Р Е
Ш Е Н
И Е №374
гр. Пазарджик,
25.10.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:
Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря
Г.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№577 по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството
е по чл.258 и следващи от ГПК. С решение №4 на Районен съд Пазарджик от 03.01.2019г.,
постановено по гр.д.№3771 по описа на съда за 2018г. е осъдена на основание чл.106, ал.3 ЗДСл,
вр.чл.234 и чл.235 ЗМВР, вр.§ 64 ПЗР ЗИД ЗМВР/отм./ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София 1309,
ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и призовки гр.София, ул.”Никола
Габровски” № 30, представлявана от Директора Главен Комисар Н. Н.ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. Т. Д.,*** - пълномощник, съдебен адрес:*** сумата от 2864.40лв,
представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР; Законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба, считано от 13.09.2018г., до окончателното изплащане,мораторна лихва
върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане на иска
в съда, в размер на 553.83, като за сумата от 1.03лв. - разликата до
претендираната в размер на 554.89лв. лихва, отхвърля иска като неоснователен. Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София 1309,
ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и призовки гр.София, ул.”Никола
Габровски” № 30 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишки районен съд държавна такса в размер на 164,57 лева. В законният срок против решението е
постъпила въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София чрез юрк.Д.Я. от АК в която
твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно и необосновано по съображения
изложени в жалбата.Твърди,че противно на сочените от тях решения на ВКС съдът
не взел предвид правните изводи на ВКС и
в противоречие с тях е направил погрешни изводи ,като е постановил,че ищецът
трябва да получи разликата до пълния размер на обезщетението по чл.106,ал.3 от ЗДС в редакцията му от 02.08.2013г.Първо-при прекратяване на правоотношението с
МИС ищецът е бил в трудови , а не в служебни
по ЗДС правоотношения и второ- в системата на гражданска защита ищецът е
постъпил на 23.10.2007г. ,като е сключен
тр-договор №ЧР-01-1330/23.10.2007г. , и
ако не са били преобразуванията в системата на гражд.защита до прекратяване на
тр.правоотношение с МВР поради навършване на пределна възраст на 17.10.2016г. ищецът би получил 2 заплати като обезщетение
по чл.222,ал.3 от КТ ,тъй като няма 10 год. при същия работодател ,т.е съдът не
присъжда разликата до пълния размер на съответното обезщетение по чл.222,ал.3
от КТ каквито са решенията на ВКС , а присъжда допълващо обезщетение по КТ към
това изплатено на осн.чл.234,ал.1 от ЗМВР.Освен това съдът не е разгледал и не
се е произнесълпо възражението им
относно придобиване на часовете извънреден труд при определяне прослужените
години ,за които се определят броя на обезщетенията.От доказателствата по
делото и заключението на в.л. се
установи,че от постъпването си в МИС до прекратяване на служебното
правоотношение с МВР ищецът има тр.стажа 8год. ,11мес.и 22 дни , а не както е
приел съда 9год. 0,мес. и 11дни .Считат,че нито по КТ и по ЗДС и по ЗМВР за
определяне на обезщетенията по съответните текстове на закона се взема в
предвид реално прослужените години като
за определяне броя на обезщетенията не се преизчислява нито прослужени години от
една категория труд в друго , нито се добавя извънредния труд каквато е
трайната съдебна и административна практика ,т.е съдът присъжда освен недължими
2бр. обезщетения за работа в системата на гр.защита и още една заплата ,което е в портиворечие с
материалния закон. Моли решението да бъде отменено ,като се постанови ново с
което се отхвърят предявените искове.Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски. В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор В.Р. ,чрез пълномощника
му адв.Т.Д. от САК с изразено становище за неоснователност на подадената жалба
по съображения изложени в него.Моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и
се потвърди обжалваното решение.Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания. Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,
като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание ,
прие следното: В исковата си молба В.А.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Т. Д.,*** - против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението", гр. София 1309
ул.“Пиротска" №171А, представлявана дир.от Н.Н.,твърди че ищецът бил в
служебни правоотношения с ответника ГДПБЗН, като бил назначен на длъжност -
първоначално „командир на екип", впоследствие „младши експерт - командир
на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" -Пазарджик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" - МВР от 28.12.2009г. до 17.10.2016г.
- общо в продължение на 06 години 09 месеца и 19 дни.Отделно имал стаж за
извънредния труд в МВР 19 дни (158 часа.), съответно общият ми стаж в МВР е 06
години 10 месеца и 18 дни. Служебното
му правоотношение било прекратено със Заповед № 1983К-1520/17.10.2016г. В
Справка за изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл.234
ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение с Peг. №
1019р-4745/07.12.2016г. било посочено, че му се дължат следните обезщетения :
06 броя брутни месечни възнаграждения (БМВ) при база за изчисляване на
обезщетението на осн.чл.239 ал.1 ЗМВР - 954.80лв, или в общ размер 5728.80лв.
Тази сума му била преведена своевременно.Твърди, че определеният брой
обезщетения не съответствал на дължимите му, тъй като бил придобил стаж при
предходен работодател, на когото ответникът бил правоприемник, а именно:
Работил бил в Министерство на държавната политика при бедствия и аварии
(МДПБА), Дирекция „Гражданска защита" („ГЗ"), с последващо
наименование - Министерство на извънредните ситуации (МИС), от 25.10.2007г. до
28.12.2009г. с прослужено време 02 години, 02 месеца и 03 дни.Длъжността, която
изпълнявал в МДПБА, впоследствие МИС била „главен специалист, спасител и
ръководител на група – 1-ва категория труд. Общият размер на прослуженото
време, за което му се полагало обезщетение било 09 години, 0 месеца и 11 дни,
включително извънреден труд.Сочи, че му се дължали 9 БМВ, от които са му били
изплатени само 6, като дължими обезщетения по чл.234 ал.1 ЗМВР. Оставали 03 БМВ
при база 954.80лв, в общ размер 2864.40лв. и мораторни лихви за периода от
18.10.2016г. до датата на завеждане на иска пред съда в размер на
522.20лв.Формулира искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението" да заплати на ищеца Р. сумата от 2864.40лв,
представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР; Мораторна
лихва върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане
на иска в съда, в размер на 554.89 лв.. Законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се
направените по делото разноски.Прилага писмени доказателства: В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който оспорва,
предявените от В.А.Р. искове, както по основание така и по размер, като
неоснователни и недоказани. Изтъкват се следните съображения: От представеното
ксерокопие на извлечение на трудовата книжка на ищеца с исковата молба се
установявало, че за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е работил в
Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (преименувано на
Министерство на извънредните ситуации) по трудово правоотношение. Представен е
и като доказателство трудов договор № ЧР-01-1330/23.10.2007 г. , връчен на
25.10.2007 г. и Заповед № ЧР-01-2915/15.12.2009 г. за прекратяване на трудовите
правоотношения с МИС, от който било видно, че ищецът бил назначен на длъжност
„главен специалист, спасител и ръководител на група" в Дирекция"
Гражданска защита" област Пазарджик. Общият трудов стаж в МИС, отбелязан в
трудовата му книжка бил 2 год. 2 месеца и 3 дни.Твърди се, че от представените
доказателства за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът е бил
служител, съобразно разпоредбите на КТ, като едва от 28.12.2009 г. ищецът е
заел длъжност в МВР за държавен служител по смисъла на Закона за МВР. Заявява
се, че съгласно действащият към момента чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване
на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в
размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20. При определяне размера на обезщетението по чл.234 от ЗМВР се
вземали предвид прослужените години, определени в чл.235 - като държавен
служител, офицер или сержант в МВР; като гражданско лице в МВР :като служител
по отменения §19 oт ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и на
военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като
срочнослужещи.Посочва се, че нормата на §57 от ПЗР нямала пряка връзка с
приложението на чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.). Това било така,
защото тя установявала фикция относно стажа по ЗДСл и по КТ на визираните в нея
служители ( тези по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР. обн. ДВ. бр.93/2009 г. отм.) и не
приравнявала стажа по КТ към служебен стаж. Безспорно
било, че за времето от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът не бил работил в
МВР, поради което този му стаж не попадал в приложното поле на разпоредбата чл.
235. ал.1. oт ЗМВР, като от друга страна в случая не били налице и
предпоставките за приложението на изключението по ал. 2 на същия член, тьй като
при прекратяването на правоотношенията му с МВР през 2016г. същият не бил
прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 235. ал. I ЗМВР и
служебното му правоотношение не било прекратено поради пенсиониране. Твърди се, че в случая ищецът от
25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е бил в трудови правоотношения с МИС и
приложимата норма към 17.10.2016г. била чл.222, ал. 3 от КТ, според която при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той имал право па обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца.От доказателствата по делото, сочени и от ищеца се установявало, че той
е постъпил в МИС на 27.10.2007 г. и служебните правоотношения с МВР се
прекратили на 17.10.2016 г., поради навършване на пределна възраст за работа в
МВР -60 години, а не поради пенсиониране. Счита се, че при прилагането на §63 и
§ 64 от ЗИДЗМВР (отм.), обн. 13 ДВ, бр.93/24.11.2009 г. нямало на лице
непрекъснат стаж при един и същи работодател 10 години. Следователно ако не
били преобразуванията на системата на гражданска защита посочени в ГР №10/2013
г. на ВКС преди назначаването му в МВР, то ищецът би получил 2 заплати съгласно
чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и то ако е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Твърди се, че съгласно практиката на ВКС
служителите от системата на гражданската защита можели да получат разликата в
съответния брой заплати до пълния размер на съответното обезщетение в случая по
КТ, което той би получил ако не са преобразуванията на органите на гражданска
защита. Ищецът бил получил 6 броя заплати на основание чл.234 от ЗМВР, т.е. е
получил повече заплати, отколкото би получил по КТ преди преназначаването си в
МВР. Нямало разлика за допълващи обезщетения, тъй като бил получил 6 броя
заплати по чл.234, ал.1 от ЗМВР, а като работещ по трудови правоотношения в МИС
до 28.12.2009 г., би получил 2 броя заплати като обезщетение по чл.222, ал.З от КТ (тъй като няма непрекъснат стаж 10 години при един и същи работодател), а
даже и в хипотезата на 6 броя заплати не се явявала такава разлика.Твърди се,
че се налагал правния извод, че на ищецът не се дължали допълнително брой
обезщетения, тъй като той бил получил повече при прекратяване на
правоотношенията си с МВР, отколкото би получил съгласно КТ при прекратяване на
трудовите правоотношения с МИС.Сочи се, че искането за общ стаж от 9 год. 0 мес
и 11 дни бил прост аритметичен сбор, който не почивал на никаква правна норма и
на постановени съдебни решения, поради което било незаконосъобразно и
противоречало не само на съдебните решения на ВКС, а и на другите съдилища.
Твърди се, че при определяне правото на еднократно обезщетение, с § 64 от ПЗР
на ЗМВР (отм.) се създавала правна фикция и не се приравнява стажът придобит по
кодекса на труда като служебен стаж нито но ЗМВР, нито по ЗДСл. . Отбелязва се,
че ищецът не е придобил права на пенсия по чл.68 и чл.69 от КСО, видно от
приложените Разпореждания на ТП на НОИ- гр. Пазарджик била отпусната пенсия по
§ 4. ал.1 от ПЗР на КСО. Относно претенцията
за лихви имаща акцесорен характер, която
е в пряка зависимост от дължимостга на главницата, поради което исковете за
лихви били също неоснователни.Възразява се срещу исковете за присъждане на
мораторна лихва поради недължимост на главницата и тъй като не е доказана по
размер и за период.Възразява се срещу иска за законната лихва от датата на
подаването му поради недължимост на главницата.Формулира искане , съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.Направено е искане за неприсъждане, поисканите разноски от страна на
ищеца поради липса на доказателства за заплащане от страна на ищеца на такава,
а в случай, че ищецът се бил ползвал от
правна помощ в съдебно заседание на основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Представя писмени
доказателства по опис:Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер, опреден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Въззивният съд, като съобрази доводите на
страните и анализира събраните по делото писмени доказателства прие за установено от
фактическа страна следното: Ищецът е
бил в служебни правоотношения с ответника ГДПБЗН, като бил назначен на длъжност
- първоначално „командир на екип", впоследствие „младши експерт - командир
на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" -Пазарджик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" - МВР от 28.12.2009г. до 17.10.2016г.
- общо в продължение на 06 години 09 месеца и 19 дни.Отделно има стаж за
извънредния труд в МВР 19 дни (158 часа.), съответно общият стаж в МВР е 06
години 10 месеца и 18 дни.Служебното му правоотношение е прекратено със Заповед
№ 1983К-1520/17.10.2016г. В Справка за изплащане на еднократно парично
обезщетение, на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно
правоотношение с Peг. № 1019р-4745/07.12.2016г. е посочено, че му се дължат
следните обезщетения : 06 броя брутни месечни възнаграждения (БМВ) при база за
изчисляване на обезщетението на осн.чл.239 ал.1 ЗМВР - 954.80лв, или в общ
размер 5728.80лв. Тази сума е преведена своевременно. Твърденията на ищеца са ,че изплатеният брой обезщетения не съответстват на дължимите му, тъй като е
придобит стаж при предходен работодател, на когото ответникът е правоприемник,
а именно: - Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА),
Дирекция „Гражданска защита" („ГЗ"), с последващо наименование -
Министерство на извънредните ситуации (МИС), от 25.10.2007г. до 28.12.2009г. с
прослужено време 02 години, 02 месеца и 03 дни.Длъжността, която е изпълнявана
в МДПБА, впоследствие МИС е главен специалист, спасител и ръководител на група
– 1-ва категория труд. Общият размер на прослуженото време, за което се полага
обезщетение е 09 години, 0 месеца и 11 дни, включително извънреден труд.Сочи,
че му се дължали 9 БМВ, от които са му били изплатени само 6, като дължими обезщетения
по чл.234 ал.1 ЗМВР. Оставали 03 БМВ при база 954.80лв, в общ размер 2864.40лв.
и мораторни лихви за периода от 18.10.2016г. до датата на завеждане на иска
пред съда в размер на 522.20лв. От заключението на
назначената и приета по дело СИЕ е, че със Заповед N 1983 К-1520/17.10.2016 г.
на В.Р. е прекратено служебното правоотношение на основание чл.226,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години. За
периода от 28.12.2009 г. до 17.10.2016 г. В.Р. има прослужени в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението" - Пазарджик общо - 6 години
, 9 месеца и 19 дни., като съгласно чл.234,ал.1 от ЗМВР на В.Р. се полагат 6
брутни месечни възнаграждения.Съгласно Справка за изплащане на еднократно
парично обезщетение по чл.234,ал.1 от ЗМВР , В.Р. към датата на освобождаването
е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 954,80 лв. Размера на
обезщетението в размер на 6 брутни трудови възнаграждения е 5 728.80 лв. ,
която сума съвпада със сумата изчислена в справката и която е изплатена на
ищеца. С Трудов договор N ЧР-01-1330/23.10.2007 г. В.Р. е назначен на длъжност
„главен специалист спасител,той и ръководител група" при Министерство на
държавната политика при бедствия и аварии. Със Заповед N ЧР-01-2915/15.12.2009
г. В.Р. е освободен на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ - поради закриване на
предприятието, считано от 28.12.2009 г. За периода от 23.10.2007 г. до 28.12.2009
г. ищеца има прослужени в Министерство на държавната политика при бедствия и
аварии /МИС/общо 2 години,2 месеца и 3 дни. Съгласно
Удостоверения N 7889/18.11.2014 г. и N
104-900-100/24.01.2017 г. В.Р. е положил в системата на МВР общо 158 ч.
извънреден труд,който се равнява на 20 работни дни.Общия трудов стаж за периода
от 25.10.2007 г. до 17.10.2016 г. е както следва :
- трудов стаж в Министерство на държавната
политика при бедствия и аварии /МИС/ - 2 години,2 месеца и 3 дни ;
- трудов стаж в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението" - Пазарджик общо - 6 години , 9
месеца и 19 дни ;
- положен извънреден труд в системата на МВР -
20 работни дни; Общо трудов стаж за целия период - 9 години, 0 месеца, 12 дни. Съгласно чл.234,ал.1 от ЗМВР
на В.Р. се полагат 9 брутни месечни възнаграждения.При брутно трудово
възнаграждение в размер на 954,80 лв. размера на обезщетението в размер на 9
брутни трудови възнаграждения е 8 593.20 лв.Платено обезщетение - 5 728.80 лв.
, Разлика за доплащане - 2 864.40 лв. ,Размера на законната лихва върху сумата
2 864.40лв. за периода от 18.10.2016 г. до завеждане на исковата молба -
13.09.2018 г. е 553.83 лв. При
така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
следното от правна страна: В
параграф 63 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 93/24. 11.
2009г.) е посочено следното: Министерство на
вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите,правата и задълженията
на Министерство на извънредните ситуации,закрито с решение на НС ( Дв. бр. 60/2009г. ).
В
параграф 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 93/24. 11.
2009г.) е посочено следното:
Държавните служители в служебни правоотношения и служителите по трудови
правоотношения с министъра на
извънредните ситуации, които осъществяват функции,свързани със защита при
бедствия ……………се назначават в МВР без провеждането на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на
чл. 179 ал.1 т.4 и ал. 3на ЗМВР.
В параграф
57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр.
44/12. 06. 2012г.) е посочено следното:
Стажът,придобит по Закона за държавния служител /ЗДСл/ и по Кодекса на труда
/КТ/ от служителите по параграф 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 93/24. 11.
2009г.) се зачита за работа при един и същи работодател, съответно орган по назначаването.
В чл. 226
ал. 1 т.1 и т.2 на ЗМВР е посочено следното :
Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява :
- 1. при навършване на пределна възраст за
служба в МВР-60години;
- 2.след
придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст,ако държавния служител не
е упражнил правото си на пенсия по искане на служителя;
В чл. 234 ал. на ЗМВР е посочено следното : При прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения ,колкото
прослужени години имат ,но не повече от 20.
В чл. 235 ал. 1т.1 и ал. 2 на ЗМВР е посочено следното: При определяне размера на обезщетението по
чл. 234 се вземат предвид прослужените
години като държавен служител, офицер или сержант в МВР. При определяне размера
на обезщетението по чл. 234 се вземат
предвид прослужените години по ал 1 без приравнения трудов стаж.
С ТР. № 10/ 27.11. 2014г. на ОСГК на ВКС е прието
следното: Налице е пълно универсално
правоприемство по чл. 123 ал. 1 т. 7 от КТ в хипотезата на параграф 63 от
ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 93/24. 11. 2009г.)
В Р. № 330/17.11.2014г. по гр.д. № 2780/2014г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 138/12.06.2015г. по гр.д. №
3835/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 266/28.07.2015г. по гр.д. № 5589/2014г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; е прието следното :
1/В случаите на прекратяване на служебното
правоотношение с МВР на бивши служители от системата на гражданската защита,се
дължи не само обезщетението по чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР
от 2006г.( отм. ) ( сега чл. 234 и чл.235 от ЗМВР) , а и разликата в
съответния брой заплати, до пълния размер на съответното обезщетение , което те
биха получили по ЗДСл или по КТ, в зависимост от вида на правоотношението (
служебно или трудово) до преназначаването им в МВР, от основанието за прекратява не
правоотношението и от наличието на съответните предпоставки за възникване на
вземането и за размера на съответното обезщетение,съгласно съответната правна
норма на ЗДСл или на КТ,действала към
момента на прекратяване на служебното
правоотношение с МВР;
2/. Нормата на параграф 57 от
ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 44/12. 06. 2012г. е материалноправна, закона не и е
придал обратно действие,поради което тя е приложима само занапред във времето,
считано от влизането й в сила 01. 07. 2012г. ,като урежда само заварени
служебни правоотношения,но няма действие спрямо прекратени служебни
правоотношения преди влизането й в сила .
С тази материалноправна норма законодателя е създал една правна фикция
относно стажа на визираните в нея служители
от МВР по ЗДСл и по КТ, като го определя за такъв при един и същи работодател. Правно значение за възникване на вземането по
чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006г.(отм. ) ( сега чл. 234 и чл.235 от ЗМВР) и размера на обезщетението имат
само реално прослужените години на длъжностите ,изброени изчерпателно в
чл.253 ал. 1 от ЗМВР от 2006г. (отм.)(сега чл. 235 ал. 1 от ЗМВР) .
3/ Действителната воля на законодателя е била
тези служители ,които без прекъсване са служили в системата на гражданската
защита да получат при прекратяване на
служебното им правоотношение с МВР не само обезщетението , което им се полага
по чл. 234 и чл.235 от ЗМВР,а и разликата в съответния брой заплати до пълния
размер на съответното обезщетение , което те биха получили по ЗДСл или по
КТ, ако не бяха универсалните
правоприемства .
При
установената фактическа страна на спора , правната уредба на спорното
правоотношение и утвърдената съдебна практика на ВКС по поставените правни въпроси , въззивната
инстанция прави следните изводи :
1/ След преминаване на работа в системата на
МВР трудовия стаж, който ищеца е придобил по време на работата му в
Министерство на държавната политика при бедствия и аварии гр. София и Министерство на извънредните
ситуации гр.София, териториална Дирекция „Гражданска защита „ Пазарджик ,се
зачита ,като стаж при един и същи работодател , по трудово правоотношение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за това ,че след преминаване на работа в
системата на МВР ,стажът по трудовото правоотношение при предходния работодател
се трансформира в стаж по служебно правоотношение при новия работодател, тъй
като ищеца е назначен на работа в системата на МВР по служебно правоотношение
,като държавен служител.
По силата на параграф 63 от
ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 93/24. 11. 2009г.),
параграф 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР(Дв. бр. 44/12. 06.
2012г. ,ТР. № 10/ 27.11. 2014г. на ОСГК на ВКС
и чл. 123 ал. 1 т. 7 от КТ , е настъпило пълно универсално
правоприемство по отношение на работодателя , което означава ,че : - Активите и пасивите на старата структура се
приемат от новата организационна структура ;
- Правата и задълженията , които
произтичат от трудовото или служебното правоотношение при стария работодател се прехвърлят на новия
работодател; - Трудовият стаж придобит при стария
работодател се счита за трудов стаж придобит при новия работодател( непрекъснатост на трудовия стаж); -
Видът на правоотношението при стария работодател( служебно или
трудово) следва да се запази и при новия работодател ;
В конкретния казус при стария работодател
ищеца е работил по трудово правоотношение . По силата на универсалното
правоприемство би следвало вида на правоотношението да се запази и при новия
работодател . При новия работодател ищеца е поставен обаче в по-благоприятно
положение,тъй като работата му е продължила по служебно правоотношение,като
държавен служител ,а не по трудово правоотношение.
2/ При прекратяване на служебното
правоотношение в системата на МВР ищеца има право на еднократно обезщетение за
прослужени години в системата на МВР , което се определя по реда на чл. 234 ал.
1 от ЗМВР и чл. 235 ал. 1 и ал. 2 от
ЗМВР,което означава следното : -Ако по време на работата си в МВР ищеца е
работил на длъжностите , които са
посочени в чл. 235 ал.1 от ЗМВР ,за
времето на работата си в МВР ищеца ще
получи обезщетение съответно на прослужените години в МВР . Обезщетението се
получава независимо от основанието за прекратяване на служебното
правоотношение. - Ако преди постъпване на работа в МВР ищеца е
работил по трудово или служебно правоотношение
по ЗДСл или по КТ и обезщетението по
чл. 234 ал.1 от ЗМВР е по –малко от това , което следва да получи при
прекратяване на служебното или трудовото
правоотношение по ЗДСл или по КТ ,ищеца има право да получи
разликата в размера на обезщетението , което ще се определи обаче не по реда на
ЗМВР, а по реда на ЗДСл или на КТ. Ако обезщетението ,което следва да получи по
ЗМВР е по- голямо от това , което следва да получи по ЗДСл или по КТ , ищеца ще
получи обезщетение само по ЗМВР ,поради
липсата на разлика в размера на обезщетенията.
- Ако ищеца е работил в системата на МВР по трудово
правоотношение той няма право да получи обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР при прекратяване на трудовото
правоотношение( обезщетението по чл. 234
ал. 1 от ЗМВР се дължи само при прекратяване на служебното правоотношение) , но има право да получи обезщетение по ЗДЗСл или по КТ ,ако отговаря на условията за
това обезщетение по специалните закони. Това право възниква по силата на
универсалното правоприемство на работодателите(зачитане на трудовия стаж и вида
на стажа при новия работодател ) . В
конкретния казус ищеца няма право да получи нито допълнително обезщетение
по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР,нито допълнително обезщетения по КТ или ЗДСл. Това е така ,тъй като ищеца е получил дължимото обезщетение по чл.
234 ал. 1 от ЗМВР за прослужените години
в МВР по служебното правоотношение. Няма
право да получи и допълнително обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ ,както и
такова по чл.106 от ЗДСл. тъй като размера на обезщетението , което е получил
по ЗМВР надхвърля това по КТ. Ето защо
предявеният иск за изплащане на претендирани обезщетение за сумата в р-р на 2864,40лв. следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен. Като акцесорни и следващи съдбата на главния иск следва да се отхвърлят и исковете
за заплащане на мараторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от
18.10.2016г. до 13.09.2018г. в р-р на
553,83лв. и законната лихва рърху претендираното обезщетение считано от
предявяване на исковата молба 13.09.2018г. до окончателното и изплащане. В предвид на изложеното обжалваното решение,в частта с която са уважени предявените искове за
сумата р-р на 2864,40 лв. представляваща
обезщетение на осн.чл.234,ал.1 от ЗМВР ,ведно с мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
периода от 18.10.2016г. до 13.09.2018г. в р-р на 553,83лв. и законната лихва върху
претендираното обезщетение считано от предявяване на исковата молба
13.09.2018г. до окончателното и изплащане следва да се отмени,вместо което се
постанови ново с което се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК , чл. 78 ал.8 от ГПК и чл.
25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ ще следва да се присъдят
в полза на жалбоподателя разноски в производството в размер на 300лв.,представляващи
юристконсулско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК,
въззивният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №4/03.01.2019 г. , и определение
№1117 от 08.04.2019г. постановени по гр.дело №3771/2018 г. на Районен съд Пазарджик ,в частта с която е
осъдена „ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР,
ЕИК **********, гр.София 1309, ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и
призовки гр.София, ул.”Никола Габровски” № 30, представлявана от Директора
Главен Комисар Н. Н.ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д.,*** -
пълномощник, съдебен адрес:*** сумата от 2864.40лв, представляваща обезщетение
на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР;
Законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба, считано от 13.09.2018г., до
окончателното изплащане,мораторна лихва върху обезщетението от 2864.40лв за
период от 18.10.2016г. до завеждане на иска в съда, в размер на 553.83лв. и в частта за разноските,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.А.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Т. Д.,*** - пълномощник, съдебен адрес:*** искове за сумата от
2864.40лв, представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за
МВР; Законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба, считано от 13.09.2018г., до окончателното изплащане и мораторна лихва
върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане на иска
в съда, в размер на 553.83лв. ОСЪЖДА, В.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д.,*** -
пълномощник, съдебен адрес:*** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София 1309,
ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и призовки гр.София, ул.”Никола
Габровски” № 30 разноски в
производството в размер на 300лв.,представляващи юристконсулско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:1.
2 .