Решение по дело №785/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…………..02.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар К.М.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 785 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по общия ред на ГПК.

Приет е за разглеждане иск, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул."Гр. Игнатиев" №2, представлявано от изп. директор Б.М., чрез адв. В.-Т.(*** стая 205 срещу А.Е.А., ЕГН ********** ***, представляван от назначен особен представител адв. Д. ***- партер за присъждане на сумата 107 486,90лв, претендирана като сборно обезщетение за понесени от пострадало лице неимуществени вреди, лихви от причиняване на увреждането и разноски и такси по съдебния процес за определянето на това обезщетението по справедливост, настъпили в резултат от ПТП, причинено от ответника като водач на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно с АКСЕСОРНИ вземания за законна лихва, считано от исковата молба и направени разноски.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за причинена смърт на пътник при ПТП, предизвикано от ответника А. като водач на МПС с ДК№СА 4418НК, управлявано без наличие на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Сочи че е изплатил на 30.05.2011г по предявен изпълнителен лист, издаден срещу водача на автомобила от наказателния съд по уважен граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди, понесени от майката на починалата в размер на 40 000л, а в последствие бил осъден в гражданско производство, подпомаган от ответника да заплати допълнително горница до достигане на справедлив размер на обезщетението след отчитане и на съпричиняване от пътника в размер на още 54 000лв, както и направени от пострадалата разноски от 1465 лв и присъдени лихви от 07.03.2012г, като отделно е понесъл и разходи за възстановяване на суми в бюджета на съда по този спор в общ размер от 2520лв. Така посочените суми са били и изплатени от ищеца на увреденото лице, като към момента на пълното удовлетворяване на пострадалата с плащане на 25.11.2013г лихвата за забава е достигнала до 9501.90лв. 

Като се позовава на уредено в закона регресно право, изплатилият обезщетението претендира възстановяване на сборната сума от лицето, чиято гражданска отговорност не е била застрахована.

По същество счита, че претенцията му е доказана и моли иска да бъде уважен в цялост, ведно с присъждане на направените деловодни разноски, конкретизирани по размер в молба вх. № 1686/20.01.2017г.

Защитата на ответника А. е предприета от назначен на разноски на ищеца особен представител, който  своевременно е оспорил претенцията с доводи касаещи само връчване на регресна покана. В доклада по делото съдът е изключил това оспорване от предмета на делото, поради липса на основаване на правни последици от ищеца на това обстоятелство.

По същество представителят не поддържа защитната теза като моли решението да бъде постановено съобразно събраните доказателства за неоспорими факти.  

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 4112/22.12.2016г. (л. 87). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 26.01.2017г., като е бил коригиран обявения на страните проект( л. 89 и л. 109), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните (като подпомаган ответник и привлечен помагач) е постановено влязло в сила съдебно решение по гр.д. 3707/2012 на СГС, 21 с-в, чийто мотиви имат установително действие (чл. 223 ГПК), изключващо повдигане на нов спор по следните факти: като незастрахован водач на МПС с ДК№СА 4418НК, А. нарушил правилата на движение и по непредпазливост причинил смърт на пътник; ищецът, натоварен по силата на закон с отговорност да обезщетява вреди от ПТП, причинени без наличие на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” е изплатил първоначално обезщетение в размер на 40 000лв на 30.05.2011г по предявен изпълнителен лист, издаден срещу водача на автомобила от наказателния съд, уважил граждански иск на пострадал за неимуществени вреди, понесени от майката на починалата;  след отчитане и на съпричиняване от пътника е бил определен справедлив размер на обезщетението  и ищецът е бил осъден да заплати на пострадалата допълнително още 54 000лв, както и направени от нея разноски от 1465 лв, както и присъдени лихви от 07.03.2012г, като отделно е понесъл и разходи за възстановяване на суми в бюджета на съда по този спор в общ размер от 2520лв. Тези неоспорими обстоятелства настоящият съд зачита като правопораждащи елементи на регресното право.

Видно от представените молба за изплащане на присъдена сума от 22.11.13, изпълнителен лист от 14.11.13, платежни нареждания по щета №21-006/23.03.11 от 30.05.11г, 25.11.13г и 02.12.13г и счетоводна справка за начислени лихви към момента на банковите преводи по посочената от пострадалата банкова сметка, ***ми, като общия им размер, формиран от обезщетението, ведно с лихвата и съдебните разходи, както и възложените му съдебни разходи по воденото дело е достигнал до 107 486,90лв.

Въз основа на така установените безспорни факти съдът намира регресния иск на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал платец на обезщетение за гражданска отговорност срещу причинителя на обезщетените вреди за основателен. Доказани са както основанието на гражданската отговорност на лицето, причинило вреди другиму с противоправно поведение (чл. 45 ЗЗД), така и обема на тази отговорност с отчитане на съпричиняване и изпълнението на възложеното от закона гаранционно задължение за компенсиране на тази отговорност на ответника от държавното учреждение поради липса на сключена задължителна застраховка на автомобилистите. Налице са всички елементи на законовата суброгация, уредени в действащите правила на КЗ (чл. 558 ал. 7 КЗ), които съдът отчита като приложими  доколкото отменените правила на предходния кодекс се прилагат само за доброволното застраховане, според изричната преходна норма на пар. 22 КЗ. Доколкото суброгиращия се в правата на обезщетеното лице кредитор се ползва от правното положение на увредения, приложима е нормата на чл. 82 ЗЗД и вземането следва да се счита изискуемо от увреждането, съответно и допълнителна регресна покана за плащане на обезщетението не е необходима. Ответникът е в неизпълнение на законово изискуемо задължение, поради което е претенцията за присъждане на регресната сума в цялост следва са се уважи, в едно със законната лихва върху неплатено в срок парично задължение, считано от предявяване на иска на 30.05.2016г.(чл. 214 ал. 2 вр. чл. 125 ГПК). Доводите на ищеца за отчитане на депозирането на молбата по пощата като по-ранен момент на предявяване на иска не могат да бъдат споделени. Хипотезата на чл. 62 ал.2 ГПК визира фикция в полза на страна, обвързана със преклузивен или давностен срок, но в случая такъв срок не е уреден за суброгиращият се платец.

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата  за заплатени държавни такси и хонорар на назначения представител в общ размер от 8054,48лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.236 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул."Гр. Игнатиев" №2, представлявано от изп.директор Б.М., сумата 107 486,90лв.(сто и седем хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща сборно обезщетение, изплатено на пострадало лице Катя А. Господинова за понесени неимуществени вреди, лихви от причиняване на увреждането и разноски и такси по съдебния процес за определянето на това обезщетение по справедливост по НОХД №4729/2009г. на СГС и гр.д. 3707/12г на СГС, настъпили в резултат от ПТП на 18.03.2009г, причинено от ответника като водач на МПС с ДК№СА 4418НК, без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2016г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 558 ал. 7 КЗ, както и сумата от 8054,48лв.(осем хиляди и петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, заплатени от ищеца по настоящото дело, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: