РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Перник, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106247 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. С. Ц..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 549,32 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ************* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
1
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 73,01 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4063/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, вх. № 8106/18.04.2023 г. извън срока по чл.
131 ГПК (изтичащ на 13.04.2023 г., с оглед връчването на съобщението по месторабота на
13.03.2023 г.), с който исковете се оспорват по основание. Изложени са подробни
съображения, че не е доказана доставката на топлинна енергия и нейните конкретни
компоненти до процесния имот за процесния период, нито се доказва равностойността на
услугата, във връзка с което са формулирани и доказателствени искания. Аналогично
становище, с което са изложени подробни възражения и оспорвания, е депозирано и след
насрочване на делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е
процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил за служебно известен факта, че са влезли в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което
посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ
се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията по така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Видно от нотариален акт от 30.06.1997 г. родителите на ответника И. С. Ц. са му
продали процесния недвижим имот, за който се твърди, че е топлоснабден, представляващ
апартамент № 8, находящ се в жилищната сграда в ***********. Няма твърдения и данни за
последващи отчуждавания и прехвърлителни сделки, поради което при тези обективни
данни съдът намира, че за процесния период собственик на имота е бил именно
ответникът. Следователно по делото се установява наличието на облигационна връзка
между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи
условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в
исковата молба основание. В тази връзка, неоснователно е възражението за липса на
облигационно правоотношение.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, изготвено компетентно и
обосновано, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото
е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, съгласно сключен договор № 147/16.11.2000 г., а между
ФДР и ищцовото дружество има налично споразумение за предоставяне на тази услуга.
Общият топломер като СТЕ е освидетелстван по съответния ред през 2006 г., 2010 г., 2012
г., 2014 г., 2016г., 2019 г. и 2021 г., преминал е изискуемите метрологични проверки за
сертификация, годен е за експлоатация и показанията му са достоверни, като копия от
свидетелствата са представени и като писмени доказателства по делото /л. 69 и сл./.
Неоснователно в този смисъл е възражението за липса на годни технически средства за
измерване, въз основа на които е определена дължимата сума.
Според вещото лице отчетените визуално показания, отразени в отчетните карнети. са
идентични с тези от справката от база данни на „Топлофикация – Перник" ЕАД. Нетната
топлоенергия, изчислена за Абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес ******* за
процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., е идентична с отразената в изравнителната
сметка. Изчислените от „Топлофикация-Перник" ЕАД технологични разходи на абонатната
станция, обслужваща СЕС, са останали за сметка на топлофикационното дружество, като
технологичните разходи за същата са изчислени, съгласно нормативно установените
формули /т. 4.1. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. ФДР е разпределяла в съответствие с действащата нормативна уредба
ежемесечно по време на отоплителния период (част от процесния отчетен период) на
ответника прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена единствено от Сградна
инсталация. както и за целия процесен период прогнозна топлоенергия за БГВ.
Изчислената топлоенергия, отдадена от сградната инсталация за СЕС, е разпределяна на
потребителите на СЕС, вкл. и на ответника, пропорционално на отопляемия обем на
имотите, който за процения имот е 168 куб.м. В имота не са отразени свързани към
3
сградната инсталация отоплителни тела в жилищните помещения кухня, стая, хол и баня,
съответно не е разпределяна топлоенергия, отдадена от такива. Не са отразени и работещи и
свързани към СИ отоплителни тела в общите части на СЕС. Имотът е свързан към СИ за
топла вода. След отчетния период прогнозната топлоенергия, начислена на ответника, е
изравнена е разпределената по изчислителен път за отопление и по норматив за битова
гореща вода, което е отразено в индивидуална изравнителна сметка. Поради неосигурен
достъп за отчет, след отчетния период ФДР е разпределила топлоенергия за БГВ на
ответника, определена при разход на гореща вода по норматив – 140 л. потребление за едно
денонощие на всеки ползвател от имота - общо за имота един ползвател и брой дни с
ползване на БГВ по данни на ФДР – 335 дни, т.е. 46.90 куб.м. Така размерът на
задължението (главница) на ответника за процесния период 01.05.2020г. - 30.04.2021 г. за
топлинна енергия по компоненти възлиза на 84,50 сума по прогноза за отопление, 366,88 лв.
сума по прогноза за БГВ, 91,33 лв. изравнителна сума, 10,56 лв. вноски за дялово
разпределение, като е начислена и отстъпка от -4 лв., като по този начин общият размер на
задължението възлиза на сумата 549,32 лева. Според вещото лице разпределената на
ответника топлоенергия и начислени суми са отразени в изготвена от ФДР и отпечатана на
09.07.2021 г. изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2020г. - 30.04.2021 г.,
индивидуалните изравнителни сметки са били връчени на представител на СЕС и липсват
данни за подавани срещу същите възражения, вкл. от страна на ответника.
Неоснователни са възраженията в писменото становище на ответника, депозирано
след насрочване на делото в с.з., досежно материалите, въз основа на които са изготвени
експертните заключения. За целите на експертизата вещото лице може да използва и
документи, които не са налични в кориците на делото, като това не нарушава правото на
защита на страните в процеса. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва
становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до
които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните
правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона
няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1
ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може
да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго
място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези
материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса в този
смисъл Определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.,
ТК, Определение № 273 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2013 г., II г. о., ГК,
Определение № 226 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 387/2012 г., I т. о., ТК). В случая
вещото лице по СТЕ подробно е посочило, документите, въз основа на които е изготвило
експертното си заключение – наличните по делото, включително и тези, които допълнително
са му били представени. Липсват данни, които да внасят съмнение в безпристрастността на
вещото лице и не са налице основания заключението да не бъде кредитирано при формиране
фактическите изводи на съда.
Неоснователни са и възраженията досежно липсата на компетентност на вещите
лица в съответните области от науката и технологиите, доколкото същите се опровергават от
отразеното в Списъка на вещите лица към Окръжен съд Перник относно притежаваните от
вещите лица специализации и квалификации.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребител в сграда-етажна собственост,
който прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си, остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Освен собственик или титуляр на вещно
право върху конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната инсталация и следва да
поеме припадащата му се част от разходите за топлинна енергия. След като всички
обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва
да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части, респ. за сградната инсталация. По сходен
начин законодателно са уредени правоотношенията, свързани със сградната инсталация в
сграда – етажна собственост в други държави–членки на Европейския съюз. Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда
4
от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване (в този смисъл са и Решение №
5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР
№ 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС). Посоченото напълно
съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17
(образувано по повод на преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. По аналогични на горните съображения съдът
кредитира заключението на вещото лице, включително в контекста на възражението на
ответната страна за използваните материали. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало,
че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление сградна инсталация 84,55 лв. и БГВ в размер на
366,88 лв.; като не е начислявана сума за отопление на имота), както и вноска за услугата
„дялово разпределение“ в размер на 10,56 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги за
отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите,
съгласно изравнителните сметки (+91,33лв.), както и приспадане на отстъпката за отопление
(-4.00лв.), възлиза на посочената в исковата молба стойност – 549,32 лв. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на
дружеството, като няма данни за извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата
СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху всяка от
главниците (на обща стойност 549,32) за процесния период от м. май 2020 г. до м. 04.2021 г.,
считано от периода на забавата, определен съобразно ч. 34, ал. 1 от приложимите Общи
условия и на осн. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, възлиза общо на 73,01 лева, поради което
предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 375 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на
5
делото. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу И. С. Ц., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
*************, за сумата в размер на 549,32 лева, представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ************* за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 73,01 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4063/2022 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 И. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 475,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6