О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../.………..2019 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от съдията частно гражданско дело № 1409 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по жалба с вх. № 24277/02.04.2019 от И.П.В. и Д.К.В.,
чрез адвокат П.С., адрес ***.2019 от Х.Л.Г. и Р.Х.Г., чрез адв.
В.П., срещу Решение № 1046/13.03.2019 по гр. д. № 7525/2011 по описа на ВРС в частта имаща характер на определение,
с която е определено допълнително възнаграждение за осъществяване от адв. П.Т. – ВАК правна помощ и процесуално представителство
във фазата по извършване на делба в размер на 3365 лева, от която И.П.В. и Д.К.В.
са задължени да внесат депозит за плащане на окончателно възнаграждение в
размер 2000 лева, а Х.Л.Г. и Р.Х.Г. са са задължени
да внесат депозит за плащане на окончателно възнаграждение в размер 1365 лева.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и оставяне без уважение молбата за определяне на допълнително възнаграждение.
В жалба с вх. № 24277/02.04.2019 се твърди, че изменение или допълване на решението в частта за разноските следва да се извърши по чл. 248 от ГПК, а не чрез допълнително решение по чл. 250 от ГПК. Сочи се, че размера на възнаграждението за особен представител се определя с акта на съда за неговото назначаване и е недопустимо то да бъде увеличавано в хода на производството като, освен това редакцията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към 25.03.2014 г. не позволява неговото увеличаване, но дори и то да е допустимо, последното е преклудирано, ако е направено след приключване на устните състезания.
В срок е постъпил отговор на жалба с вх. № 24277/02.04.2019 от А.Г.Г. и И.Р.Г., чрез адв. П.Т., с който се иска потвърждаване на решението в обжалваната част, като се твърди, че производството протича по реда на чл. 248 от ГПК независимо как е наименуван акта за изменение на решението в частта за разноските.
В жалба с вх. № 26120/09.04.2019 се твърди, че в решението неправилно е определено възнаграждение съобразно стойността на имуществото придобито в индивидуален дял от Гечеви, тъй като такова не се дължи от останалите съделители, защото съобразно чл. 355 от ГПК тези разноски са за сметка на страната получила дял. Сочи се, че Георгиеви не са ищци по гражданско дело № 7525/2011 на ВРС, а разноските за особен представител са за сметка на ищеца, поради което Георгиеви не дължат такива.
Сочи се, че неправилно е оставено без уважение искането за заплащане от Вълчеви на месечно обезщетение за отнето право на ползване на 116,67 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.5502.60, за 1/3 ид.ч. от тавански етаж и за 1/3 ид. ч. от избени помещения. Твърди се, че направените искания са по сметките по реда на чл. 346, а не по чл. 344 ал. 2 от ГПК. С оглед изтъкнатото се иска да бъде уважено искането и Вълчеви да бъдат осъдени да заплащат обезщетение за отнето право на ползване – 1) на 116,67 кв.м. ид. ч. от имот с идентификатор № 10135.5502.60 в размер на 104,02 лева месечно, от 18.04.2016 г. до окончателното извършване на делбата на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане на сумата; 2) на 1/3 ид. ч. от тавански етаж от момента на поискване на 18.04.2016 до окончателното извършване на делбата в размер от 40 лева месечно на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане на сумата; 3) на гараж на партерен етаж в размер на 27,60 лева месечно за периода от 18.04.2016 до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведо с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане на сумата; 4) на 1/3 ид. ч. от избен етаж в сграда с идентификатор № 10135.5502.60.1 по КК и КР на гр. Варна в размер на 40 лева месечно от 18.04.2016 г. до окончателното извършване на делбата на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане на сумата.
В срок е постъпил отговор на жалба с вх. № 26120/09.04.2019 от А.Г.Г. и И.Р.Г., чрез адв. П.Т., в който се твърди, че чл. 355 от ГПК е неприложим във фазата по извършване на делбата относно частите на съделителите при определяне на депозита за особен представител. Сочи, че искането за изменение на определение касаещо размера на определеното възнаграждение на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК е извън обхвата на чл. 248 от ГПК. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в частта, с която е увеличено възнаграждението за особен представител.
В срок е постъпил отговор на жалба с вх. № 26120/09.04.2019 от И.П.В. и Д.К.В., чрез адвокат П.С., като се твърди, че отправените искания правилно са квалифицирани като привременни мерки по чл. 344 ал. 2 от ГПК, а не по чл. 346 от ГПК, тъй като с всяко от исканията се претендират обезщетения за бъдещ период и следователно не могат да бъдат искания за претенции по сметки, защото такива могат да се правят само за изискуеми вземания.
Постъпила
е насрещна частна жалба с вх. № 35363/17.05.2019 (с идентично
съдържание с тази с вх. № 28035/16.04.2019) по частна жалба с вх. №
26120/09.04.2019 в която се иска да бъде
постановено определение, с което Х.Л.Г. и Р.Х.Г. да бъдат осъдени да заплатят сума в
размер 2994,31 лева, представляваща възнаграждение на особен представител.
Навежда се твърдение за нередовност на исковата молба поради невнесен депозит
за втора фаза от делбата. Описан е механизъм на изчисление на възнаграждението
на особен представител.
Постъпил е отговор с вх. № 35899/20.05.2019 на
насрещна частна жалба с №
28035/16.04.2019, с който се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в
условията на евентуалност да бъде оставена без уважение.
Твърди се, че насрещна
частна жалба с вх. № 35363/17.05.2019 (с идентично съдържание с тази с вх. №
28035/16.04.2019) по своето естество не е насрещна частна жалба (защото в чл.
275 ал. 2 от ГПК не препраща към чл. 263 от ГПК), а жалба срещу определението
по чл. 248 от ГПК, инкорпорирано в обжалваното решение и като такава е
просрочена, защото срокът за неговото обжалване започва да тече от връчването
му на Гечеви. Сочи се, че жалбата срещу обжалваното решение е нередовна, защото
в нея не е посочено от кого се претендира възнаграждението – от Вълчеви или
Георгиеви.
Съдът като съобрази разпоредбите на закона,
представените по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбите са подадена в срок,
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Представени са
доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбите
отговарят на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По гражданско дело № 7525/2011 ВРС
на 25.03.2014 г. съдът назначава особен представител на съделителите
Гечеви като му определя възнаграждение в минималния размер от 400 лева в
съответствие с разпоредбите на чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на
назначаването е бр. 43 от 8.06.2010 г.). Съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК възнаграждението
на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Така определеното възнаграждение
следва да бъде увеличено предвид фактическата и правната сложност на делото
изразяваща се в това, че производството е продължило с години, четири, от които
след назначаване на особения представител, проведени са множество съдебни заседания
и са предявени множество претенции по сметките. Член 47 ал. 6 от ГПК позволява
съдът в един по – късен момент след образуване на производството да прецени,
предвид фактическата и правна сложност на делото, че първоначално определеното
възнаграждение на особения представител е несъразмерно малко в сравнение с
осъществените процесуални усилия от последния и да увеличи това възнаграждение.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 6
от 06.112013 по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, според която след като особен
представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат,
съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва
да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се
съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с
оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма
пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи
по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител,
така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
С молба № 85202/27.12.2018 особеният
представител на Гечеви е направил искане да му бъде определено допълнително
възнаграждение в размер 6480 лева, от които 2280 лева платими от съделителите Георгиеви и 4200 лева – от Вълчеви като съдът
в обжалваното решение, в частта имаща характер на определение е определил
допълнително възнаграждение в по – малък от претендирания
размер, а именно 3365 лева, от които 1365 лева платими от Георгиеви, а 2000
лева – от Вълчеви.
В своята практика Съдът на Европейския
съюз приема, че националните съдилища могат по своя преценка, в зависимост от
фактическата и правна сложност на делото, ако преценят, че адвокатското
възнаграждение (особения представител винаги е адвокат) е прекомерно да го
намалят стига неговия размер да не е по минимално установения в националното
законодателство на съответната държава – членка на ЕС – в този смисъл дело С –
427/2016 СЕС). В този смисъл настоящата инстанция намира, че възнаграждението
на особения представител еквивалентно на положените от него усилия в делбеното производство, предвид неговата фактическа и
правна сложност е в размер общо от 2000 лева. 1000 лева от тези общо 2000 лева
следва да бъдат заплатени от Георгиеви,
а 600 лева (след приспадането на първоначално определения и внесен от Вълчеви
депозит от 400 лева) следва да бъдат заплатени от Вълчеви.
По тези съображения следва да бъде
оставена без уважение насрещна частна жалба с вх. № 35363/17.05.2019 (с
идентично съдържание с тази с вх. № 28035/16.04.2019).
В жалба с вх. № 26120/09.04.2019 е
направено искане за уважаване на претенции по сметки. Това искане е за период
от предявяването на претенцията до постановяване на решението, която претенция
попада под обхвата на чл. 346 от ГПК, а не на чл. 344 ал. 2 от ГПК и следва да
бъде разрешено, не в настоящото производство, а в производството по жалбите именовани 1 и 2 в определение № 2214/26.07.2019 по
гражданско дело № 1282/2019 на ВОС. Освен това неоснователен е доводът изтъкнат
в жалбата, че Георгиеви не са ищци в делбеното
производство, тъй като в последното всички страни са едновременно ищци и ответници.
Поради изтъкнатото жалба с вх. №
26120/09.04.2019 в тази част следва да бъде оставена без уважение.
С оглед всичко изложено дотук, съдът
следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е определено
допълнително възнаграждение на особения представител като осъди Георгиеви да
заплатят на последния 1000 лева, а Вълчеви 600 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Допълнително решение №
1046/13.03.2019 по гр. д. № 7525/2011 по описа на ВРС в частта имаща характер на определение, с която е определено
допълнително възнаграждение за осъществяване от адв. П.Т.
– ВАК правна помощ и процесуално представителство във фазата по извършване на
делба за разликата над 1600 лева до пълния присъден с допълнителното решение
размер от 3365 лева.
ОСЪЖДА Х.Л.Г. и Р.Х.Г., чрез адв. В.П. да заплатят на адв. П.Т.
– ВАК сумата от 1000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
осъществяване на правна помощ и
процесуално представителство във фазата по извършване на делба по гражданско
дело № 7525/2011 по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
И.П.В. и Д.К.В., чрез адвокат П.С. сумата от 600 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за осъществяване
на правна помощ и процесуално представителство във фазата по извършване
на делба по гражданско дело № 7525/2011 по описа на ВРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено в жалба с вх. № 26120/09.04.2019 Вълчеви да бъдат
осъдени да заплащат обезщетение за отнето право на ползване – 1) на 116,67
кв.м. ид. ч. от имот с идентификатор № 10135.5502.60
в размер на 104,02 лева месечно, от 18.04.2016 г. до окончателното извършване
на делбата на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателното изплащане на сумата; 2) на 1/3 ид. ч. от тавански етаж от момента на поискване на
18.04.2016 до окончателното извършване на делбата в размер от 40 лева месечно на основание чл.
31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до
окончателното изплащане на сумата; 3) на гараж на партерен етаж в размер на
27,60 лева месечно за периода от 18.04.2016 до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведо с
лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане на
сумата; 4) на 1/3 ид. ч. от избен етаж в сграда с
идентификатор № 10135.5502.60.1 по КК и КР на гр. Варна в размер на 40 лева
месечно от 18.04.2016 г. до окончателното извършване на делбата на основание
чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ насрещна частна жалба с вх. № 35363/17.05.2019 (с идентично съдържание с
тази с вх. № 28035/16.04.2019) по частна жалба с вх. № 26120/09.04.2019 в която се иска да бъде постановено
определение, с което Х.Л.Г. и Р.Х.Г. да бъдат осъдени да заплатят сума в размер
2994,31 лева, представляваща възнаграждение на особен представител.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 1046/13.03.2019 по гр. д. № 7525/2011
по описа на ВРС в останалите обжалвани части.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………
ЧЛЕНОВЕ:
1………………………;
2……………………….