Решение по дело №3270/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20202230103270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    260235

/неприсъствено/

         

 06.04.2021 г.,  гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в публично заседание на втори април, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 3270 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

В исковата молба се твърди, че с договор за кредит № ********** от 02.07.2015 г., е отпуснат от „4финанс” ЕООД, с търговска марка „Вивус”, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, паричен заем на Р.Д.Д. - ответник по настоящото дело - в случая в размер на 100 лв., като тя заявила и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

Също, че на 07.07.2015 г. Д. подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 400 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. 

По твърдение на ищеца, въпреки настъпилия на 14.01.2016 г. падеж по договора, кредитополучателя не е върнала дължимите суми и е изпаднала в забава.

Сочи се, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който му били прехвърлени вземанията по договор № ********** от 02.07.2015 г.

Предвид изложеното ищцовото дружество предявява два иска. Първият, съда с решението си да осъди ответника да му заплати сума в размер на 500 лева, представляваща главницата по договора за кредит № **********, при това заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Вторият иск е за обезщетение за забава, в която ответницата е изпаднала за изплащане на главното задължение- лихва за забава в размер на 92,37 лева.

Претендира сторените по делото разноски.

 

На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор тя не депозира. Продължение на това й пасивно процесуално поведение бе отсъствието й, а и отсъствието на нейн процесуален представител, от проведеното открито съдебно заседание.

За него ищеца депозира писмено становище, чрез процесуален представител- юрисконсулт, чрез който поддържа иска. Прави искане съда да се произнесе по него с неприсъствено решение. В заседанието и след доклада по делото председателя на съдебния състав указа, че в случая са налице предпоставките за постановяване на такова, като и изложи подробни съображения в тази връзка. Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се основава на наличието на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, както и че по тази причина няма да излага други доводи.

 

С оглед изхода на делото и ал. 1 от чл. 78 ГПК, на ищеца се следват направените от него разноски и то в пълен размер, който в случая е 100,00 лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото. На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение- тъй като е юридическо лице и бе представляван в исковия процес от юрисконсулт. Поради това на осн.чл.78 от ГПК ще му бъде присъдена сумата 150 лв.

 

 Водим от изложеното, Сливенски районен съд

                                                                                                                                    

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с представител по закон управителя Радослав Велчев, на осн.чл.240 ал.1 във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.6 от ЗПФУР, сумата 500,00 лв. (петстотин лева) - предоставена й от „4финанс” ЕООД, с търговска марка „Вивус”, по силата на сключен Договор за кредит № ********** от 02.07.2015 г.

„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* е титуляр на това вземане, тъй като го е изкупило по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г.

Сумата 500лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* на осн. чл. 86 във вр. с чл. 240 ал.1 от ЗЗД, сумата 92,37 лв. (деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава- т.н. мораторна лихва, дължимо върху вземането в размер 500 лв., за периода: 24.11.2018 г. - 18.09.2020 г.

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище гр. София, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от последното разноски в настоящото дело, в пълен размер- 100,00 лв. (сто лева).

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище гр. София, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за представляването му в настоящото дело от юрисконсулт - 150,00 лв. (сто и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването му страната, срещу която е постановено, може да поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от предпоставките по чл. 240 ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: