Определение по дело №775/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 787
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510100775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

17.07.

 

            2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            775

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Г.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М.З., с адрес ***, срещу „МАРТИ-1-2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Прогона“ № 33, представлявано от управителя Й.Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК:

           1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

            Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 12/22.04.2019г. работил в ответното дружество на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, като основното му брутно месечно трудово възнаграждение било в размер на 560.00 лв. От начало всичко било наред, но от м. септември 2019г. управителят на ответното дружество спрял да му изплаща трудово възнаграждение, оправдавайки се, че има моменти финансови затруднения, но ще му изплати заплатите в бъдеще. Ищецът продължил да работи без възнаграждение до м. декември 2019г., като извършвал редовно и без закъснение всички курсове, без да получава заплата, а само командировъчни пари. През месец януари 2020г. ищецът се разболял, поради което се обадил на работодателя си и му казал, че се налага да си вземе болничен. Управителят на ответното дружество му заявил, че му е прекратил трудовия договор през м. септември и нищо не му дължи. Ищецът направил справка в НОИ и установил, че след 11.09.2019г. работодателят му не е внасял осигуровки. Междувременно, при една от срещите им, работодателят му представил Заповед № 9/11.09.2019г., видно от която е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие), считано от 11.09.2019г.

            С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество сума в размер на 560.00 лв., представляваща неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван ПГО, както и сума в размер на 2240.00 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2019г. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:   

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ.  

            3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

            5. Разпределение на доказателствената тежест:

            Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е имал неизползван и неизплатен ПГО, както и размера на претенциите си.

Ответникът следва да докаже, че е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за неползваните дни ПГО, както и възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

            Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Съдът намира, че следва да бъде насрочено производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване.

Основателно е искането на ищеца да се задължи ответника да представи Личното му трудово досие, както и искането му за допускане на един свидетел в режим на довеждане в първото заседание.

По искането за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушването на страните.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.08.2020г. от 09:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът най – късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи ЛТД на ищеца.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: