№ 493
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка К.а
Стойчо Попов
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100601721 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпил въззивен протест и допълнение към него от СРП
срещу присъда на СРС, НО, 134 с-в от 12.09.2022г., постановена по НОХД № 22181/2014г.,
с която подсъдимите С. П. и Р. П. са признати за невиновни по обвинението за извършено от
тях престъпление съответно – по чл.325, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на
основание чл.304 от НПК изцяло са оправдани по повдигнатите им обвинения.
В протеста се иска отмяна на присъдата в частта й, в която подс. П. е признат за
невиновен, като се иска признаването му за виновен по повдигнатото му обвинение, както и
да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер.
След изготвяне на мотивите е депозирано и допълнение към протеста, в което се
излагат доводи за неясни и противоречиви мотиви, които не позволяват да бъде изведена
действителната воля на съда. Твърди се, че в атакуваната присъда не са обсъдени всички
обстоятелства относно липсата или наличието на признаци от обективната страна на
престъплението по чл.325, ал.2 от НК. Застъпва се тезата, че противоречието в мотивите е
съществено, обуславящо и липса на мотиви, с оглед на което се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се моли съдът да
отмени атакуваната присъда, като признае подс. П. за виновен, тъй като от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява престъпната съпричастност на
подсъдимия към инкриминираното деяние.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 27.03.2023г.
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимитe, свидетели и вещи лица.
1
В хода по същество представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към
него, като изразява становище, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Отправя искане към съда да отмени частично първоинстанционната присъда в частта, в
която подс. П. е признат за невиновен. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства се установява извършването на престъпление по чл.325, ал.2 от НК. Моли
съдът да отмени първоинстанционната присъда по отношение на подс. П., с която е признат
за невиновен и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав или да
постанови нова присъда, с която да го признае за виновен, като му наложи наказание
„лишаване от свобода“ в минимален размер при условията на чл.66 от НК.
Защитата на подс.П. в лицето на адв. Р. моли съдът да остави без уважение подадения
протест. Намира, че макар и кратки, мотивите към присъдата са ясни и конкретни по
отношение на предмета на доказване. Прави кратък доказателствен анализ, като пледира за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Защитникът на подс. П. – адв. Х. моли съдът да потвърди присъдата на СРС, тъй като
са обсъдени всички събрани доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до извод
за липса на съставомерно деяние.
В правото си на лична защита подс. П. заявява, че няма какво да добави, а подс. П.
поддържа заявеното от своя защитник.
В правото си на последна дума и двамата подсъдими молят за потвърждаване на
протестираната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към
него, както и тези доводи, които са изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
за установено следното:
Протестът е неоснователен.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. XXVII от НПК -
съкратено съдебно следствие в хипотезата му по чл.371, т.1 от НПК и е било решено с
изцяло оправдателна присъда за двамата подсъдими. Депозиран е протест срещу тази част от
първоинстанционната присъда, в която подсъдимият Р. П. е изцяло оправдан. Във връзка с
така изложените обстоятелства следва да се направят две уточнения.
Първото уточнение се отнася до пределите на въззивната проверка, която е
ограничена само и единствено до исканията в протеста, които се свеждат до това да бъде
осъден подсъдимият П.. С други думи положението на другия подсъдим, срещу
оправдаването на когото не е постъпил протест, не може да се влошава. Ето защо
въззивният съд с оглед разпоредбата на разпоредбата на чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на протестирания акт, вкл. и в непротестираната му част, касаеща
оправдаването на подс. П., но отчита наличието на забраната за влошаване положението на
този подсъдим.
Второто уточнение се отнася до възражението на прокурора за допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които според него обуславят отмяната на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В тази част
искането на прокурора засяга и подсъдимия П., срещу оправдаването на когото не е
постъпил протест, тъй като евентуалната отмяна на първоинстанционната присъда поради
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, ще отнеме
възможността постановената оправдателна присъда в непротестираната част да влезе в сила
с постановяването на краен съдебен акт в производството пред въззивния съд. В тази връзка
са приложими указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 4 от ТР №
5/2018г. по т.д. № 5/2017г. на ОСНК на ВКС, в които ВКС посочва, че когато с присъдата
или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е
2
обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или част от
деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с
постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако
подлежи на обжалване - с постановяване на решението на касационната инстанция. С други
думи, искането на прокурора, макар и да не е отнесено пряко до наказателната част на
първоинстанционната присъда, с която е решен въпросът за вината на подс. П., засяга и
неговото процесуално положение, в частност – интереса му от процесуална бързина при
решаване на спора по същество.
Въззивният съд намира, че действително в хода на производството са били нарушени
императивните законови разпоредби за одобряване на изразеното съгласие с изрично
определение от съда и изискванията за надлежно отразяване на тези процесуални действия в
съдебния протокол. Съгласно чл.371, т.1 от НПК при предварителното изслушване
подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните
повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Наличието на това съгласие обаче съгласно разпоредбата чл. 372, ал. 3 от
НПК следва да бъде одобрено от съда, ако съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. В процесния случай
първоинстанционният съд не е постановил такъв съдебен акт. Постановяването на
определение по чл. 372, ал. 3 от НПК е съществено и важно за отделяне на спорните от
безспорните доказателства по делото, за създаване на категорична яснота за страните
относно това кои доказателства и доказателствени средства ще се ползват непосредствено от
съда при постановяване на крайния съдебен акт. Липсата на такова изрично произнасяне от
съда представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до неяснота у
страните относно приетите от съда доказателства и по този начин ограничава процесуалните
им права в производството. Не без знaчение е обстоятелството, че доколкото не са
предвидени особени правила по глава XXVII от НПК, в случай на съкратено съдебно
следствие във варианта му по т.1, съдът е следвало да проведе процедурата по чл.276, чл.277
от НПК и едва тогава да пристъпи към прочитане на заключението от изготвената в
досъдебното производство балистична експертиза по реда, предвиден в чл.373, ал.1 вр.
чл.372, ал.3 от НПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.373, ал.1 от НПК се прилага
при провеждане на съдебното следствие от първоинстанционния съд, а не преди да бъде
даден ход на съдебното следствие, както е сторил контролираният съдебен състав. Отделно
от това в следващото съдебно заседание, проведено на 24.08.2020г., СРС с определение се е
произнесъл, като е постановил да продължи съкратеното съдебно следствие, като и в това
съдебно заседание не е докладвал внесения за разглеждане обвинителен акт по реда,
предвиден в чл.276 от НПК.
Въпреки така констатираните нарушения на процесуалните правила, не са налице
основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Това е така, тъй като присъдата е
изцяло оправдателна, като крайният извод относно невиновността на подс. П. (т.е. в
атакуваната с протест част) се споделя от настоящия съдебен състав, а крайният извод
относно невиновността на подс. П., макар и да не се споделя от настоящия съдебен състав,
не е включен в обхвата на протеста. С цялостното оправдаване на подсъдимите те са
получили най-сигурната защита, която им дава възможност да реализират в пълен обем
своите процесуални права, поради което с оглед интересите на правосъдието е напълно
безпредметно да се провежда ново разглеждане на делото от друг състав при СРС, свързано
с отмяна на първоинстанционната присъда, която е обект на въззивна проверка в
настоящото производство, за да се повторят законосъобразно процедурите по гл. ХХVІІ
НПК, ако страните поискат това и тяхното съгласие бъде одобрено, или за да се разгледа по
общия ред. Без съмнение, такава евентуална отмяна би засегнала и интересите на подс. П.,
3
но доколкото прокуратурата не е депозирала протест срещу оправдателната част на
присъдата, с която този подсъдим е признат за невиновен, окончателно е пропусната
възможността за неговото осъждане дори и при евентуално ново разглеждане на делото.
На следващо място въззивният съд констатира, че спорът пред настоящата инстанция
е фокусиран както върху фактите, така и върху правната им оценка. Въззивният съд счита,
че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано в крайния му вид на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали въпреки неговата
лаконичност. Въпреки краткия анализ на първостепенния съд, по ясен и категоричен начин
може да се проследи процесът на формиране на вътрешното му убеждение. Първата
инстанция е изложила аргументация защо и в кои части кредитира доказателствените
източници. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата
на съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, вкл. налични
писмени доказателства и заключения от изготвени експертизи, както и въз основа на
изследване на тяхната вътрешнологическа последователност.
Въззивният съд, на свой ред прие фактическа обстановка, която не се различава
съществено от тази, приета от контролираната инстанция. От фактическа страна
настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Подсъдимият С. А. П., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. С., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. „*******
Подсъдимият Р. А. П., с ЕГН: **********, е роден на *******. в гр. С., българин,
български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работи
като таксиметров шофьор, с постоянен адрес: гр. *******.
Подсъдимият П. имал издадено разрешение за притежаване и носене на огнестрелно
оръжие № 573, валидно до 29.07.2016г. за пистолет марка „Браунинг“ 9x19, с №
511ММ51480. Подсъдимият Р. П. има сключен брак със свидетелката Г. П., като двамата
имат две дъщери - С. и Р..
Към юни 2018г. св. С.Т. имала връзка с подс. С. П., а Р. имала връзка с лице с малко
име „К.“. За последния се знаело, че многократно бил упражнявал физически и психически
тормоз върху Р., за което тя била споделила на своята сестра С.. Тормоз бил упражняван от
негова страна и върху св. Р.К.. Било известно, че К. посещава интернет клуб, находящ се на
ул. „Нишава“. Собственик и управител на заведението бил св. И. И.. От нивото на улицата в
интернет клуба се слизало посредством стълби, като от долната част нямало видимост към
горната площадка. В клуба работел св. Д.Н., а св. О.К., св. Л.П. и св. П.Т. често го
посещавали и се познавали с другите посетители, персонала и собственика.
На 03.06.2014г. подс. Р. П. заедно с подс. С. П., св. Г. П., св. С.Т. и св. Р.К. излезли
да се разхождат, като подс. Р. П. взел със себе си законно притежавания си пистолет и дал
на св. П. да го сложи в плика, който носела със себе си. Същата вечер подс. П. бил
употребил алкохол. Минавайки покрай интернет клуба, св. Г. П. и св. Р.К. слезли долу да
търсят К., а подс. Р. П., подс. С. П. и св. С.Т. останали горе, тъй като св. Т. имала контузия
на крака и се придвижвала с патерици.
По това време св. Д.Н. бил на работа в клуба, в който в същото време се намирали и
свидетелите К., П. и П.Т.. Докато свидетелите К. и П. се намирали в приземното помещение,
св. П. тръгнал да се качва нагоре по стълбите, последван от тях. В този момент св. Н. видял,
че подс. Р. П. е въоръжен и тъй като се изплашил, позвънил на телефон 112. От своя страна
операторът на тел.112 предал сигнала на 04 РУ-СДВР. За случващото се бил уведомен и св.
И. И., като собственик на клуба, който веднага тръгнал от дома си към клуба.
Междувременно подс. С. П. решил, че св. П. е лицето „К.“, с когото искали да се
саморазправят във връзка с оплакването, че е упражнявал тормоз над дъщерята на подс. Р.
4
П.. Така с появата на св. П. подс. П. му нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата.
Намиращите се в близост П., К. и Т. му казали, че е станала грешка и това не е К.. След като
се установило, че св. П. не е лицето, което са търсели, подс. П., подс. П., св. П., св. К. и св.
Т. напуснали клуба и продължили движението си по ул. „Нишава“, в посока на бул.
„България“. Докато се придвижвали по улицата, неустановени по делото лица нанесли на
подс. С. П. и подс. Р. П. побой, вследствие на което двамата получили травматични
увреждания, както следва: С. П. - охлузвания длан дясна ръка, дясно коляно,
кръвонасядания ляво слепоочие, лакът на лява ръка и дясно коляно, а Р. П. - хематоми и
кръвонасядания на дясно коляно и дясно бедро и предмишница, охлузвания по челото
вдясно, носа, китките на двете ръце, двете колена, дясната подбедрица, клепач на дясно
око, гръден кош и в дясната част на кръста. В следващ момент св. И. подгонил подс. П. и
след като го настигнал, последният размахал оръжие срещу него, без да го насочва. Св. И.
бутнал подс. П. на земята, което последният възприел като акт на нападение.
Междувременно на място пристигнали св. Я., св. К. и св. Н.- полицейски служители
при 04 РУ-СДВР, които заварили св. Н., св. К. и св. П. да стоят пред входа на клуба, а на
разстояние от тях - подс. П., подс. П. и св. И.. В момента, в който подс. П. се изправил,
насочил оръжието си срещу св. И., за да го респектира в случай на ново нападение. В този
момент свидетелят К. се приближил в непосредствена близост до св. И. и видял, че подс. Р.
П. държи в ръката си пистолет и е в явно неадекватно състояние. От своя страна св. И., след
като забелязал пистолета в ръката на подс. П., се притеснил. След като чул, че подс. П. не
изпълнява дадените му от св. К. полицейски разпореждания да остави оръжието, св. И.
отново го блъснал, в резултат на което подс. П. паднал на земята и изпуснал пистолета, като
за кратко изпаднал в безсъзнание. В следващия момент подс. П. успял да се изправи и
отново, държейки пистолета си в ръка, започнал да се върти, насочвайки го в различни
посоки, вкл. към св. И. и внезапно застаналия пред него св. К., като попитал стоящия в
близост до него св. К.: „Кои сте вие?”. В този момент подс. П. продължавал да изглежда
неадекватен, объркан и паникьосан, а лицето му било обляно в кръв, вследствие на
нанесения му побой и падане на земята, като кръвта ограничавала неговата видимост.
Подсъдимият П. изпитвал и силна болка заради травматичните увреждания в областта на
коляното на десния му крак. Съпругата му – св. П. се приближила към него, взела оръжието
и по указания на полицейските служители го оставила на капака на патрулния автомобил, а
подс. П. и подс. П. били задържани. На място пристигнал и екип на ЦСМП, който оказал
медицинска помощ на св. П. и на подс. П..
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на
доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство, включващ:
гласните доказателствени средства: свидетелските показания на Л.П. (л. 47-49 от СП), вкл.
приобщените по по реда на чл.281, ал.4 (л.35 от ДП и чл.141 от СП); на И. И. (л.50-52 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.1, т.2 от НПК (л.145 от СП, 106 с-в); на Д.Н.
(л.94 – 95 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.38- 39 от ДП); на
О.К. (л.95-96 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.40 от ДП); на В. Я. –(л. 96
– 97 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.46 от ДП); на Евгени Н. ( л.97-98 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.48 от ДП); на П.Т. – (л.104 -105 от СП); на
М. К. – (л. 122 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.50 – 51 от ДП); на Г. П. –
(л.122 – 123 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.43 от ДП); на Р.К. – (л. 123
– 124 от СП); на С.Т. - (л.124 – 125 от СП); писмени доказателства: Протокол за доброволно
предаване –(л.13 от ДП); Фиш за спешна медицинска помощ за С.П.– л.14 от ДП; Фиш за
СМП за П. – л.15 от ДП; Заповед за задържане на подс. П. – л.25 от ДП; Справка за
съдимост на П. – л.43 от СП; Обменна карта от ВМА за П.; СМУ на П. от 05.06.14г. – л.89 от
ДП; СМУ на П. – л.94 от ДП; способи за доказване: заключение от изготвена КППЕ л.74-78
от ДП; заключение от изготвената балистична експертиза – л.59 - 64 от ДП; заключение от
изготвена СМЕ за Л. П. – л.67 от ДП; КСППЕ на подс. П. – л.144 – 150 от СП и други,
5
приобщени по реда на чл.283 от НПК. СРС не е приобщил СМЕ, назначена от друг съдебен
състав, с която е бил освидетелстван подс. П., но в конкретния случай това не е било
необходимо с оглед наличието на СМУ от ДП (л.94).
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна досежно деня и мястото на
инкриминираното деяние, както и досежно присъствалите лица. Правилно районният съд е
приел, че подс. П. е носел със себе си законно притежаваното си оръжие, като в тази насока
се е доверил на показанията на свидетелите Я., К., П., И., Н., К. и Н..
Посредством приобщените съдебномедицински удостоверения, както и медицинска
документация първият съд е обезпечил доказателствените си изводи относно
здравословното състояние на двамата подсъдими, като е приел, че спрямо същите е била
проявена физическа агресия от неизвестни по делото лица. Нанесеният побой над подс. П.,
както и причинените му физически травми се извеждат и от свидетелските показания на
свидетелите П., К. и Т.. На следващо място правилно районният съд, съпоставяйки
наличната доказателствената маса, е приел, че подсъдимият П. към момента на деянието е
бил объркан, неадекватен и уплашен. Независимо един от друг, разпитаните по делото
свидетели споделят непосредствените си възприятия за емоционалното състояние на
подсъдимия – вкл. дезориентация. В подкрепа на този извод е и заключението от
изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза, отнасяща се до психическото състояние на подс. П.. От така
приетото заключение се установява, че вследствие на преживените болки и страдания подс.
П. е действал нерационално и импулсивно, неотчитайки правните и социални последици от
деянието. Вещите лица са и категорични, че е действал в едно улеснено състояние, макар и
същото да не го прави негоден да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Ключови за предприетото от подсъдимия П. поведение, което е инкриминирано с
обвинителния акт, както и за оценка на емоционалната нагласа на този подсъдим към
случващото се, са показанията на св. И., ценени в съпоставка с данните, които се извличат от
СМУ на подс. П.. Този свидетел е посочил, че е бутнал един от двамата подсъдими и това е
„по-възрастният”, т.е. подсъдимият П.. Този подсъдим е идентифициран в показанията на
св. И. и като лицето, което е носело пистолет. Показанията на св. И. са източник на
доказателства за това, че лицето, което се идентифицира с личността на подс. П., е
започнало да ръкомаха с оръжието, насочвайки го към този свидетел, едва след като се е
изправило след описаното в показанията на св. И. избутване. Отделно от това, същите
свидетелски показания са източник на доказателства за това, че в този момент в
непосредствена близост до св. И. вече са се намирали двамата полицейски служители,
поради което и самият свидетел не може да каже дали всъщност оръжието е било насочено
само срещу него или и срещу тях. Показанията на св. И. относно този ключов момент от
хронологията на събитията дават достатъчно убедителни аргументи за объркването на
подсъдимия П. в опита му да се защити активно от предходно употребена спрямо него
физическа агресия, което самостоятелно създава сериозно съмнение в този момент
поведението на подсъдимия П. да е било детерминирано от хулигански мотив. В обсъдената
по-горе част показанията на св. И. не са опровергани от останалия доказателствен материал.
Тъкмо напротив, те са потвърдени от СМУ, налично в досъдебното производство (л.94).
Потвърден е фактът подс. П. да е получил травматични увреждания в областта на челото
над дясната вежда, охлузване на клепачите на дясното око, охлузвания на гърба на носа и
други подробно описани кръвонасядания в различни части от тялото. Наличието на част от
описаните по-горе травматични увреждания в областта на лицето обосновава извод, че към
момента на деянието подсъдимият П. е имал външен излив на кръв в областта на дясното
око, което основателно поставя въпроса доколко ясна и точна е била зрителната му
сетивност. Отделно от това, обективираните в СМУ данни за общото физическо състояние
на подс. П. към момента на деянието, потвърждават показанията на св. И., че този подсъдим
6
преди деянието е паднал на терена и деянието е извършено след това, а именно след като
подсъдимият се е изправил.
В съдържателен план заявеното от И. е източник на информация и относно факта, че
при изправянето си от земята и насочването на оръжие от страна на подс. П. срещу св. И.,
ненадейно пред този свидетел са изскочили полицейските служители К. и Я., като св. К.
застанал в непосредствена близост до св. И.. Така оръжието се оказало насочено и към него.
Действително устните доказателствени средства съдържат информация за дадено от
полицаите разпореждане към П. да остави оръжието и последвалото неизпълнение на
разпореждането от страна на подс. П., но този факт на свой ред не може да обуслови извод
за желание у подс. П. да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред, тъй като не се доказва предвид общото му физическо и емоционално състояние в този
момент да е възприел свидетелите К. и Я. именно като полицейски служители. От значение
в случая е обстоятелството, че към момента на изправянето си от земята подс. П. е бил
дезориентиран и уплашен и липсват категорични доказателства да е осъзнавал естеството на
случващото се, тъй като той самият непосредствено преди това е бил обект на нападение.
Повалянето му на земята от св. И., нанесеният му по-рано побой, шокът от силната болка в
дясното коляно, както и ненадейната поява на полицейските служители в непосредствена
близост до св. И. точно в момента, в който оръжието на подс. П. е било насочено срещу
него, т.е. до лицето, което е осъществило предходното описано по-горе нападение над този
подсъдим, не могат да изключат объркване у този подсъдим, както и да изключат
неадекватна, нерационална и импулсивна реакция. В подкрепа на този извод освен
горепосочената КСППЕ, са и показанията на самия св. К., който твърди, че първото нещо,
което е казал подс. П. при появата на полицейските служители е било: „Кои сте вие?“.
Така при оценка на информационното съдържание на показанията на свидетелите Н.,
Я., К. и Н., се установява и фактът, че след полученото разпореждане да остави пистолета
настрани, подс. П. всъщност го е предал на съпругата си – св. Г. П., намираща се в близост
до него.
Правилно районният съдебен състав е кредитирал като обективно и компетентно
изготвени заключенията от изготвените по делото експертизи, които е използвал при
изграждането на своите фактически и правни изводи.
Съдът не се съгласява с твърдението на прокурора за наличието на отменително
основание на първоинстанционната присъда, свързано с липса на мотиви. Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че мотивите към контролираната
присъда действително са лаконични, но съдържат съображения въз основа на какви точно
доказателства и чрез кои доказателствени средства и способи за доказване контролираният
съд е стигнал до извода, че подсъдимите П. и П. са невиновни по повдигнатите им
обвинения за хулиганство. Ето защо въззивният съд, след проверка на постановения акт и на
изготвените мотиви към него, намира посоченото възражение за неоснователно.
Същественото процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК е
налице тогава, когато обективно мотиви към постановения акт не са изготвени, когато
съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както и когато същите са до
такава степен алогични, че не може да бъде изведен извод за това въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е формирано вътрешното убеждение на съда, за
да бъде постановен съответният акт. Мотиви към атакуваната присъда са изготвени и те са
неделима част от нея, а в настоящия случай при изложението на фактите и правото не се
откриват вътрешни противоречия или нарушения на закона, свързани с игнорирането на
доказателствени източници. Изложената по-горе оценка на доказателствения материал е
засегната и в мотивите към присъдата на първия съд, в които основният акцент за
оправдаването на двамата подсъдими е отнесен към неосъществен субективен състав на
престъплението хулиганство, за което е била ангажирана тяхната наказателна отговорност.
7
При така установената фактическа обстановка районният съд напълно
законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия П.
по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Съставомерността на обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК предполага от обективна
страна да бъде установено, че подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Конкретните
форми на хулиганската проява са очертани в обвинителния акт и се изразяват в следното:
подс. П. насочил пистолет „Браунинг“, кал. 9x19mm, номер 511ММ51480 към св. И. И. и
към св. М. К. (полицай при Първи взвод група ООР сектор ОП при 04 РУ – СДВР, като
деянието се отличава с изключителна дързост – използвано е огнестрелно оръжие. Дали
действието е непристойно, следва да се определи от естеството, съдържанието, времето,
мястото и начина на извършването му. Обективната страна на престъплението хулиганство
включва не само изпълнително деяние, проявено чрез действие - извършването на
непристойните действия, но и определен престъпен резултат, имащ предимно социална
насоченост - с извършването на непристойните действия грубо да се нарушава обществения
ред. Това означава, че не всяка непристойна проява, следва да бъде квалифицирана като
хулиганство, а само такава, която съществено засяга непосредствения обект на
престъплението хулиганство - обществените отношения, гарантиращи реда и общественото
спокойствие на гражданите. Според Постановление № 2/74 г. на ВС ще е налице грубо
нарушаване на обществения ред, когато поведението на субекта показва брутална
демонстрация против установения ред, т.е. поведението е такова, което засяга важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността.
Категорично е установено обстоятелството, че преди да насочи оръжието си към св.
И., подс. П. е бил обект на физическа агресия от неустановени по делото лица, причинили
му редица физически травми, болки и страдания, емоционален шок, както и че
непосредствено преди деянието подс. П. е бил повален на земята от св. И.. Извод в тази
насока се обосновава не само от обсъденото по-горе СМУ, с което този подсъдим е бил
освидетелстван в досъдебното производство, но и от показанията на св. Г. П., Р.К., С.Т..
От обективна страна е установено, че този подсъдим е насочил оръжие към св. И., но
не се доказва да е искал да го насочва и към св. К. доколкото последният в изпълнение на
своите служебни задължения реагирал бързо и в този момент застанал в непосредствена
близост до св. И.. По въпроса за насочването на оръжието показанията на св. К. са частично
опровергани от показанията на св. И., а именно в частта, че оръжието било насочвано и
срещу неговия колега полицай, а в частта, в която се твърди, че подсъдимият П. насочвал
оръжие към него- са твърде схематични, за да могат самостоятелно да опровергаят
твърдението на св. И., че полицейският служител се оказал близо до него точно в момента, в
който подсъдимият се е обърнал към св. И.. С оглед изложеното липсата на спомен у
полицейския служител К. оръжието да е било насочвано срещу св. И. и опроверганото
твърдение да е било насочвано и срещу неговия колега не дава възможност на обвинението
да обори останалата част от доказателствения материал, от която се обосновава извод за
очакванията на подсъдимия П. към момента на деянието нападението над него от страна на
св. И. да се възобнови.
От обективна страна е установено, че подсъдимият П., след като бил настигнат св. И.
и преди да бъде повален на земята, е размахвал с ръка оръжието си, но не го е насочвал
срещу конкретно установено лице. Именно в контекста на тези събития, които
непосредствено предхождат и съпътстват инкриминираното деяние, следва да се разглежда
субективният елемент на вмененото престъпление, като се отчита фактът, че относно
съставомерните елементи на престъплението от субективна страна е поставен и основният
акцент в мотивите на първия съд за цялостното оправдаване на подс. П..
8
Хулиганството е умишлено престъпление, като съдържа един характерен за това
престъпление признак - специален мотив, който се заключава в явно неуважение към
обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът
показва, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение - стои
над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди
по това, че хулиганските действия се извършват без смислена и рационална причина, което
ги обяснява единствено с наличието на открита демонстрация, при която деецът не зачита
обществено установения ред. В конкретния случай обаче по делото безпротиворечиво се
установява, че на инкриминираната дата и място подс. П. e бил нападнат и пребит от
неустановени по делото лица, а инкриминираното деяние е извършено непосредствено след
като подс. П. е станал жертва на физическа агресия, употребена вкл. и от страна на св. И..
При това положение е верен изводът на първия съд, че описаната поредица от действия не
може да се разглежда еднозначно и не изключва възможността подсъдимият, изправяйки се
от земята, да е насочил оръжието си срещу св. И. и полицейския служител поради
объркване, както и поради желанието си да осъществи акт на самозащита срещу евентуално
ново нападение, а не поради хулигански подбуди. Не следва да се отминава без внимание и
фактът, че тъкмо показанията на св. И. са източник на доказателства за това, че този
свидетел е гонил подсъдимия преди да го бутне на земята. Това изявление в показанията на
св. И. е изключително информативно, тъй като съдържа данни, че непосредствено преди
деянието подс. П. е бил настигнат и повален от лице, което обективно е разполагало с
предимството да го нападне в гръб. Очевидно е, че в тази позиция възможностите за
защитни действия от страна на подс. П. са били изключително ограничени. Съдът счита, че
тази част от показанията на св. И. самостоятелно внася съмнение за обосноваността на
обвинителната теза в частта относно обвинението на подс. П., още повече в степента, в
която се изисква от чл.303, ал.2 НПК. Това е така, тъй като характерът на нападението над
подс. П., описано в показанията на св. И., дава основание за извод, че подсъдимият П.,
изправяйки се от земята, е имал право да очаква нов акт на нападение. Отделно от това, въз
основа на доказателствения материал по делото се извличат обективни данни, че
подсъдимият към момента на деянието е изпитвал силна физическа болка и е имал
ограничена видимост поради стичащата се кръв по лицето му от травматичните увреждания
над дясна вежда и по клепача на дясното око. По изложените съображения въззивният съд
споделя извода на първия съд, че не се доказва деянието на подсъдимия П. да е било
извършено при наличието на хулигански мотив. Без съмнение, подсъдимият П. е бил силно
емоционално повлиян от по-рано случилите се събития, като към момента на държане и
насочване на оръжието към И. и К., е действал импулсивно и нерационално. И това следва
не само от обстоятелството, че поведението на подсъдимия П. е било плод на емоционална
реакция от нанесения му побой и повалянето му на земята, но и от това, че подс. П.
първоначално е държал пистолета, без да го насочва към когото и да е било от
присъствалите лица. Размахването на оръжието е преминало към насочване едва след
повалянето на П. на земята от св. И. и е израз на объркването на подс. П. при възникналата
необходимост да реагира с активна защита. С оглед така констатираните съображения СГС
се съгласява с доводите на първия съд, че по отношение на инкриминираната деятелност за
подс. П. не се доказва наличието на хулигански мотив, необходим за реализиране състава
на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Доколкото не са налице елементите от основния състав на хулиганството относно
деянието, извършено от подс. П., се явява безпредметно обсъждането на елементите, които
се включват в квалифицирания състав.
По отношение на оправдателния диспозитив на присъдата спрямо подс. П.,
въззивният съд намира за необходимо да напомни, че за да е налице извинителна грешка по
смисъла на чл.14 от НК, следва да е налице незнание относно фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплението или относно обществената опасност на
9
деянието. В случая релевантните факти очертават знанието на подсъдимия П., че чрез
поведението си – непредизвикана физическа и вербална агресия към различни лица, сред
които и св. П., са извършени действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Обстоятелството, че в представата му обект на
използваната от самия него агресия е лице с име „К.“, не изключва престъпната му
деятелност по чл.325, ал.1 от НК, тъй като обект на защита по този състав са обществените
отношения, охраняващи установения в страната обществен ред и общественото
спокойствие. Поначало личният мотив съгласно практиката на ВКС не може да изключи
успоредно с него да съществува и хулигански мотив (т. напр. Решение № 485 от 19.10.1987
г. по н. д. № 530/1987 г., I Н. О. на ВС). Не е изключено начинът на преследване на пряката
цел неизбежно да скандализира обществото. Достатъчен е фактът деецът да има съзнание, че
постига и този резултат, извършвайки съответното деяние с личен мотив. Въпреки така
констатираното несъгласие от страна на въззивния съд с оправдателната част на
първоинстанционната присъда в частта относно обвинението на подс. П., не съществува
възможност да влоши положението на този подсъдим чрез осъждането му за
престъплението, в извършването на което е бил привлечен към отговорност, поради липсата
на съответен протест и съответно – наличието на забраната за влошаване на положението
му. Съдът не би могъл да обсъжда и доказателствените източници преди инкриминираното
деяние подс. П. да е нанесъл по хулигански подбуди удари на св. П., в какъвто смисъл са
показанията на св. П. и св.Т., тъй като в параметрите на обвинението, за което подс. П. е
предаден на съд, поначало не са инкриминирани такива негови действия.
С оглед изложеното при цялостната служебна проверка на първоинстанционната
присъда, въззивният съд не констатира необоснованост или непълнота на доказателствата в
атакуваната с протест част, а от друга страна поради правилото на reformatio in peus не може
да упражни правомощията си да осъди оправдания подсъдим П., поради което намира, че
атакуваният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.09.2022г., постановена по НОХД 22181/2014г. от
СРС, НО, 134-ти с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10