№ 652
гр. Перник, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201272 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на В. Г. К., срещу
Наказателно постановление № 21-1158-004426 от 14.06.2022г., издадено от С.
С. Г. – Началник сектор „Пътна Полиция“ в ОДМВР- Перник, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и
наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, а за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП,
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
Жалбоподателят, В. Г. К., по изложени в жалбата доводи, моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно, като твърди, че е издадено в
нарушение на закона. Посочва, че същото е и явно необосновано, тъй като
описаната фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по
делото. На последно място развива доводи в жалбата, че определените
наказания са неправилни. Въз основа на изложеното сочи, че така
постановеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, не участва лично в производството,
а чрез адв. С.. Адв. С. пледира за отмяна на НП, доколкото същото е
незаконосъобразно, като посочва, че не е съобразена разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушенията
като маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се излагат подробни доводи
в подкрепа на тази теза. Прави искане за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна-ОД на МВР Перник, редовно призована не
изпраща представител за съдебното заседание. Със съпроводителното писмо е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
От фактическа страна е установено, че на 17.12.2021г. в гр. Перник на
ул. „Димитър Благоев“ №44, В. Г. К. като водач на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Лагуна“ с рег.№ ****** паркирал същото превозно средство
върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и с пътна
маркировка „М8.1“. Намиращите се в близост полицейски служители, Д. Г. и
св. Р. Т. визуализирали нарушителя и се отправили към него да направят
проверка. Полицейските служители преценили, че начинът на спиране
затруднява движението, а от друга, че спирането там е забранено, поради
което и пристъпили към взимане на съответното отношение. По време на
проверката била направена справка за автомобила, от която било установено,
че регистрацията му е била служебно прекратена от 21.05.2021г. и лек
автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ****** е собственост на Б.
Е. Т.. Свидетелят установил водача на автомобила в лицето на жалбоподателя
В. Г. К. като констатирал, че той извършва управлението автомобила.
Във връзка с тези констатации, полицейският служител съставил АУАН
срещу К. Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., в който описал, че
автомобилът е паркиран на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека,
както и че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, квалифицирайки двете нарушения като такива по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП
и чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал и получил копие от него, без да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., било
издадено и процесното наказателно постановление № 21-1158-004426 от
14.06.2022г., в което била пресъздадена фактическата обстановка от АУАН.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, представляват
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП наложил на К. административно наказание "Глоба" в размер на
200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както
и по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8
ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административно наказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Т., доколкото
същите са последователни, логични и непротиворечиви като изясняват,
времето, мястото и начина на нарушението. На следващо място настоящият
състав кредитира и показанията на св. Б., като прие същите за достоверни,
логични и относими към и предмета на доказване. Следва да се посочи, че
гласните доказателства, кореспондират изцяло и доразвиват писмените такива
2
в това число: АУАН Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., заверено копие
на НП № 21-1158-004426 от 14.06.2022г., заверено копие на Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство с рег. № 453 от 02.06.2022г. по
описа на РП Перник, извадка/ разпечатка по история на регистрацията от
АИС „КАТ- Регистрация“, относно регистрационно състояние на МПС лек
автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ******, както и Заповед
№8121з1032/02.12.2021г., които съдът на основание чл. 283 НПК е приложил
към доказателствената съвкупност по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намери за установено следното:
Съдът въз основа на императивно (jus cogens) вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, прие, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно
от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед
№8121з1032/02.12.2021г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния
случай са допуснати съществени нарушения на закона, които са довели до
издаване на незаконосъобразно наказателно постановление по следните
причини:
По отношение нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съдът прие
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик
не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-
продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай видно от приложената извадка/ разпечатка по
история на регистрацията от АИС „КАТ- Регистрация“, относно
регистрационно състояние на МПС лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с
рег. № ****** е видно, че автомобилът е придобит на 19.03.2021г. от „***“
ЕООД, представлявано от св. Б.. Последният в показанията си потвърждава
този факт като собствеността върху автомобила е преминала у купувача още
на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като
съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в
двумесечен срок от прехвърлянето, т. е. регистрацията правилно е прекратена
служебно.
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна,
следва деянието да е било извършено виновно - т. е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо
/съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е
ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС 17.12.2021г. жалбоподателят В. Г. К., който и
3
не е собственик на автомобила е бил наясно с това обстоятелство, че
регистрацията на предоставения му автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.
№ ****** от св. Б. е била служебно прекратена от Сектор "ПП"- Перник на
21.05.2021 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели,
със сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, ключове и
Свидетелство за регистрация.
Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на
автомобила е прекратена (видно от изявленията на самия Б., който също не е
знаел за този факт). При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и
обективно не е имал възможност да разбере за това. Следва да се подчертае,
че са възможни множество хипотези, при които един автомобил съвсем
правомерно се ползва от едно лице (юридическо или физическо), а по
документи той е собственост на друго – лизинг, заем и т. н., поради което и
само това, че в документите за собственост е било посочено друго лице, няма
как да се тълкува в смисъл, че водачът обезателно е знаел или поне е
предполагал за евентуалната дерегистрация. Всичко това обуславя извод, че
реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него
не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани
доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в
тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Въпросната разпоредба забранява престой и паркиране на пешеходни
или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. За
да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на виновното лице по
този текст следва категорично да се докаже, че автомобилът се е намирал на
по-малко от 5 метра от пътеката (доколкото няма твърдения той да се е
намирал на /върху/ пътеката). Законът не забранява паркирането преди
пешеходна пътека въобще, а само въздига като условие за законосъобразност
– това да е сторено на пет или повече метра от тях. В случая видно от
показанията на св. Т. и от показанията на св. Б., жалбоподателят действително
е бил паркирал върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и
с пътна маркировка „М8.1“, в случая не се налага изследване на въпроса на
какво разстояние от пешеходната пътека е бил паркирания лек автомобил от
жалбоподателя, доколкото по делото се доказа, че К. в паркирал за престой
върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и с пътна
маркировка „М8.1“. В тази посока са из показанията на св. Б., която заявява
„Той спрял в центъра на пешеходна пътека да си вземе кафе и катаджийте
са го видели и са го глобили“/л.37 от с.д., стр.3 от съдебния протокол от
24.11.2022г./. При тези факти съдът счита, че в тази част, за това нарушение е
била правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и
НП № 21-1158-004426 от 14.06.2022г.,се явява законосъобразно в тази му
част.
Доколкото чл. 183, ал. 4, т.8 ЗДвП, предвижда конкретно определено
наказание за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер
на 50 /петдесет/ лева, съдът намира, че наложената санкция е правилно и
4
законосъобразно определена от наказващият орган.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че едното от двете
нарушения е осъществено, съдът дължи произнасяне съгласно чл.144 АПК
вр. чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК по направеното искане от защитника и на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторени по делото разноски,
по отношение на които намира за установено следното:
Жалбоподателят е доказал извършването на разноски в размер на 400
лева с оглед приложения на л.15 Договор за правна защита и съдействие,
установяващ, че санкционираното лице е възложило на адвокат С. от ПАК
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита пред Районен съд Перник по повод обжалване на
процесното НП, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е
заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело №
6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл. 80 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК
вр. чл.63д ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е представил
на съда списък на разноските, в който изрично е вписал, че претендира за
присъждане на такива в размер на 400лв. конкретизирайки, като основание за
тях представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за
основателно възражението на възиваемата страна, че заплатената сума е
завишена. При това положение поисканите 400лева, следва да бъдат намалени
пропорционално съобразно уважения размер на административната санкция с
1/4 /наказанието е редуцирано четири пъти/, поради което и директора на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
******, следва да заплати на В. Г. К. сумата от 100 лева за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Водим от гореизложеното на основание чл. 63, ал.1, във вр. с чл.
58д, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1158-004426 от
14.06.2022г., издадено от С. С. Г. – Началник сектор „Пътна Полиция“ в
ОДМВР- Перник, в частта, с която на В. Г. К., ЕГН **********, жив. ******,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1158-004426 от
14.06.2022г., издадено от С. С. Г. – Началник сектор „Пътна Полиция“ в
ОДМВР- Перник, в частта, с която на В. Г. К., ЕГН **********, жив. ******,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание "Глоба" в
размер на 200 лева и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес ******, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, жив. ******,
5
сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6