Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20.05.2014 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на девети
април ..............…….................................................
през две хиляди и
четиринадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Е. Н.
.................................................... и в присъствието на
прокурора …..…………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….....… гр.д. № 1205 по описа
за 2013
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ВОЛВО ТРАК КОРПОРЕЙШЪН” Швеция твърди, че на
06.06.2008 г. сключил с ответника Договор за международна покупко-продажба, по
силата на който ответникът закупил 2 бр. товарни автомобила с 2 бр. надстройки
и 2 бр. ремаркета за общата сума от 245 400 евро, като договорът бил
сключен при отложено плащане на цената. Превозните средства били предадени на
ответника. Купувачът дължал на продавача и договорна лихва върху продажната
цена до окончателното й изплащане, като дължимите плащания за цената и
договорната лихва били посочени в погасителния план. Купувачът изплатил по
договора суми в общ размер на 169 707 евро – част от главницата, част от
лихвите и авансовата вноска. На същата дата бил сключен и Договор за особен
залог върху същите вещи, който договор бил вписан в ЦРОЗ. Поради неплащане на
дължимите вноски по договора за продажба в срок, ищецът пристъпил към
изпълнение по реда на чл.32 и сл. от ЗОЗ. На 26.07.2011 г. и на 28.10.2011 г.
заложените вещи били продадени за сумата от 110 000 евро, били изготвени
съответните разпределения, като останал остатък в размер на 5 929.67 евро
– остатък от главницата по договора за продажба. При изготвяне на второто
разпределение били направени допълнителни разноски, които следвало да бъдат
възстановени. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 929,67 евро –
остатък от дължимата главница по договора, след извършеното разпределение,
както и 3 518.88 евро – извършени в процеса на изпълнение разноски от
страна на заложния кредитор, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „Т.И.М. –
Т” ЕООД гр.Димитровград, намира иска за допустим, но за неоснователен. Излага
насрещни твърдения за това, че дружеството заплатило определена част от цената,
като останала сума за доплащане в размер на 113 867.38 евро. Съгласно
представеното разпределение по чл.41 ЗОЗ сумата получена от ищеца при
продажбата възлизала на 115 000 евро, което водило до извода, че ищецът е
получил 1132.62 евро повече от дължимия остатък за доплащане. Счита се, че
ищецът е получил в повече от дължимото в размер на 39 707 евро, която покривала
исканите разноски по разпределението. Оспорва се извършеното разпределение.
Посочва се, че ищецът не представя доказателства за направените разноски, като
от друга страна се излагат насрещни твърдения за това, че разноските не били
необходими такива за запазване, поддържане и застраховане на заложеното
имущество.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 06.06.2008 г. между дружеството ищец като продавач и
ответното като купувач, е бил сключен договор за международна покупко-продажба,
ведно с 5 бр. приложения към него, по силата на който ответното дружество е
закупило 2 бр. камиони Volvo FH 62 R, 2
бр. надстройка Кrone и 2 бр. ремарке Кrone, сертифицирани в посочено приложение. Уговорени са
останалите условия на договора, при обща цена на вещите в размер на
245 400 евро, посочени са дължими авансови плащания и остатък в размер на
196 320 лева – главница, която е следвало да се заплати на 48 месечни
вноски за четири години, съгласно погасителен план. Определен е и дължим лихвен
процент. Страните са уговорили предварително подписване на Договор за Залог,
който да бъде регистриран в ЦРОЗ – чл.54, ал.1, б. „b”.
На същата дата е сключен
и Договор за залог върху камиони и ремаркета за обезпечаване на паричните
вземания по договора за международна продажба, като договорът е сключен с цел
обезпечаване на задълженията на залогодателя към кредитора, съответно за
вземането за сумата от 245 400 евро, лихва върху неплатената продажна цена,
включително и всички разноски, направени от заложния кредитор в процеса на
изпълнение върху заложеното имущество – чл.1, б „е”. Към договора има съответни приложения.
Представят се по делото
протокол за доставка на оборудването от 25.06.2008 г., потвърждение за вписване в ЦРОЗ отх
10.06.2008 г., приложено е заявлението за вписване.
През 2009 г. е пристъпено към изпълнение върху
заложеното имущество, оборудването е било предадено с протоколи от 22.10.2010
г. с отразяване на състоянието на същото.
Прилагат
се два броя разпределения по чл.41, ал.1
ЗОЗ.
Първото – от дата
17.08.2011 г. – относно разпределение на постъпилите суми от продажбата на
камион с рег. № *** и ремарке с рег. № ***. В това разпределение е посочено, че
заложният кредитор търси 105 832 евро неплатена главница и 8 035.38
евро натрупани лихви, от който дълг след приспадане на стойността на
продаденото имущество по разпределението, е останал остатък за вземане на
заложния кредитор в размер на 53 867.38 лева. Обезпеченият кредитор е
търсил и разходи, направени във връзка с изпълнението – 1 005.60 евро –
разходи за застраховки, 1 950.97 евро – разходи за ремонт, 853.60 евро
разходи за паркинг, както и 271.01 евро – правни разноски, разходи за оценка,
разходи за съобщения разходи за маркировки, такси ЦРОЗ и други административни
разходи.
Разпределението е било
обжалвано от „Т.И.М-Т” ЕООД по реда на чл.41, ал.2 ЗОЗ пред РС-Димитровград, по
което е било образувано гр.д. № 1887/2011 г. по описа на съда, по което с
решение № 132/10.05.2012 г. е оставена без уважение жалбата на Т.И.М-Т” ЕООД против извършеното на
17.8.2011 г. разпределение. Решението е влязло в законна сила на 03.07.2012 г.
Второто разпределение е
от 17.01.2012 г. - за разпределение на постъпилите суми от продажбата на камион
с рег. № *** и ремарке с рег. № ***. В това разпределение е посочено, че
заложният кредитор търси 105 832 евро неплатена главница и 8 035.38
евро натрупани лихви, както разходите направени във връзка с изпълнението върху
заложеното имущество, както следва: 4 081.18 евро – разходи във връзка с
изпълнението (от предишното разпределение),
1 466.27 евро – разходи за застраховки, 94.15 евро –ремонт, 552.20
евро разходи за паркинг, 864.49 евро правни и съдебни разноски, разходи за
оценка и т.н. След приспадане на стойността на продаденото имущество в размер в
общ размер на 115 000 евро, остава остатък за вземане на ищеца в размер на
5 929.67 евро.
И това разпределение е било обжалвано от „Т.И.М-Т”
ЕООД по реда на чл.41, ал.2 ЗОЗ пред РС-Димитровград с жалба вх. №
2543/19.03.2012 г., но с определение от 01.06.2012 г. жалбата е била върната.
Същото е влязло в законна сила.
Като
доказателства за направени разноски в процеса на изпълнение ищецът представя
извадки от проформа фактури, справки за извършени разноски от Адвокатско
дружество „Колчева, Смиленов, К. и съдружници” за периода от м.01.2012 г. до
м.07.2012 г., по месеци – направени разноски във връзка с корекции, преглед,
процесуално представителство, кореспонденция,х изготвяне на молби до
РС-Димитровград, заплащане на командировки до гр.Димитровград, куриерски
услуги, такси за експерт, всички във връзка с производството по гр.д. №
1887/2011 г. на РС-Димитровград. Представят се и фактури – оригинал за извършените от ищеца
общо плащания на адвокатското дружество за предоставените услуги.
На 12.02.2013 г. ищецът
е отправил покана до ответника за среща във връзка със задължение със
задължения по договора в размер на 9 422 евро.
За изясняване да делото
от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че
след 17.01.2012 г. Адвокатското
дружество е извършило услуги на ищеца в размер на 3518.88 евро, включващи
адвокатски хонорари, доп. правни разноски и банкови такси. Вещото лице е
направило подробно описание на извършените услуги по отделните фактури.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира иска за частично основателен.
Извършените две
разпределения по чл.41, ал.1 ЗОЗ са влезли в сила, като жалбата на ответника по
отношение на първото разпределение от 17.08.2011 г. е била отхвърлена с
влязлото в сила решение по гр.д. № 1887/2011 г. на РС-Димитровград.
При извършване на
второто разпределение от 17.01.2012 г. –също влязло в сила, е отчетен дължимия
остатък от неплатените главници и лихва по договора за продажба на
оборудването, както и направените във връзка с изпълнението разноски, като след
приспадане на реализираните суми от продажбата в размер на 115 000 евро, е
останало вземане на ищеца по договора за международна покупко-продажба, респ.
по договора за особен залог в размер на 5 929.67 евро. В тази част искът е
основателен, предвид влизане в сила и на второто разпределение.
Действително след тази
дата ищецът е направил разноски в размер на 3 518.88 евро, което се
установява и от вещото лице, но същите са разноски единствено във връзка с
производството по гр.д. № 1887/2011 г. по описа на съда – обжалване на
разпределението, където своевременно ищецът е следвало да представи
доказателства за направени деловодни разноски и да поиска присъждане на същите.
Доказателства за такива разноски не са били представени, поради което и не са
били присъдени. Искът в тази част за сумата в размер на 3518.88 евро – разноски
в процеса на изпълнение, следва да се отхвърли като неоснователен.
В полза на ищеца следва
да се присъдят деловодни разноски в размер на 2652.09 лева – съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.И.М- Т” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.”Кооперативна” бл.12, ап.4,
представлявано от Г.Т.И. да заплати на
„ВОЛВО ТРАК КОРПОРЕЙШЪН”, дружество регистрирано в Швеция, с официална
регистрация № 556013-9700, със седалище S-405 08, Гьотеборг – пълномощник адв. В.И.К.,***
сумата в размер на 5 929.67 евро (пет хиляди деветстотин двадесет и девет евро и
шестдесет и седем евроцента) – остатък
от главница по Договор за
международна покупко-продажба от 06.06.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от
31.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 2 652.09 лева деловодни разноски, като иска в останалата част
относно 3 518.88 евро, разноски извършени в процеса на изпълнение по ЗОЗ ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: