РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120101621 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с
допълнителни такива, на А. В. А. с ЕГН **********, адрес: *, действащ чрез
адвокат Г. И., против „ЕРНИК“ ЕООД с ЕИК *, със седА.ще и адрес на
управление: *, представлявано от Е.М.-Б, с която се претендира осъждането
му за заплащане на сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на управителя на ответното дружество, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2022 г., до
окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът сочи, че в края на януари 2022 година съпругата му разговаряла
със съпругата на Р. Х. М., която й дала данни на фирмата „Ерник“ ЕООД и
телефон за връзка с управителката, която й обяснила, че от фирмата търсят да
наемат работници за строителни обекти в Германия за град Кьолн. Ищецът
звъннал по телефона и разговарял лично с управителя на дружеството. Тя
обяснила, че заплащането ще бъде 13 евро на час, ще се работи по 8 часа на
ден и ще бъдат сключени редовни трудови договори, като фирмата ще
заплаща дължимите осигуровки в България. Разходите за квартирата и за
предвижването по различни обекти се поемало от фирмата работодател. Така
ищецът останал с впечатление, че дружеството ответник ще е негов
работодател, а не е разбрал, че то е посредник.
Ищецът тръгнал за Германия за град Кьолн. На автогарата го посрещнал
1
Р. и един мъж, който се представил с името А. и който бил строителен
инженер, представител на фирма „Ерник“ ЕООД. Твърди, че веднага
започнА. работа, като в края на месец март получил два аванса – един в
размер на 600 евро и един от 500 евро, а в края на месец април 1700 евро, като
това били всички плащания към него. Това били всички плащания към него.
През този период сменил 3,4 строителни обекта в различни градове в
Германия - Франкфурт, Дортмунд, Кьолн. Ищецът работил като общ
строителен работник на жилищни сгради. В началото на месец май ищецът
окончателно решил да се прибере в България, тъй като трудът му не се
заплащал.
Ищецът излага, че след като е бил трудово ангажиран през периода
02.2022. - 04.2022г., а не е получавал заплащане за своя труд, реално търпи
имуществени вреди, които оценява на сумата от 9 000 лв. /по 13 евро на час/.
Счита, че поради незаконосъобразно и недобросъвестно поведение на
ответника се засягат права и законни интереси на ищеца. Излага, че
управителката на дружеството е следвало да ги информира, че техен
работодател е немска фирма, а не представляваното от нея дружество, като
изпълни и съответните изисквания по Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа, в частност и
информация за техния работодател, който и до момента не бил известен на
ищеца, подписване на трудови договори и т.н. Именно и поради това
незаконосъобразните действия и бездействия на управителката на ответното
дружество били причината да търпи сочените от него имуществени вреди,
тъй като той изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, без обаче
да получи дължимото му се възнаграждение за това.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът излага, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Твърди, че представляваното от него дружество не е било в трудово
правоотношение с ищеца или с други лица, посочени в исковата молба. На
следващо място излага, че дружеството никога не се е занимавало със
строителна или строително монтажна дейност, както и че не разполага с
инвентар и персонал за това. Посочено е, че видно от представена справка от
НАП за актуалното състояние на всички трудови договори към 12.01.2023
година в нея не фигурират имената на ищеца. Сочи се, че назначеният през
годините персонал на дружеството е със строго специА.зирани функции по
осъществяване на посредничество за наемане на работа и други спомагателни
дейности като изброените по - горе: реклама, застраховане и други.
Изложено е, че този вид посредничество е посочен като основна
дейност по НКИД и в ТРРЮЛНЦ, още при пререгистрацията на дружеството
през 2008 година. На следващо място в писмения отговор се твърди, че
дружество, регистрирано в Германия, е възложило на ответното дружество
публикуване на обяви за работа, като съдържанието на обявите се определя от
възложителя. Във връзка с посочения договор на 08.01.2021 година
дружеството публикувало обяви на немския предприемач по негово задание с
текст, включващ изисквания към работниците, които работодателят е искал да
2
наеме, отговорности, местоработи и възнаграждения. Изискването на немския
предприемач е било кандидатите да владеят немски или турски език, за да
могат да контактуват с работодателя. Ответникът твърди, че по повод тази
обява ищецът е позвънил на служебен телефон на дружеството и е получил
телефона на работодателя с представители на който, както и посочено в
исковата молба, той се е свързал, а след това е и отишъл в Германия, където е
работил за този работодател. Посочено е в писмения отговор, че
единственият контакт на ищеца с дружеството е бил този, както и че не са се
срещА.. Изложено е, че след като били потърсени от адвоката на ищеца,
извършили съответните проучвания и справки и установили, че за периода от
08.02.2022 година до 07.04.2022 година ищецът е работил в посочено в
писмения отговор дружество Oktavian Piscoci, като индивидуален
предприемач и член на BG BAU Berufsgenossenschaft der Bauwirtschaft -
Германия. Изложено е, че по тяхна молба за посочената информация е
издадено надлежно удостоверение от 15.01.2023 година от самия
работодател.
Ответникът сочи, че не е осъществявал посредничество, а е публикувал
обяви на работодателя в портА. за работа. Поради изложеното счита, че
предявеният иск е неоснователен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява
и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от адвокат И., в
която се излага становище за основателност и доказаност на предявения иск.
В този смисъл е и изложеното от процесуалния представител на ищеца в
депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът „Ерник“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат
Д., поддържа изложените възражения в отговора на исквоата молба. Намира,
че по делото не се е установило между страните да е сключен договор за
посредничество, нито ответникът да е възлагал работа на ищеца. Излага, че
по делото не се доказва за ищеца да са настъпили вреди, доколкото същият е
получил дължимите му се възнаграждения от действителния работодател.
Съдът като взе предвид събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение от 30.10.2015г., издадено от МТСП, е видно, че на
ответното дружество е дадена безсрочна регистрация за извършване на
следните посреднически услуги: информиране и консултиране на търсещи
работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите
работа лица, насочване към обучение на възрастни и насочване и
подпомагане за започване на работа, вкл. и в друго населено място в страната
или в други държави.
Представен е договор за реклама от 04.01.2021 г., по силата на който
възложителя „BG BAUBerufgenossenschaft der bauwirstchaft“ - гр. Берлин е
3
възложил на ответника- изпълнител „ЕРНИК“ ЕООД извършването на
рекламна дейност, чрез публикуването на обяви за работа и рекламирането на
дейността на възложителя в българските портА. за работа, като Ало Бургас,
Джобс БГ, сайта на изпълнителя и др., срещу заплащане на възнаграждение.
От представено екранно копие на публикувана обява се установява,
ответното дружество е представило и публикувана от него обява от
08.01.2021г., озаглавена „бригада груб строеж“, с посочени изисквания за
работа: предишен опит, брой лица в бригадата 3-4, владение на немски или
турски език, при следните условия: при осигурена квартира за сметка на
работодателя, поемане на пътни разходи, служебен автомобил, заплащане 12-
13 евро на час, немски трудов договор и осигуровки и месторабота в гр.
Берлин.
Представено е удостоверение, издадено от възложителя „BG
BAUBerufgenossenschaft der bauwirstchaft“ - гр.Берлин, преведено от немски
на български език, с което законния му представител удостоверява, че ищецът
е работил при него в периода от 08.02.2021 г. до 07.042022 г., и е получил
пълното си възнаграждение от него, в качеството му на работодател.
От представената справка за актуално състояние на всички трудови
договори на ответното дружество към дата 12.01.2023г. е видно, че не
фигурира лице с името А. В. А..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпитите на
допуснатите в полза на страните свидетели.
В разпита си свидетелката П.Д. сочи, че знае кое е ответното дружество,
тъй като е работила там до октомври 2023г., като е заемала длъжността „*“.
Сочи, че е правила подбор на персонал, също така застраховки, реклама на
фирми и допълнително пенсионно осигуряване. Излага, че относно подбора
на персонал обикновено работодателят се свързва с тях, казва какви
длъжности му трябват, обяснява с какво се занимава фирмата, какви са
изискванията, какво предлага като условия на работа и след това започват
подбор, като първо пускА. обяви, а след това провеждА. интервюта. Относно
дейността с извършването на реклама сочи, че след Корона вируса вече много
от работодателите в чужбина искА. не да правят подбор на персонал, а
дружеството просто да пусне обява от тяхно име. Те имА. изисквания
кандидатите да знаят немски или турски език. Ако кандидатите знаели езика
им, от дружеството им предоставяли телефона на работодателя, за да се
разберат лично. Ангажиментът на дружеството бил само да пусне обявата, да
изчака някой да се обади и ако знае езика, да му предостави телефона на
работодателя. Заявява, че работодателят се разбирал сам с работниците -
какво ще работят, каква сума ще им се заплаща, на каква длъжност и т.н.
Свидетелката излага, че не е сигурна дА. е звъняла или не А. А., защото не си
водили статистика кой е звънял. През 2021г. тя отговаряла на повикванията,
като освен управителката нямало други хора с нея.
По делото са разпитани двама свидетели чрез съдебна поръчка в
производство по ч.гр.д. № 167/2024г. по описа на РС Дулово.
4
В показанията си свидетелят Р. Х. М. сочи, че заедно със Ш. и А.
работили в Германия, като ги изпратила фирма „Ерник“. Работил около
година и половина. Свидетелят сочи, че са живеели заедно с А., но не знае дА.
той е имал неизплатени възнаграждения, тъй като не му е споделял. Излага
още, че Ш. и Б. му казА., че фирма „Ерник“ наема работници за Германия. На
въпроси на процесуалния представител на ответното дружество свидетелят
отговаря, че е говорил само по телефона с жена от фирмата, която го питала
дА. да изпраща майстори при тях в Германия. Не знае дА. А. А. е сключвал
договор с ответното дружество. Свидетелят разбрал за работата в Германия
от Ш. и от Б., с които заедно отишли и казА. на А..
Свидетелката Г. В. А. сочи, че нейният съпруг е работил в Германия,
като там е бил изпратен от фирма Ерник. Лично тя е говорила с представител
на ответното дружество, като телефон е взела от съпругата на свидетеля Р.. В
Германия съпругът й отишъл при лице на име Д., при когото работили и
който им плащал само по 50 евро авансово на седмица. Свидетелката твърди,
че лично е разговаряла по телефона с фирма „Ерник“, от където й казА., че
работата е по договор, ще има осигуровки, по 8 часа на ден и по 13 евро на
час.
По делото е разпитан и свидетелят Ш. М. А.. Същият излага, че през
месеците януари и февруари 2021г. бил безработен. Свързал се с фирма
„Ерник“, които му предложили работа в Германия и му дА. телефон за
контакт немската фирма работодател. От Ерник не са му представяли или
искА. документи, а само са му дА. телефон на немския работодател.
Свидетелят отишъл да работи в Германия, като поканил със себе си и Р. и Б..
В Германия свидетелят работил до септември 2021г., Б. се върнал на
15.05.2021г. а Р. останал. Свидетелят излага, че не познава А. и не знае как
той е заминал за Германия. Сочи, че лично той е дал номер на фирма „Ерник“
на Р., който му казал, че ще говори за себе си и за още един човек.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва
да са нА.це четири предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното
съществуване на посочените предпоставки е нА.це непозволено увреждане,
като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси
обезщетение за претърпените от него вреди.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и
не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.
От така събрания по делото доказателствен материал не се установи да
5
са нА.це елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. По-
конкретно от доказателствата по делото не се установи противоправно
действие или бездействие на управителя на ответното дружество, или на друг
негов работник или служител, което да е в причинна връзка със сочените от
ищеца имуществени вреди - неплатено трудово възнаграждение. Нещо
повече, ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че за
част от периода, през който е работил в Германия, не е получил дължимото
му трудово възнаграждение, което възнаграждение първоначално ищецът е
мислил, че е дължимо от ответника, считайки го за свой работодател, без
изобщо да е имал каквито и да е контакти с него до момента, в който
плащанията са спрели. Предвид това и доколкото по делото не се установи
ответното дружество, чрез неговия управител или служители, да е нарушило
каквито и да е да нормативни изисквания, свързани с отношенията си с
ищеца, последният няма основание да основание да претендира от него
репариране на вреди, причинени в следствие на непозволеното увреждане.
Не се установи дружеството да е осъществявало посредническа дейност
свързана с трудови ангажименти на ищеца извън страната, поради което и не
би могло да се изследва отговорността му, породена от осъществяване на
подобна дейност. Напротив, от доказателствата по делото, в това число и
гласните такива, се установи се, че ищецът не е имал контакт, уговорки и
каквито и да било връзки с ответника или негов представител, преди да
замине да работи в чужбина.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че ответникът
е предоставил на ищеца която и да било от услугите по чл. 26 от Закона за
насърчаване на заетостта. Именно и с оглед съдържанието на така цитираната
разпоредба не може да се приеме, че публикуването на обява за работа
съставлява посредническа дейност по смисъла на закона.
По делото се установени, че ответното дружество е надлежно
регистрирано за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
на български граждани в страната или в чужбина. Съгласно чл. 30, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица
за започване на работа в друга държава съгласно условията на посреднически
договор, сключен с чужд работодател. Респективно следва да се приеме, че за
да осъществи такава посредническа дейност ответникът следва да има
сключен с чужд работодател договор за посредничество при наемане на
работна сила. В случая такъв посреднически договор не е нА.це, тъй като от
съдържанието на сключения договор с немския работодател е видно, че на
ответника е възложено единствено извършване на рекламна дейност, чрез
публикуване на обяви за работа и рекламиране на дейността на възложителя-
немско сдружение в изброените български портА. за работа и в сайта на
ответника, с изискване съдържанието на обявите да се определя от
възложителя.
Предвид горното следва единственият извод, че с действията по
публикуване на обява съгласно възложеното от немския работодател
ответното дружество не е осъществявало посредническа дейност по смисъла
6
на чл. 26, т. 5 от ЗНЗ вр.с чл. 30,ал. 1 от горепосочената наредба,в т.ч. и
задължения по чл. 31 и чл. 32 от наредбата. От събраните писмени и гласни
доказателства не се установи ответното дружество да е извършвало
посредническа дейност по смисъла на чл. 26, т. 5 от ЗНЗ и поради факта, че с
ответното дружество е контактувал свидетелят Ш. М., както и свидетелите Р.
и Г..
По съдебните разноски:
При този изход от спора в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени сторените в процеса съдебно деловодни разноски. Същото
претендира сумата от 1250 лв., като представя списък по реда на чл. 80 от
ГПК. Видно от същия, разноските са за адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв., както и за внесен депозит за възнаграждение за явяване на
свидетел в размер на 50 лв. Настоящият състав намира, че така
претендираните разноски следва да бъдат присъдени, доколкото искането в
тази насока е направено своевременно и е подкрепено с доказателства,
удостоверяващи действителното извършване на разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. А. с ЕГН **********, адрес: *,
действащ чрез адвокат Г. И., против „ЕРНИК“ ЕООД с ЕИК *, със седА.ще
и адрес на управление: *, представлявано от Е.М.-Б, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на управителя на ответното
дружество, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 08.11.2022 г., до окончателното й изплащане, на основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. В. А. с ЕГН **********, адрес: *, да заплати на
„ЕРНИК“ ЕООД с ЕИК *, със седА.ще и адрес на управление: *, сумата от
1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща сторените в
процеса съдебно деловодни разноски, от които 1200 лв. адвокатско
възнаграждение и 50 лв. заплатен депозит за призоваване на свидетел, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7