№ 55
гр. гр.Несебър, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Т. С., срещу наказателно постановление №
69/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 162, ал.
1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1,
т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, развива подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Акцентира се върху посочването в текста на
НП на две отделни нарушени норми. Обръща се внимание, че липсва посочване на период, в който
е извършено нарушението. Сочи се, че размерът на санкцията е завишен. С тези доводи от съда се
иска НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган - директора на РИОСВ Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност
на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Физическите лица Д. Т. С., В. С. и К. С.а са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на с. *******, община Несебър. Като такива те инициирали
процедура по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно
предложение „Изграждане на курортно ваканционно селище от еднофамилни къщи в имота“,
която била прекратена с Решение № БС-105-П от 18.12.2018г. на директора на РИОСВ Бургас.
Впоследствие на 10.06.2020г. от служители на РИОСВ Бургас била извършена проверка на имота,
1
документирана с констативен протокол № 015145 от 10.06.2020г. (на л. 31 – л. 33 от делото), в
присъствието на Д. С., при която се констатирало, че през имота преминава път, монтирани са
стълбове със соларни лампи, има 10 дървени маси с пейки и недовършена барака. В границите не
имота се установили 4 броя МПС, но не палатки и каравани. Между съсобствениците бил сключен
договор, с липса на достоверна дата (преди датата на представянето му в съдебно заседание –
23.04.2024г.), с който било учредено ползване на недвижим имот в местност „******“ (без
индивидуализацията му) единствено от В. С..
На 11.08.2023г. от служители в РИОСВ (отдел „Атмосферен въздух, вредни физични
фактори, води, опасни вещества и КПКЗ“), сред които св. Х. – главен експерт „Опазване на
водите“, била извършена проверка на посочения имот. За резултатите от проверката бил съставен
констативен протокол № 024099/К-8-55/11.08.2023г. (на л. 12 – л. 13 от делото). Проверяващите
констатирали на място 22 броя палатки, 6 броя каравани, 2 броя общи санитарни блокове с общо 6
клетки, оборудвани с ел. бойлери, душ и тоалетна, като водоснабдяването било осигурявано от 2
броя резервоари с вместимост по 3.5 куб.м. всеки. Възприели (включително след справка в
интернет), че пространството било обособено като къмпинг „**********“. При тези констатации
св. Х. съставила АУАН № 69 от 14.08.2023г. за извършено нарушение от жалбоподателя на чл. 95,
ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. От жалбоподателя било отправено предложение за сключване
на споразумение по чл. 58 „г“ от ЗАНН, но същото не било прието от наказващия орган и въз
основа на АУАН било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 69 от 14.08.2023г., становище
по АУАН, предложение за сключване на споразумение, констативен протокол № 024099/К-8-
55/11.08.2023г., решение № БС-105-П от 18.12.2018г. на директора на РИОСВ, констативен
протокол № 015145 от 10.06.2020г., договор, заповед № РД-77 от 02.06.2016г. на директора на
РИОСВ Бургас). Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава и от показанията
на актосъставителя Х., като не се оспорва от жалбоподателя. Възраженията му касаят допуснати
съществени нарушения в хода на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по чл. 168 ЗООС, а проверката е извършена от надлежно оправомощени лица –
със заповед № РД-77 от 02.06.2016г. на директора на РИОСВ Бургас.
В текста на АУАН и НП са посочени нарушените разпоредби – чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1,
т. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗООС възложителят на инвестиционно предложение
информира писмено компетентния орган и обявява своето предложение на интернет страницата
си, ако има такава, и чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. По арг.
от пар. 1, т. 17 от ДР на ЗООС „Инвестиционно предложение“ може да бъде предложение за
извършване на строителни работи или всяка друга намеса в естествената околна среда и
ландшафта. С оглед систематичното място на чл. 95, ал. 1 от ЗООС (в рамките на глава VI от
2
ЗООС, както е цитирано и в текста на АУАН и НП) задължението за информиране на
компетентния орган от възложителя на инвестиционно предложение възниква в посочените в тази
глава хипотези. В случая е препратено към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, според която норма оценка
на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Т.е. самата норма на чл. 81,
ал. 1, т. 2 от ЗООС също е препращаща – към приложения № 1 и 2 от ЗООС. От своя страна
приложение № 1 е прието на основание чл. 92, т. 1 от ЗООС, а приложение № 2 – на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС. Следователно е налице още едно препращане – към чл. 92, т. 1 и чл.
93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС. Текстът на чл. 92, т. 1 от ЗООС предвижда задължително извършване
на оценка на въздействието върху околната среда, а този на чл. 93, ал. 1 от ЗООС – преценка за
необходимост от такава проверка. Налага се извод, че направеното в текста на АУАН и НП
препращане към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, а така също и към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС с
посочване на конкретна хипотеза от приложение № 2 – т. 12, буква „Г“, представлява пълно и
коректно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи от фактическия му
състав – както възникването на задължение за информиране на компетентния орган (чл. 95, ал. 1
ЗООС), така и конкретната хипотеза, която е причина за възникване на това задължение –
възникнала необходимост от преценка на ОВОС за конкретен обект – „къмпинг“ по смисъла на
приложение № 2 вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Следователно нормите са
посочени коректно и изчерпателно и не са описани две различни нарушения, а са отразени
необходимите взаимовръзки между тях за пълно описание на нарушението.
Не се констатират и нарушения във връзка с датата на нарушението, тъй като сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започват да текат от откриване на нарушителя. От своя страна така
наречените „продължени“ нарушения се изразяват в едно трайно поведение, насочено към
неизпълнение на законово задължение и преустановяването им настъпва с предприемане на
нужното законосъобразно поведение – в случая с информиране на компетентния орган по чл. 95,
ал. 1 от ЗООС. Следователно за дата на нарушението следва да бъде приета датата 11.08.2023г., на
която то е констатирано от компетентните органи и с оглед самия характер на нарушението (като
„продължено“ такова) е без значение точната дата, на която е формиран къмпингът. Не се
установява и нарушение във връзка с констатации от предходна проверка от 10.06.2020г., тъй като
на тази дата не са установени палатки и каравани, което изрично е вписано в протокола, т.е. не са
установени съществени елементи на „къмпинг“ и следва да се приеме, че констатациите при
проверката от 11.08.2023г. са напълно различни и касаят друга фактическа обстановка.
Съдът намира, че нарушението е доказано и от материално правна страна. Вече се посочи,
че същото се изразява в бездействие – липса на информиране на компетентния орган от страна на
възложителя на инвестиционно предложение. Уведомлението в случая е следвало да се извърши
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС – за преценка необходимостта от извършване на ОВОС по
отношение на инвестиционно предложение по т. 12 „Туризъм и отдих“, буква „Г“ от приложение
№ 2 – „постоянни къмпинги и места за паркиране на каравани“. На място в проверявания
недвижим имот са установени именно такива елементи, като следва да се акцентира върху пар. 1,
т. 31 от ДР на Закона за туризма, според който текст „Къмпинг“ е охраняван терен със съответната
инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета
палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги.
На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно
подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и
3
санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия. Всички елементи на този
туристически обект са установени по време на проверката, като в проверявания недвижим имот са
установени разположени палатки, каравани, санитарни блокове, водоснабдяване, а в интернет е
установена и реклама на къмпинга. Спорен по делото е въпросът дали Д. С. има качеството
„възложител“ на инвестиционно предложение по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, като тук следва
на първо място да се посочи, че договорът, представен от жалбоподателя, не може да бъде
кредитиран, тъй като няма достоверна дата и в него не е индивидуализиран процесният имот, а
освен това самото предоставяне на ползването му на другите съсобственици, не може да промени
извода, че като съсобственик именно Д. С. е следвало да бъде един от възложителите на
инвестиционното предложение.
По арг. от пар. 1, т. 20 от ДР на ЗООС „Възложител на инвестиционно предложение“ е
обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен
или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на
инвестиционно предложение. С оглед характеристиките на процесния обект – „къмпинг“,
приложими към случая са специалните нормативни актове - Закона за туризма и Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за
реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости (Наредбата). Видно е, че къмпингът е туристически обект – „място за
настаняване“ по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 1, буква „и“ от Наредбата. Т.е. дейността в тези обекти
се извършва от лица, извършващи хотелиерска дейност – чл. 16, ал. 1 от Наредбата, като в
удостоверението за категоризация се вписва „собственик“ на обекта – чл. 19, ал. 2, т. 6 от
Наредбата. По арг. от чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма лицето, което ще извършва хотелиерство
или ресторантьорство в места за настаняване подава до съответния категоризиращ орган
заявление-декларация за категоризиране, като в чл. 129, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗТ изрично е
предвидено, че право да извършва такава дейност има собственикът, или лице, което притежава
съответен документ за ползване, който да е свързан с конкретната хотелиерска дейност. Изводът е,
че собственикът на земята има качеството „хотелиер“ по смисъла на специалните закони в случай
на развиване на туристическа дейност в обект – „къмпинг“. Като такъв той е и възложител на
инвестиционно предложение по смисъла на пар. 1, т. 20 от ДР на ЗООС. По делото не са
представени доказателства, че развиване на дейността по наставяне в процесния къмпинг е
предоставена на друго лице. Разпределението на ползването на съсобствената вещ между
съсобствениците не може да промени този извод, както поради изложените причини за липсата на
достоверна дата, така и поради факта, че същото не урежда въпросите във връзка с организиране
дейността по настаняване в рамките на поземления имот. Крайният извод е, че именно
собственикът на поземления имот (с оглед тълкуваните разпоредби от специалните закони) е
лицето, което е следвало да бъде „възложител“ на инвестиционно предложение по смисъла на чл.
95, ал. 1 от ЗООС. След като обектът е съсобствен, то всички собственици на земята са субекти на
това нарушение и като един от тях жалбоподателят носи съответната отговорност.
Следователно според настоящия съдебен състав са доказани всички елементи от
фактическия състав на описаното в АУАН и НП нарушение.
За извършеното нарушение в чл. 162, ал. 1 от ЗООС се предвижда наказание глоба в размер
от 200 до 20 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лв.
При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод,
че справедливото наказание, което следва да се наложи е „глоба” в минималния предвиден размер
4
в санкционната норма - 200 лв. На първо място констатацията, че обществените отношения, които
се засягат в настоящия случай, са значими, направена в текста на НП, е бланкетна и не е обвързана
с никакви конкретни обстоятелства, които да подкрепят този извод. Точно обратното –
настоящият съдебен състав констатира, че нарушението е извършено в рамките на фактическия
състав по чл. 93, ал. 1 от ЗООС, който изисква единствено преценка за необходимостта от ОВОС,
а не задължително извършване на такава оценка (както е например в чл. 92, ал. 1 от ЗООС).
Липсват изводи, че в процесния случай такава необходимост е била налице, поради което
нарушението не се характеризира с висока степен на обществена опасност, или със съществено
засягане на обществените отношения, предвидени в ЗООС. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се
явява необосновано и несправедливо, поради което наложената глоба от 2000 лв. следва да бъде
намалена до минимално предвидения размер от 200 лв. С така наложеното наказание в размер на
200 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният
от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения
в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Този размер отговоря
и на специфичния характер на конкретното нарушение, при което на практика се наказват три
отделни лица – с отделни санкции, като съсобственици на терена.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„глоба”, като размерът се намали от 2000 лв. на 200 лв., а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
директора на БДЧР и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
(към който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
150 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената глоба от 2000 на
200 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие
и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите
за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от
23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на
РИСОВ Бургас – арг. от чл. 2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
По горните правила в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
360 лв. – възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отменената част от НП. Възражението за
5
прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, като от адвоката са изложени множество доводи.
Освен това заплатеното възнаграждение е близо до минимума по смисъла на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и при констатираната фактическа и правна сложност на делото липсват основания
да бъде намалявано допълнително.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 69/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с
което на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***********, на основание чл. 162, ал. 1 от Закона
за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от
ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата
от 2000 лв. на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***********, да заплати на РИОСВ
Бургас, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 15 лв., представляваща направени по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.
ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
***********, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата от 360 лв., представляваща направени по
делото разноски - възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отменената част от НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6