№ 2775
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203530 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. И. от гр. Враца, чрез адв. Ив. Е. от
МАК, срещу наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-22-04-
067/20.06.2022 г., издадено от зам. кмета на СО, с което й е наложено на
основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДСО) административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева)
лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че
същото е незаконосъобразно, нецелесъобразно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона, като се твърди недоказаност на
твърденията за извършване на търговска дейност, ако е извършвана такава не
е установено дали е от свое име и за своя сметка или като служител на
търговско дружество. Сочат се още нарушения относно формата на НП, както
и нарушения на правото на ЕС. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призована, не се явява и
не се представлява. В постъпила молба процесуалният й представител иска
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като поддържа жалбата, сочи,
че няма доказателствени искания, и моли за решение, с което НП да бъде
отменено. Претендира разноски, като е представен списък и договор за правна
помощ.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
1
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, приемайки от събраните доказателства за безспорно
доказано нарушението. Излага съображения в насока, че ФЛ е търговец
независимо дали е служител на фирма или не, АНО е лична. Сочи още, че от
представените писмени доказателства – трудов договор и справка от НАП не
се установява безспорно, че към датата на нарушението лицето е имало
валиден сключен трудов договор, доколкото в него не е определено
конкретно работно място, а само е посочено гр. София. Изтъква, че в
представената от жалб. И. длъжностна характеристика е посочено, че следва
да изпълнява трудовите си задължения в магазин или склад, а не е наета да
извършва търговия на открито в парка „Заимов“. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от жалбоподателя предвид неявяването на
процесуален представител.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 28.03.2022 г. около 13:50 часа свидетелят Д. Г. и колегата й Р. Х. в
качеството си на инспектори при Столичен инспектор при СО при
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в гр. София,
парк „Заимов“ – централна алея, и констатирали осъществяване на търговия
на открито – продажба на печени кестени, варена и печена царевица,
минерална вода от 4 бр. мобилни съоръжения, заемащи около 5 кв. м. от
парковата алея – публична общинска собственост. Търговията била
осъществявана от жалбоподателя И.. Същата не представила на
проверяващите разрешение за извършване търговия на открито, издадено от
кмета на район „Оборище”, на територията на който се извършвала
търговската дейност.
Съставен е на 28.03.2022 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-04-067 срещу жалбоподателя И. от Д. Д. Г. –
старши инспектор в Столичен инспектор при СО, за това, че на същата дата
около 13:50 часа в гр. София, парк „Заимов“ - централна алея лицето
извършва търговия на открито, предлагайки за продан печени кестени, варена
и печена царевица, минерална вода от 4 бр. мобилни съоръжения, заемащи
около 5 кв. м. площ публична общинска собственост – паркова алея.
Посочено е още, че търговската дейност се извършва без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“. Като нарушена се
сочи разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДСО. АУАН е връчен на
жалбоподателя на същата дата, като е в същия е вписано обяснение – че
работи във фирма „ВИСМАР 2020“ ЕООД, както и че показва трудов договор
№ 1/09.01.2022 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено
възражение, в което изрично се сочи, че не е осъществявала търговска
дейност от свое име, а на база трудов договор с „ВИСМАР 2020“ ЕООД, като
щандовете и стоката, предмет на продажба са собственост на търговското
2
дружество и продажбите са осъществявани от името и за сметка на
дружеството.
Въз основа на АУАН и като приел писмените възражения за
неоснователни, зам. кмета на СО, оправомощен със Заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, издал обжалваното наказателно
постановление № СО-Т-С-22-04-067/20.06.2022 г. Същото не е връчено на
жалб. И.. Налице е отбелязване в НП, че лицето не било намерено на
посочения адрес, а новият му адрес бил неизвестен, поради което НП се
считало за връчено на 02.08.2022 г. В тази връзка е приложено копие от
известие за доставяне на Български пощи, в което е отбелязано, че пратката е
непотърсена. Със Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО е
наредено служителите на Столичен инспекторат при СО да извършват
проверки по глава III и глава IV от НРУИТДСО, както и да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“, подписана от Д. Д. Г..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: заповеди за компетентност, за възлагане на
правомощия, длъжностна характеристика на актосъставителя, трудов договор,
справка от НАП, длъжностна характеристика на жалбоподателя, както и
гласните – показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като логични
и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в срок, доколкото процесното
НП не е връчено редовно. Това, че лицето не е отишло лично да получи
пратката си от пощата, не може да се приравни с търсене и ненамиране на
адреса му, поради което и съдът прие, че процедурата по чл. 58 от ЗАНН не е
проведена коректно, поради което НП не може да се счита за връчено и
съответно не е влязло в сила, съответно жалбата е процесуално допустима, а
по същество същата е основателна, поради следното:
Съдът, като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, установи
следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община предвижда, че
“търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността“.
3
Посочено е в нормата на чл. 19 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че
„търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.
Съгласно чл. 26 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община при извършване на
търговия по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т. 1 е
разрешение за ползване на място по чл. 23.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят И. е извършвала търговия на дребно в гр. София, парк
„Заимов“, централна алея, а именно: продажба на печени кестени, варена и
печена царевица, минерална вода от 4 бр. мобилни съоръжения, заемащи
около 5 кв. м. площ публична общинска собственост – паркова алея, без
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“ при
СО.
Жалбоподателят не е предоставила на служители на Столичен
инспекторат при СО, сред които и свидетеля Г., които са извършвали
проверката, разрешение по чл. 23 от НРУИТДТСО за ползване на мястото (по
образец), издадено от кмета на района, на територията, на който се извършва
дейността, конкретно СО, район „Оборище“.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви
доказателства се установява осъществяването на нарушение от обективна и
страна от жалбоподателя.
Но в случая жалбоподателят И. не е извършвала дейност за себе си.
Същата е била наета по трудов договор във фирма „ВИСМАР 2020“ ЕООД
като продавач-консултант. Като служител на фирма, изпълняващ трудовите
си задължения, за жалб. И. не е съществувало задължение да се снабдява с
каквито и да е документи, в т. ч. и обсъжданото разрешение. Това е било
задължение на ЮЛ, което е извършвало търговската дейност. Ето защо съдът
прие, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя И., а не на ЮЛ, за което полага труд. С оглед
неправилното определяне на субекта на нарушението, НП се явява
неправилно и като такова подлежи на отмяна.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна, за разлика от тази на представителя на
АНО.
В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е
бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение,
съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на
400 лв. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
където се сочи, че за процесуално представителство при дела с интерес до
1000 лв. сумата е 400 лв., какъвто е и процесния. Ето защо платеното от жалб.
И. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно представения
договор за правна помощ, не може да бъде намалено и следва да се възложи в
тежест на СО.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-067/20.06.2022
г., издадено от зам. кмета на СО, с което на С. В. И., ЕГН **********, е
наложено на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (НРУИТДСО) административно наказание глоба в размер на 300
(триста лева) лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
ОСЪЖДА Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
33, с БУЛСТАТ *********, да заплати на С. В. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Враца, ул. „******“ № 2, вх. „Б“, ет. 3, ап. 11, сума в размер на 400
(четиристотин лева) лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението на основание чл. 63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5