Решение по дело №101/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 346
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20231800500101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ирина Р. Славчева

Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500101 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.П.И. „ОПУ-С.,против решение №
59 от 10.10.2022г. по гр.д.№ 422/2020г. на РС-С., с което Агенцията е осъдена
да заплати на ЗД“Е.“ АД сумата 938.12 лв.,представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени 15 лв. ликвидационни
разноски,ведно със законната лихва ,считано от 28.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен обратния иск ,предявен от
Агенцията против „И.Е.“ АД за заплащане на сумата 938.12 лв., и Агенцията е
осъдена да заплати на ответното дружество 685 лв. съдебни разноски.На
първо място иска допълване на решението,поради липса на произнасяне
относно третото лице-помагач „И.Е.“ АД в смисъл,че не е отбелязано в
диспозитива на решението участието му в процеса, което се обсъжда в
мотивите.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния
закон,необоснованост, съществено нарушение на процесуалните
правила.Съдът кредитирал у9достоверение на РУП-С. за ПТП,което нямало
материална доказателствена сила,тъй като съставителят не бил очевидец.Било
непълно и неточно.САТЕ установила,че описаните щети биха могли да бъдат
получени не само поради внезапно падане на камъни и скална маса,но и по
други причини.Липсвал снимков материал,удостоверяващ наличие на
препятствия по пътя.Не била установена скоростта на движение с оглед
„опасна зона на спиране“,което би изяснило дали водачът е могъл да
възприеме препятствието.Самата застрахователна полица не съдържала
задължителните реквизити-покрити застрахователни рискове.Общите условия
1
по застраховка „Скаско“ не били подписани и датирани.Възможно било
вредите по автомобила да са причинени умишлено с цел получаване на
застрахователно обезщетение.Не била доказана предпоставката на чл.49
вр.чл. 45 ЗЗД-неизпълнение на нормативно задължение на физическо лице-
пряк изпълнител на работата по подръжкоа на пътя,в пряка причинна връзка с
понесените щети.От друга страна, ако такива действия или бездействия са
били налице,съдът е следвало да уважи обратния иск срещу изпълнителя
„И.Е. „ АД.Не било обсъдено и евентуално съпричиняване от страна на
пострадалия. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за
разглеждане от друг състав или евентуално-отмяна на решението и
отхвърляне няа предявения от застрахователното дружество иск и осъждане
на третото лице да заплати на ищеца претендираното обезщетение,ведно с
разноските по делото.Претендира съдебно разноски за въззивното
производство.С определение № 147/12.02.2023г. настоящият съттав се е
произнесъл по искането с правно основание чл.250 ГПК.
Ответникът ЗД“Е.“ АД, ЕИК ********* е депозирал отговор,с
кжойто оспорва жалбата и иска потвъррждаване на решението.
Третото лице-помагач „И.Е.“ АД, ЕИК ********* е депозирал отговор,
с който оспорва жалбата.Подчертава,че Агенцията не е възложила изрично на
изпълнителя поддръжката на процесния участък,липсвали
месечни,допълнителни или извънредни задания,както и данни за инспекция
от възложителя с оглед задължението му да контролира дейността на
изпълнителя, установяваща неизпълнение или лошо изпълнение.
След преценка на днаните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
внастоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователнта.
Делото е образувано на 29.07.2020г. от сезирания Софийски районен
съд и изпратено по подсъдност на РС-С.,под чиято юрисдикция е настъпил
процесният деликт. Искът е с правно основание чл.410, ал.1,т.2 от КЗ.Ищецът
твърди,че на 10.03.2020г. в района на републикански път Втори-16 в района
на с.Т. в посока гр.С. МПС рег.№ СО 2299 ВК се ударило в паднала
непосредстевно пред и върху него скална маса.Собственикът на увреденото
МПС Г. И. М. имал договор „Каско на МПС“ №
00500100316478/10.07.2019г.,валиден към датата на ПТП.Исковата сума била
платена от застрахователя по претенция **********/30.04.2020г. въз основа
на направения на 04.05.2020г. оглед и оценка на щетите от
ПТП.Застрахователят се суброгирал в правата на застрахования срещу
възложителя на работата по поддръжка на пътя съгласно чл.19, ал.1,т.1
вр.чл.30, ал.1 от ЗП и с регресна покана поискало сумата ведно с 15 лв.
разноски за определянето , но ответната агенция не удовлетворила
искането.Представеният пред първоинстанционния съд договор и Общи
условия опровергават твърдението на ответника,че ОУ не били подписани от
представляващите застрахователното дружество лица.Водачът на процесното
МПС,разпитан като свидетел, установява,че инцидентът е станал при
изкачване по пътя между разклона на с.Т. и бензиностанцията в същото
село,по посока на гр.С..Движел се с около 60 км/ч, ,когато внезапно започнала
2
да се срутва скална маса на пътя.Той предприел маневри и избегнал големите
отломъци,но малките пробили предната дясна и задната дясна гуми и
одраскали задния десен калник ,десния праг и задна броня.Мястото не било
обезопасено,нямало мрежа,едва след около година поставили такава.Нямало
сигнализация за проблеми в този участък.Обадил се на тел.12 и го
инструктирали да се свърже със застрахователя си и да се яви в КАТ-С. за
подаване на сигнал, тъй като при липса на пострадали не изпращали патрул
на място.Отишъл незабавно и му дали някакъв документ,но не съставили акт
за ПТП,тъй като не бил извършил нарушение.Във връзка с инцидента
попълнил декларация.Същата е приложена към исковата молба от
застрахователя,от когото е била изискана във връзка със застрахователната
преписка и от съдържанието е видно,че възпроизвежда накратко събитието
по непротиворечив начин.По делото няма никави
доказателства,опровергаващи твърденията на свидетеля.Въпреки,че версията
му съответства на неговия интерес във връзка с полученото
обезщетение,свидетелят не е пряко засегнат от изхода на настоящото
производство.Показанията са логични и последователни.Фактът,че към
момента има поставена защитна мрежа в участъка, не се оспорва от
ответника,нито последният твърди,че мрежата е била поставена преди
събитието.Следователно, необходимостта от такава е била наложена от
обективни обстоятелства и показанията следва да бъдат кредитирани като
достоверни.САТЕ категорично установява,че щетите върху автомобила могат
да бъдат причинени от падане на скална маса;допускането на други каузални
фактори следва да бъде изключено поради липса на данни за
такива.Скоростта на движение не може да бъде доказана безспорно,но при
положение,че е паднала внезапно скална маса и е липсвала
сигнализация,скоростта на движение е ирелевантна.Фактът,че е липсвало
обозначение косвено потвърждава внезапността на свличането на скална
маса.Следователно,не е налице съпричиняване,а има пряка причинно-
следствена връзка между свличането на скална маса в пътния участък и
причинените щети на автомобила.Тяхната стойност е потвърдена от приетата
съдебно-счетоводна експертиза въз основа на огледа,извършен от
застрахователя.Безспорно е,че АПИ отговаря за поддържането и
обезопасяването на републиканския път и с оглед на това е сключил договор
за възлагане на обществена поръчка с предмет : извършване на
поддържане/превантивно,текущо,зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на републиканските пътища по обособени позиции
на югозападен район,стопанисван от АПИ по чл.19, ал.1,т.1 от ЗП , за
обособена позиция№ 4-ОПУ С., с третото лице –помагач.В контекста на
конкретния инцидент самият той представлява „аварийна ситуация“и
предполага последващи действия от страна на изпълнителя. Няма
доказателства,че възложителят е инспектирал преди това участъка и е изискал
от изпълнителя обезопасяване с оглед предотвратяване на свличането на
скална маса.Съгласно дефинитивните разпоредби на договора, възлагането на
конкретните дейности става чрез месечно задание,допълнително задание или
извънредно задание.Агенцията не подкрепя обратния си иск с доказателства в
3
този аспект.Следователно, свличането на скалните маси се дължи
изключително на бездействието на длъжностните лица на ответната
Агенция.Първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест и е дал указания на страните за ангажиране на
доказателства.При така установеното от фактическа страна съобразно
доказателствата съдът правилно е приложил материално-правните норми и е
постановил законосъобразен резултат,уважавайки иска в пълен размер и
отхвърляйки обратния иск срещу третото лице-помагач.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено и на въззиваемата страна да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съобразно направеното
пред въззивния съд искане.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 10.10.2022г. по гр.д.№ 422/2020г. на
РС-С..
ОСЪЖДА А.П.И.“ с адрес гр.С., бул.“М.“ № 3,БУЛСТАТ *********,да
заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ № 43, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
въззивника- „И.Е.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“В.Т.“ № 27.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4