, стопанисвана само и единствено от П.. Анимусът за своене на имота е демонстриран със сключването на договора за дарение и вписването му в Службата по вписванията - гр. Троян. От тази дата за всички трети лица е било видно и ясно, че П. със съзнанието на собственик е владяла имота си в продължение на 9 години до завеждането на иска. Установи се, че ежегодно дръвчетата са били пръскани, окопавани, плодовете са били събирани и оползотворявани от П. и нейното семейство. Никой от свидетелите не е виждал никого от ищците в процесния имот, още по-малко някой от тях да го стопанисва и ползва. Свидетелят на ищците Д.Н.е заявил, че в имота е ходил през периода 2001 г. – 2002 г., когато там е имало засят картоф, но за периода след 2011 г. свидетеля няма информация, тъй като не е ходил там. Свидетелят Г.Н.също заявява, че не е посещавал процесния имот. Свидетелите, ангажирани от ответната страна, дават подробни показания за стопанисването на имота, както беше описано горе. Освен това и тримата свидетели индивидуализират имота по граници. Важно в случая е да се отбележи, че назначената и възприета СТЕ не откри пълна идентичност между двете ниви, чиято собственост е възстановена с решението на ОСЗ на наследниците на Т.Г.и процесния имот, за който ищците предявяват претенции. В посоченото решение на насл. на Т.Г.са възстановени още три имота от землището на с. Б.. Не е ясно приживе преките наследници на Грънчаров – М.Д. и Ц. Ч. как са владяли възстановените земеделски земи и дали и как са си разпределили ползването.

В процеса беше доказан и факта, че преди Р.П. да придобие собствеността върху имота по дарение от своята майка, М.Д. приживе е стопанисвала и владяла имота повече от 10 години. По този начин Докова е придобила по давност описания имот преди да прехвърли правото на собственост върху него на дъщеря си Р.П.. Осъществяваното от М.Д. владение е продължено от дъщеря й Р.П., която пък от своя страна е осъществявала владението с пълното съзнание, че е продължила владението на своята майка, и че е придобила собствеността от нея на правно основание, годно да я направи собственик. Предписаната от закона форма не е опорочена. Основанието, на което тя е придобила правото на собственост, е годно да я направи собственик - това е договор за дарение на недвижим имот, сключен в предвидената от ЗС задължителна нотариална форма за действителност на сделката -нотариален акт.

          При тези изводи съда намира, че главния иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Относно предявения иск с правно основание чл. 573 ал. 2 от ГПК - отмяната на констативен нотариален акт е функция от евентуалното уважаване на иска по собственост. За да се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт, преди това трябва да се установи, че носител на вещното право на собственост върху имота е ищецът. С оглед горните изводи на съда, който прие, че главния иск за доказване правото на собственост на ищците е неоснователен и недоказан, то следва да отхвърли и предявения акцесорен иск относно атакувания констативен нот. акт. Собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик на спорния имот или на части от него.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищците да бъдат осъдени да заплатят сторените съдебно-деловодни разноски от ответницата Р.П. в размер на 600 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Останалите ответници не претендират за присъждане на разноски.

Водим от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш      И       :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от Ю.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ц.Р., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Западен парк“, бл. 79, вх. А, ет. 4, ап. 10 иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК - да бъде признато за установено по отношение на Д.В.Д., ЕГН **********, Р.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че ищците по наследство са собственици общо на ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на с. Б., с площ от 2 924 кв. м, находящ се в с. Б., с адрес: местност „Кнежанска лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот № 02488.1.55, имот № 02488.1.116, имот № 02488.4.144, имот № 02448.1.58.

          ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от Ю.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ц.Р., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Западен парк“, бл. 79, вх. А, ет. 4, ап. 10 иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК относно обезсилване на  Нотариален акт № 65, т. ІІ от 11.07.2011 г. по нот. дело № 227/2011 г. на Нотариус Борис Кожухаров с р-н на д-ие ТРС.   

ОСЪЖДА Ю.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ц.Ч., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ц.Р., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Западен парк“, бл. 79, вх. А, ет. 4, ап. 10 да заплатят на Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 600 – шестстотин лева съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                      Районен съдия: