РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500544 по описа за 2020 година
С решение № 644 от 23. 03. 2020г., постановено по гр. д. № 06247 /
2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на В. С. С. , с ЕГН:********** и адрес:***, сумата в размер на 15
000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на професионално заболяване, изразяващо се в “Дискова херния С6-С7.
Двустранна цервикобрахиална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна
симптоматика и автономна дисфункция, повече вдясно”, което е установено
с Експертно решение №***г. на УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на
увреждането ***г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за
разликата до пълния му предявен размер от 20 000,00лв. Е отхвърлен като
неоснователен.
1
С решението е осъдено “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:***, да заплати на В. С. С.
, с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 975,00лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие
с уважената част от иска.
С решението е осъдено “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка
на Пернишки районен съд сумата от 950,00лв., за направени по делото
разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна такса и сумата от
350,00лв. за възнаграждение на експертиза.
Недоволно от решението в осъдителните му части е останало
“СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, което чрез адвокат Х. М., го е обжалвало в
тези му части. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено
като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предявеният иск
за сумата 15 000лв., ведно с лихвите за забава да бъде отхвърлен като
неоснователен. Основните доводи във въззивната жалба са, че липсват
доказателства Експертното решение на ТЕЛК да е влязло в сила –
обстоятелство, което е следвало да бъде доказано от ищцата, както и че
искът е уважен в завишен размер. Моли да му бъдат присъдени разноските,
направени от него пред двете съдебни инстанции.
В. С. е подала в срок обстоен писмен отговор, чрез адвокат Б. В.. С
него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Счита, че изложените оплаквания във въззивната жалба за
липса на доказателства ЕР на ТЕЛК да е влязло в сила, граничат със
злоупотреба с права. Като се е позовала на съдебна практика, касаеща и
двете оплаквания, моли решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
2
Квалифицирал е иска с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, като е
отбелязал, че се явява процесуално допустим, а исковата молба е редовна.
От представените писмвени доказателства е приел, че ищцата е
работила по трудово правоотношение в СМК“Ленин“, впоследствие при
ДФ“Стомана- Перник“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана
индъстри”АД, както следва: в периода ***г. - ***г. на длъжност „***"; в
периода ***г. - ***г. на длъжност „ ***" в “Стомана индъстри”АД; и
периода ***г. - ***г. ищцата е работила на длъжност „***" в “Стомана
индъстри” АД. Отбелязал е, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на ***г,. поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като общият стаж на ищцата е 32 години, един месец и 16
дни, които са отработени в един и същи цех на ответното дружество и по
всички тези факти не се спори между страните.
Съдът е посочил, че с Експертно решение №***г. на УМБАЛ ”Св.Иван
Рилски”- гр.С., влязло в сила на ***г., е признато професионално заболяване
на ищата с диагноза: „Увреждане на междупрешленните дискове на шийния
отдел с радикулопатия“, като в мотивите е посочено: „Дискова херния С6-
С7. Двустранна цервико брахиална радикулопатия с възбудна и отпадна
сетивна симптоматика и автономна дисфункция повече в дясно“. Отбелязал
е, че с него са определени 30% т. н. р., с дата на инвалидност - ***г. и срок
на определения процент т. н. р. – ***г.
По отношение възражениетото на ответника, че експертното
решението не е влязло в сила, съдът е отбелязал, че то е неоснователно.
Посочил е, че извън удостовереното в същото решение, че е влязло в сила,
по делото няма дори и твърдения, че същото е обжалвано от страните, а
възражението, че решението е обжалвано подлежи на доказване от
работодателя (като в този смисъл се е позовал на Решение № 213 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).
Съдът е обсъдил неоспореното от страните заключение на съдебно -
медицинската експертиза на в.л. Й. З. и останалите писмени доказателства
по делото: основният рисков фактор, свързан с установената болест е
физическо натоварване - динамично и статично от неблагоприятна работна
3
поза (принудителни работни пози), натоварване на горните крайници (при
осъществяване на работния процес са ангажирани предимно горните
крайници: пръсти, китки, предмишници, мишници, раменен пояс) и на
гръбначния стълб (шиен, гръден, поясно-кръстцов отдел), като работните
движения са в оптималната работна зона; съпътстващи рискови фактори в
работната среда, повлияващи действието на основния рисков фактор са
наднормени вибрации и неблагоприятен микроклимат; наличието на
основния и съпътстващите рискови фактори в работната среда и трудовия
процес са констатирани в Протокол №***г. за извършено проучване на
професионална болест от НОИ - Териториално поделение П. по Бързо
известие вх. №***г.,; трудовото правоотношение е прекратено на ***г. във
връзка с осигурителен стаж и възраст - въздействието на рисковите фактори
е прекратено; клинично са доказани увреждания на междупрешлените
дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия (епикризи от
НО на КПЗ, ЕМГ на горни и долни крайници, МРТ на шиен отдел,
консултации със специалисти невролози, профпатолози, неврохирург и др.);
по надлежния ред е признат професионалният характер на заболяването
„Дискова херния С 6 - С 7. Двустранна цервикобрахиална радикулопатия с
възбудна и отпадна сетивна симптоматика и автономна дисфункция повече в
дясно"; рисковите фактори предизвикват дегенеративни вертебрални
изменения от остеохондрозен тип и/или спондилозен тип (дегенеративно
увреждане на междупрешлените дискове) и водят до вертеброгенни
радикулопатии; основна роля за увреждането има механичният фактор -
притискане на гръбначно-мозъчните коренчета от пролабирала латерална
дискова херния; притискането причинява съдово-исхемични нарушения в
периферната структура - коренче, периферни нерви и обвивките им,
последващи структурни дистрофични промени - увреждане на миелиновата
обвивка (локална и сегментна демиелинизация), локална аксонална
дегенерация и невроматозно задебеленяване; патоморфологичните промени
са аксонална дегенерация, сегментна демиеленизация или и двете; засяга се
функцията на нервните коренчета; така посочените патоморфологични
промени в шийния отдел на гръбнака и клиничната изява определят
професионалното заболяване като „късна форма“; клиничните прояви на
заболяването се проявяват с болки във врата между плешките, скованост,
изтръпване, болки и слабост на горните крайници, посиняване на пръстите
4
при студово въздействие, болезнени движения, ограничен обем на движения,
главоболие, световъртеж - описани са в медицинската документация;
процесното професионално заболяване е с хронично-рецидивен характер на
протичане (остри фази и фази на ремисия) и ще се проявява в бъдеще с
описаните болки и страдания, това професионално заболяване не подлежи на
трайно излекуване; уврежданията са дефинитивни и лечението е със
средства, които действат симптоматично - нестероидни
противовъзпалителни средства, кортикостероиди, съдоразширяващи,
витамини от групите В, А, Е, С, аналгетици, невромедиатори, невротрофици;
физиотерапия и балнео санаториално лечение; както и че след консултация
от неврохирург е дадено становище за оперативно лечение на дисковата
херния.
От свидетелските показания на Й. К. С. /съпруг на ищцата/ и П. Г. И.
/бивш колега на ищцата/, Пернишкият районен съд е приел за установено, че
вследствие на професионалното заболяване ищцата изпитва сериозни
затруднения в движенията си и ежедневното си обслужване, не може да
задържа предмети, изпуска и чупи съдове и други предмети; изпитва
неудобства от намирането на подходяща поза дори когато почива,
включително и в съня си; както и поради изпитваните болки ищцата е спряла
да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничила
и социалните си контакти.
Съдът е отбелязал, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е
обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат
вина за настъпването на вредите.
Посочил е, че признаването на професионалния характер на
заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна
компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а
процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за
реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към
което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и
причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията
5
на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за
всички лица, органи и организации в страната. Отбелязал е, че съгласно
константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има
двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена
работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-
работодател и от който зависи съществуването на правото.
Посочил е, че в настоящия случай има Експертно решение №***г. на
УМБАЛ ”Св.Иван Рилски”- гр.С., влязло в сила на ***г., с което е признато
професионално заболяване на ищеца с диагноза: „Увреждане на
междупрешленните дискове на шийния отдел с радикулопатия“, поради
което и е определена 30 % трайно намалена работоспособност. Със същото
ЕР като начална дата на инвалидизиране е посочена ***г., като крайният
срок на решението е до ***г.
Отбелязал е, че съгласно константната съдебна практика при влязло в
сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално,
съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на
заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране и
доколкото в настоящето производство са събрани достатъчно доказателства
за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът е
счел, че са налице всички елементи за реализирана на обективната
отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Като е изходил от разпоредбите на чл.52 ЗЗД и на Постановление №4
от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г., от обстоятелството, че
процесното професионално заболяване е с хронично-рецидивен характер на
протичане (остри фази и фази на ремисия) и ще се проявява в бъдеще с
описаните болки и страдания, че професионалното заболяване не подлежи на
трайно излекуване, че уврежданията са дефинитивни и лечението е със
средства, които действат симптоматично - нестероидни
6
противовъзпалителни средства, че клиничните прояви на заболяването се
проявяват с болки във врата между плешките, скованост, изтръпване, болки
и слабост на горните крайници, посиняване на пръстите при студово
въздействие, болезнени движения, ограничен обем на движения, главоболие,
световъртеж - описани са в медицинската документация, с конкретните
битови проявления на професионалното заболяване - ищцата изпитва
сериозни затруднения в движенията си и ежедневното си обслужване, не
може да задържа предмети, изпуска и чупи съдове и други предмети,
изпитва неудобства от намирането на подходяща поза дори когато почива,
включително и в съня си, поради изпитваните болки ищцата е спряла да
управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничила
социалните си контакти, от обстоятелството че професионалното заболяване
е довело до 30% трайно намалена работоспособност, което е среден процент
на загуба на работоспособността, Пернишкият районен съд е счел, че сумата
от 15 000лв. справедливо би обезщетила ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди от професионалното й заболяване. Съдът е отбелязал,
че върху тази сума следва да се присъди лихва, считано от датата на
констатиране на увреждането – ***г. до окончателното изплащане на
сумата. Съдът е посочил, за горницата над 15 000лв. до 20 000лв. искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Пернишкият районен съд е изчислил разноските в полза на ищцата и
дължимата от ответника държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по
реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за
установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустими – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно – постановено е от съдия
от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
7
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че решението, което е обжалвано частично, не се явява
процесуално недопустимо. Налице е гражданскоправен спор, между
процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда,
като родово и местно компетентен, да разгледа делото, се е явявал
Пернишкият районен съд. При предявяването на исковете са били налице
положителните процесуални предпоставки за тяхното предявяване и не са
били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до тяхното
погасяване, като съдът се е произнесъл по предявените искове.
Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата.
По делото не спори, че през целия си трудов стаж от е 32 години, един
месец и 16 дни, ищцата е работила в иден и същи цех – ***, първоначално в
СМК“Ленин“, впоследствие при ДФ“Стомана- Перник“, а впоследствие и
при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както следва: в периода ***г. -
***г. на длъжност „***"; в периода ***г. - ***г. на длъжност „ ***" в
“Стомана индъстри”АД; и периода ***г. - ***г., като трудово трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на ***г., поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С експертно решение №***г. на УМБАЛ ”Св.Иван Рилски”- гр.С.,
влязло в сила на ***г., е признато професионално заболяване на ищеца с
диагноза: „Увреждане на междупрешленните дискове на шийния отдел с
радикулопатия“, като в мотивите е посочено: „Дискова херния С6-С7.
Двустранна цервико брахиална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна
симптоматика и автономна дисфункция повече в дясно“. Отбелязал е, че с
него са определени 30% т. н. р., с дата на инвалидност - ***г. и срок на
определения процент т. н. р. – ***г.
Оплакванията във въззивната жалба, че няма доказателства решението
да е влязло в сила са неоснователни. Това решение фигурира като л.6 от
първоинстанционното производство и върху началната страница на самото
решение има поставен печат РЗИ РКМЕ гр. П., върху който е отбелязано, че
8
то е влязло в сила на ***г. Ответникът не е твърдял в писмения си отговор,
че е обжалвал това решение, а дори и да имаше такова възражение, че
решението е обжалвано, то подлежи на доказване от работодателя (в този
смисъл е и цитираната от Пернишкия районен съд практика на ВКС Решение
№ 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и
съдебната практика, цитирана в писмения отговор на въззивната жалба, част
от която приложена към него).
От това решение се установява, че на ищцата е призната 30 % тр. н. р.,
поради професионално заболяване на ищцата с диагноза: „Увреждане на
междупрешленните дискове на шийния отдел с радикулопатия“, като в
мотивите е посочено: „Дискова херния С6-С7. Двустранна цервико
брахиална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика и
автономна дисфункция повече в дясно“.
От свидетелските показания на Й. К. С. и П. Г. И., кореспондиращи
помежду си и с останалите доказателства по делото, както и от заключението
на вещото лице д-р Й. З. по съдебно - медицинската експертиза, се
установяват последиците от професионалното заболяване върху здравето,
житейските дейности на ищцата и социалния й живот.
Пернишкият районен съд е съобразил всички тези обстоятелства с
изискванията на чл. 52 от ЗЗД и изискванията на раздел ІІ от ПП на ВС на
РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г. Към тях Пернишкият окръжен съд следва да
добави, че ищцата е жена на ** години и констатираните от Пернишкия
районен съд последици върху здравето й влияят сериозно върху дейността й
като домакиня, жена и личния й живот. Освен това към датата на
констатиране на професионалното заболяване – ***г. минималната работна
заплата за страната ни е била в размер на 560лв., а от 01. 01. 2020г. тя е
560лв. Следователно сумата от 15 000лв. би обезщетила реално ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
въззивният съд изцяло възприема подробните и аргументирани мотиви на
Пернишкия районен съд.
9
Въззиваемата ответница е направила разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с
оглед изхода по делото следва да й бъде присъдена.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 644 от 23. 03. 2020г., постановено по
гр. д. № 06247 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с
която е осъдено „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на В. С. С. , с ЕГН:********** и
адрес:***, сумата в размер на 15 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо
се в “Дискова херния С6-С7. Двустранна цервикобрахиална радикулопатия с
възбудна и отпадна сетивна симптоматика и автономна дисфункция, повече
вдясно”, което е установено с Експертно решение №***г. на
УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на констатиране на увреждането ***г. до
окончателното изплащане на сумата, в частта, с която й е присъдена сумата
975,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в съответствие с уважената част от иска, както и в частта, с
която е осъдено да заплати сметка на Пернишкия районен съд да заплати
сумата 975,00лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска, а по
сметка на Пернишкия районен съд е осъдено да заплати сумата от 950,00лв.,
за направени по делото разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна
такса и сумата от 350,00лв. за възнаграждение на експертиза.
Осъжда „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на В. С. С. , с ЕГН:********** и
адрес: ***, сумата в размер на 1200лв., представляваща направените от нея
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от датата на връчването му на
10
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11