РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Благоевград, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20221210102576 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните
Директори М. К. и С. С., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Б. М.“ №*, вх.*, офис **,
чрез адвокат Р. И. против П. Д. И., с ЕГН **********, с адрес с.К., общ. П..
С исковата молба е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
частичен иск от 543 202,03 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета №210170/31.05.2016 година, присъдени по гр.д.№ 7750/2017г. по
описа на СГС, в.гр.д.№ 3070/2018г. по описа на САС, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. "а", от
Кодекса за застраховане, е изплатил по щета №210170/31.05.2016г., обезщетение за
неимуществени вреди общо в размер на 543 202, 03 лв., присъдени по гр.д. №13904/2016г.
по описа на СГС и гр.д. №13905/2016г. по описа на СГС, на С. В. С., Р. А. П., М. А. Д.а и
Ю. А. К., законни наследници на А. И. С., починал при ПТП, настъпило на 19.07.2014г.
Излага се, че по цитираните по - горе граждански дела ответникът по настоящото дело е
бил трето - лице помагач на страната на Гаранционен фонд.
Поддържат се твърдения, че виновен - съгласно влязла в сила присъда по НОХД
№478/2015г. е ответникът П. Д. И., управлявал л.а. Опел Фронтера, ДКН *****, без
действаща 33 „ГО“ съгласно справка на ИЦ ГФ.
Твърди се, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 19.07.2014г. около 11.30-
12.00ч. по пътя от с. К. за с. П., при управление на л.а. Опел Фронтера, ДКН *****, без
свидетелство за правоуправление, водачът П. Д. И., в района на разклона за с. Беласица
1
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП, като се движил
с превишена скорост от 92 км.ч., при максимално допустима такава от 50 км/ч.,
сигнализирана с пътен знак. В резултат на действията на водача на л.а. Опел Фронтера,
същият причинил ПТП, като ударил правомерно движещия се л.а. ВАЗ, ДКН ******,
вследствие на което е причинена смъртта на водача му - А. И. С..
Излага се, че в нарушение на чл. 315 от Кодекса за застраховането (отм.) ответникът
управлявал процесното увреждащото МПС, без да има за него действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
Твърди се, че С. В. С., Р. А. П., М. А. Д.а и Ю. А. К., законни наследници на А. И. С. се
обърнали към ГФ за изплащане на обезщетение за нанесените им неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП, като е образувана щета № 210170/31.05.2016г., по която УС
на ГФ отказал изплащането на такова, поради непредставяне на достатъчно доказателства,
обуславящи търсеното обезщетение. Молителите не се съгласили с постановения отказ и
образували против ГФ гр.д. №13904/2016г. по описа на СГС, по което ищци били Р. А. П.,
М. А. Д.а и Ю. А. К. и гр.д. №13905/2016г. по описа на СГС, по което ищец била С. В. С..
Поддържа се, че съгласно влезлите в сила решения по цитираните дела, ГФ бил осъден да
заплати следните суми:
По гр.д. № 13904/2016г. по описа на СГС: На Р. А. П., М. А. Д.а, Ю. А. К. сума в размер на
по 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди/общо 300 000/; Законна лихва върху
сумите, считано от 01.06.2016г., на адв. П. К. сума в размер на 9036 лв., По сметка на СГС
12 000 лв. държавна такса.
По гр.д. № 13905/2016г. по описа на СГС, изменено с решение по в.гр.д. № 5344/2018г. по
описа на САС: На С. В. С. сума в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди; Законна лихва върху сумата, считано от 01.09.2016г., На адв. К. 6156 лв. адв.
хонорар, По сметка на САС 4000 лв. държавна такса.
Общата сума, която се твърди, че ГФ е изплатил по образуваните по-горе дела е 543 202, 03
лв. описана подробно в приложената към исковата молба подробна счетоводна справка.
Твърди се, че ответника е бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но
до подаването на исковата молба лицето не е погасило задължението си.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като съобщението до ответника ведно с
книжата по делото е връчено на 13.12.2022г. на Д. А., съпруга на ответника.
В указания едномесечен срок ответникът П. Д. И. не е депозирал писмен отговор.
С определение № 100/18.01.2023г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по
делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищеца редовно призован, не се явява законния представител, не се
явява и процесуален представител. С дата 25.05.2023 година е постъпила молба от ищеца
чрез пълномощника адвокат И.. Със същата предвид липсата на представен в срок отговор
на исковата молба и процесуалното поведение на ответника, в случай че не се яви в първото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, се
иска да бъде постановено неприсъствено решение, като бъдат присъдени сторените
разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца
чрез процесуалния си представител в депозирана на 25.05.2023 година молба е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие
2
на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
Ищецът чрез процесуалният си представител в депозирана на 25.05.2023 година молба е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение, редовно връчено на 13.12.2022 година - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 06.06.2023г.,
въпреки редовното си призоваване, не е изпратил и процесуален представител, а също и не е
направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Съдът намира, че така предявеният иск от ищеца се явява и вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея –
Присъда № 2724/18.05.2016 година, постановена по НОХД 478/2015 година по описа на
Окръжен съд – Благоевград; Удостоверение за наследници изх. № 02/21.01.2015 година,
издадено от Община П.; Решение № 386/13.10.2016 година, постановено по ВНОХД №
654/2016 година по описа на САС; Решение № 123/05.05.2017 година, постановено по
наказателно дело № 1317/2016 година по описа на ВКС; Справка от база данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от дата 02.06.2016 година; Молба от адвокат А .Б. до „Гаранционен фонд“, вх. № 24-01-
306/31.05.2016 година на „Гаранционен фонд“; Пълномощно и договор за правна помощ;
Писмо от „Гаранционен фонд“ до С. С., Р. П., М. Д.а и Ю. К. чрез адвокат А .Б., изх. № 24-
01- 306/25.08.2016 година; Писмо от ЗД БУЛ ИНС АД, изх. № ОК[1]439196/21.06.2016
година до „Гаранционен фонд“; Задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите; Справка по дело; Решение № 3974/18.06.2018 година, постановено по гр.
дело № 13905/2016 година, по описа на СГС; Решение № 2150/09.09.2019 година,
постановено по гр. дело № 5344/2018 година, по описа на САС; Решение № 1153/15.05.2019
година, постановено по гр. дело № 5344/2018 година, по описа на САС; Определение от
01.10.2018 година, постановено по гр. дело 13905/2016 година, по описа на СГС;
Уведомление за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК до
„Гаранционен фонд“, по гр. дело № 13905/2016 година; Преводно нареждане от дата
19.12.2019 година за сумата от 4000,00 лева; Покана за доброволно изпълнение по изп. дело
№ 20217870400025, по описа на ЧСИ М. Д.; Изпълнителен лист от 22.01.2021 година;
Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 202188600401349, по описа на ЧСИ В. М.;
Изпълнителен лист от дата 30.08.2018 година по гр. дело № 13905/2016 година; Справка за
дело; Решение от дата 27.04.2018 година, постановено по гр. дело 13904/2016 година, по
описа на СГС; Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20198600401755, по описа
на ЧСИ В. М.; Изпълнителен лист от дата 02.09.2019 година; Уведомление за доброволно
изпълнение на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК; Решение № 1268/2019 година, постановено
по гр. дело № 5123/2018 година, по описа на САС; Покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 20188600400989, по описа на ЧСИ В. М.; Изпълнителен лист от дата 04.07.2018
година; Преводно нареждане за кредитен превод, Плащане по запор № 591069 на ЧСИ М. Д.
3
от дата 18.02.2021 година; Преводно нареждане за кредитен превод по изп. дело №
20188600401349, по описа на ЧСИ В. М., за сумата от 130001,78 лева от дата 05.09.2018
година; Преводно нареждане за плащане от/към бюджета – държавна такса по гр. дело №
13904/2016 година, по описа на СГС, за сумата от 12000,00 лева с дата 21.08.2019 година;
Преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 385 143,84 лева по изп. дело №
20188600400989, по описа на ЧСИ В. М. от дата 13.07.2018 година; Преводно нареждане за
кредитен превод за сумата от 10688,10 лева по изп. дело № 20198600401755 от дата
13.09.2019 година; Справка по щета № 21-0170/31.05.2016 година; Регресна покана относно
Щета № ГФ 21-0170/31.05.2016 година; Известие за доставяне.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от 543 202,03 лева, представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №210170/31.05.2016 година,
присъдени по гр.д.№ 7750/2017г. по описа на СГС, в.гр.д.№ 3070/2018г. по описа на САС,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата в
размер на 200,00 лв. - внесена държавна такса по делото, и 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение, тъй като исковата молба е изготвена от юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1, вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. И., с ЕГН **********, с адрес с.К., общ. П. ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван заедно от
Изпълнителните Директори М. К. и С. С., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Б. М.“
№*, вх.*, офис **, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от 543 202,03 лева,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№210170/31.05.2016 година, присъдени по гр.д.№ 7750/2017г. по описа на СГС, в.гр.д.№
3070/2018г. по описа на САС, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
/09.11.2022 година/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА П. Д. И., с ЕГН **********, с адрес с.К., общ.
П. ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С. С., със съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „Б. М.“ №*, вх.*, офис **, сумата в размер от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответника.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна на съдебния адрес, чрез
пълномощника.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4