Решение по дело №17114/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 99
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20181100517114
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 02.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

            мл. с-я АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров въззивно гражданско дело № 17114 по описа за 2018 г. на СГС и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 478867 от 29.08.2018 г., постановено по гр. д. № 71036/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, частично е уважен  предявения от И.М.П. срещу “Н.м.г.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. Чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация във вестник „Всеки ден“ брой 111 (1420) от 10-12 юни 2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е от отхвърлен за разликата над сумата от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 369,00 лева – съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен до сумата от 3000,00 лв. не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която искът е бил частично отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника й – адв. И.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението  за неимуществени вреди СРС, не отчел, че изнесените в медията неистински обстоятелства дълбоко са я наранили и обидили, затруднили са контактите с близките й хора и са предизвикали интезивен и продължителни стрес, тревожност, влошили здравето й, както и се отразили негативно върху общественото мнение.  Моли съда, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо това да постанови ново, с което да уважи иска за пълния предявен размер. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и разноски по делото.

Въззиваемият – ответник “Н.м.г.” АД в законоустановения срок не е изразил становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Тъй като решението в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск за сумата от 3000,00 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, то по делото със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение, на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на обезщетението за причинените неимуществените вреди на ищеца от публикация във вестник „Всеки ден“ брой 111 (1420) от 10-12 юни 2016г., определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.

Издателят на печатно издание, какъвто несъмнено е ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /в този смисъл Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г. на ВКС, III г.о./. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели М.В.и М.П.-майка на ищцата, които преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за обективно и безпристрастно дадени и кредитира с доверие, се установя че следствие на публикацията ищцата е преживяла стрес, тревожност, унижение и притеснение в семейството и приятели, предвид публикуваното в статията позорно твърдение, че живее на семейни начала с лице, което е различно от съпругът й, и което е криминално проявено. Установява се, че тя се е запознала със съдържанието на статиите и то е оказало негативно въздействие върху емоционалното й състояние. Шокирала се, притеснила се за себе си и семейството, имала пристъпи на паника, и е довело до негативни възприятия сред приятели и съседи.

Честта и достойнството на личността са неимуществени блага. Тяхното засягане може да причини и други болки и страдания, вкл. да се отрази на обективното здравословно състояние на личността. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В конкретния случай при определяне на справедливото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че публикацията макар и да е предизвикала състояние на стрес, тревожност, паника и да е станала достояние на неограничен кръг от хора, тъй като се касае за уронване достойнството и авторитета й в личен план чрез печатно издание, по делото не се установява, това да е засегнало в значителна степен авторитетът пред семейство, близки и приятели и да е довело до трайни и необратими последици за живота и здравето, които да обосноват по-висок размер на обезщетение. С оглед съвкупното обсъждане на обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер 3 000,00 лева е в съответствие с критериите за  „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и в най-пълна степен репарира търпените от ищцата вреди.

Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с правните доводи на първоинстанционния съд, то обжалваното решение се явява правилно и като такова на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3. т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 478867 от 29.08.2018 г., постановено по гр. д. № 71036/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 478867 от 29.08.2018 г., постановено по гр. д. № 71036/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

                        ЧЛЕНОВЕ: