ЗАПОВЕД №
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
по чл. 410 ГПК
град
Велико Търново, на 01.07.2020 година.
Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 01.07.2020г.
закрито разпоредително заседание по Ч. гр. дело № 1391 по описа на съда за 2020 година, докладвано от Димитър
Кръстев - районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и допълнителната молба, подадена
към него установи:
По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на
ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен
с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
/Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за
изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е
налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените
от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени
доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и
мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не
водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Претендираните със заявлението вземания за такса за
експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение,
както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране обаче, се основават на
неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона
и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено
по отношение на тях.
Нито от
твърденията на заявителя, нито от договора за кредит и Тарифата към него може
да се изведе съдържанието на услугата "експресно разглеждане на
документи". Липсва разграничение между дейността по разглеждане на
документи и експресното разглеждане на заявката, за които в Тарифата са
предвидени две отделни такси. Задължаването на длъжника да заплати по–високата
такса за експресно разглеждане, без да е ясно срещу тази цена какви са
задълженията на кредитора, което отнапред изключва проверката дали те са
изпълнени, води до липсата на еквивалентност между права и задълженията на
двете страни по отношение на тази т.нар. "допълнителна услуга". По
тези съображения, изхождайки от общото правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
уговорката за дължимост на такса експресно разглеждане на документи
представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по
договора. Отделно от това, уговарянето на такава такса е в пряко противоречие
със закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща
такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Безспорно
дейността по разглеждане на молбата за отпускане на кредит е част от процеса на
усвояването му и такса за тази дейност не следва да се дължи. Предвид
изложеното клаузата е нищожна и поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Неустойката, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора за
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените в
договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не
съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената
цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по
смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е
фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което
обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение
по договора, чрез поръчител, безспорно създава значително неравновесие между
търговеца и потребителя.
Разходите за извънсъдебно събиране на вземането
съгласно приложената към заявлението Тарифа са посочени само като стойност и са
обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не
и за каква дейност се начисляват. От една страна следва да се има предвид, че дейността
по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да
изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради
което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна,
поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това,
че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от
извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера си това
вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил
такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса
разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля
изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на
законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането
на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Водим от горното и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът К.И.В., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град София, ул.
"Панайот Волов" № 29, етаж 3, с ЕИК ********* сумата в размер на 300.00 лв. /триста
лева/ - главница, представляваща задължение по Договор
за паричен заем № 5491420 от 14.12.2018 година, сключен с "Вива
Кредит" ООД; сумата в размер на 41.60
лв. /четиридесет и един лева и 60ст./ - договорна лихва за периода от 13.01.2019
година до 12.07.2019 година, сумата
в размер на 18.06 лв. /осемнадесет
лева и 6ст./ - лихва за забава за периода от 14.01.2019 година до 19.06.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 26.06.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата общо в размер на 75.00 лв. /седемдесет
и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 25.00
лева - внесена държавната такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
ОТХВЪРЛЯ
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 124.25 лв. /сто
двадесет и четири лева и 25ст./ - такса за експресно разглеждане на документи, за сумата в размер на 124.25 лв. /сто двадесет
и четири лева и 25ст./ - неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата в размер на 145.00 лв. /сто
четиридесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Вземането, за което е уважено искането, произтича от следните обстоятелства:
На 14 декември
На 02 септември
Между заемателя К.И.В.
и "Вива Кредит" ООД е сключен Договор за паричен
заем № 5491420 от 14.12.2018
година. Съгласно същия, заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 300 лв., която
сума е предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят
е изпълнил задължението си но договора. Длъжникът се е задължил да ползва и
върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 41.60
лв., съгласно условията на месечни погасителни вноски.
Длъжникът
е трябвало да изплати целия заем на 12.07.2019г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а длъжникът по
делото продължава виновно изпълнява задълженията си. По тази причина длъжникът
дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 18.06
лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Банкова сметка, ***ата сума:
IBAN: ***, BIC/***: BPBI BG SF, банка "Юробанк България" АД (б. "Пощенска банка" АД) - по договор № 5491420.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви се
възможност в едномесечен срок:
1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед,
или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта.
Ако възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по – висок размер
от посочения в заповедта. В случай, че изпълните задължението по заповедта в
срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си.
Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с
препис за заявителя.
2. Ако възражението
бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.
3. Настоящата заповед
е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация
не е проверявана от съда.
4. Ако до изтичане на
едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение
до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
5. Заповедта подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново само в частта за разноските в
едномесечен срок от връчването.
Районен съдия: