№ 16892
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110102169 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40 КЗ.
Ищецът твърди, че е собственик на л.а. с рег. № ..., , който е участвал в ПТП,
настъпило на 10.08.2020 г.. в гр. София в резултат на виновното и противоправно поведение
на водача на товарен автомобил с рег. № ....
Заявява, че в резултат на реализирането на процесния вредоносен резултат на
притежаваното от него имущество - л.а. с рег. № ..., са причинени вреди, като претендира
обезщетението за тяхното репариране от ответното дружество, с което е бил сключен
договор за имуществена застраховка „Каско“.
Претендира заплащане на посочената сума от ответника, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски. .
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът
не е изпълнил задължението си да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и
описание на щетите, както и за извършването на допълнителен или контролен оглед, ако
това се изисква от последния.
Предвид на неизпълнението на това задължение съгласно т. 78 от ОУзастрахователят
имал право да откаже изплащане на обезщетение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не е спорно, че между страните през процесния период е съществувало
правоотношение, възникнало въз основа на договор за имуществена застраховка „Каско на
1
МПС“.
От събраните по делото доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Н., чийто
показания съдът кредитира като преки и непосредствени, се установява, че на процесната
дата е настъпило ПТП с участието на застрахования при ответника автомобил, реализирано
по вина на водача на товарен автомобил, с теглич на него, спрял рязко на пешеходна пътека.
Установяват се и вида и мястото на уврежданията – преден капак, броня, решетка.
От заключението от САТЕ се установява, че действителната стойност на на л.а. а. с
рег. № С 9077 МР към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие е в
размер на 20323 лв. лв., а стойността на запазените части възлиза на 30 % от действителната
стойност на автомобила, определена към датата на настъпване на процесното събитие.
Стойността на ремонта, изчислена по средни цени, е в размер на 27060.23 лв.. и
същата надхвърля неговата действителна стойност, като стойността на запазените
автодетайли е в размер на 30% лв., поради което възстановяването на автомобила е
икономически неизгодно, т. е. налице е т. нар. “тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ., при което обезщетението се определя като от действителната стойност на автомобила,
определена към датата на настъпване на процесното събитие, се приспадне стойността на
запазените автодетайли.
В случая посоченото обезщетение възлиза на сумата от 14226 лв.( 20323лв.
(действителната стойност на автомобила към настъпване на процесното застрахователна
събитие) – 30% .х 20323лв. -6097 лв.).
Относно правоизключващото възражение на ответника за това, че тъй като ищецът
не изпълнил задължението си да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и
описание на щетите, както и за извършването на допълнителен или контролен оглед, ако
това се изисква от последния, застрахователят имал право да откаже изплащане на
обезщетение, съдът намира следното, а именно:
Според чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже да плати когато
застрахованият или трето ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното
събитие; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния
договор, в други случаи, предвидени със закон.
Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ е предвиден
като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може да откаже да изпълни
задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования, респективно
застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно
значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо
възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
2
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
Не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване
отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е
предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Касае се значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия
вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение
за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да
осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ
застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява
виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска
или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на
тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически
състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Дори и да се приеме, че ищецът не е оказал съдействие на ответника за извършването
на допълнителен или контролен оглед, както и за описание на щетите, с това си поведение
застрахованият не е допринесъл нито за настъпване на процесното застрахователно
събити,е, нито за увеличаване на риска от настъпване на последващи и допълнителни
неблагоприятни последици от него – както се установи по делото, вследствие на удара е
настъпила тотална щета на автомобила, като осигуряването на съдействие за оглед или
описание на щетите, няма да промени факта, че по-нататъшното използване на автомобила е
станало икономически неизгодно.
Ето защо съдът намира, че не е налице основание застрахователят да упражни
потестативното си право да откаже изплащане на процесното застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за прихващане с вземането си за неплатени
застрахователни вноски в общ размер на 701.72лв.
По делото ищецът не оспорва, че не е заплатил три от общо 4 застрахователни вноски
по договора, като тяхната изискуемост е настъпила към датата на приключване на устните
състезания по делото /л. 26 от гр.дело № 15523/20г. на РС-гр. Пловдив/.
Съгласно чл. 368, ал. 2 КЗ /аналогично чл. 202 КЗ/отм// при неплащане на разсрочена
вноска застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора, или да
го прекрати. При това не е необходимо ответникът да е направил възражение за
прихващане, тъй като е налице императивна правна норма. В този смисъл е и практиката на
ВКС Решение № 144/11.11.2010 г. на ВКС, ТК, І-во отд., по т. д. № 1083/2009 г.
Ето защо вземането за обезщетение в размер на 14226лв. следва да бъде намалено със
сумата от 701.72лв. или този иск се уважи за сумата от 13524.28 лв.и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 17 405.40лв.
3
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106.
В случая по делото се установи, че ищецът, съгласно общите условия на
застрахователя има задължение да да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и
описание на щетите, както и за извършването на допълнителен или контролен оглед, ако
това се изисква от последния./чл. 50, т. 7 от ОУ/.
В случая ответникът твърди, че ищецът не му е съдействал за извършване на
допълнителен оглед на автомобила.
От представените по делото доказателства се установява, че оглед на процесния
автомобил е извършен в доверен сервиз на ответното дружество ІД. А. ЕООД, намиращ се в
гр. Пловдив, където е сключен процесния договор и където е седалището и адреса на
управление на ищцовото дружество.
Ответникът с писмо от 18.08.2020 г. е уведомил ищеца, че следва да предостави
застрахования автомобил за диагностика и оглед в сервиз С. С. Р. ЕАД.
По делото не е спорно, че ищецът не е предоставил същото за извършване на оглед в
посочения сервиз, намиращ се в гр. София.
Следва да се отбележи, че между страните не е постигнато съгласие огледа на
застрахованото имущество да се извършва в населено място, различно от това, в което е
настъпило ПТП-то.
Ищецът е изразил готовност за извършване на оглед, като е предоставил превозното
средство в доверен сервиз на ответника в период до 28.08.2020 г. – обстоятелство, което не е
спорно от страните.
Принцип в материалното право е този на забраната да се злоупотребява при
упражняване на субективните права, включени в предметното съдържание на материалното
правоотношение.
В този смисъл застрахователят има право да изиска съдействие от застрахователя за
извършване на действия, спомагащи за осъществяване на допълнителен оглед, като това му
право не следва да има за последица обремяване на правното положение на задълженото
лице с допълнителни задължения или неудобства, каквато е безспорно това по
транспортирането на превозното средство от едно населено място в друго, още повече, че
съгласие за това не е постигнато между страните.
Ето защо съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на главното
си задължение на 01.09.2020 г. –деня, следващ изтичане на срока от 15 работни дни,
започващ да тече от датата 10.08.2020 г. –когато е извършен и оглед на автомобила и
съставен опис на щетите.
4
Мораторната лихва върху главницата в размер на 13996 лв. /14226лв.-229.32лв./,
предвид на това, че към 01.09.2020 г. е настъпила изискуемостта на втора вноска по
договора, за периода 01.09.2020 г.-18.11.2020 г. възлиза на сумата от 307.16лв.., а за периода
19.11.2020 г. , когато е настъпила изискуемостта на третата вноска до 24.11.2020 г. лихвата
върху сумата от 13767.36лв. възлиза на сумата от 22.95лв. или общият размер на
мораторната лихва се равнява на сумата от 330.11 лв.., до която сума следва да се уважи този
иск и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 390лв.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2149 лв., като съдът намира
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, доколкото същото не е прекомерно съгласно заноустановения мининум,
възлизащ в случая на 1931 лв., определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т.3 от НМРАВ.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на
22лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 70 ГПК
разноски за САТЕ в размер на 63лв., а ответникът в размер на 237лв.Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. З. АД, ЕИК .., да заплати на М. Т. ЕООД, ЕИК .., по иска с правно
основание чл. 405 КЗ, сумата от 13524.28 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по образувана при Д. З. АД, ЕИК .. застрахователна преписка, назована „щета
№*********/10.08.2020г., ., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба –24.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 13524.28 лв. до сумата от 14226лв , поради
намаление с втора, трета и четвърта застрахователна вноска, извършено на основание чл.
368, ал. 2 КЗ и за разликата над 14226 лв. до пълния предявен размер от 17405.4лв. –като
неоснователен; да заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер
на 330.11 лв. за периода 01.09.2020 г.-24.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
до пълния предявен размер от 390лв., както и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 2149 лв.
ОСЪЖДА М. Т. ЕООД, ЕИК .., да заплати на Д. З. АД, ЕИК .., разноски за
юрисконсулт в размер на 22лв.
ОСЪЖДА М. Т. ЕООД, ЕИК .., да заплати по сметка на СРС разноски за САТЕ в
размер на 63лв на основание чл. 70 ГПК .
5
ОСЪЖДА Д. З. АД, ЕИК .., да заплати по сметка на СРС разноски за САТЕ в размер
на 237лв на основание чл. 70 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6