Р Е Ш Е Н И Е
04.01.2022 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
15.12. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2224 2020
дело № по описа за г.
С.Е.Я.,
ЕГН **********, е предявила срещу
Й.Д.С., ЕГН **********, иск
с правно основание чл.108 от ЗС. Искането
е за признаване за установено по отношение на Й.Д.С., че С.Е.Я. е
собственик на едноетажна масивна жилищна сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни
метра, на паянтова сграда, с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, на друга
паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, на гараж с площ 45
/четиридесет и пет квадратни метра/, на навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни
метра, изградени в УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град Кочериново, и за осъждане
на ответницата да предаде на ищцата владението върху описаните постройки; на
основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 126, том I,
рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева.
Ищцата твърди, че на основание дарение
от родителите й Е. А. Я и Ирина
Петрова Я. с нот. акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от 2012 г.
на нотариус С. Милева от 07.08.2012 г.
е собственик на УПИ IV - 1172 /парцел четвърти отреден за имот с планоснимачен
номер хиляда сто седемдесет и втори/, попадащ в квартал 84 /осемдесет и
четвърти/, квартал „Завода“, по действащия план на град Кочериново, област
Кюстендил, улична и дворищна регулация утвърдени със Заповед № 262 от
12.09.1990 г. на кмета на община Кочериново, с урегулирана площ от 830
/осемстотин и тридесет/ квадратни метра, ВЕДНО с построената в имота ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с подобренията в имота, при граници и съседи: УПИ
V - 1173, от две страни улици и УПИ III - 1171.
Дарителите придобили правото на собственост на
28.06.2002 г. с договор за прехвърляне на собственост срещу дълг във
форма на нот. акт № 147, том I, рег. №
1471, дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева. Към 2002 г. в дворното място били изградени и едноетажна масивна жилищна
сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда, с площ от 20
/двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/
квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с
площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра и басейн. Тези подобрения към момента на
прехвърляне не били заснети и отразени в застроително - регулационния план на
гр. Кочериново и не били отразени на скицата на имота.
За описаните обекти според ищцата е
приложима разпоредбата на чл.92 ЗС; те били включени в обхвата на договора,
оформен с нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. на нотариус С.
Милева и от 28.06.2002 г. са владени и ползвани от Е. А. Я и Ирина Петрова Я. лично или чрез другиго
до 07.08.2012 г. Е. А. Я с
договор за наем от 25.05.2004 г., сключен с и
Антония Виячка като наематели, предоставил ползването на една от допълнителните
постройки на Русалинка Виячка, майка на ищцата.
Поради това Е. А. Я и Ирина Петрова Я. са придобили по давност
собствеността върху описаните постройки. Впоследствие владението им е
продължило да се осъществява от ищцата, която чрез пълномощника си Е. А.
Я инициирала процедура за нанасяне в
плана на постройките и се снабдила с удостоверение за търпимост за описаните
едноетажна масивна жилищна сграда и гараж.
С нотариален акт № 126, том I, рег. №
1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева на 31.03.2016 г. ответницата е призната за собственик по давност на описаните
едноетажна масивна жилищна сграда, с
площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда, с площ от 20 /двадесет/
квадратни метра, друга паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/ квадратни
метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16
/шестнадесет/ квадратни метра. Впоследствие по предявен от нея иск по чл.64 ЗС
с решение по гр. д. № 3/2020 г. е определена незастроена част от УПИ IV - 1172, която Й.Д.С. да ползва за упражняване
правото й на собственост върху тези постройки. Независимо от извършен въз
основа на съдебното решение въвод във владение по изпълнително дело № 252/2016 г. на ЧСИ М. Джоргова на лицето Милчев, сградите се ползват от Й.Д.С..
В постъпилия писмен отговор от Й.Д.С. искът
се оспорва като неоснователен. Ответницата твърди, че е собственик на
посочените сгради на основание придобивна давност за периода от 1997 г. до
предявяването на настящия иск и наследяване от баща й Димитър Стоянов , починал
през 1997 г. Оспорва автентичността на подписа за в
представения договор за наем. Твърди, че не е упълномощавала представлявалото я
лице при сключването на договора за прехвърляне на собственост срещу
дълг във форма на нот. акт № 147, том
I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева. Твърди се извършване
на подобрения в дворното място, в което се намират процесните постройки.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото е прието за безспорно правото на собственост върху УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град
Кочериново на Й.Д.С., Русалинка Виячка и към 28.11.2000 г. на основание придобивна давност, съгласно нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г. Не
е спорно, че към 2002 г. в дворното място вече са били изградени и процесните
едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра,
паянтова сграда, с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова
сграда, с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет
и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра.
С нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471,
дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева на 28.06.2002 г. тримата съсобственици
чрез пълномощник - Антония Живкова
Виячка, срещу дълг на към
Е. А. Я в размер на 82 500 лв.
прехвърлили на Е. А. Я собствеността върху УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана
на град Кочериново, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда. Съгласно договора прехвърлителите запазили право на ползване върху
имота за срок от 1 година.
С нот. акт № 1, том I, рег. № 0168, дело № 1
от 2004 г. на нотариус С. Милева на 12.01.2004 г. Е. А. Я и
съпругата му Ирина Петрова Я. са учредили договорна ипотека върху придобития
недвижим имот и двуетажна масивна жилищна сграда за обезпечаване на банков
кредит.
С нот. акт № 138, том I, рег. № 1747, дело №
134 от 2012 г. на нотариус С. Милева на 07.08.2012 г. Е. А. Я и
съпругата му Ирина Петрова Я. дарили на дъщеря им С.Е.Я. описания недвижим имот, двуетажната масивна жилищна
сграда и подобренията в имота, като запазили безсрочно право на ползване върху
дворното място и жилищната сграда.
С оглед на твърдяното
упражняване на фактическа власт върху процесния имот ищцата е представила договор
за наем от 25.05.2004 г., с който Е. А. Я е предоставил на ползването на част от жилищна сграда, без да е
посочен адрес или други индивидуализиращи белези на имота. Ответницата е
оспорила автентичността на подписа за в представения договор за наем, във връзка с
което е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Ответницата не оспорва
твърдението, че договорът е сключен за ползване на двуетажната сграда в процесния
недвижим имот и поради това съдът приема, че с договорът за наем Е. А. Я е
предоставил на ползването на първия етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, описана в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471,
дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева.
Със същия договор е
предоставено на Русалинка Виячка безсрочното, предвид възрастта й, ползване на паянтовата
пристройка до къщата, състояща се от предверие, стая и санитарен възел. От
показанията на свидетеля Стойне Нешев – живял под наем на втория етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда след 2013 г., се установява, че Русалинка Виячка живяла
в пристройката до 2014 г., след което била преместена от близките й в старчески
дом. Обстоятелството, че в двуетажната жилищна сграда е живял , а в пристройката - Русалинка Виячка, се
потвърждава и от свидетелите Г.Б.Хр. и Райко Занев. В показанията си Е. А. Я
потвърждава, че договорът за наем бил подписан от в
негово присъствие.
Предвид събраните гласни
доказателства относно ползването на част от описаната жилищна сграда от след
придобиването й от Е. А. Я и относно сключването на договора за наем от
25.05.2004 г., съдът счита, че оспорването не е доказано.
е
починал на 20.06.2015 г., а Русалинка
Виячка – на 02.07.2016 г. /видно от удостоверение за наследници на л.65 от
делото/.
С договор за наем от 12.03.2016
г. с нотариална заверка на подписите Й.Д.С., Русалинка Виячка и Димитър в /син на - л.65
от делото/ са предоставили на Милчев
ползването на гараж и лятна кухня, намиращи се в северната част на УПИ IV –
1172, квартал 84, считано от датата на подписване на договора. По заявление от Милчев въз основа на договора е издадена по
реда на чл.417 ГПК заповед от 07.04.2016 г. за незабавно изпълнение, с която наемодателите
са осъдени да му предоставят държането на наетите сгради, и изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп. дело № 252/2016 г. по описа на ЧСИ М.
Джоргова. С протокол от 24.08.2016 г. е извършен въвод във владение на Милчев в гаража; въвод в лятната кухня не е
извършен поради липса на достъп. В гаража при въвода са се намирали лек
автомобил и други вещи – собственост на Е.Я.; посочено е, че има и вещи,
собственост на Й.С. и Димитър в , без да са описани. С протокол от 30.08.2016
г. е извършен въвод във владение на Милчев в лятната кухня, към която е осигурен
достъп през гаража и непосредствено свързаното с него мазе.
В показанията си свидетелят Е.Я.
сочи, че е ползвал процесния гараж до описания въвод във владение, като приживе
гаражът бил ползван и от за складиране на вещи.
С нотариален акт № 126, том I, рег. №
1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева на 31.03.2016 г. ответницата е призната за собственик на основание давност на
описаните в исковата молба едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30
/тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда с площ от 20 /двадесет/ квадратни
метра, друга паянтова сграда с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с
площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/
квадратни метра, намиращи се в северната част на УПИ IV – 1172, квартал 84. При извършената от нотариуса обстоятелствена
проверка са разпитани свидетели /л.141-142/, от чиито показания се установява,
че жилищната сграда се намира зад гаража и се състои от предверие, стая и мазе;
зад жилищната сграда има навес, а до него – стаичка.
Във връзка с едно от твърдените
основания за право на собственост върху процесните постройки /наследство от
Димитър Стоянов / ищцата е представила декларация от Димитър Стоянов от 31.05.1963 г. за оценка на недвижим имот в
гр. Кочериново, облагаем с данък върху сградите, в която освен къща, са
посочени и перде, гараж и кухня.
Във връзка с твърдяното
извършване на подобрения в процесните постройки ищцата е представила договор от
2018 г. за изработка на дограма, разписки от Г.Б.Хр. от 03.04.2011 г. и
05.11.2013 г. за ремонт съответно на хидрофорна помпа и електроинсталация, от
Райко Занев от 10.06.2012 г., 03.08.2014 г., 17.06.2018 г. съответно за
измазване на комин, ремонт на покрива на лятната кухня, вътрешни ремонтни дейности,
от Илия Николов от 17.08.2018 г. за изграждане на водопроводна инсталация,
фактури за купени строителни материали. Извършването на описаните в разписките
ремонтни дейности се потвърждава и от показанията на свидетелите Г.Б.Хр. и Райко
Занев.
От приложеното
удостоверение от нотариус Тихова е видно, че предвид изтеклите срокове за
съхраняване не разполага с копие от пълномощните от Й.Д.С., Русалинка Виячка
и , въз основа на които Антония Живкова Виячка е участвала в сделката,
обективирана в нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. на
нотариус С. Милева.
Ищцата е
представила изхождащи от нея жалби до прокуратурата и давани от нея показания
по досъдебно производство, от които се установява, че след смъртта на през 2015 г. Е. А. Я е предприел действия по
ограничаване на достъпа й до дворното място, в което са построени процесните
сгради.
По делото са приложени и други, неотносими към предмета на доказване документи, които не следва да се обсъждат.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните сгради са едноетажни и са свързани една с друга, като първоначално са били самостоятелни. В момента на огледа входът е през гаража; освен гараж е налице помещение за кухня /с поставен фаянс по стените/, санитарен възел и други две помещения. В този вид, след функционалното им свързване, помещенията представляват жилище съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че в помещението за кухня е извършена само подготовка за кухня – поставени са плочки и има изводи за вода. Достъпът до процесните помещения се осъществява през гаража /разполагащ с излаз на улица/, тъй като дворната врата е заключена /заварена/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от
доказването на три кумулативни предпоставки: правото на собственост на ищцата
върху претендираните сгради, владението от страна на ответника върху тях и
липсата на правно основание за осъществяването на това владение. Ищцата следва
да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на
собственик, съобразно твърдяното придобивно основание – приращение в полза на праводателите й и дарение, а при условия на евентуалност – придобивна давност в полза на праводателите й и дарение.
При носена от нея доказателствена тежест ответницата не установи твърдяната липса на упълномощаване от нейна страна за сключването на договора за прехвърляне на собственост срещу дълг, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. С този договор собствениците на УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град Кочериново - Й.Д.С., Русалинка Виячка и , прехвърлили на Е. А. Я собствеността върху имота, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Към датата на тази сделка в УПИ IV – 1172, квартал 84 са съществували и други постройки, неупоменати в договора за прехвърляне на собственост срещу дълг: процесните едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра. С оглед на събраните по делото доказателства съдът счита, че с изключение на гаража останалите описани постройки не представляват самостоятелни обекти на право на собственост.
До този извод води: описанието на постройките в декларация от Димитър Стоянов от 31.05.1963 г. - перде и кухня; описанието в договора за наем от 12.03.2016 г. – лятна кухня; описанието в показанията на свидетелите при обстоятелствената проверка, въз основа на която е издаден нотариалния акт за собственост на ответницата - жилищна сграда зад гаража, състояща се от предверие, стая и мазе; зад жилищната сграда - навес, а до него – стаичка; установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че първоначално сградите са били самостоятелни и едва впоследствие са обединени функционално.
Дори и към момента тези постройки не изпълняват изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ за жилище – липсва изградена кухня, а е налице само подготовка на помещение, което според вещото лице е предназначено за кухня.
Поради това съществувалите през 2002 г. лятна кухня, две стопански постройки - складови помещения, и навес
представляват второстепенни постройки на допълващо застрояване /съгласно чл.41,
чл.46 и чл.47 от ЗУТ/ с обслужващо предназначение, поради което не биха могли
да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост. Постройките на
допълващото застрояване не могат да имат самостоятелно значение и следват
основния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС постройките са собственост на собственика на земята, освен ако е установено друго, т.е. по силата на приращението собственикът или собствениците на едно дворно място придобиват собствеността върху постройките, освен ако не са изградени по силата на надлежно учредено в полза на трето лице, респ. на един от съсобствениците право на строеж. В случая не е установено по отношение на посочените постройки да е било надлежно учредено право на строеж, те не могат да съществуват като самостоятелен обект с оглед строителните правила и норми. Поради това презумпцията по чл.92 от ЗС не е оборена и приобретателят на УПИ IV – 1172 Е. А. Я е придобил правото на собственост и върху описаните постройки.
Дори да бъде прието, че през 2002 г. тези постройки
вече са били функционално свързани и са представлявали самостоятелен обект –
жилище, по делото е безспорно установено, че след придобиването на УПИ IV – 1172 Е. А. Я е упражнявал фактическа власт и върху тези постройки,
както и върху процесния гараж. От представения договор за наем от 25.05.2004
г. се установи, че Е. А. Я е предоставил на ползването на първия етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, описана в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471,
дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева, а на Русалинка Виячка - ползването на
паянтовата пристройка до къщата, състояща се от предверие, стая и санитарен
възел, т.е. на процесната лятна кухня. Безспорно установено е ползването на
гаража от Е. А. Я, като в него до извършения въвод във владение по изп. дело №
252/2016 г. по описа на ЧСИ М. Джоргова се е намирал негов автомобил и други
вещи, както и вещи на , като от показанията на Е.Я. се установи, че е
ползвал гаража с негово позволение за съхранение на вещи.
В периода от 28.06.2002 г. до
28.06.2012 г. в полза на Е.Я. е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от
ЗС по отношение на процесния гараж, както и по отношение на останалите
постройки, ако се приеме, че са представлявали самостоятелен обект на право на
собственост и съответно на
придобиване по давност. В договора за дарение от 07.08.2012 г.
гаражът не е посочен, поради което неговият собственик Е.Я. не го е прехвърлил
на ищцата по настоящото производство /гаражът е самостоятелен обект на право на
собственост, а не подобрение в дворното място, каквото съставляват останалите
процесни постройки, дарени на ищцата като принадлежност към недвижимия имот/.
Неоснователно е възражението
на ответницата за собственост върху процесните постройки на основание
придобивна давност за периода от 1997 г. до предявяването на настящия иск и на
основание наследяване от баща й Димитър Стоянов , починал през 1997 г. След
прехвърлянето на собствеността върху УПИ IV – 1172 през 2002 г. приобретателят
е упражнявал фактическа власт върху всички постройки в имота, като е позволил в
имота да живеят продавачите и Русалинка Виячка. Безпрепятственият достъп
на ответницата до имота се е основавал на запазеното с договора, обективиран в
нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г.,
срочно право на ползване, както и на обстоятелството, че в имота са продължили
да живеят нейните близки.
Допускането й до процесните
постройки от техния владелец Е.Я. в качеството й на ползвател и роднина на
живеещите в имота означава, че ответницата не е имала качеството владелец и не
е упражнявала фактическа власт с последиците на придобивната давност.
Доказателство в тази насока са и възникналите спорове с Е.Я. след смъртта на през
2015 г. /към този момент Русалинка Виячка е била настанена в старчески дом и не
е обитавала процесната лятна кухня/, т.е. след отпадането на причините
ответницата да посещава имота. Именно в резултат на тези спорове ответницата е
била лишена от достъп до УПИ IV – 1172 и такъв й е бил осигурен след въвода във
владение по изп. дело № 252/2016 г. по описа на ЧСИ М. Джоргова.
Извършваните преди 2016 г.
ремонтни дейности от ответницата се изразяват само в поддържането на лятната
кухня, обитавана до 2014 г. от нейната майка в състояние, годно за обитаване /ремонт
на водна помпа, на комина, на електрическата инсталация, на покрива/, и не
могат да послужат за довод за упражнявано владение.
От гласните доказателства и от
представените разписки не се установява ответницата да е ползвала или да е
имала достъп до процесния гараж през целия период от 2002 г. до въвода във
владение през 2016 г. Вещите, за които в протокола за въвод се сочи, че са
собственост на Й.С. и Димитър в , не са описани, като при безспорно
установената липса на достъп до гаража на ответницата от 2002 г. до 2016 г.
очевидно са вещи на , ползвал приживе гаража
със съгласие на Е.Я..
Всички по-значителни ремонтни дейности и функционалното свързване на описаните постройки в един обект с бъдещо жилищно предназначение са извършени в периода след 2016 г. от ответницата. По този начин по делото безспорно се установи, че след въвода във владение на взискателя по изп. дело № 252/2016 г. по описа на ЧСИ М. Джоргова процесните сгради всъщност са във фактическата власт на единия от длъжниците по изпълнителното дело – ответницата по настоящото производство.
От м.08.2016 г. до датата на предявяване на иска по чл.108
ЗС /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 22.12.2020 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС в полза на ответницата
не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено правото на собственост на ищцата върху
претендираните сгради с изключение на гаража, владението от страна на ответницата
върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на това владение. Предвид установяването на кумулативните
предпоставки от хипотезата на правната норма на чл.108 ЗС, съдът намира, че
следва да се уважи предявения ревандикационен иск по отношение на едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда
с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда с площ от 15
/петнадесет/ квадратни метра, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра. По
отношение на процесния гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/ не
се установи една от описаните кумулативни
предпоставки – право на собственост на ищцата, поради което в тази му част
искът следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че ответницата не е собственик по давност и наследяване на всички процесни сгради, следва
да се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото - за внесена държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, на стойност 771, 20 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска, на стойност 414 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Й.Д.С., ЕГН **********,
че С.Е.Я.,
ЕГН **********, е собственик на основание приращение в полза на Е.
А. Я и дарение от Е. А. Я и Ирина Петрова Я. на едноетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, на паянтова сграда, с
площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, на друга паянтова сграда, с площ от 15
/петнадесет/ квадратни метра, на навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра,
изградени в УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град Кочериново, и ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН **********, да
предаде на С.Е.Я., ЕГН **********,
владението върху описаните постройки.
ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено по отношение
на Й.Д.С., ЕГН **********,
че С.Е.Я.,
ЕГН **********, е собственик на основание дарение от Е. А. Я и Ирина Петрова Я. на гараж с площ 45
/четиридесет и пет квадратни метра/, изграден в УПИ IV – 1172, квартал 84 по
плана на град Кочериново и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата
владението върху него.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева, с който на 31.03.2016 г. Й.Д.С., ЕГН ********** е призната за собственик по давност на описаните едноетажна масивна жилищна сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда, с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра, изградени в УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град Кочериново
ОСЪЖДА
Й.Д.С., ЕГН **********, да заплати на С.Е.Я., ЕГН **********,
направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на стойност 771, 20 лв.
ОСЪЖДА С.Е.Я., ЕГН **********, да
заплати на Й.Д.С., ЕГН **********, направените разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска на стойност 414 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: