РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Монтана , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Елизабета Анг. Кралева Герасимова Въззивно
гражданско дело № 20211600500117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260076 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 921/2019 г. по
описа на Районен съд Монтана са отхвърлени предявените от Кооперация
"*’,с.*искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за
установено по отношение на Община *и *” ЕООД, че Кооперация ”*" е
собственик на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм. 2004 г./ на следните
недвижими имоти:УПИ *, кв. * по регулационния план на с. *, обл.
*,одобрен със Заповед № 64/1990 г. на кмета на Община * , целият с площ от
1515 кв.м., при граници и съседи: от изток - край на регулацията, от запад -
улица, от север - улица, от юг - край на регулацията, за който е съставен Акг
за частна общинска собственост */31.05.2017 г. и Имот № *в землището на
същото село, целият с площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване -
производствен терен, при граници и съседи: имот № *-складов терен на с. *,
имот № * - полски път, имот № *- жилищна територия, имот № *- пьт Ш-ти
клас на МТ и имот №*-пасище мера, за който е съставен Акт за частна
1
общинска собственост № */31.05.2017 г. и на основание чл. 108 от ЗС да се
осъди „*" ЕООД да й отстъпи собствеността и предаде владението върху
гореописаните имоти.
Присъдени са направените в производството разноски на
ответниците.
Така постановеното решение е обжалвано от Кооперация „*“ с.*,
обл.*чрез адв.К.Б. с изложени доводи за неправилност, грубо нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованетост.Оплакванията са, че
събраните по делото писмени доказателства са игнорирани, не са обсъдени в
цялост гласните доказателства и не са кредитирани заключенията на вещите
лица.Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да бъдат уважени
предявените искове изцяло.
В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния
представител на адв.К.Б. , който моли съда да уважи същата като отмени
атакуваното решение като неправилно и да постанови решение по същество ,
с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
Община гр.*,обл.*чрез адв.К.А. с изложени доводи за нейната
неоснователност .Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като й се присъдят
направените разноски за въззивната инстанция.Горното становище се
подържа и в съдебно заседание.
Отговор на въззивната жалба е представен и от „*“ ЕООД гр.*,
представлявано от управителя А.А. чрез адв.Н.Б. с изложени доводи за
нейната неоснователност.Същия е подробно мотивиран.
В съдебно заседание адв.Б. подържа становището си и моли съда
да остави жалбата без уважение като пътвърди атакуваното решение и
присъди разноски за производството.Допълнителни доводи са изложени в
писмени бележки.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
2
Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната
жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по
същество е правилно
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на
Община *и „*” ЕООД, че Кооперация ”*"с.*е собственик на основание чл. 2,
ал. 3 от ЗОС /отм. 2004 г./ на следните недвижими имоти:
УПИ *, кв. *по регулационния план на с. *, обл. *,одобрен със Заповед №
64/1990 г. на кмета на Община *, целият с площ от 1515 кв.м., при граници и
съседи: от изток - край на регулацията, от запад - улица, от север - улица, от
юг - край на регулацията, за който е съставен Акт за частна общинска
собственост */31.05.2017 г. и Имот № *в землището на същото село, целият с
площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен, при
граници и съседи: имот № *-складов терен на с. *, имот № * - полски път,
имот № *- жилищна територия, имот № *- пьт Ш-ти клас на МТ и имот №*-
пасище мера, за който е съставен Акт за частна общинска собственост №
*/31.05.2017 г., като на основание чл. 108 от ЗС да се осъди „*" ЕООД да й
отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописаните имоти.
За да постанови атакуваното решение МРС след анализ на
доказателствата по делото събрани пред него е приел, че ищецът не е
установил надлежно, че процесните сгради са построени със средства на
кооперацията, както и правото си на собственост върху тях, докато общината
се легитимира като собственик на земята, върху която се намират
постройките чрез Актове за частна общинска собственост , които не са
оспорени и е продала същите на втория ответник * ЕООД.
3
Така направените изводи по правния спор довели до постановяване
на атакуваното съдебно решение като краен резултат са правилни и МОС
напълно ги споделя и при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска с
твърдението , че е собственик на процесните имоти като инвеститор и главен
изпълнител на сградите в тях, ведно с прилежащия терен на основание
чл.2,ал.3 от ЗОС/отм./ и същите незаконосъобразно са актувани като частна
собственост на Община *.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.
В чл.2,ал.3 от ЗОС/отм. е предвидено, че не са общинска собственост
сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с
идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г.,
включително и прилежащият терен.
Позоваваики се на тази разпоредба ищецът следва да установи, че
строителството на сградите описани в исковата молба е осъществено преди
13.07.1991 година от кооперацията със собствени средства и какъв е
прилежащия им терен.
За прилежащ терен с оглед нормативните изисквания се приема сумата
от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и
площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от
външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж
или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен
имот.
В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на следните
сгради:-Метална работилница на площ от 747 кв.м, построена през 1978 г.,-
Трафопост на площ от 9 кв.м.. построен 1964 год.,-Пресовно помещение на
4
площ от 108 кв.м., построено през 1988 г.,-Метален навес с подкранов път на
площ от 432 кв.м., построен 1990 г.,-Даракчийска работилница на площ от
110 кв.м.. построена през 1969 г.,-Фуражомелка на площ от 54 кв.м.,
построена през 1975 г.,-Битовка /фуражна кухня/ на площ от 54 кв.м.,
построена през 1975 г. и теренът върху, който са разположени посочените
сгради попада върху процесните имоти предмет на спора.
С два договора от 10.08.2017година имот №*и УПИ * в кв.*в с.*са
продадени от Община гр.*на „*“ ЕООД гр.*, който към настоящия момент
упражнява фактическата власт върху тях.Преди това същите са актувани като
частна общинска собственост.
Установи се и не се спори също така, че с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело *от 2016 г. на
Нотариус В.Т., жалбоподателят е продал на "* ЕООД две сгради, а именно:
сграда с площ от 200 кв.м., разположена в УПИ *в кв.*по плана на село *,
област *, одобрен със Заповед № 64 от 1990 година на кмета на община *и
сграда с площ от 333 кв.м., разположена в имот № *в землището на село *,
област *, с площ от 9,549 кв.м., при граници и съседи: имот № *складов терен
на село *, имот № *- полски път на село *, имот № *– жилищна територия на
село *, имот № *- път ІІІ кл. на Министерство на транспорта и имот № *–
пасище, мера на община *.
Сградата от 200 кв.м. е разположена в УПИ *в кв.*по плана на село
*, област *, който имот, съгласно Акт № *за частна общинска собственост от
10.07.2012 година, е собственост на Община *. През 2017 година е изготвен
Проект за изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и
застрояване за УПИ *, като се образува нов УПИ *, на която е променено
отреждането, като се запазва съществуващата сграда. Изготвеният проект е
одобрен със Заповед № 201 от 25.04.2017 година на Кмета на Община *. След
влизане в сила на заповедта, с Акт за частна общинска собственост № *от
31.05.2017 година е актуван като общинска собственост УПИ *в кв.*по плана
на село *. На 10.08.2017 година с Договор № *, Община *продава на „*"
ЕООД УПИ *в кв.*по плана на село *с площ от 1515 кв.м. за сумата от 7
272,00 лева. Няма данни собствеността на Община *да е оспорена.
Установено е по делото и че с Акт за частна общинска собственост
5
632/12.10.2009 година, на основание чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската
собственост е актуван имот № *с площ от 67.795 дка и с начин на трайно
ползване: жилищна територия. След разделяне на имота е образуван имот №
*с начин на трайно ползване „Жилищна територия” с площ от 9.549 дка, за
който е съставен Акт за частна общинска собственост № */08.11.2016 година-
л.53 от делото.
Установено е, че със Заповед № 200/25.04.2017 година на Кмета на
Община *с е одобрен Проект за подробен устройствен план – ПЗ за ПИ № *в
землището на село *, община *, на който се променя отреждането от „за
жилищна територията” в „за обществено обслужваща дейност и се запазва
съществуващата сграда. Заинтересованите лица са уведомени за това, че е
изготвен Проект за ПУП-ПЗ за поземлен имот № *, като на заинтересованите
лица е обявена и Заповедта за одобряването му. Няма данни в
законоустановения срок да има подадени възражения от заинтересованите
лица, поради което и Заповед № 200/25.04.2017 година на Кмета на Община
*е влязла в законна сила, за което са съставени и съответните констативни
протоколи- от делото
Впоследствие с Акт за частна общинска собственост № */31.05.2017
година е актуван като общинска собственост имот № *, с начин на трайно
ползване: ,,производствен терен” с площ от 9.549 дка, в землището на село *.
Няма данни по делото собствеността на Община *да е оспорена от ищеца.
Видно Заявление вх.№ АУ-748/30.12.2016 година, ответното
дружество „* ЕООД - град *, е поискал да закупи двата общински имоти,
описани по-горе. В резултат на това, с Решение № 246 по протокол №
23/28.06.2017 година Общински съвет *е дал съгласие за продажба без търг на
двата общински имоти.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска
собственост № * от 10.08.2017 година, Община *е продала на втория ответник
имот № *, находящ се в землището на село *, с ЕКАТТЕ *, община *, с площ
на имота 9.549 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, вид
собственост: частна, при граници и съседи: имот № *-складов терен на село *,
имот № *-полски път на село *, имот № *-жилищна територия на село *, имот
№ *-път ІІІ клас на Министерството на транспорта и имот № *-пасище, мера
6
на община *. Имотът е образуван от имот № *.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска
собственост №* от 10.08.2017 година, Община *е продала на „*“ ЕООД
гр.*УПИ *, кв.*, с ЕКАТТЕ *, община *по плана на село *, община *, област
*, одобрен със Заповед № 64/1990 година на Кмета на Община *и одобрен
ПУП със Заповед № 201/25.04.2017 година на Кмета на Община *, целият с
площ от 1515 кв.м., при граници и съседи: изток-край на регулация, запад-
улица, север-улица, юг-край на регулация.
Установено е, че с обявление № Об-12/31.03.2017 година
представляващият Кооперация *село *е уведомена, че е изготвен проект за
Подробен устройствен план - план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за поземлен имот
№ *, землище село *, община *, като се промени отреждането му „за
обществено обслужваща дейност” и „се запази съществуващата сграда,
съгласно приложената скица предложение”.
С Обявление № Об-21/26.04.2017 година представляващият
кооперацията всело *е уведомен, че е издадена Заповед № 200/25.04.2017
година на Кмета на Община *, за одобряване на проект за Подробен
устройствен план - план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за поземлен имот № *в
землището на село *, община *, като се промени отреждането му „за
обобществено обслужваща дейност” и ,,се запази съществуващата сграда,
съгласно приложената скица предложение”.
Установено е също, че за УПИ *, кв.*, по плана на село *, община *,
област *, одобрен със Заповед № 64/1990 година на Кмета на Община *и
одобрен ПУП със Заповед № 201/25.04.2017 година на Кмета на Община *,
целият с площ от 1515 кв.м., при граници и съседи: изток-край на регулация,
запад-улица, север-улица, юг-край на регулация е изработен и одобрен проект
за Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ІІЗ/
през 2017 година. С Обявление № Об-13/31.03.2017 година,
представляващият жалбоподателя е уведомен, че е изготвен проект за
Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за
УПИ *, в кв.*по плана на село *, община *, като с Плана за регулация от УПИ
*се образува нов УПИ *, с цел промяна на отреждането „за обществено
обслужваща дейност” и се образува нова улица тупик. С Обявление № Об-
7
22/26.04.2017 година, е уведомен и че е издадена Заповед № 201/25.04.2017
година на Кмета на Община *, за одобряване на проект за Подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ *, в
кв.*по плана на село *, община *, като с Плана за регулация от УПИ *се
образува нов УПИ *, с цел промяна на отреждането „за обществено
обслужваща дейност” и се образува нова улица тупик.
Установено е също, че имот № *с площ от 9,549 дка е образуван чрез
разделяне от имот № *и е собственост на Община *, съгласно Акт № *за
частна общинска собственост. За имот № *е съставен акт за частна общинска
собственост № */08.11.2016 година. В последствие е изготвен проект за
изменение на Подробния устройствен план – План за ПИ № *, на който е
променено отреждането на имота. Изготвеният проект е одобрен със Заповед
№ 200 от 25.04.2017 година на клета на Община *. Няма данни ищецът да е
оспорил собствеността на общината.
Жалбоподателят претендира да е собственик на описаните в
исковата молба седем броя сгради на основание чл.2, ал.3 от ЗОС (отм. 2004
г.) като изградени със средства на кооперацията до 31.07.1991година.
Местоположението на същите не е индивидуализирано за всяка една от
сградите с исковата молба.Едва в хода на съдебното производство от
заключението на вещото лице М.В. по изпълнената съдебно-техническа
експертиза се установява, че битова/фуражна/ кухня и трафопост се намират
в УПИ *,кв.*по плана на с.*, а в имот №*се намират останалите сгради-
метална работилница, пресовно помещение, металин навес с подкранов път,
даракчийска работилница и фуражомелка.
Не се спори между страните, че описаните в исковата молба
постройки са изградени и съществуват към настоящия момент.Спорното
между страните е дали са изградени от ищеца с негови средства до 31.юли
1991година и дали имотите предмет на спора са им прилежащ терен.
Във връзка с твърденията ,че сградите са построени от ищеца в
претендирания период по делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са изслушания заключение на вещи лица изпълнили съответните
експертизи.
От заключението на вещото лице И.А./л.155/ по назначена съдебно-
8
счетоводна експертиза на която е поставена задача да установи дали сградите
и терена са заведени счетоводно по баланса на Кооперация *в с.*и по кои
сметки се установява следното:Вещото лице А. както изрично заявява в
съдебно заседание е изготвило заключението си без да му бъде представен
отчет и баланс на кооперацията, тъй като в последните години са починали
счетоводителите на кооперацията и няма приемственост.Същото е работило
върху предоставена му оценка от трима лицензирани оценители през
1993година, която е оспорена от ответниците.Въз основа на тези данни е
приело , че процесните сгради са заведени по счетоводна сметка 203
сгради, а по сметка 201 са заведени земи.Стойностите по тях вещото лице е
взело от извършената оценка на имуществото от 1993година,т.е след
изискуеми период-31.07.1991година.В допълнителното си заключение
депозирано в деловодството на съда на 13.01.2020година/л.319/ вещото лице е
посочило, че процесните сгради са декларирани с декларация по чл.17,ал.1 от
ЗМДТ, действащ до 2011година.С декларация №392/29.11.2017гдина
кооперацията е декларирала метална работилница, пресово помещение,
подкранов път-навес, даракчийска работилница и фуражомелка.С декларация
от 07.06.2019година кооперацията е декларирала трафопост, дърводелска
работилница и портиерна.
От заключението на вещото лице инж.М.В. по назначената съдебно-
техническа експертиза се установява/л.324/ от делото, че сградите посочени в
исковата молба попадат в претендираните имоти, но същите не са отразени по
плана.В парцела е нанесена само продадената сграда.В отговор на въпрос №6
вещото лице е посочило приблизителния период на завършване
строителството на описаните в исковата молба сгради и кога са въведени в
експлоатация, като е ползвало коректив на
дълготрайни материали, Справка за стойността на сградите на ТПК „*“ с.*-
сметка 203, Протокол за приемане на готовия за експлоатация обект-
даракчийска работилница.Тъй като тези писмени доказателства са оспорени
от ответниците, от страна на ищеца не са ангажирани други такива. В тази
част на заключението вещото лице не се е позовало на документи за
въвеждане в експлоатация на сградите, а на справка за стойностите на
сградите на кооперацията.
От анализа на разпитаните в съдебно заседние от 24.11.2020година
9
свидетели И.Г.и Т.Л. не може да се приеме, че е установено по несъмнен
начин всяка една от сградите кога е изградени и с какви средства,тъй като
показанията им се свеждат до това колко бригади са работили, какви цехове
е имало разкрити в кооперацията, че сградите са декларирани и т.н.Свидетеля
И.В. действително заявява „с наши пари се строеха тези сгради, на
кооперацията парите, но е от наз е зимано, та е строено". От това изявление
не може да се направи извода дали парите за строежите са на кооперацията
или лични на хората. В показанията е посочено, че кооператорите са строили
на смени сградите, както и че счетоводно са заведени като председателя е
давал отчет.От така събраните доказателства не може да се направи извода,
че изграждането на сградите е финансирано със собствени средства на
кооперацията.
Посочените в жалбата писмени доказателства - Служебна бележка №
6 от 31.03.1981 г. на ОбНС, Форма 1 към икономически план за периода 1986-
1990 г. Форма 4 към икономически отчет за ТПК „*“, Програма за развитието
на ТПК „*“. Историческа справка от 20.03.1992 г. за ТПК *. Писмо - съгласие
изх. № 371 от 21.03.1978 г. от Районна инспекция гр. *, Служебна бележка №
6 от 31.03.1981 ж. на ОбНС с. *, Протокол от 11.11.1964 година отново не
установяват, кога са построени сградите, а че има разкрити съответните
цехове и отдели, както и не установяват, че сградите са финансирани със
средства на кооперацията.
От събраните по делото доказателства не се установи, че сградите
описани в исковата молба да представляват един стопански производствен
обект и да са функционално свързани, поради което и оградените имоти да са
техния прилежащ терен. В исковата молба не се съдържа и такова твърдение
МОС също намира за неоснователно е твърдението, че двата имота
представляват прилежащ терен към сградите. Всяка една от сградите има
самостоятелен статут и отделно предназначение. Сградите не са свързани
функционално една с друга, поради което не следва да се разглеждат като
един комплекс и за всяка една от сградите може да се определи съответен
прилежащ терен.В тази насока е направеното в съдебно заседание на
24.11.2020 година изявление на вещото лице М. В., че за всяка една от
сградите може да се определи съответния прилежащ терен.
10
С оглед на гореизложеното МОС също намира за неоснователна
претенцията на кооперацията, че е собственик на двата имота - УПИ *в кв.*и
имот № *в землището на с.*като прилежащ терен на сгради построени от
кооперациято до 31.07.1991г. Сградите не са свързани функционално една с
друга, поради което не следва да се разглеждат като едно цяло. Всяка една от
сградите има самостоятелен статут и отделно предназначение и за същите не
се установи по несъмнен начин да се изградени със средства на кооперацията
до 17.юли 1991година.
С оглед гореизложеното правото на собственост на ответниците не е
оборено и исковата претенция с правно основание чл.124 от ГПК е
неоснователна.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че
претендираното право на собственост на ищеца не е установено по
надлежен ред, поради което и исковата претенция правилно и
законосъобразно е отхвърлена и от първоинстанционния съд.С оглед изхода
на главния иск, то и искът по чл-.108 от ЗС спрямо втория ответник е
неоснователен, тъй като същия владее имота на правно основание.Жалбата се
явява неоснователна изцяло и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да възстанови на
въззиваемите страни разноските за настоящето производство както следва-
2100лева на Община *и 1200лева на „*“ ЕООД *.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№260076/25.02.20210година от постановено по
гр.д.№921/2019година по описа на Районен съд гр.Монтана.
ОСЪЖДА Кооперация „*“с.*, с Булстад *представлявана от
председателя В.В. да заплати на Община *с булстад *сумата от 2100лева
направени разноски във възивното производство за адвокатско
възнаграждение.
11
ОСЪЖДА Кооперация „*“с.*, с Булстад *представлявана от
председателя В.В. да заплати на * ЕООД с ЕИК *сумата от 1200лева
направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12