№ 19085
гр. С, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110142008 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която ищецът П. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. НИ, ул. „СКО“ № 6, чрез адв. П. П., е предявил срещу ответника
„ИАБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 14, ет. 1,
представлявано от ИИК, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, предявен като
частичен иск от вземане в пълен размер 15000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически неразположения, негативни
чувства, емоции и преживявания, уронване на достойнството и доброто име, чест и
обществен авторитет в професионалната му дейност като областен управител, претърпени в
периода от 30.11.2023 г. до 12.07.2024 г. в резултат на публикация в уебсайт – www.B.bg от
дата 30.11.2023 г., със заглавие „Некадърен областен управител върна Б в средните векове“ и
подзаглавие „Губернаторът до такава степен е писнал на местните си покровители, че дори
общинските съветници на ПП-ДБ с нарочна декларация – петиция до Министерски съвет и
Народното събрание, искат незабавното му отстраняване“, ведно със законната лихва от
30.11.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2023 г. ответникът чрез своите служители е
публикувал в стопанисвания от него уебсайт – www.bliz.bg информационна статия със
заглавие „Некадърен областен управител върна Б в средните векове“ и подзаглавие
„Губернаторът до такава степен е писнал на местните си покровители, че дори общинските
съветници на ПП-ДБ с нарочна декларация – петиция до Министерски съвет и Народното
събрание, искат незабавното му отстраняване“. В текста на статията ищецът поддържа, че
се съдържат множество обидни и клеветнически изрази, употребени за него. Твърди, че под
1
снимката в началото на статията е написан текст: „Най- добрият град за живеене в България
– Б е на път да бъде върнат в средните векове от некадърен, но партийно верен областен
управител на новата власт“. Твърди се, че към статията е публикувана снимка с образа на
ищеца, а статията е достигнала до изключително голям кръг от читатели, като е била
прочетена над 53000 пъти. В тази връзка твърди, че му е нарушено правото на личен живот,
установено в чл. 32 от Конституцията на Република България. Посочени са множество
изрази в статията, които ищецът счита за клеветнически и обидни и като цяло свързани с
негативно внушение спрямо личността му. Посочва като вредоносни следните конкретни
изрази от процесната статия: „Държавният каймакамин П. Я. се забърква в скандал след
скандал“; „Поредният провал на чиновника с рехава и съмнителна биография е забавЯето на
ремонта на язовир „ЯП “; „Това е само част от проблемите, които Я. трупа като лавина върху
морската ни столица.“; „ ...подигравката с правото на самоуправление на местните общности
ще стои като брошка на ревера на П. Я.“; „ ...-от 11 години Я. обикаля политически сили и
търси държавно гнездо, в което да снесе яйце.“; „ П. Я. се гърчи, но успява да влезе под
кожата на местния нобилитет. “; „ Напрежението очевидно идва твърде силно за младия
областен и той се пропуква психически, казват негови подчинени.“; „работата в областната
управа е блокирана, тъй като се налагат спешни решения. “; „ семейство Я.и се оправя доста
добре. Преди време П. се опита да нареди брат си Д Я. на поста генерален директор на ДП
„Пристанищна инфраструктура Братът скоропостижно изхвърча, след като се опита да
прехвърли милиардите на пристанището на турска банка.“; „Дали психически
неуравновесен човек с нищожна биография и политически мек гръбнак трябва да управлява
цялата държавна собственост на област Б? Това трябва да кажат неговите покровители.“.
Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждането на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи, че от
цитираните в исковата молба текстове на процесната статия не се установява коя дума или
израз ищецът счита за обида или клевета или приписване на престъпление. Твърди, че
посочените от ищеца като обидни и съдържащи клевети твърдения в статията нямат такъв
характер, доколкото процесният журналистически материал бил изготвен след отправени в
информационната агенция десетки обаждания сигнали от граждани, служители в
Областната управа - гр. Б, кметове, представители на неправителствени и граждански
организации и представители на общини в Област Б, отправени по повод некомпетентното
управление на областния управител на гр. Б – П. Я.. Сочи, че предвид обСтелството, че
ищецът е публична фигура, същият може да бъде подложен на обществена критика на по-
високо ниво от това, на което са подложени частните лица. Излага подробни аргументи, че
изразите, чрез използването на които ищецът претендира да е било осъществено
непозволеното увреждане, по своята същност представляват оценка на действията и на
биографията на ищеца. Счита, че с изложеното в статията не се достига и до създаване на
внушения, каквито ищецът твърди, като написаното от автора представлява коментар на
общозначима тема. Посочва, че сочените в исковата молба факти, обСтелства и твърдения са
2
направени преди ответника от други медии, като ищецът се е запознал с тяхното
съдържание. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му за твърдените от ищеца вреди, доколкото ако такива са налице, то те са
нанесени на ищеца преди публикуването на процесната статия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 30.11.2023 г. на уебсайт – www.bliz.bg по възлагане
на ответното дружество е публикувана статия със заглавие „Некадърен областен управител
върна Б в средните векове“ и подзаглавие „Губернаторът до такава степен е писнал на
местните си покровители, че дори общинските съветници на ПП-ДБ с нарочна декларация –
петиция до Министерски съвет и Народното събрание, искат незабавното му отстраняване“.
Не е спорно и че статията е със съдържанието и оформлението, идентично с представената
по делото разпечатка на хартиен носител. Не са посочени конкретни физически лица автори,
а е отбелязано „автор: БЛИЦ“.
Безспорно е и че ищецът е бил областен управител на област Б в периода от 29.07.2023
г. до 19.04.2024 г.
Видно от представеното към исковата молба Становище от доц. Д-р Г Д – Б,
преподавател в катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ към
Хидротехнически факултет на УАСГ, С от страна на ищеца в качеството му на областен
управител с писмо с изх. № 21-00-29 от 01.11.2023 г. е изискано становище от катедра
„Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ относно инвестиционен проект
„Аварийна реконструкция на филтърно и помпено стъпало на ПСПВ ЯП" с конкретни
въпроси. Според становището предвид критичното съСие на съществуващият филтърен
корпус на ПСПВ ЯП, операторът „Вик" ЕАД-Б е предприел спешни мерки за максимално
бързо решаване на проблема. Със становището са дадени препоръки за допълване на
проектното предложение, тъй като мащабът на проектните дейности предполага, че новото
филтрационно стъпало ще замени напълно и дългосрочно съществуващият филтърен корпус
и за това неговата техникоикономическа целесъобразност трябва да бъде по-добре
аргументирана.
Представено е и писмо от 27.10.2023 г. от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Б до
ищеца, с което се представя становище от „ЕГ С“ ООД в качеството на проектант на обекта
за ефекта от пречистване на новопроектираното филтърно стъпало на ПСПВ „ЯП" в
периодите на замърсяване на суровата вода с манган.
Представено е и писмо от 16.11.2023 г. от „С - Я 99 ЕООД относно: Комплексен доклад
за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите за обект „Аварийна реконструкция на филтърно и помпено стъпало на ПСПВ
ЯП", фаза Технически проект, адресирано до ищеца като областен управител на област Б и в
отговор на негово писмо с изх. № 26-00-957(2) / 10.11.2023г.
Представени са заповеди на ищеца като обл. управител на обл. Б както следва: Заповед
3
№ РД-09-40/11.10.2023 г. за оспорване на решение № 901, прието по т. 16 от дневния ред на
заседание на Общински съвет С, отразено в протокол № 51/20.09.2023 г. и Заповед № РД-09-
36 от 07.09.2023 г. за оспорване на приетото по т. 22 от дневния ред на 32-ро заседание на
Общински съвет Ц, отразено в протокол № 32/16.08.2023 г. решение № 665, в частта му по т.
IV. Представен е сигнал от 28.08.2023 г. до областния управител от Е Г. П, с която се иска
оспорването на посоченото решение на ОС – Ц.
Според представения Протокол от 27.09.2023 г. на ищеца като областен управител е
предложено от комисия от пет дл. лица да сключи договор с „АНДИ БГ“ ООД за извършване
на доставка и монтаж на оборудване (реновиране на система за видеонаблюдение) на
административната сграда на Областната администрация – Б по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3
ЗОП с цел обезпечаване сигурността на Общинската избирателна комисия, сигурността на
помещенията за съхраняване и разпределение на изборните книжа и бюлетините,
необходими за провеждане на изборите на 29.10.2023 г.
Представени са и Вътрешни правила за обработване, технически и организационни
мерки за защита на личните данни и водене и съхранение на регистри съгласно Общ
регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679) и Закон за защита на
личните данни в Областна администрация Б, утвърдени със заповед № РД-10.91 от
25.05.2018 г. на С Т – областен управител на област Б.
Представено е и Психиатрично становище, изготвено от доктор С – психиатър, според
което от проведен на 01.12.2023 г. преглед на ищеца е установена Остра стресова реакция
(F43.0), след преживЯо психотравмено събитие и е дадена препоръка за започване на
антидепресивна терапия и оставане под психиатрично наблюдение, с оглед налична
опасност от задълбочаване на психиатричното съСие.
Видно от гласните доказателства, събрани по инициатива на ищеца, чрез разпита на
свидетеля С Д Ц - зам.председател на политическа партия Средна европейска класа и
приятел на ищеца, процесната статия била възприета от него като атака, целяща да урони
престижа на ищеца. Според свидетеля повечето посочени в статията факти са неверни.
Посочва, че по отношение на язовира не е бил избран изпълнител и първото нещо, което
ищецът направил, след като встъпил в длъжност, било да се срещне с АВ, за да могат парите
да бъдат прехвърлени за другата година и да се използват по целесъобразност. Поддържа, че
е имало само три жалби, а не хиляди както било посочено в статията. Въз основа на лични
срещи с повечето кметове – на С, на С, на Н, на К и други, твърди, че по-големите общини
работели с него и били в добри отношения. Поддържа, че ищецът е работил в едни от най-
големите компании в Европа. Според свидетеля статията създала внушения и оронила
престижа на ищеца, като лично чул коментари след прочитането й по адрес на ищеца:
„Вижте този вашия областен управител ще съсипе Б! Гледай го какви неща прави!“, “ и той
като другите е дошъл само да лапа.“ . По повод публикуваната статия различни лица се
свързвали с ищеца, а свидетелят инициирал срещи с министър Д, АВ и КП, които го
уверили, че ищецът е правилният човек за този пост и си върши работата. Според ищеца
статията била обидна за ищеца, поради което той странял от хората, казвал, че много
4
странно го гледат и избягвал да се появява в Б. Свидетелят чувал да се говори по въпроса за
„ЯП“ и хората заради статията казвали: „П. ще остави без вода Южното Черноморие.“.
От показанията на доведения от ответника свидетел Я К Б се установява, че същият е
бил заместник-главен редактор при публикуване на статията, която според него е била
свързана със сигнали до медията от десетки граждани за некомпетентност на ищеца в
неговата сфера и за несвършена работа. Посочва, че общински съветници писали на
министър-председателя към онзи момент, че има проблеми с ищеца и за недобре свършена
работа за язoвир ЯП, както и други обекти в гр. Б. От обаждания до общински съветници в Б
и новини в други медии според свидетеля станало ясно, че има неща, които не се вършат
коректно и че има огромна опасност Б да бъде изправен пред водна криза. Посочва, че
информацията била събрана от различни източници – от десетки обаждания и електронни
писма на притеснени граждани, от информационни сайтове, от неправителствени
организации и от поне трима-четирима общински съветници. Били правени опити да се
свържат с ищеца на служебните телефони в общинската управа, но не успели.
Представени от ответника са разпечатки на материали от различни издания /според
твърденията на ответника разпечатани от сайтове - “Флагман“, „клюки.бг“, “afera.bg”,
“nbox”, “narod.bg”/ от дати преди и след процесната статия, в които се поднасят твърдения и
коментари във връзка с ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За
основателността на предявената претенция се налага кумулативното наличие на следните
елементи на фактическия състав: 1/ възлагане на работа от ответника в качеството му на
възложител, 2/ осъществен деликт от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деЯие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деЯието и вредата, противоправност и вина), 3/ причиняването на вредите да е
реализирано от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа, като
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца с публикуването на статия, съдържащи неверни позорящи ищеца фактически
твърдения и обидни квалификации. Отговорност за вреди от публикации в печатно издание
носи този, който е възложил извършването на работата на основание чл. 49 от ЗЗД, т. е.
издателят на вестника в който са публикувани твърденията. Издателят носи отговорност за
верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно
журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след
които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
други граждани. (в този смисъл е константната съдебна практика, част от която - решение №
147/18.03.2011 г. по гр. д. № 1640/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. и решение № 404/13.07.2010 г. по
5
гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.)
В случая безспорно ответното дружество е възложител на работата на журналистите,
изготвили и публикували статиите в електронното издание с адрес www.blitz.bg.
Следователно за да се уважи предявения иск, следва да се установи, че процесните части от
статия, съдържат неверни клеветнически и опозоряващи, респ. обидни за личността
твърдения, както и че разпространението им се намира в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите вреди за ищеца.
Процесните части от публикациите, които съдържат твърдения за факти, а не мнения и
оценки на авторите им, съставляват основание за ангажиране на отговорността на
ответника, ако са неверни и позорни. Доказателствената тежест да установи истинността на
твърдените факти носи ответникът.
Съдът намира, че процесните части от статията имат позорящ личността на ищеца
характер, като в рамките на производството от страна на ответника не е проведено
надлежно доказване истинността на изнесените фактически твърдения. В този смисъл
недоказано остава, че ищецът се „забърква в скандал след скандал“. Липсват конкретни
доказателства, въз основа на които да се приеме, че е налице неизпълнение на служебните
функции на ищеца като областен управител, въз основа на което да се е стигнало до
„забавЯето на ремонта на язовир „ЯП “. В самата публикация твърдението е изнесено
декларативно и очевидно с цел създаване негативно внушение в обществото относно
дейността на ищеца, без да са посочени конкретните факти, довели до тези твърдения, а
последните не се навеждат и установяват и в наСщото производство. Не се установяват и
конкретни проблеми, които ищецът да е провокирал с работата си или конкретни
неизпълнени негови задължения, поради което и за невярно следва да се приеме
съдържанието на статията пряко сочещо или целящо да създаде внушение за неизпълнение
на служебните правомощия на ищеца, а именно: „Това е само част от проблемите, които Я.
трупа като лавина върху морската ни столица.“; респ „ ...подигравката с правото на
самоуправление на местните общности ще стои като брошка на ревера на П. Я.“; „работата в
областната управа е блокирана, тъй като се налагат спешни решения. “; „ П. Я. се гърчи, но
успява да влезе под кожата на местния нобилитет. “; „ Напрежението очевидно идва твърде
силно за младия областен и той се пропуква психически, казват негови подчинени.“. Тези
твърдения не се установява да са били потвърдени надлежно от поне два независими и
достоверни източника. В този смисъл показанията на свидетеля Я Б са неконкретни и
неубедителни, като в същите липсва яснота относно конкретно извършената проверка за
достоверност на изнасЯата чрез публикацията информация. Действително не следва да се
изисква от журналистите да посочват поименно източниците си, в случая обаче свидетелят
не сочи нито конкретната информация, която е получена от различните групи източници,
нито каква проверка на сочените „сигнали“ е извършена, за да бъде оценена
добросъвестността на авторите при проучване и събиране на сведенията. В случая не може
да бъде прието, че е проведено дори косвено доказване истинността на изнесеното, каквото в
практиката е прието за допустимо, без да се разкриват поименно информаторите на
6
журналиста. Поради това и не може да бъде прието, че изнесената информация отговаря на
обективната действителност и следователно коментираните фактически твърдения се
установява, че са позорящи и неверни.
Негативно внушение за личността на ищеца съставлява и посоченото „ ...-от 11 години
Я. обикаля политически сили и търси държавно гнездо, в което да снесе яйце.“, като в
случая очевиден и търсен ефект от използваните изрази е внушението за целЯо
облагодетелстване по морално укорим начин, а не както твърди ответника в отговора –
сравнение с трайно установяване на птиците.
Позорни и неверни, доколкото друго не е установено по делото, са и частите от
статията както следва: „ семейство Я.и се оправя доста добре. Преди време П. се опита да
нареди брат си Д Я. на поста генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура
Братът скоропостижно изхвърча, след като се опита да прехвърли милиардите на
пристанището на турска банка.“. Очевидно в посоченото целенасочено се създава внушение
и се цели създаване на съмнение за неправомерно използване на служебното положение на
ищеца за осигуряване заемането на конкретна длъжност на лице от неговия семеен кръг, а в
производството не се доказва ищецът да е извършил конкретни незаконосъобразни или
морално укорими действия във връзка със соченото назначение.
В рамките на частта от статията: „Дали психически неуравновесен човек с нищожна
биография и политически мек гръбнак трябва да управлява цялата държавна собственост на
област Б? Това трябва да кажат неговите покровители.“ се съдържат както обидни изрази,
така и неверни позорящи твърдения. Изнесеното твърдение, че ищецът е „психически
неуравновесен“ не се доказва, като в тази връзка не се установява нито от специалист
психолог или психиатър да е констатиран подобен здравословен проблем на ищеца, нито се
установяват конкретни външни проявни форми на подобно съСие. Поради това и
използваният израз освен, че съставлява невярно твърдение, се явява и обида за личността на
ищеца. Такава е и останалата част от изречението, адресирана към неговата личност,
квалифицираща го като лице „с нищожна биография и политически мек гръбнак“. В тази
връзка следва да се посочи, че обидна квалификация за ищеца - „некадърен“ се съдържа и в
заглавието на самата статия, което макар да не е посочено в частите, изрично откроени в т.2
от исковата молба като увреждащи, сочи на общото внушение и смисъла, вложен в
използваните в самата статия думи и изрази.
В цялост съдържанието на статията и нейното заглавие съставляват позоряща името и
накърняваща достойнството на ищеца публикация, като не може да бъде споделена
защитната теза на ответника, че се касае до мнение на автора и оценка на дейността на
областния управител. В случая липсва каквато и да било оценъчна дейност на автора на
базата на критичност към конкретни действия/бездействия на ищеца, а е налице явно и
лишено от журналистическа етика внушение чрез изнасЯе на невярна информация и
използване на обидни изразни средства, което излиза извън рамките на допустимата намеса
в личната сфера на публичните личности.
При обсъждане вината и противоправността на деЯието, следва да се обсъди дали
7
когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, е
проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за
другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да
ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника, които източници обаче трябва да са
достоверни, т.е. трябва същите обективно да могат да гарантират истинността й. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се
изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му
поведение. Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се цитира
вече публикувана в друго издание информация./ в този смисъл Решение № 85 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2022 г., II г. о., ГК и др./.
В случая не се установява никое от посочените обСтелства, които да изключват
виновността и противоправността на деЯието. Процесните твърдения не са проверени
надлежно и добросъвестно. Съществуването на публикации и в други медии относно
изнесените твърдения не изключва вината, тъй като нито е цитирана конкретна публикация,
на която се базира информацията, нито е направена проверка дали съответната публикация
отговаря на истината, респ. дали е достоверна.
Обидните квалификациия за ищеца съдът намира, че не могат да бъдат преценени като
оценка и мнение на автора за дейността и личността му, тъй като използваните изрази ясно
сочат на целЯо унижаване честта и достойнството на лицето, а не целят да изразят критично
мнение спрямо публична фигура каквато е бил ищецът с оглед заеманата длъжност. Както
конкретните изрази, така и общият смисъл на статията, излизат извън рамките на
критичността, която следва да понесе едно лице, заемащо пост от публично значение и
интерес, като в случая дори не се касае до критичност, обоснована с конкретни факти, а до
обидно и явно необосновано общо внушение за несправЯе с работата поради липса на
психически и професионални качества.
Предвид посоченото съдът намира, че е реализирано виновно противоправно
поведение от лица, на които ответникът е възложил работа, а именно съставЯе и
публикуване на електронен материал, съдържащи непроверени неверни твърдения и обидни
квалификации за ищеца. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обезпечителна, тъй като ответното
дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови
работници или служители, които са причинили вредите при и по повод възложената им
работа. В случая ответникът признава, че е възложител на работата по изготвЯе,
публикуване и разпространение на статиите, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността му.
Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968 г. на Пленума
8
на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. №
1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение №
63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. №
777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение №
96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о., ГК) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в
чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В понятието "неимуществени вреди" се включват телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и
негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
след преценка на конкретните обективно установени факти и обСтелства.
В случая статията е общо достъпна посредством безплатния достъп до интернет
изданието и според отбелязването при разпечатването й е била прочетена 52657 пъти.
Установява се, че в резултат на публикуването й ищецът е преживял безпокойство,
притеснение и неудобство, като трайно е избягвал общуване и публични изяви в гр. Б.
Публичните личностни, каквато е ищецът, следва да търпят обоснована намеса в своя живот
от страна на медиите, изнесената информация, съставляваща допустима намеса в
частноправната му сфера, обаче следва да е достоверна и проверена и в границите, визирани
в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Когато свободата на
словото се упражнява превратно, чрез изнасЯе на неистинска информация с позорни
внушения за личността на увреденото лице със съзнаваната цел да се увредят честта,
достойнството и доброто му име или чрез пренебрегване на тези последици от деЯието,
завишените изисквания към публичните личности да търпят по-голяма намеса в
частноправната им сфера се явяват неотносими.
Справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди,
причинени на ищеца, съдът намира, че представлява сума в размер на 3500 лева.
Обезщетение в посочения размер се явява съответно на вида, интензитета и
продължителността на конкретните вреди, като не се доказва ищецът да е претърпял други
конкретни негативни последици, които да обосновават определЯе на по-висок размер на
обезщетението.
По изложените съображения предявеният иск е основателен за сумата 3500 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 7000 лв като недоказан следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
892,50 лева, съразмерно на уважената част от иска, от общо разноски в размер на 1785 лева /
280 лв – държавна такса, 5 лв – такса за издаване на обезпечителна заповеди и 1500 лева –
адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за прекомерност съгласно чл. 78,ал. 5
9
ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото/.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска, от общо сторени разноски в размер на 1500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИАБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Ч“ № 14, ет. 1, да заплати на П. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. НИ, ул. „СКО“ № 6 на
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.11.2023 г. до 12.07.2024 г.
в резултат на публикация в уебсайт – www.B.bg от дата 30.11.2023 г., със заглавие
„Некадърен областен управител върна Б в средните векове“ и подзаглавие „Губернаторът до
такава степен е писнал на местните си покровители, че дори общинските съветници на ПП-
ДБ с нарочна декларация – петиция до Министерски съвет и Народното събрание, искат
незабавното му отстраняване“, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3500 лева до пълния
предявен размер от 7000 лева – частичен иск от общо 15000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИАБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 14, ет. 1, да заплати на П. Г. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. НИ, ул. „СКО“ № 6 сума в размер на 892,60 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. НИ,
ул. „СКО“ № 6 да заплати на „ИАБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Ч“ № 14, ет. 1, сума в размер на 750 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10