№ 1698
гр. Русе, 29.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520105216 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.64 и сл. от ГПК.
С Определение №397/26.01.2024г., постановено по гр.д. №5216/2023г.
по описа на Русенски районен съд е върната, като нередовна въззивна жалба с
вх. №2653/26.01.2024г., подадена от адв.С. И. от САК, пълномощник на
ответника Т. М. Т. (лишен от свобода в затвора в гр.София)
против постановеното по делото Решение №1821/20.12.2023г.
Определението за връщане на нередовната въззивна жалба е връчено на
адв.С. И. на 12.02.2024г..
С молба с вх.N:5373/20.02.2024г. Т. М. Т., чрез адв.С. И. сезира съда с
искане за възстановяване на срок за въззивно обжалване на Решение
№1821/20.12.2023г. постановено по гр.д. №5216/2023г. по описа на Русенски
районен съд при наличие на следните, твърдяни в основание за пропускането
му причини, а именно софтуерни проблеми при подписване на жалбата
довели до просрочие с 24 минути.
Нсрещната страна не е депозирала становище по основателността на
предявеното по реда на чл.64 и сл. от ГПК искане за възстановяване на срок.
Като подадена в срок и от легитимирана страна, молбата за
възстановяване на срока за въззивна жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК допуска изключение от
установените принципи за състезателност и концентрационно начало в
гражданския процес, като дава възможност на страната, която формално е
пропуснала определен в процесуалния закон срок, да поиска неговото
възстановяване с цел извършване на действието, чийто срок е пропуснат.
Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок
за извършване на процесуално действие е възможно при наличието на
предпоставките, посочени в чл. 64, ал.2 от ГПК. За да бъде възстановен
срокът, той следва да бъде изтекъл, да е пропуснат и пропускането му да се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да
преодолее.
Законът не е дефинирал понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но константната практика на ВКС е, че като "непредвидени"
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали
внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на
обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.
Под непредвидени обстоятелства се разбират факти от обективната
действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието
възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат
предвидени. Съгласно утвърдената съдебна практика непредвидени по
смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК обстоятелства са природни бедствия, военно
положение, преврат или революция, прекъсване на пътищата, внезапно тежко
заболяване на страна или на нейния пълномощник и прочие причини, които
не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната.
Съдържанието на цитираната разпоредба показва, че освен обективният
критерий "особени непредвидени обстоятелства", трябва да е налице и
субективният елемент - страната да не е могла да преодолее тези
обстоятелства.
Доколкото пропускането на конкретен срок е свързано с
неблагоприятни последици за страната, доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим, и непреодолим характер е в нейна
тежест.
В случая, молителят не изтъква съображения, които да водят до извод,
2
че пропускането на срока за депозиране на въззивна жалба се дължи на
обективни обстоятелства от непреодолим и/или непредотвратим характер. В
този смисъл необяснимо остава за съда поведението на адв.С. И., която е
решила да депозира по електронен път въззивната жалба посред нощта и то
след изтичане на предвидения по закон срок.
С оглед на изложеното, съдът намира, че пропускането на срока
за въззивно обжалване на Решение №1821/20.12.2023г. постановено по гр.д.
№5216/2023г. по описа на Русенски районен съд се дължи на проявено от
страната процесуално бездействие, а не на обективни и уважаващи
пропускането на срока причини. В този смисъл съдът намира,че не са налице
предпоставките на чл. 64, ал.2 от ГПК, а молбата като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
По изложените мотиви, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх.N:5373/20.02.2024г. от Т. М.
Т. с ЕГН:**********, чрез адв.С. И. за възстановяване на срок за въззивно
обжалване на Решение №1821/20.12.2023г. постановено по гр.д.
№5216/2023г. по описа на Русенски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Русенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3