№ 1992
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110162325 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу СВ. СВ.
П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 192,48 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 31.07.2017 г., ведно със
законната лихва за забава от 27.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сума в размер
на 53,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 09.07.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.08.2021 г. по ч. гр. д. № 44039/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител за процесния период на топлинна
енергия за битови нужди на топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ул. „Г. Г.“, № 49, вх. А, ет. 2, с абонатен № 21144, като му дължи посочените
суми въз основа на съществуващо между страните облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно Общите условия от 2016 г.
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че въз основа на договора
с ответната страна е извършил доставка на топлинна енергия за процесния период, но
ответникът купувач не е изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата
цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Съобразно
1
изложеното ищецът моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството
собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на целия исков период. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците
дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът намира за
неустановено по делото първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото. Този извод се обуславя от представеното постановление за възлагане на
недвижими имот, касаещо именно процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София,
ул. „Г. Г.“, № 49, вх. А, ет. 2. Въз основа на този акт имотът е възложен на купувач Т.
В. Д., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 03.01.2017 г., от който
момент се счита прехвърлена собствеността. Следователно към началото на процесния
период, собственик на имота не е бил ответникът по делото по аргумент от
разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК. Предвид недоказване на правото на собственост,
право на ползване или облигационно правоотношение и открита партида на името на
ответника към процесния период, то главните искове се явяват недоказани по
основание, поради което не следва да се разглеждат останалите елементи от
правопораждащия фактически състав.
Отделно от това по делото е представен и протокол за въвод във владение от
17.07.2017 г. на купувача от публичната продан Теодора Драганова. От него се
3
установява, че ответникът дори не е упражнявал фактическа власт върху имота в част
от процесния период, въпреки че последното е ирелевантно по отношение на извода
относно наличието на облигационно отношение.
За пълнота следва да се посочи, че дори исковете да бяха доказани по основание,
то същите се явяват и погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите
условия. В случая за релевирания период са приложими общите условия в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В настоящия случай претендираните вземания за главница за реално доставена
топлинна енергия са за период от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 27.07.2021 г. Следователно в конкретния
случай на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 117, ал. 1, б. „б“ ЗЗД давността следва
да се счита прекъсната и спряна от тази дата. Спиране и прекъсване на давността обаче
е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 27.07.2018 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая всички
задължения са погасени по давност към момента на подаване на заявлението, поради
което в този случай същото не е било годно да прекъсне и спре давността.
Поради гореизложените съображения главният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв, поради което той също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има ответникът. Ответната
страна е претендирала и доказала извършването на такива в размер на 300 лв. за
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство, които следва да бъдат
присъдени.
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу СВ. СВ. П., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ сумата от 192,48 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 31.07.2017 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 53,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
09.07.2021 г., по отношение на топлоснабден имот - апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ул. „Г. Г.“, № 49, вх. А, ет. 2, с абонатен № 21144, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.08.2021 г. по ч. гр.
д. № 44039/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на СВ. СВ. П., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски по
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5